18.03.2010 г.

Реване с кайсии


Най-голямата човешка приказка започва с думите "...нека бъде СВЕТЛИНА!". Дали обаче СВЕТЛИНАТА в края на тунела е началото на новия ден (или живот) или е светлината от идващия насреща влак - зависи изцяло от индивидуално светоусещане, а доста често и от личния избор на всеки. Вярно е, разбира се, че точно този избор в повечето случаи изглежда невъзможен, но също така е вярно и че ако има нещо, за което човек да си струва да се бори - това е щастието (не, не е свободата - тя обикновено горчи). За съжаление оптимизмът, че щастието някога ще настъпи, е трудна за преглъщане концепция. Лично аз се боря с идеята за оптимизма непрестанно - падам, ставам, обнадеждавам се, отричам го, мразя го, жадувам го и пак се връщам към него - спасителна, жизнено необходима глътка въздух след поредното гмуркане в дълбините на проблемите, грижите и толкова лесния за пристрастяване, вискокалоричен песимизъм, който ни залива от всички страни. Засега най-успешната ми тактика в търсенето на оптимизма е... визуализацията (навремето на това му викахме - да си мечтаеш). Представям си, че след някакво неопределено време, което не е толкова невъзможно далеч, всички грижи, проблеми и нерви ще са зад мен - бързо избледняващ спомен за нещо малко, несъществено, прозаично и смешно. Именно така през студените зимни месеци, докато се топлехме на свещи и избирахме какво да си пуснем - фурната или радиатора, си представях как някъде през пролетта всички тези проблеми ще са само лош спомен - ще сме получили акт 16, ще са ни пуснали официално тока, няма да ме боли крака и ще сме започнали лека полека да излизаме от кризата... Е, засега от кризата няма изгледи за започнем да излизаме, но поне от вчера на обяд вече сме официално ЕЛЕКТРИФИЦИРАНИ!!! И ей Богу, имам чувството, че крушките светят по-ярко.....


Това е една от любимите ни рецепти. И убеден съм, не само на нас. Много лесен и ужасно вкусен десерт. В къщи го готви винаги Христина и това го прави още по-сладък и неустоим.

Необходимите продукти
5 яйца
1 ч. захар
1/2 ч. брашно
1/2 ч. грис (фин)
1 п. ванилия
плодовете от един компот от кайсии

За сиропа
1л. вода
3/4 ч. захар
настъргана кора от един лимон (по желание)

Обикновено аз не присъствам на тайния ритуал по приготвянето на реването. Изпращат ме далеч от изцеждащите се кайсии ... да не преча. Но имам все пак идея какво се случва.
Като начало Христина разделя белтъците от жълтъците. После, към тях прибавя захарта и ги разбива на сняг. После добавя жълтъците внимателно и отново разбива с миксера. Идеята е да се вкара повечко въздух, за да се получи пухкав блат. Към сместа добавя ванилията и с постоянно бъркане постепенно изсипва и брашното с гриса.
През това време плодовете от кайсиевия компот са се изцедили добре. Обикновено в голяма тава (защото моите десерто-унищожаващи способности са безгранични) се захлюпват изцедените кайсии (тук ми подсказват, че е добре тавата предварително да е набрашнена). Принципно, ако аз правя десерта, ще използвам плодовете поне от два компота, но следвайки старата семейна рецепта, Христина не си позволява излишни своеволия (а и има шанс ако се използва още един компот - да не се изпече добре блата).
Кайсиите се заливат с полу-течното тесто и реването се пече в предварително загрята на 200 гр. фурна, докато се зачерви (принципно става бързо -15, най-много 20 минути). Обикновено Христина проверява дали десерта е готов с клечка за зъби (изкуство, което аз още не съм усвоил).
Тук винаги идва "най-гадната" част, защото вече целия апартамент ухае безбожно вкусно, но ние нямаме студен захарен сироп. Както винаги ми обяснява Христина - вариантите са два - горещо реване и студен сироп, или студено реване и горещ сироп. Ние никога нямаме студен захарен сироп под ръка и затова чакаме реването да изстине.
За сиропа - водата се кипва и в нея се разтопява захарта. За по-голям пиниз може да се добави и настъргана кора от лимон. Горещият сироп се разлива по студеното реване с лъжица, внимателно и без да се прекалява. Важно е да се напои равномерно и навсякъде. Принципно, може в захарния сироп да се добави и сока от компота, но при нас той никога не оцелява до този финален етап.
В общи линии тук започва една вакханалия, която не е за хора със слаби нерви. Обикновено ние запрятаме ръкави, грабваме по една голяма лъжица и... ох, млъкни сърце!..
Идея, която обмисляме за следващия път, е да намажем готовото и сиропирано реване с изцедено кисело мляко. Комбинацията сладко-кисело ни е от любимите, но засега още не сме се престрашили.

3 коментара:

Dimitrana S. каза...

Честито! Hека ви бъде винаги светло и топло! И вкусно, и сладко.. :-D

Ведри, здрави, пълни с усмивки и положителни емоции пролетни дни ви желая :-)

Диди Б каза...

Честита Светлина!
Пожелавам по-малко висококалоричен песимизъм за сметка на вкуснокалорични удоволствия като този десерт.
Поздрави!:)

di_ani каза...

Много светлина струи от този пост -
и Нека да бъде! Слънчево се вписва и чудесният сладкиш с кайсии.
Здраве и усмихнато пролетно настроение, Диана

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...