"Рошави" масленки с карамелизиран кокос

Казват, че първата крачка е винаги най-трудна. Може би защото повечето хора са така повлечени от инерцията на Живота, че рядко са готови да приемат нови предизвикателства и не смеят да направят и една крачка встрани от познатото им русло. Е, за мен не е така. Щом нещо събуди въображението ми, съм готов да се хвърля през глава в приключението и да приема предизвикателството. Това в повечето случаи означава също така, че и често ентусиазмът ми изгаря ярко и минава бързо и скоро губя интерес... И това не е от вчера - репликите, с които майка ми ме е запомнила от детството ми, са: "Скучно ми е" и "А аз какво да правя сега?". В студентските години, докато "писателствахме" с Джеймс, той ме беше обявил за цар на силните начала. За съжаление, поради тази ми "способност", всичките ми започнати "романи" завършиха като... къси разкази (ето например моят опит за cyberpunk "роман"). Е, единият от опитите всъщност достигна 120 страници... но после лятото свърши, а и главният герой, както отбеляза брат ми, твърде много пъти падна надолу по склона, за да успее да продължи приключението. С други думи, според мен най-трудна е последната крачка, най-малкото защото, за да я направиш, трябва да си направил и първата, и всички останали. Но човек не трябва да се обезсърчава (или поне аз се боря със себе си и се опитвам да не го правя). Нали също така казват, че в края на краищата човек съжалява повече не за нещата, които е направил, а за тези, които не е направил, така че аз продължавам да се "пилея" в първи крачки. Пък дори и да не стигам до последните, поне ще знам, че съм опитал, вкусил, експериментирал. За какво е Животът, ако не за трупане на впечатления и емоции?... Всяко нещо си има първи път, всеки може да си позволи поне по една, две крачки в различни начинания и инициативи. Една крачка насам, една крачка натам - ами то това си е жив танц! Танцувайте живота си - създайвайте си емоции, опитвайте, може пък следващата крачката да се превърне в пътешествието на живота ви. Успешна и щастлива нова 2011 г.

Тези бисквитки ги правих три дена, но не защото са кой знае колко трудни, а защото се оказа, че не съм преценил в достатъчна степен фактора "Божидара", но си мисля, че по този начин сладките станаха дори по-хубави, защото маслената основа имаше време да отпръхне няколко дена, да се напои добре от шоколада, и в края на краищата да се получи пълно хармонизиране с печения кокос и карамела (при равни други условия сладките могат да се направят и за два часа). Рецептата, която ползвах, е на Йоли.

Необходимите продукти
125 г меко масло
70 г пудра захар
1 яйце
200 г брашно
1/4 ч.л. бакпулвер
1 ванилия

За рошавият кокосов топинг
1 ч.ч.захар
70 г масло
100 г квасена сметана (аз сложих сладка)
1-2 ч.ч. предварително запечен кокос (идеята тук е - колкото поеме карамела за да стане на лепкава маса без да се втвърдява до тесто)
лимонови и портокалови корички (аз използвах само лимонови)

За украсата
100 г натурален шоколад
1 с.л. масло
2 с.л. сладка сметана

Както си личи и от заглавието, бисквитената основа е от маслено тесто. За да го направя , разбърках захарта с маслото на крем с миксера (маслото е хубаво да е със стайна температура) и после прибавих яйцето (принципно е добре и то да не е от хладилника, защото веднага ще изстуди маслото). После пресях брашното заедно с бакпулвера и ванилията и внимателно го сипах в маслото. Разбърках с шпатулата, а после с ръце събрах маслените трохи на топка.

Йоли препоръчва масленото тесто да се раздели на три части, да се оформи като рула, които да се завият в свежо фолио и така да се охладят (във фризера) в цилиндрична форма. На пръв прочит звучи просто, но на мен не ми се получи особено добре, затова аз бих го направил по следния начин: тестото на дебела палачинка бих сложил върху свежо фолио и бих покрил с още едно и бих го охладил в хладилника. След поне 30-тина минути бих извадил стегналото тесто и бих го поразточил както си е между двете свежи фолиа на голяма кора с желаната от мен дебелина. Ако много лепне, допълнително се поръсва малко брашно.Така се прави блат за тарт с ябълки и в случая мисля, че техниката би свършила идеална работа.

Разточва се на около 5-7 милиметра. После много лесно с една чаша могат да се нарежат еднакви по размер бисквитки.
Готовите бисквитки наредих в тава, покрита с хартия за печене,и пекох в предварително загряда до 170-180 гр фурна, докато не придобиха лек кехлибарен загар. Оставих ги да изстиват за цялата нощ, но може и да ги оставите само за 40-тина минути.
За шоколадирането на бисквитите разтопих шоколад с малко масло и сметана на водна баня, всяка бисквитка топнах от едната страна и ги наредих с шоколада нагоре, за да изсъхнат. Шоколадът трябва да се втвърди добре преди следващата итерация.
Топингът ми беше най-интересен за приготвяне.
Първо запекох кокосовите стърготини в сух тиган, докато не придобиха приятен загар. Оставих ги настрана да изстиват.
Сложих захарта в тигана да се карамелизира и като започна да покафенява, сложих сметаната. Както вече казах, използвах сладка, а не заквасена сметана и се получи интересно карамелово съчетание на вкусовете. Бърках докато сместа не се хомогенизира, като слагах и махах от котлона, за да не ми загори твърде много карамела. После добавих кокосовите стърготини и лимоновите корички и продължих да бъркам докато не се получи лепкава кокосово-карамелена маса.
Върху всяка от бисквитките откъм нешоколадизираната страна сложих по една лъжичка от топинга, докато е още топъл и не го загладих, а го оставих "рошав", както е препоръчала и Йоли.
Последният акцент с шоколадовите линийки го направих като разтопеният на водна баня шоколад с лъжичка, доколкото успях, на тънка струйка нанесох върху топинга на линийки.

Вечерта, когато бяха готови масленките, ми се видяха леко странни на вкус - основно топинга. На другия ден обаче, след като починаха и улегнаха, сладките пожънаха небивал успех сред колегите. Така че, мога да препоръчам да се оставят за една вечер преди да се поднесат - явно има защо ;)