Медени мъфини със сладко от орехчета

Е, не, няма как да не се похваля с тези мъфини! Още повече, че рецептата си е моя, а са и от поредицата "здравословни" (нямат захар и са с овесено и пълнозърнесто брашно). Както се казва - понякога Животът е достатъчно благоразположен и си позволява малки жестове на внимание. Нали знаете, пръчката върши работа до едно време, но от един момент нататък си трябва и морковче. На човек не му трябва много: някоя малка победа (пък било то и в кухнята), една добра дума, едно неочаквано обаждане по телефона или някаква друга форма на признание. Ако трябва да съм откровен до крайност, ще си призная, че на мен ми стига понякога просто да преместя излязъл след нощния дъжд охлюв от пътеката по пътя за работа, за да не го стъпче някой разсеян минувач. Чудя се какво ли им е на тези охлюви - напъват отчаяно да издрапат от другата страна на пътя. Като ги погледна отблизо, изглеждат като да влагат цялото си същество в едно непосилно усилие да преодолеят безкрайното разстояние на асфалтовата "пустиня" милиметър по милиметър, и сигурно си мислят, че там, от другата страна, светът е вълшебен, различен, магичен и по-добър. Но в своя отчаян бяг, за съжаление, повечето стават жертва на разни забързани за никъде великани, които най-безцеремонно ги стъпкват без дори да ги забележат. И макар да си мисля, че може би това е достойният край за един охлюв - съдбата (в лицето на някой случаен минувач) да го стъпче, докато преследва мечтата си, ми се иска да вярвам, че на онези малцина, които някак чудодейно биват "телепортирани" от другата страна на пътеката, тревата, макар и все същата, им е някак малко по-сладка...

Необходимите продукти:

• 1 к. ч. (120 мл.) овесено брашно
• 1 к. ч. (120 мл.) брашно тип 500
• 1 с.л. пълнозърнесто брашно
• 1 к. ч. (120 мл.) мед
• 2 яйца
• 1 п. ванилия
• 100 гр. масло
• 1 ч. л. бакпулвер
• щипка сол
• сладко от зелени орехчета
• крем сирене „Филаделфия” (за украса)

Да, продуктите като количества са интересни. Признавам си, лъжицата пълнозърнесто брашно сложих накрая, за да докарам тестото до плътност, която да ми хареса.

Като цяло приготвянето е стандартно. Към разбърканите брашна щипнах солта, добавих бакпулвера и ванилията. Към сместа прибавих двете яйца и предварително разтопеното за 20-тина секунди в микровълновата масло. За по-лесно пуснах миксера на първа скорост и десетина минути бърках, докато не се получи стандартно полутечно тесто за мъфини.

В хартиените формички на дъното сложих по лъжица от тестото, отгоре сложих по едно орехче, върху което добавих още от тестото, докато го покрие. Сладкото от зелени орехчета е един от малките, и за съжаление рядко срещани, бижута в нашия семеен "килер". Другото невероятно сладко е сладкото от череши - обожавам го.

Пекох на 190-200 гр. за около 25 минути. След като се опекат, е добре мъфините да се оставят да изстинат – трябва да имате предвид, че орехчетата ще са доста горещи.

По така описаната процедура и количества лично на мен мъфините ми се сториха една идея по-сладки от необходимото и се зачудих как да пречупя вкуса им с нещо, което хем да контрастира, хем да им придаде допълнителна плътност. След кратък размисъл се сетих за крем сирене "Филаделфия". Речено, сторено – отидохме до близкия „Хит” и взехме една балансирана тип „Йогурт”. На другия ден Христина ги украси със сладкарски боички.

Лично за мен - това са най-хубавите мъфини, които съм правил.