12.05.2010 г.

Шоколадови корички от грейпфрут

Чували сте за Жак Торес, нали?... Как така Жак кой?... Шоколадовият Жак!.. Е, не - не мога да повярвам, че не сте!... Е, добре де, до скоро и аз само бях чувал и то само суперлативи и да си призная - слушах (Иван) с половин ухо. После попаднах на колекция от предаванията за "Шоколадовият Жак" и ... вече не съм същият човек ;) Пуснах си първата серия ей-така, за проба. После още една, за да се уверя, че всъщност не е чак толкова оригинален. После още една, защото, ей Богу, гледката на толкова много свободно разливащ се шоколад е вдъхновяваща. Следващата серия не помня защо си я пуснах, но започнах да се хващам, че си мисля разни неща от рода на - "...ами да, това мога да го направя, само трябва да...". На следващата серия вече си правех планове, а стомахът ми упорито къркореше. Определено мотото на телевизия "Фиеста", че "апетитът идва с гледането" е вярна донякъде - при мен с гледането идва вдъхновението и желанието за ... поради липса на по-добра дума, да го наречем - творчество. Та така, накратко се заразих с шоколадовата мания на Шоколадовия Жак. И резултатът не закъсня - първият опит с тези традиционни и наистина лесни за изпълнение шоколадови корички от грейпфрут беше пълен успех и поредното доказателство (за мен), че няма невъзможни неща за готвене - всичко е въпрос на три неща: желание, условия и продукти.

Необходимите продукти
  • 3 бр. добре узрели грейпфрута
  • 500 гр. захар
  • 400 гр. шоколадов кувертюр
  • 1 с.л. масло
  • бадемови трохи
  • вода
Приготвянето на божествените десертчета, освен че изисква повечко търпение, е наистина елементарно. Може би основното е да се намерят наистина добре узрели грейпфрути, със сочна кора, които по възможност не са третирани с парафин.
След като добре се измият с гъбичка и веро, цитрусите са срязват на половинки и после с нож внимателно се изрязва месото на грейпфрута (и да остане по кората - това не е страшно). Очистените кори се нарязват на "пръстчета" - размерът е по желание на готвача, но трябва да се има предвид, че с такъв размер ще са бъдещите ... да ги наречем "бонбони".
Нарязаните кори се слагат в студена вода на котлона, докато водата кипне, врат около 10-тина минути, водата се изсипва, слага се нова и се кипва отново. Водата отново се изхвърля. По това време, ако е останало месо по коричките, то вече е омекнало и съвсем леко се маха - така че тук е времето коричките да се изчистят добре. Слага се още веднъж вода и се кипва за 10-тина минути.
Да обобщим - сменят се три води. След третата вода вече изчистените и омекнали корички се покриват с (нова) вода, слага се захарта и се варят в продължение на... два часа. Е, да, определено се изисква търпение и постоянство, но си струва. Идеята на двучасовото варене е захарта и водата да станат на гъст сироп, който в последствие почти да изври. Голямо бъркане падна. И едно предупреждение - не опитвайте коричките на този етап - отвратителни са на вкус - лично аз почти се отказах след ГОРЧИВИЯ опит.
След двата часа варене и постигането на маджунообразна гъстота на захарния сироп коричките се свалят от огъня и внимателно се нареждат на решетка (под която има тава) да се оцедят от захарния сироп и се оставят за... една нощ. М да, определено се изисква търпение...
На другия ден коричките са готови за финалната обработка. Шоколадовият кувертюр се разтапя на водна баня с една лъжица масло, а любителите на млечен шоколад предполагам, че могат да заменят половината масло с няколко лъжички мляко. Лично аз не го препоръчвам.
За шоколадирането използвах два вида кувертюр - 200 гр. на... бон(и)бончета, (поради липса на по-добра дума), който взех от магазина на ул. Три уши 5, и още толкова от този, който си купуваме от Пикадили, който е пакетиран като обикновен шоколад. Важното е, че и двата вида бяха черен шоколад с високо съдържание на какао. След като кувертюрът се разтопи, следва веселата част. Коричките една по една се топват в горещия шоколад (да се покрият добре) и се оставят върху хартия за печене да изсъхват. Междувременно се наръсват (по желание) с трохите от бадеми (оригиналната ми идея беше смлян шам-фъстък, но не намерих време да отида до женския пазар). Коричките се оставят да изсъхнат добре. Най-добре се съхраняват в хладилник.
Имайте предвид, че този десерт е особено лесен за пристрастяване!.....

П.П.

Това беше 101 рецепта в Кулинарните страсти и... (по)падения! Не е много, но фактът, че за по-малко от година вече имаме 50 души, които ни следят (официално), 119 фена във Фейсбук и над 100 рецепти, някак ме кара да се чувствам удовлетворен и горд. Честито Ивански, вече можем да издадем и книга ;)


2 коментара:

Nanita каза...

Сега ме хвърли в размисъл за Жак Торес!За мой срам и аз не съм чувала за него.Толкова шоколадово ми звучи вече след като видях умопомрачителните "корички".
Усмихнат ден!

рали каза...

Честито за 101-та рецепта, Ильо! Особено хубаво е, че е шоколадова! Безброй успехи и вкусни идеи!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...