Ярешко по балвански

Ако преди 7 години (преди да срещна Христина) някой ми беше казал, че ще ям (и ще ми харесва) ярешко, сьс сигурност:
1. щях да го питам на кое животно малките се наричат ярета; и
2. щом разберях, че са на козите, определено щях да му се изсмея невярващо.
Е, 7 години по-късно не само ям, но и готвя ярешко, че и дори го препоръчвам като рецепта в блога си.... Последното идва да покаже колко непредвидим е животът и колко преходни са човешките убеждения, принципи и светоглед, когато се сблъскат с безцеремонността и непукизма на всекидневието. Хубаво е човек да има убеждения, на които държи; истина е, че историята се пише от онези индивиди, които отстояват принципите си докрай, независимо от трудностите и обстоятелствата, но нека бъдем обективни; "принципът": "Не ям ярешко" не може да си напише собственоръчно името, камо ли нечия История. Човек трябва да прави преоценка на принципите си в контекста на настоящето и да подбира актуалните и приложимите. По отношение на ярешкото трябва да си призная, че принципът ми за неяденето му се оказа неактуален. Димитрови винаги сме били крайно консервативни по отношение на храната, но сродяването с Петрови внесе някои свежи попълнения, ако не на всички Димитрови, то поне в моите хранителни навици. Е, все още не мога да ям белмъш* (или както му викат в Балван - "бял мъж" - особено апетитно наименовение), но пък знае ли човек...

Старите рецепти е трудно да ги опишеш с точни мерки, особено когато майсторите, които ги приготвят, са ги правили в продължение на десетилетия и вече отдавна работят по усет и използват мерни единици като "малко", "една шепа", "колкото за вкус" и т.н. Още повече, че в Балван златното и най-стриктно следвано правило е: "едно към кесим". Така че количествата на продуктите, дадени по-долу, следва да се приемат ориентировъчно и според търсения резултат (повече сос или по-пикантен вкус и т.н.).

Необходимите продукти
1 кг ярешко
1 с.л. брашно
1/2 с.л. червен пипер (сладък)
1 с.л. олио
2/3 - 1 ч.ч. доматен сок
1-2 дафинови листа
няколко зрънца бахар
няколко зрънца черен пипер
сол
черен пипер смлян
1/2 - 1 бира (или бяло вино)
вода

Основното в рецептата е месото да е прясно и да е от младо яре.
Измихме дорбе месото и го овкусихме със сол и пипер предварително и го оставихме да "отдъхва" докато направим соса. Идеята на соса е да е нещо като рядка каша. За да го получим, смесихме брашното, червения пипер, олиото и една-две лъжици вода. Добре оваляхме месото в червената каша и го подредихме в тавата за печене.
Искам да направя уточнение, всъщност две - на Балван рецептата винаги се прави със сладък чеврен пипер и с бира. Аз лично предпочитам месото да е по-пикантно и освен сладък бих сложил и малко лют червен пипер. Другото нещо е,че бирата е на почит у семейство Петрови, особено по отношение на готвенето на ярешко. Проблемът е обаче, че у нас бирата в хладилника е изключение и никога правило, за разлика от виното, с което винаги гледам да съм запасен (основно за приготвянето на сосове). В този ред на мисли, ние приготвихме ярешкото с бяло вино, а не с бира и мога да ви кажа, че резултатът беше много добър. Плодовите аромати според мен дори са малко по-подходящи от аромата на хмел.
Оваляното в кашичката месо заляхме с доматения сок, виното и малко вода (тук съотношенията са едно към кесим - идеята е месото да се покрие поне до половината, а ако искате повечко сосче - може да долеете с вода или евентуално с вино за по-силен аромат). В соса поставихме две дафинови листа, няколко зрънца бахар и черен пипер. Покрих с фолио и сложих в загрятата на 200 градуса фурна за два часа.
В Балван Петров пали пещта и слага месото късно към полунощ, за да е готово на сутринта. Друго си е печеното на пещ месо, но в градски условия трябва да се задоволяваме с печено на фурна, което не е никак лошо - само да вметна.
След два часа махнахме фолиото и оставихме за още 30-тина минути, за да се запече месото.
Да обяснявам ли какво се случва, когато горещото месо се сервира с топъл хляб, някаква свежа зелена салата и чаша вино?... Животът придобива смисъл!
Наздраве!

*кутмач