Ако щастието беше ... храна, то със сигурност щеше да е нещо сладко. Щеше да е пухкаво и меко, но същевременно с плътна текстура. От него щеше да се носи аромат на ванилия, масло и още някакви плодови нюанси, като например канела и кокос. Със сигурност в него щеше да има и шоколад и то поразтопен, но само като акцент и в никакъв случай като основен мотив. Щеше да е особено приятно да го хапваш с чаша топло мляко и с времето да става още по-вкусно. И за да е истинско - щеше да е по-скоро подарък, отколкото направено от теб, защото за да е пълно щастието, трябва да има и елемент на самозаблуда, като например, че въпреки невероятният вкус, няма никаква опасност да ти се отрази на теглото (илюзия, която не можеш да поддържаш, ако сам си разбивал яйцата, добавял маслото, заливал с шоколада и знаеш със сигурност колко калорично е всяко парче). Да... ако щастието беше храна, то щеше да е ... кекс. И си мисля, че тази аналогия не е далеч от истината, защото и щаститето, както и кексът, се случват (поне на мен) рядко, никога не ми стигат и обикновено идват с висока цена.
Този двуцветен кекс, макар и особено вкусен, не се вписва съвсем точно в идеята ми за пълното щастие, но пък и малките споделени радости са ценни, нали така?
Необходимите продукти
- 5 яйца
- 150 гр. захар
- 150 гр. брашно
- 50 мл. олио (масло)
- 50 мл. вода (или прясно мляко)
- 1 п. бакпулвер
- 1 п. ванилия
- 2 с.л. какао
За жълтия блат
Не съм присъствал на готвенето, но указанията, които получих от Христина са следните - предварително отделените жълтъцит се разбиват с половината захар, олиото и водата. Към тях се добавят предварително смесените непълна чаша брашно (около 90 гр.), половината от бакпулвера и пакетчето ванилия. Забърква се полутечно тесто за кекс.
За белия блат
Белтъците се разбиват на сняг с другата половина от захарта. Към получилата се пяна внимателно се добавя остатъка от брашното и другата половина от бакпулвера и се разбърква с лъжица така, че в тестото да остане колкото се може повече от въздуха от снежните белтъци.
В предварително намазнена тавичка се изсипват първо малко от жълтото, цялото бяло, а отгоре остатъка от жълтото тесто, като между отделните слоеве се поръсва какао със сито. Пече се в предварително загрята до 180 гр. фурна около час, пробва се с клечка дали е готово, а когато се извади от фурната, се поръсва с пудра захар.
Най-важната съставка - разбира се, е минимум 100 грама любов ;)
4 коментара:
след Великден ще го пробвам и ще напиша как го намирам, но вида му ме заинтригува.
Прекрасен е! Със сигурност носи наслада за небцето.. ще да има мнооого вярно в старото твърдение, че любовта минава през стомаха ;-) Аз ще добавя: и щастието :-)
С много симпатия пожелавам на теб, Илияне, и на близките ти хора здрави, весели и вкусни, светли и благословени Великденски празници!
http://ondineondine.blogspot.com/2010/07/blog-post_03.html Много благодаря! ;)Поздрави!
Неужели столько искателей халявы? Стыдно, неудобно...|Третьего сентября я увидела во дворе котёнка, мне стало его очень жалко, и я привела его домой с надеждой выходить. Он был очень худой, бессильный, истощённый, еле ходил, ничего не ел, не пил, я кормила его из пипетки, для того у него было немного сил, мы с мамой делали всё вполне вероятное для того его спасти, мы так надеялсяи его выходить, но не сумели, Бог забрал его себе. Такой милый котёнок был, гулял по квартире со своими слабыми ножками, и очень умненький был, я всего один раз показала ему лоток, и с тех пор он ни разу не испачкал в квартире, ходил в свой лоточек. Мы с мамой думали, как же его назвать, хотели назвать Ушастик, так как у него уши были большие, но Ушастиком не назвали, мама назвала его Котя. Не знаю, был ли у него шанс или же он с самого начало был обречен. Нам с мамой его очень жалко. Пожил у нас всего 4 для, и в течении этих дней мы к нему очень привыкли, я тоскую по нему. Его с нами уже нет, но он буквально каждый день будет жить в нашей памяти. Котёнок умер сегодня утром на моих глазах, мы похоронили его в парке.
[IMG]http://v7em.com/go/vnimanue.png[/IMG]
Публикуване на коментар