Хляб без месене

Правилно са си го казали хората - от хубавите неща в живота... се дебелее. Един - два килограма отгоре може и да не изглеждат като кой знае колко висока цена за плащане, когато става дума за топла питка с масло и сирене, но аз съм живото доказателство, че ако не се подхожда с умереност към храната, животът се превръща предимно в борба... за оцеляване. Умереността, обаче, е доста труден за усвояване урок, особено когато един от най-големите ти пороци е... вечерята. Но човек се учи докато е жив. Напоследък аз май наблягам повече на уроците по хлебарство, отколкото на житейските и в резултат на това отново си върнах "загубените" килограми...но пък преоткрих центровете на удоволствие в мозъка си ;). Тази питка без месене на пръв поглед не е нищо особено като продукти, но начинът на приготвяне и крайният резултат направо блокираха инстинкта ни за самосъхранение и вместо само да си отчупим по краешник, с Христина омахахме питката без дори да се усетим.

Необходимите продукти:

• 500 гр.брашно
• 1 чаена чаша (около 220 мл.) хладка (към топла) вода
• 3/4 чаена лъжичка сол
• 1 чаена лъжичка (или едно пакетче от 7 гр.) суха мая

Тази рецепта се води като хляб без месене. Мен месенето не ми тежи, но явно има и такива техники. Интересното, обаче, е в начинът на печене, а именно - в богата на водни изпарения среда. По същата техника се приготвя и турската пита от "Опитайте", която смятам също скоро да... опитам разбира се.

Както си беше по рецептата, разбърках всички съставки в купата за месене, покрих с кърпа и оставих до радиатора на топло. За разлика от другите рецепти, тук се изискваше поне 3 часа тестото да втасва - така че, общо взето, целият следобед отиде във втасване... и гледане на "Всички обичат Реймънд".

Принципно, идеята е тестото да не се меси, но аз си завъртях един, два пъти и му добавих мааалко брашно, че ми се стори твърде меко. То такова трябва и да бъде, но аз така си предпочитам. Набухналото тесто пренесох до тавата за печене. (Ако не сте с незалепваща тава, е добре да я набрашните предварително с царевичен грис или с брашно.) Оформих топка колкото можах и както препоръчваше Даниела от "В кухнята на моето семейство", от която видях рецептата, покрих отново с кърпа и оставих допълнително за около час да си бухне още веднъж.

Чалъмът при този хляб, както казах, е в печенето.

Идеята е следната. Освен тестото, в добре загрятата фурна (на дъното) се поставя и съд с вряла вода, която по време на печенето се изпарява и така тестото се пече... на пара.

Следвайки указанията първо на дъното на фурната поставих широка и плоска тава и включих фурната на 230 градуса. Когато реших, че фурната и тавата са добре нагряти, сипах в тавата (особено внимателно!!) вряла вода. Както можеше да се очаква, цялата кухня стана в пара, колкото и бързо да върнах тавата във фурната. Направих с нож няколко резки по повърхността на тестото за по-ефектно опичане и го хвърлих да се пече.

След 40-тина минути питката беше готова. Принципно е хубаво като се зачерви коричката отгоре и питката е почти готова, да се извади тепсията с водата от фурната (отново много внимателно, особено ако има останала неизпарила се вода), а хлябът да се свали на най-ниското ниво (и фурната евентуално да се пусне на долен реотан), за да се запече добре и коричката отдолу.

Да обяснявам ли какво падение беше тази кулинарна страст?.. Да обяснявам ли колко бързо свърши пухкавия симид?!... Да си признавам ли за маслото и шарената сол!... За сиренцето и компотът от праскови?!... Но млъкни сърце!..