Локумки

Миналото винаги е... добро. То е лъскаво и чудесно, изчистено от полепналите болки и неуспехи под силната струя на избирателната памет и добре подсушено от безвъзвратно пропуснатите шансове с попивателната на спомена за малки победи и откраднати перфектни мигове (независимо дали са били те споделени или просто изживяни в безкрая на някой съвършен самотен съботен следобед с любимата книга в ръка). Миналото е винаги на пиедестал - най-малко, защото тогава всичко, което така или иначе не сме постигнали в живота си, е можело да бъде постигнато... Миналото е богато на... бъдеще; прелива от потенциал и върхове, които да бъдат покорени; наситено е с вкуса на първооткривателството и в него липсва солено-горчивата нотка на цинизма, който рано или късно се превръща в основната подправка, с която щедро ръсим настоящето, за да усетим, ако не истинския, поне някакъв вкус от живота. И именно красотата на спомените и "доброто старо време" са най-ценните ни оръжия, първата ни защитна линия, срещу нитратния цинизъм на злободневието. Арсеналът не се изчерпва с тях, разбира се, но е хубаво да имаш спасителен спомен, в който да потънеш с умиление, когато реалността те опръска до ушите с кал като дълбока до глезените улична локва. Някоя любима песен, мисълта за "открадната" от любим човек целувка или защо не - спомена за вкуса на мекичките домашни локумки на мама....

За съжаление, навремето локумките не бяха толкова често приготвян десерт в къщи, колкото би ми се искало. Може би и затова споменът за тях ми е толкова ценен, те са неразделна част от моето "добро и старо време", заедно с Винету и Поразяващата ръка, "Синьо лято" и плодовите млека с аромат на ягода.

Тази рецепта всъщност е на майката на Христина и част от нейното "добро и старо време", но ей Богу, на вкус бяха точно като моето ;)

Необходимите продукти

• 1 ч.ч. свинска мас (полу разтопена)
• 1/2 ч.ч. вода (или прясно мляко)
• 1/2 кибритена кутийка мая (20 гр.)
• 1 с.л. захар (и повярвайте ми няма нужда от повече)
• 1 щипка сол
• брашно - колкото поеме за стегнато тесто
• 2 кутии локум
• пудра захар за поръсване

Рецептата се оказа обидно лесна. Казвам обидно, не за друго, а защото цял живот съм възприемал локумките като деликатес, който рядко ти се отдава шанса да опиташ. Сигуно съм си мислел, че са много сложни за правене. Всъщност, оказа се, че не са. Дори и свинската мас, която си мислех, че няма шанс да намеря по магазините, се оказа, че си се продава във всеки супермаркет. (!..)

Водата (или млякото) за около 30 секунди в микровълновата се стопля, точно колкото да се разтвори в нея захарта, а после и маята. Получената смес шупва за около десетина минути, а през това време може да се нареже локума на парчета - всяко локумче на две. После към шупналата мая се сипва брашното, в което предварително сме "щипнали" малко сол. Като започне да се оформя тесто, се добавя и размекнатата свинска мас, меси се и се добавя брашно, докато се получи стегнато тесто. Идеята е тестото да става за разточване.

От готовото тесто се правят малки топки (около 8 -10 на брой), всяка от които се разточва на кръг. Кръговете се нарязват по диагоналите (като торта) на триъгълници. В широката част на всеки триъгълник се поставя по парче локум (а може и по няколко орехчета) и тестото се навива в типичната за локумките форма (на пурички).

За по-лесно, тавата се покрива с хартия за печене, а върху нея се нареждат локумките, като се оставя малко място между тях, защото със сигурност ще се подуят при печенето.

Фурната се стопля предварително на 200 гр. и локумките се пекат за не повече от 20-тина минути всяка партида. Трябва да се внимава да не се препекат, защото стават твърди.

Готовите локумки се поръсват щедро с пудра захар.