2.01.2011 г.

Ярешко по балвански

Ако преди 7 години (преди да срещна Христина) някой ми беше казал, че ще ям (и ще ми харесва) ярешко, сьс сигурност:
1. щях да го питам на кое животно малките се наричат ярета; и
2. щом разберях, че са на козите, определено щях да му се изсмея невярващо.
Е, 7 години по-късно не само ям, но и готвя
ярешко, че и дори го препоръчвам като рецепта в блога си.... Последното идва да покаже колко непредвидим е животът и колко преходни са човешките убеждения, принципи и светоглед, когато се сблъскат с безцеремонността и непукизма на всекидневието. Хубаво е човек да има убеждения, на които държи; истина е, че историята се пише от онези индивиди, които отстояват принципите си докрай, независимо от трудностите и обстоятелствата, но нека бъдем обективни; "принципът": "Не ям ярешко" не може да си напише собственоръчно името, камо ли нечия История. Човек трябва да прави преоценка на принципите си в контекста на настоящето и да подбира актуалните и приложимите. По отношение на ярешкото трябва да си призная, че принципът ми за неяденето му се оказа неактуален. Димитрови винаги сме били крайно консервативни по отношение на храната, но сродяването с Петрови внесе някои свежи попълнения, ако не на всички Димитрови, то поне в моите хранителни навици. Е, все още не мога да ям белмъш* (или както му викат в Балван - "бял мъж" - особено апетитно наименовение), но пък знае ли човек...

Старите рецепти е трудно да ги опишеш с точни мерки, особено когато майсторите, които ги приготвят, са ги правили в продължение на десетилетия и вече отдавна работят по усет и използват мерни единици като "малко", "една шепа", "колкото за вкус" и т.н. Още повече, че в Балван златното и най-стриктно следвано правило е: "едно към кесим". Така че количествата на продуктите, дадени по-долу, следва да се приемат ориентировъчно и според търсения резултат (повече сос или по-пикантен вкус и т.н.).

Необходимите продукти

1 кг ярешко
1 с.л. брашно
1/2 с.л. червен пипер (сладък)
1 с.л. олио
2/3 - 1 ч.ч. доматен сок
1-2 дафинови листа
няколко зрънца бахар
няколко зрънца черен пипер
сол
черен пипер смлян
1/2 - 1 бира (или бяло вино)
вода

Основното в рецептата е месото да е прясно и да е от младо яре.
Измихме дорбе месото и го овкусихме със сол и пипер предварително и го оставихме да "отдъхва" докато направим соса. Идеята на соса е да е нещо като рядка каша. За да го получим, смесихме брашното, червения пипер, олиото и една-две лъжици вода. Добре оваляхме месото в червената каша и го подредихме в тавата за печене.
Искам да направя уточнение, всъщност две - на Балван рецептата винаги се прави със сладък чеврен пипер и с бира. Аз лично предпочитам месото да е по-пикантно и освен сладък бих сложил и малко лют червен пипер. Другото нещо е,че бирата е на почит у семейство Петрови, особено по отношение на готвенето на ярешко. Проблемът е обаче, че у нас бирата в хладилника е изключение и никога правило, за разлика от виното, с което винаги гледам да съм запасен (основно за приготвянето на сосове). В този ред на мисли, ние приготвихме ярешкото с бяло вино, а не с бира и мога да ви кажа, че резултатът беше много добър. Плодовите аромати според мен дори са малко по-подходящи от аромата на хмел.
Оваляното в кашичката месо заляхме с доматения сок, виното и малко вода (тук съотношенията са едно към кесим - идеята е месото да се покрие поне до половината, а ако искате повечко сосче - може да долеете с вода или евентуално с вино за по-силен аромат). В соса поставихме две дафинови листа, няколко зрънца бахар и черен пипер. Покрих с фолио и сложих в загрятата на 200 градуса фурна за два часа.
В Балван Петров пали пещта и слага месото късно към полунощ, за да е готово на сутринта. Друго си е печеното на пещ месо, но в градски условия трябва да се задоволяваме с печено на фурна, което не е никак лошо - само да вметна.
След два часа махнахме фолиото и оставихме за още 30-тина минути, за да се запече месото.
Да обяснявам ли какво се случва, когато горещото месо се сервира с топъл хляб, някаква свежа зелена салата и чаша вино?... Животът придобива смисъл!
Наздраве!

*кутмач

4 коментара:

Dimitrana S. каза...

Здрава и много щастлива да е 2011, Илияне!

Преизпълнена с усмивки, сбъднати желания и реализирани намерения, любов и благополучие!

Все така вкусна, сита и мирна!

пп. Не знам как точно успяваш, но всяка твоя публикация е с характерния за представената гозба аромат.. страшно вкусно, интензивно и някак си различно - така, както е индивидуален мирисът на всеки дом, когато се прекрачва прага му.. :-)

Наздраве!

Ilio каза...

Благодаря за топлите думи, Дими! Успешна и честита 2011 година и на теб! Желая ти предимно здраве, че без него животът губи цвета, аромата и вкуса си - останалото си зависи предимно от нас.
Поздрави от цялото ни семейство :)

Online pharmacy reviews каза...

безцеремонността и непукизма на всекидневието. Хубаво е човек да има убеждения, на които държи; истина е, че историята се пише от онези индивиди, които отстояват принципите си докрай, независимо от трудностите и обстоятелствата, но нека бъдем обективни; "принципът": "Не ям ярешко"

Анонимен каза...

What i do not unԁerstood is in tгuth how you're no longer really a lot more neatly-preferred than you might be now. You are very intelligent. You understand thus significantly relating to this subject, made me in my view consider it from a lot of varied angles. Its like men and women don't sееm to be interested unlеss it's something to accomplish with Lady gaga! Your personal stuffs outstanding. All the time maintain it up!

Feel free to visit my weblog ... Online Payday Loans
My blog post : Payday Loans Online

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...