Не е за вярване, че едва днес публикувам тази рецепта, при условие, че вече трети ден мартенският брой на сп. "Меню" е по реповете !!!.. В него, в секцията "Меню с приятели", е публикувана рецепта по мой избор и е направено представяне на "Кулинарни страсти и (по)падения"!!! Да, прекалявам с удивителните, но истината е, че ми се сбъдна една мечта ;) и съм много развълнуван. Всичко се случи още през януари и някак зашеметяващо бързо. Людмил Хайдутов (редактор в списанието) се свърза с мен чрез Фейсбук с покана за участие, а по това време аз изцяло бях на вълна болки в крака и обикаляне по болници. Повярвайте ми, мисълта да се откажа беше особено примамлива, но понеже знам, че мечтите се сбъдват рядко и отдаде ли ти се шанс, трябва да се действаш светкавично, се съгласих, подтискайки лошото си настроение. Направих всичко възможно, за да не позволя страховете и притесненията по избора на лекар, осигуряването на парите за операцията и влудяващата болнична миризма, да ме разсеят и обеззверят (макар, че поне на няколко пъти бях на косъм да се откажа) и три дена преди да "легна под ножа", посетих офиса на списанието, където приготвих рецептата и си поговорихме с Людмил.
Сигурно сте забелязали, че когато някоя мечта е на път да ви се сбъдне, изведнъж се появяват какви ли не пречки и различни обстоятелства, които подлагат на изпитание силата на желанието ви. Или поне по филмите се случва така ;) Е, за мен правилото важи с пълна сила. Както ми беше казал един голям бизнесмен, с който имах щастието да се запозная в Лондон - "Don't be afraid to get out of your comfort zone".
Много, ама много добър съвет! Преди това никой не ми го беше казвал по този начин. Нали знаете как има неща, които си ги усещате някак си в себе си, но не можете да ги изразите с думи и когато някой успее да опише това усещане в едно изречение, то едва ли не се превръща в прозрение за вас. Е, аз го почувствах точно така. И сега, когато ми се наложи да правя избор или да се боря с лошите си настроения и страхове (а всички, които ме познават от повечко години, знаят колко мрачна и депресивна личност мога да бъда), се опитвам да не се свивам в черупката си (моята "comfort zone"), а да предизвиквам себе си.
Необходимите продукти
- 8-10 бутчета или голямо пиле разфасовано на 8-10 парчета
- морска сол и черен пипер
- 3-4- с.л. зехтин
- мащерка (по възможност прясна)
- 1 ч.л балсамов оцет
- 100 мл. вода
- 2 с.л. тъмен соев сос
- 3 с.л. мед
- 1 лимон
- връзка пресен магданоз
За картофеното пюре
- 1 кг. картофи
- сол
- ч. пипер
- 30 гр. масло
- връзка зелен лук
- 100 мл. готварска сметана
- 100 мл. пълномаслено мляко
Рецептата е на Гордън Рамзи и откакто я опитахме сме й големи почитатели.
Пилешките бутчета се изчистват като се отрязва долната става, така че да остане само кокала - така месото се готви доста по-бързо. Месото се измива и подсушава с кухненска хартия.
В тигана се загрява зехтинът и парчетата месо се запържват, докато започнат леко да придобиват цвят. Добавя се соевият сос и балсамовият оцет, което допълнително усилва цвета на месото.
Лимонът се нарязва на шайби и се прибавя в тигана. След 20-тина секунди се добавя и чаша вода. Пилето се оставя поне за 6 минути да се готви, като от време на време се обръщат парчетата.
Добавя се мащерката. Около 5 минути преди да е готово, пилето се залива с меда. Посолява се и се поръсва с черен пипер. Магданозът, нарязан на едро, се поръсва върху вече почти готовото месо. Отнема се от огъня, върху всяко бутче се поставя по един лимон и се оставя да отдъхне докато гарнитурата е готова.
Картофите се обелват и нарязват на кубчета. Заливат се с вода и се сваряват. Важното е картофите да не се разварят. В тиган се слагат сметаната и млякото, посолява се, добавя се черен пипер и се кипва, огънят се намалява и се оставя да се редуцира.
Сварените картофи се оцеждат добре, връщат се в тенджерата и се оставят за малко на топлия котлон да поизсъхнат. Намачкват се с редуцираната сметана и мляко на пюре и към тях се прибавят маслото и нарязания пресен лук. Подправя се на вкус, ако е необходимо.
За поднасянето - може да се направи канапе от картофеното пюре, върху което да се облегнат парчетата месо. Декорира се с лимоните и се залива със соса от тигана.
6 коментара:
Поздравления!
А и рецептата е хубава!
В Бургас и днес още го няма по реп-овете!
Хубава вечер!
Поздравявам те. Знам какво е да осъществиш мечта, каквото и да ти коства това. :)
Пожелавам ти бързо възстановяване и още сбъднати мечти.
Чудесно е това лимоново пиленце :-)))
Поздравявам те от все сърце, Илияне!
Пожелавам ти здраве и още много сбъднати мечти и реализирани желания :-)
Добре де, при мен не се получи този карамелизиран вид. Всичко стана на сос, а пиленцата и лимона вряха в него. Иначе беше страшно вкусно, истинска еуфория в устата. Поканих мои приятели, Свилко и Лора на гости. Свилен е готвач и трябва да ви кажа, че той приятно се изненада от рецептата, въпреки че пиленцата нямаха този вид, който е публикуван в блога.
Да си жив и здрав Брат.
Аууу колко апетитна и недиетична коричка си докарал! Страхотна рецепта!
поздрави :)
Публикуване на коментар