Ризото със спанак и пармезан

Отдавна обещавам на Христина, че ще й сготвя нещо зелено. В смисъл с полезни съставки, желязо, витамини и пр. Така де, зеления някаква. Дотук добре, но честно казано, малко са зелениите, чийто вкус небцето ми понася безропотно. Единственото спасение е добрата комбинация с други продукти и успешното съчетаване на вкусовете, за да се получи нещо приятно, освен полезно. И така, в търсене на "параван", който да замаскира "вкуса" на спанака, се спрях на ориза. Импровизацията на тема ризото всъщност е вдъхновена от едно от предложенията за обедно меню в "Трикракото пиле", където предлагат наистина добро ризото със спанак. Разликата е, че там омекотяват вкуса с пушено сирене, което аз не исках да включвам в моето ризото.

Необходимите продукти:

• 2/3 чаша бланширан ориз
• 1/2 опаковка замразен спанак
• 1 кубче зеленчуков бульон
• 1/2 ч.л. зелена подправка "Маги"
• 1 глава лук
• 330 мл. вода
• 3 с.л. олио
• черен пипер
• червен пипер

Както ми обясни Иван, тайната на доброто ризото е постепенното наливане на горещия бульон в ориза. Но, да не изпреварваме събитията.

Първо е нарязването на лука на дребно. А може би измиването на ориза? Всъщност не е особено важно кое е първо – и двете влизат в предварителната подготовка. Измих ориза, нарязах лука на дребно и сложих голямата ми зелена чаша (около 330 мл.) пълна с вода в микровълновта за около две минути. Първата лъжица и половина от олиото, предварително добре загрята в незалепващия дълбок тиган, пое нежно лука, който запържих до златисто преди да добавя ориза. През това време разтворих едно кубче зеленчуков бульон в горещата вода и оставих до котлона.

Измитият ориз прибавих към запържения лук и енергично разбърквах докато и той не придоби леко златист цвят. Тук дойде моментът на истината с прибавянето на горещия бульон. Както ме посъветва Иван, към запържения ориз прибавих един черпак от бульона, разбърках и оставих на тих огън да поеме.

Тук дойде време да се заема и със спанака. Сигурен съм, че майсторлъка е да си го сготвиш от суров вид и т.н., но кой ти има време и суров спанак (?)! Използвах замразен - половин опаковка. Честно казано - стори ми се повече отколкото е необходимо за две порции, но какво пък - нали е полезен? На опаковката пишеше да не се размразява, затова директно го прибавих (след като го раздробикх колкото можах) във втората лъжица и половина сгорещено олио (зехтин). Честно казано не съм особено сигурен, че така се прави, но се получи нещо ядливо, така че - това е моето предложение. Притворих спанака с някакъв капак (идеята е да се задуши).

През това време добавях по някой черпак бульон към ориза докато набъбваше. Идеята в случая е освен, че бульона се добавя постепенно, оризът да се разбърква постоянно, за да не се слепва. Така и направих, което означава, че падна голямо жонглирах от единия тиган в другия. По някое време добавих и зелената подправка „Маги” и се въздържах от солта, защото в бульона си има достатъчно.

Когато реших, че спанакът е омекнал достатъчно, го добавих към ориза и оставих да се хомогенизират вкусовете. Какво е ориз без черен пипер - поръсих от любимата ми подправка малко преди да отнема тигана от огъня. След като и това се случи - сложих пармезана. Идеята ми беше да се разтопи и допълни букета от вкусове.

Оставих ориза настрани да си отдъхне от огъня и през това време се заех с яйцата. Вече бях използвал достатъчно олио за ориза и спанака и реших, че яйцата ще ги поширам. Или какъвто там е термина за яйца по панагюрски. Това вече съм го описвал тук как се прави, така че няма да се повтарям.

Ами общо взето това е моето ризото със спанак и пармезан. Поднасянето е въпрос на въображение и желание. Моето предложение можете да видите на снимката. Принципно за гарнитура си направихме салата от краставици - много добре си пасна с ризотото.

Да ви е вкусно.