Много бебета около нас! Племенникът ми Борис вече е на три месеца, в неделя Ангелинка и Борис на Иван станаха на годинка, а същият следобяд бяхме и на питка на малкия Ростислав на Влади и Валко; преди седмица получих нощен СМС с неизвестен подател, че се е родил Даниел (3,635 кг , 48 см) и се оказа, че радостната вест е дошла отвъд океана от Жоро и Таня (Да ви е живо и здраво отрочето и да расте щастливо и добро дете); в сряда на гости ни бяха Юлия и нейните бебоци - Алекс (на 3 г.) и Даниел (на 3,5 м.) - и падна голяма игра; онзи ден малкият Александър на Рачката и Диди стана на един месец, Рали очаква момиченце в края на юли, в Търново се гласят за края на септември, а за капак на всичко някои хора (без да споменавам... names ;) вчера съвсем спокойно започнаха разговор за фолиева киселина и за близкото бъдеще, когато ще провеждаме четвъртъчните срещи на някоя... детска площадка ;) Кога се случи всичко това?! Как стана така, че неусетно светът се промени до неузнаваемост :), и на всичкото отгоре, сякаш е станал ... по-добър (?!). Това ли е порастването? Мислех си, че ще почувствам прехода, когато започнат да се женят приятелите ми, но всъщност май децата се оказаха предвестниците на края на детството... колкото и противоречиво да звучи това. Но осъзнаването на този преход не ми действа по начина, по който си мислех, че ще ми въздейства - няма съжаление и носталгия, само някакво (все още) спотаено, трепетно очакване!

Необходимите продукти
1/2 ч. чаша (55 грама) печени орехи, начупени наедро
1 3/4 ч. чаши (230 грама) брашно тип 500
1/4 ч.ч. (30 грама) какао (ние използваме на Йотис)
1 ч. чаша (200 грама) захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол 85-100 грама натрошен шоколад за кекса
2 големи яйца, леко разбити
1/2 ч. чаша (113 грама) масло, разтопено и поизстинало
3 добре узрели (и леко покавенели) банана - малко по-малко от 1/2 кг.
2 пакетчета ванилия на прах
1/4 ч.ч натрошени лешници (евентуално)
За глазурата
100-120гр кошоладов кувертюр (в Карфур попаднахме на много добър и сравнително евтин шоколад за готвене - продаваха го в пакети по 400 гр.)
1/4 ч.ч. сладкарска сметана
Като начало е добре да си приготви човек необходимите продукти на плота, премерени и на стайна температура. Това спрестява доста време и определено спестява грешки и пропуски в съставките. За спестяване на време орехите ги сложих в тава в сгорещената фурна (180 градуса) да се запичат, докато разбърквах тестото. После им хвърлях по едно око през минутка, две и разбърках няколко пъти, за да се опекат равномерно. На око отнема около 8-10 минутки.
Докато орехите придобиваха загар и приятен "препечен" аромат, смесих в купа брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. После намачках добре бананите с вилица в отделен съд и към тях добавих яйцата, разтопеното масло и ванилията. Добавих внимателно мократа към сухата смес и разбърках докато се получи лепкаво, полутечно тесто. Натроших шоколад на парчета и го добавих към сместа. Все си мисля, че и още можеше да поеме, но следвах рецептата.
На орехите им дадох 5 минутки преди да ги натроша и добавя към кексовото тесто (не че не опитах веднага да ги натроша, но емпирически установих, че боравенето с прясно изпечени орехи е доста болезнено, особено за хора без термоизолиращи ръкавици на ръцете). Та така, поизстиналите и натрошени орехи също отидоха в сместа.
Формичката за кекс предварително намаслих със студено масло (или съответно със спрей за готвене), изсипах сместа и сложих във фурната на 180 гр. за точно 1 час. Според препоръките на Joy of baking се пече 55-65 минути, но за нашата фурна златната среда свърши идеална работа (все пак два пъти приготвих успешно кекса). След като проверката (нали съм Тома Неверни) с клечките за зъби мина успешно - извадих кекса и го оставих да изстива на решетка. (Трябва да си призная, че всъщност не беше точно решетка, а няколко дървени шишчета - така и не сме си взели още подходяща решетка за изстиване на печива, но и на това ще му дойде времето). Идеята е тестото да не се опира до плътна повърхност, за да се не вклисва (ако има такава дума).
Препоръчително е преди консумация да се изчака кекса да изстине напълно. Не че не го опитахме и горещ, но определено плътността на вкуса и лекият ликьорен аромат на бананите най-добре се усещат, когато кексът е отпочивал поне 3-4 часа.
За любителите на по-плътните кексове мога да препоръчам с четка да нанесат малко разтопено масло по повърхността на кекса - хем вкусът става по-благ, хем видът на кекса придобива бляскавост.
За по-голям ефект реших да направя на кекса и шоколадова заливка. На водна баня разтопих няколко блокчета шоколад в сладкарска сметана и залях кекса. Върху шоколада поръсих малко натрошени лешници.Недков има един любим израз: "фамозен", та с шоколадовата заливка и лешниците кекса стана направо "ФАМОЗЕН"!
Идея
Вторият път със същата смес направих по-малък кекс и 6 средно големи мъфина. Последните са чудесни за скорострелно начално на деня.
1/2 ч. чаша (55 грама) печени орехи, начупени наедро
1 3/4 ч. чаши (230 грама) брашно тип 500
1/4 ч.ч. (30 грама) какао (ние използваме на Йотис)
1 ч. чаша (200 грама) захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол 85-100 грама натрошен шоколад за кекса
2 големи яйца, леко разбити
1/2 ч. чаша (113 грама) масло, разтопено и поизстинало
3 добре узрели (и леко покавенели) банана - малко по-малко от 1/2 кг.
2 пакетчета ванилия на прах
1/4 ч.ч натрошени лешници (евентуално)
За глазурата
100-120гр кошоладов кувертюр (в Карфур попаднахме на много добър и сравнително евтин шоколад за готвене - продаваха го в пакети по 400 гр.)
1/4 ч.ч. сладкарска сметана
Като начало е добре да си приготви човек необходимите продукти на плота, премерени и на стайна температура. Това спрестява доста време и определено спестява грешки и пропуски в съставките. За спестяване на време орехите ги сложих в тава в сгорещената фурна (180 градуса) да се запичат, докато разбърквах тестото. После им хвърлях по едно око през минутка, две и разбърках няколко пъти, за да се опекат равномерно. На око отнема около 8-10 минутки.
Докато орехите придобиваха загар и приятен "препечен" аромат, смесих в купа брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. После намачках добре бананите с вилица в отделен съд и към тях добавих яйцата, разтопеното масло и ванилията. Добавих внимателно мократа към сухата смес и разбърках докато се получи лепкаво, полутечно тесто. Натроших шоколад на парчета и го добавих към сместа. Все си мисля, че и още можеше да поеме, но следвах рецептата.
На орехите им дадох 5 минутки преди да ги натроша и добавя към кексовото тесто (не че не опитах веднага да ги натроша, но емпирически установих, че боравенето с прясно изпечени орехи е доста болезнено, особено за хора без термоизолиращи ръкавици на ръцете). Та така, поизстиналите и натрошени орехи също отидоха в сместа.
Формичката за кекс предварително намаслих със студено масло (или съответно със спрей за готвене), изсипах сместа и сложих във фурната на 180 гр. за точно 1 час. Според препоръките на Joy of baking се пече 55-65 минути, но за нашата фурна златната среда свърши идеална работа (все пак два пъти приготвих успешно кекса). След като проверката (нали съм Тома Неверни) с клечките за зъби мина успешно - извадих кекса и го оставих да изстива на решетка. (Трябва да си призная, че всъщност не беше точно решетка, а няколко дървени шишчета - така и не сме си взели още подходяща решетка за изстиване на печива, но и на това ще му дойде времето). Идеята е тестото да не се опира до плътна повърхност, за да се не вклисва (ако има такава дума).
Препоръчително е преди консумация да се изчака кекса да изстине напълно. Не че не го опитахме и горещ, но определено плътността на вкуса и лекият ликьорен аромат на бананите най-добре се усещат, когато кексът е отпочивал поне 3-4 часа.
За любителите на по-плътните кексове мога да препоръчам с четка да нанесат малко разтопено масло по повърхността на кекса - хем вкусът става по-благ, хем видът на кекса придобива бляскавост.
За по-голям ефект реших да направя на кекса и шоколадова заливка. На водна баня разтопих няколко блокчета шоколад в сладкарска сметана и залях кекса. Върху шоколада поръсих малко натрошени лешници.Недков има един любим израз: "фамозен", та с шоколадовата заливка и лешниците кекса стана направо "ФАМОЗЕН"!
Идея
Вторият път със същата смес направих по-малък кекс и 6 средно големи мъфина. Последните са чудесни за скорострелно начално на деня.