Печено пиле с булгур

Моите кулинарни приключения с Дарито продължават.. Преди седмица с нея готвихме пиле с булгур - за нас пилето, за нея булгура (нали още нямаме достатъчно зъби, пилешкото не ни е особено любимо). Готвенето с Божидара освен удоволствие си е и приключение. Като оставим настрани, че т.нар. "бебе" все повече и повече приема размерите и теглото на "детенце" (което се превръща в нарастващо предизвикателство за кръста ми), любопитството й - другосновен неин чар, е нещо, което няма граници, спирачки или каквито и да било скрупули, и което превръща готвенето с нея в напрегната игра на котка и мишка, която изисква освен здрави нерви и доста бързи реакции. Реплики от рода на "Дари, ножовете не са за игра" или "Остави вилицата, Дари!" или, от последния път "Дариии, защо разсипа купата с нарязаните чушки на земята?" са си нещо като част от официалните правила на играта готвенето заедно. Но, пък какво удоволствие е само!

Рецептата за печеното пиле с булгур можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Празничен кулинарен конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ

Скъпи приятели,

решихме по повод настъпващите празници (кой каквото празнува - студентски празници, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Иванов/Йорданов/Васильов и т.н. ден) да организираме кулинарен фото конкурс за най-добра коледна гозба. В кулинарния конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ може да участва всеки, който има желание и страст за готвене. Нашата цел е да споделим и обобщим на едно място максимален брой идеи, хрумвания, съвети и вдъхновения за рецепти и така да направим трапезата на предстоящите празници по-богата, по-красива и най-вече - по-вкусна от когато и да било. Все пак най-важно е ястието, не готвача! И тъй като няма да можем всички да опитаме сготвеното от Вас, ще оценяваме снимки на ястието заедно с рецептата. Говоря в множествено число, защото ние също ще вземем участие в гласуването, но основния глас имате Вие!

Ето и условията за участие в конкурса:

1. За участие трябва да изпратите една, подбрана от Вас снимка на сготвеното от Вас ястие заедно с рецептата на адрес info@blogovoditel.com. Снимката трябва да бъде направена от Вас или Ваш познат, чието позволение за некомерсиално използване на изображението трябва да получите предварително. Чужди снимки от интернет няма да бъдат приемани, а авторите, които си позволят да използват такива, ще бъдат дисквалифицирани.
2. Към всяка снимка трябва да има текст на български език с необходимите продукти и начина на приготвяне на рецепта. Рецептата може да сте заимствали от друг източник, но нашето условие е изрично да ни посочите от къде. Ако рецептата Ви е авторска – напишете го. Рецепти без посочен източник няма да бъдат публикувани.
3. Ако имате блог или сайт, трябва да участвате с нова рецепта, публикувана след 01.12.2011 г.

Снимките и рецептите ще бъдат публикувани в специален албум в нашата фейсбук страница. Победителите в трите категории: Сладкиши и десерти, Салати и основни ястия и Пити и погачи, ще бъдат определени въз основа на гласовете Харесва ми (Like), които получат за своята снимка и рецепта. За да имате възможност да готвите и да участвате с повече ястия, а и за да имат нашите читатели и приятели повече време за гласуват за Вашите рецепти, конкурсът ще завърши на 10 януари.

Няколко думи за наградите:

Осигурили сме за вас две награди от по две кулинарни книги:

• Всеки ден с Жак Пепен и Български празници и традиции, предоставени от издателство "Бард" и
• 2000 български рецепти и 2000 световни рецепти, предоставени от издателство "Софтпрес"
• и една награда - Годишен абонамент за българско кулинарно списание по Ваш избор, осигурен от нас.

Наслука!

Питка "Слънчево цвете"

Миналата седмица на 15-ти Христина имаше рожден ден. По случай празника реших да й направя питка, с която да почерпи колегите в службата. (Да, ако не сте разбрали още  - Христина се върна на работа). В рецептата няма нищо особено, интересното обаче е в "плетенето" на тестото. Напоследък в кулинарните блогове се върти името на Валентина Зуркан, чието въображение по отношение работата с тесто определено ме впечатли и вдъхнови за питката на Христина. 

Аз така и не успях да опитам питката, но колегите на Христина много я похвалиха. Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Вариация на тема пица Маргарита

Знаете ли какво е предизвикателството да готвиш с едно порастнало бебе на ръце!? Определено това е удоволствие, което човек заслужава да си причини. Така готвим с Дари - аз колкото мога, а тя в постоянен стремеж да се докопа до нещо; дръжката на тигана, някоя вилица или половин чушка. И понеже се готви предимно с една ръка сложността на рецептите спада значително. Предизвикателстовото (поредното) е с него да не спадне и качеството. И в търсене на такива качествени, бързи и лесни за приготвяне рецепти изимпровизирах тази бърза пица "Маргарита". Т.нар. импровизация е в зелените чушки, които не са част от рецептата, но паснаха удивително добре в цялостното усещане и вкус. 

Рецептата и необходимите продукти можете да видите в БЛОГОВОДИТЕЛ

БЛОГОВОДИТЕЛ

Здравейте приятели!

Сигурно се чудите къде се запилях напоследък.

Е, отговорът е, че не съм спирал да готвя, но всяко свободно време използвах, за да работя върху нов кулинарен проект, който вече близо година запълва и без това малкото ми свободно време.

Да, знам, че година е много време, но наистина толкова много неща се случиха през тези месеци, че беше истинско предизвикателство да успявам да открадна по някой и друг час вечер, нощем или сутрин пред компютъра. Хубавото е, че си намерих съмишленик - Иво, който сподели ентусиазма ми и заедно развихме и дообогатихме първоначалната ми идея, и ето, че вече най сетне настъпи времето да ви представя първия по рода си кулинарен пътеводител в българските блогове - БЛОГОВОДИТЕЛ!

БЛОГОВОДИТЕЛ - идеи, вдъхновение, призвание, страст!

От къде започна всичко?

Като човек, който се интересува от кулинария, винаги ми се е искало да имам огромна и актуална библиотека от рецепти, която да се обновява постоянно, в която рецептите да са подредени по категории, представени със снимки и организирани така, че да мога да открия лесно идеи за това, какво да приготвя с наличните в хладилника ми продукти. Опитвах различни варианти, ползвам услугите на Google и на Opera и т.н., но все нещо не ми достигаше - макар и достъпни, чрез тези услуги рецептите са някак безлично скупчени, почти без възможност за смислено търсене, без възможност за диалог с авторите и в много от случаите - без подходящ снимков материал. Именно търсейки отговор на тези мои проблеми, постепенно успях да оформя за себе си първоначалната концепция за БЛОГОВОДИТЕЛ-я, като база данни за рецепти за лично ползване. А след едно среднощно гледане на “Социалната мрежа” въображението ми се развихри и първоначално личният библиотечен архив за рецепти прерастна в идея за социална платформа, която да обедини българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигури видимост и популяризация на цялата тази общност от ентусиасти, която споделя със света своята страст към готвенето.

Знаете как вдъхновението зарежда с енергия и желание. Явно и двете са ми били в повече на следващия ден, когато говорих с Иво, защото по една или друга причина (признавам си, все още не мога да повярвам) успях да го приобщя към идеята. И оттам насетне нещата потръгнаха: дизайн на базите данни и на секциите, избор на цветове, съставяне на списъка с категориите, индексиране на рецепти, търсене на блогове и въобще - работа и безсънни нощи. И много, много рецепти и вдъхновение!... Докато работех върху базите данни се чувствах се като хлапе, което за рождения му ден са го завели в сладкарница и са му казали - яж колкото и каквото си поискаш. Пред очите ми са минали над 3100 рецепти и удоволствието да ги разгледам и индексирам беше (и продължава да е) неописуемо.

Почти една година по-късно БЛОГОВОДИТЕЛ е вече напълно функциониращ сайт, който обобщава и ежедневно актуализира новопубликуваните рецепти от над 80 кулинарни блога на български език. Преди година следях около 40 кулинарни блога и си мислех, че следя всички тенденции и развитие на гастрономическата мисъл, но откакто започнахме работа по сайта, открих, че българските кулинарни ентусиасти са в пъти повече и че тази общност непрестанно расте и набира повече и повече почитатели. И това още повече ме стимулира да работя по БЛОГОВОДИТЕЛ и да мисля върху неговото развитие.

Друг голям успех, който ни коства дълги часове на “търсене на истината”, е функционалността по търсенето на рецепти в кулинарния пътеводител. Това, което ви предлагаме днес, на този етап, е най-добрата, а мисля и единствената към момента, търсачка за рецепти по продуктите, с които разполагате. Опитайте, можете да намерите наистина интересни предложения.

БЛОГОВОДИТЕЛ, освен като сайт за индексиране и обобщаване на рецепти, е замислен и като сайт, който да дава възможност да се публикуват рецепти. Всеки може да си направи регистрация и да започне да публикува рецепти в своя собствена секция.

Като допълнителни екстри в БЛОГОВОДИТЕЛ ще поддържаме и секция “ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ”, в която ще ви предлагаме рецепти от вашите любими кулинарни блогове, обобщени под някакви критерии. Засега сме подбрали няколко интересни рецепти за кюфтета, кремове за торти и рецепти за пъстърва, но в бъдеще имаме желанието да предлагаме поне по две селекции седмично.

Към сайта планираме да добавяме още различни функционалности и услуги, някои сме планирали, други очакваме да ни подскажат нашите читатели.

Но стига толкова приказки! Посетете БЛОГОВОДИТЕЛ, там ще намерите над 3100 рецепти, от над 80 блога, ежедневно обновяване и възможност за търсене по продукти и още много други неща. Надявам се да споделите ентусиазма ни и да подкрепите идеята и сайта. Очакваме вашите мнения и коментари, препоръки и критики на адрес: info@blogovoditel.com

Очакваме и вашите препоръки за блогове, които да включим в нашата селекция от индексирани сайтове.

Не пропускайте да посете и станете фен и на нашата страница във Фейсбук, където ежедневно ще ви показваме акценти от индексираните и публикувани на сайта ни рецепти, както и обобщение за новите публикации, мнения, рецепти и др.

Сърдечни поздрави на всички!

Мусака с кълцано месо

Мусаката никога не е била от най-любимите ми ястия. Не, че не ми харесва, просто в къщи рядко се готвеше и така и не съм си изградил навика да я хапвам. Още повече, че през годините в училищните и студенски столове върху мен са експериментирали уменията си толкова много "готвачи" с тяхната" визия" и основно правило - мусаката да е от възможно най-евтините продукти, че честно казано си е цяло чудо факта, че все още съм склонен да хапвам мусака. Интересен факт е, че за първи път готвих мусака в ... Щатите за една вечер на Българсаката кухня и въпреки, че според мен се получи доста мазна и определено не по моя вкус, всички чуждестранни студенти бяха възхитени от концепцията и вкуса на ястието. (!?!) Но да не задълбавам излишно в собствените си спомени и светоглед. Предложението по-долу не е по-различно от стандарните мусаки, в него няма патладжани и тиквички, а само традиционните месо и картофи. Разликата е, че месото е наистина месо, а не жалкото подобие, което ни пробутват за месо в предварително пакетираната кайма. Според мен така трябва да се е правила мусаката първоначално - от накълцано месо и картофи. И вкусът и усещането в устата са съвсем различни от мусаката с мляно месо и според скромното ми мнение - в пъти по добри. Опитайте - убеден съм, че ще ви хареса, въпреки, че усилието е една идея по-голямо.

Необходимите продукти

500 гр. хубаво телешко месо

250 гр. хубаво свинско месо (филе, рибица)

750 гр. картофи

2 червени чушки

1 ср. голям морков

1 гл. кромид лук

1 ч.л. червен пипер

4 яйца

2,3 с.л. (с връх) кисело мляко

2 с.л. брашно

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

телешки бульон

чубрица

сол

черен пипер

олио/зехтин

вода

Най-хубавото на мусаката с кълцано месо е, че човек може да си подбере месото. Да, в някои супермаркети и месарници ти мелят месото, но е трудно да попаднеш на място където хем месото да е хубаво и прясно, хем и да се съгласят да ти го смелят. За това най-добре е да си вземе човек дву хубави парчета месо и да не се занимава повече. Точно така направих и аз.

Месото накълцах със сатърче като първо нарязах на тънки пържолки, а после всяка пържолка допълнително напарчедисах. От нам насетне технологията е съвсем същата както при мусаката с мляно месо.

Лука наситних на дребно и сложих в сгорещеното олио да се позапържи. Добавих накълцаното месо и запържих почти до готовност. Като стана месото добавих и нарязаните на кубчета картофи и нарязаните на дребно червени чушки и морков и те да усетят от запръжката.

След пет, шест минути бъркане добавих червения пипер, чубрицата, сол на вкус и черен пипер. 30-тина сетунди по-късно залях всичко с телешкия бульон, който предварително бях разтворил в чаша гореща вода. Разбърках добре и се уверих, че течността почти покрива картофите (долях и малко вода) и сложих тавата във фурната на 200 градуса.

40 минути по-късно (или когато картофите вече бяха готови сварени) извадих тавата и залях всичко със яйчената заливка. Тук е момента да прецените, дали в тавата няма твърде много останала течност. Ако ви се види в повече - спокойно можеше да махнете част от нея.

Заливката приготвих по стандартния начин - сложих содата в киселото мляко и му дадох възможност да шупне. Чукнах яйцата в него и разбърках добре. Добавих брашното и бакпулвера и отново разбърках докато се получи гладка смес. Според Христина за заливката най-много се слагат 2 яйца, но аз съм на принципа - като има, има.

Залятата мусака отново върнах във фурната докато коричката се доопече и хване приятен за окото загар.

Готовата мусака е хубаво да се остави да си отдъхне за 15-тина минути преди да се сервира. Според мен мусаката се сервира с кисело мляко, защото в по-голямата част от случаите каймата е много мазна. При кълцаната мусака - този момент го няма защото се използва само чисто месо, но не пречи за обогатяване на вкуса да се поднесе и с кисело мляко. Въпрос на вкус.

П.П.
Колкото и неочаквано да беше за мен, ето че и аз получих награда това лято. Тя е от Мони, на която благодаря за вниманието.

Палачинки по "немски"

Една идея за съботно-неделна закуска, впечатляваща с вида, аромата и вкуса си. Мислех си, че знам всичко за палачинките, но се оказа, че има още какво да опитам и науча. Случайно видях тази рецепта в Clawson live и впечатлен реших на всяка цена да я опитам. Първият път следвах рецептата стриктно, но струва ми се, че маслото беше твърде много (поне за моя вкус) за това ви предлагам моята версия (от втория опит). Няма нужда да чакате уикенда, рецептата е достатъчно лесна и бърза и за... вторник сутринта например. Да ви е сладко!

Необходимите продукти (закуска за двама)
3 яйца
1/2 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло

Този вид палачинки се готвят изключително лесно и спокойно биха могли да се нарекат и "мързеливи" палачинки. Разбърквате тестото, влизате за един бърз душ и закуската вече ви очаква готова и ароматна..... перфектно!
Брашното, яйцата и млякото се разбират добре докато се получи типичното течно тесто за палачинки. Фурната се пуска на 220 г. и в нея се слага съдът с маслото, да се разтопи. Докато маслото се втечни съдът вече се е загрял добре; вади се и маслото хубаво се разпределя по дъното (доколкото е възможно). Изсипва се тестото и тавата се връща във фурната за 15-20 минути. Това е всичко.
Има една особеност, всъщност. Хубаво е да използвате тава (по възможност с незалепващо дъно или от йенско стъкло) с диаметър поне 23-26 см. Аз използвах най-голямата тава/тиган от комплекта Индженио - 26 см. Предния ден опитах двойна доза (по цитираната рецепта по горе) в 20-тина сантиметрова йенска тава и резултатът, макар и вкусен, съвсем не беше толкова впечатляващ - надигна се идеално, но дъното остана твърде дебело - почти 2 см. Изпече се идеално и всъщност се получи много хубава палачинкова основа, която ако се напълни с крем и гарнира с плодове би станал страхотен пай, но не това беше идеята (макар че сигурно някой ден ще опитам и нея).
Номера е да се използва по-голяма тава, за да се получи тънка, въздушна и хрупкава палачинка. Концептуално тези палачинки много приичат на popovers, но с лека одификация. Резултатът е една впечатляваща огромна, накъдрена палачинка, с хрупкави ръбчета и аромат, изпълващ цялата кухня. Освен вкусна рецептата е и сравнително нискокалорична в сравнение с обикновените палачинки, при пърженето на които отива доста масло или олио. А освен това въздушното тесто е толкова забавно за хапване.
Сервирайте направо с тавата и разкъсайте палачинката с ръце. Гарнирайте с любимите си сладка, направете си едно голямо кафе или чай или смути и си доставете това удоволствие още утре. :)

Какаов кекс с череши

Този кекс беше пълна импровизация и резултат от прекалено дългото гледане на Masterchef във всичките му варианти (Австралия, нова Зеландия, САЩ, но най-вече - Junior!). Както може да се очаква - предаването ми подейства зареждащо и ме "вдъхнови" да оползотворя каквито продукти имаше в кухнята в креативен опит да забъркам нещо вкусно. Резултатът беше повече от задоволителен. Основната идея беше за лек кекс (с по-малко мазнини), който да комбинира шоколадовия аромат със сочния сладък вкус на червените череши.

Необходимите продукти

1 кофичка кисело мляко

1/4 ч. ч. олио (от гроздови семена)

1 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. л. бакпулвер

2 яйца

3 с.л. какао

1 и 1/2 ч.ч захар (аз сложих 1 чаша мускавадо и 1/2 ч. бяла захар)

2 и 1/2 ч. ч. бяло брашно (евентуално още малко за получаване на полутечно тесто)

100 гр. тъмен или млечен шоколад

1 и 1/2 ч. ч. череши (без костилките)

В приготвянето на кекса нямаше нищо особено. Честно казано най-много време ми отне да извадя костилките на черешите. За щастие имаме си съответния уред и, макар че сочните череши пуснаха доста сок и пооцапах целия плот, за 10-тина минути имах необходимата ми чаша и половина череши.

Започнах като в киселото мляко сложих содата и го оставих да шупне за няколко минути. Счупих вътре двете яйца, добавих олиото от гроздови семена и захарта и разбърках добре. Към така получанта смес добавих бакпулвера, какаото и брашното и бърках докато не се получи тесто за кекс с една идея по-гъсто от обикновеното. Направих го защото се притеснявах сока от черешите да не остави тестото мокро и недопечено.

Шоколада натроших и добавих в тестото, а накрая сложих и черешите; поразбърках, за да се разпределят относително равномерно, и изсипах готовата смес в предварително намазнена форма за кекс.

Пекох близо час, като през първите 10-тина минути на 200 гр., а после намалих фурната на 180. След първите 45 минути през 5 минути проверявах кекса с клечка дали е готов. Когато клечката излезе чиста го извадих, дадох му възможност леко да изстине за 20-тина минути и го извадих от формата върху решетка, за да не се степца.

Получи се лек кекс, в който плътността на вкуса и текстурата се създаваше от черешите, сокът на които създаваше усещане за вкусова експлозия в устата. Кексът можеше да е още малко шоколадов, но и така бях много доволен от резултата.

Шоколадови панини

Имате ли понякога чувството, че Животът се влачи по корем и нищо интересно не се случва? Точно това чувство ме беше обхванало преди няколко дни, когато се обадих на Коко, за да го чуя. Едно от най-приятните за мен неща е да се обадя на стар приятел просто ей така, особено ако не съм го чувал известно време и да си поговорим за живота - шансът човекът от другата страна да ме изненада с някоя новина, да сподели красива мисъл или просто да ме зарадва с гласа и отношението си, е почти 100%-ов (нали все пак за стари приятели говорим). Та, чувам се аз с Коко и му обяснявам, че нищо интересно не се случва, а той, пийвайки небрежно Кока-кола, най-лежерно ме контрира с репликата "Животът винаги е интересен, дори когато стоиш и не правиш нищо." Честно казано, онемях. Устата ми ... продължи да бърбори неща от рода на, че твърдението е красиво, но има нужда от доказване, но мисълта ми някак зацикли и вече трети ден продължавам да мисля върху тази концепция и светоглед. Впечатляваща е, не мислите ли?

Казват, че гениалните неща са прости, и този десерт го доказва с изключителна убедителност. Видях го в "Сладки приказки" по Фиеста ТВ, където "къщовницата" Гейл го представи някак между другото, хвърляйки душата ми в смут, а вкусовите ми рецептори в настървено очакване.

Необходимите продукти

• 2 филии хляб
• краве масло
• 50-80 гр. тъмен шоколад

Както вече казах, рецептата е изключително лесна и бърза, но с малко въображение може да се превърне в гвоздеят на вечерта, например, ако са ви дошли неочаквани гости за вечеря, или когато ви трябва истинска "закуска за шампиони".
Фурната се пуска да загрява на 200 гр. Филийката се намазва с масло и се слага с намазаната страна НАДОЛУ върху тиган с незалепващо покритие. Отгоре се натрошава шоколадът. Намазва се и втората филийка с масло и се слага върху натрошения шоколад с маслото НАГОРЕ. Така образувалият се "сандвич" може да се препече и на тостер (ако разполагате с такъв), но по рецепта се слага в добре загрята фурна за 6-8 мин., след което внимателно се обръща и се оставя за още 5, за да се препече и от другата страна.
Резулатът е горещ сандвич с разтопен шоколад по средата и препечени, хрупкави филийки с вкус на масло; идилия във всяко едно отношение - комбинация от силни и плътни вкусове. Освен това - базовата рецепта позволява и широки импровизации и използването и наслояването на допълнителни аромати и вкусове като например, ядки (лешници, бадеми, шам-фъстък), цитрусови корички (портокали, грейпфрут), а защо не и мента, кокос или каквото още ви хрумне.
Допълнително, нарязаният на хапки сандвич при сервирането си може да се доукраси със сметана, а защо не да се аранжира с пресни плодове. Въобще - красива работа, също както Живота, въпрос на гледна точка.

Салата с пилешко, картофи и заквасена сметана

Човекът е особено креативно животно. Най-вече, когато се отнася до извиненията. Винаги ще намери оправдание, извинение или поне неясно измърморване под нос, за да оправдае своите действия или бездействия. И аз, като представител на този вид, си имам извинение за поведението си, а в случая, за дългата липса на нови постове и рецепти - нямах фотоапарат. Счупи се проклетията и нито Дарито снимахме, нито вечерите. А покрай фотоапарата ми се счупи и желанието за готвене - лятото не е най-благоприятния период за стоене край печката. Професор Айюпа беше прав като казваше, че лятото трябва да се минава само на салати и студени закуски, ама пусти апетит - все около печката ме дърпа. А Дарито, като ме гледа все зад плота и умира от желание да се добере до мене върху плочките да види що за чудесия е тази, скрита зад единствените мебели в голямата стая. И пада едно блъскане с проходилката по столовете и опити за ровичкане по шкафовете.... абе, отесня ни кухнята, с други думи казано.

Както се вижда от снимката, фотоапаратът все още не работи и я караме с подръчни средства и мобилни телефони. Резултатът е плачевен, но пък за сметка на това салатата беше безкрайно вкусна и си заслужава "риска" да я споделя и в този и вид.

Необходимите продукти

• 1 пеперуда пилешки гърди (около 400 гр.)
• 2-3 картофа (средно големи към големи)
• 1 (непълна) кофичка заквасена сметана (около 100 гр.)
• 1 с.л. дижонска горчица
• 1/4 пакет броколи (използвах замразени)
• 50 гр. кашкавал
• сол
• черен пипер
• чубрица
• риган
  

Пилешкото го сварих предишния ден, като преди това го отпених колкото беше необходимо и го прибрах в хладилника. Христина беше сварила картофите в късния следобед, за да мога, като се върна, да не губим излишно време. С други думи предварителната подготовка е от ключово значение.
Преди да обеля и нарежа картофите и месото, сложих водата на котлона, за да кипне за бланширането на броколите.
Обелих и нарязах картофите и месото на хапки. Размесих в купа и овкусих със сол и пипер. Добавих горчицата и заквасената сметана, поръсих с подправките и добавих нарязания на парчета кашкавал.
Броколите бланширах за няколко минути, за да омекнат, отцедих добре от водата и добавих при останалите продукти.
Това, което се получи, беше може би сходно, в някаква степен, на руска салата, но с далеч по-свежа и приятна консистенция. Особено приятен контраст се получаваше от броколите, които добавяха и леко хрупкав елемент към салатата, горчицата внасяше пикантен нюанс, а класическата комбинация между картофите и заквасената сметана създаваше усещане за уют и нещо познато и близко.
Ако човек има и една хрупкава и прясна чабата и чаша изстудено бяло вино, перфектната вечеря е гарантирана.

Пилешки бутчета с вино и лук

Понякога имам чувството, че животът ми е водевил - смешно-трагичен, лековат и абсурден до изстъпление. Някои от нещата, които ми се случват, са меко казано нереални, а интензивността, с която ми се случват напоследък, е от една страна плашеща, а от друга истерично смешна. В началото на май, направих поредния безумно скъп ремонт на колата (в подготовка за голямото гергьовденско пътуване до родното Търново), а след два дена тя се запали на магистралата (както си бяхме всички натоварени и преливащи от багаж), на по-следващия ден направих бъбречна криза (ама от истинските - с ходене до спешното и пр.), четири дена по-късно постъпих в болницата за "козметична" операция, след която в продължение на една седмица изглеждах.... като не особено добър професионален боксьор, и след като успях след три седмици да се върна все пак на работа, направих още една криза (тази мина само с гърчене в домашни условия), а след нея се почнаха едни изследвания, едни диагнози и насрочвания на едни операции... И всичко това някак си остана само като "леко размит" фон на живота, който продължи да си тече и да изисква време, внимание, средства, кураж и ... светкавични рецепти за вечеря. За съжаление Животът няма бутон за пауза, а копчето за превъртане (напред) понякога се включва от само себе си и не ти остава нищо друго освен да търчиш подире му и да се опитваш да не изостанеш.

Време: 35 мин.
Порции: 2

Необходимите продукти
2 бр. цели пилешки бутчета
1 глава кромид лук (по-голяма)
1 с.л. масло
1/2 ч.ч. бяло вино
1 кубче пилешки бульон
1 ч.ч. вода
риган
чубрица

1. Пуснете фурната да загрява на 200 г.
2. Измийте и подсушете пилешките бутчета. Намажете ги с размекнатото масло и ги поставете на сгорещения грил-тиган да хванат цвят и коричка.
3. През това време нарежете главата лук на филийки, раздробете ги на пръстенчета и ги разположете по дъното на малка тавичка. Сложете за минута и половина водата в микровълнова печка и разтворете в нея бульона.
4. След като бутчетата придобият цвят от всички страни, ги сложете върху лучените пръстенчета в тавата. Деглазирайте тигана с виното и залейте бутчетата със соса. Добавете и бульона. Поръсете с подправките, запечатайте с метално фолио и оставете да се досготвят в загрятата фурна за 20 минути. След това махнете металното фолио и оставете във фурната за още 7-8 минутки, докато станат златисти. Сервирайте със салата от свежи зеленчуци.
5. Да ви е вкусно!

Непубликувани рецепти

Всеки кулинарен блогър има тонове от тези. Сигурен съм. Разни рецепти, които някак неусетно са се изплъзнали от вниманието му, останали са в архива като снимка, но рецептата е била безвъзвратно забравена или по някаква друга причина не е минала качествения контрол. Е, това са част от моите. Повечето са плод на моментно вдъхновение и импровизация - повечето са успешни, някои не съвсем. Аз си ги харесвам, и снимките, и спомените. За някои рецепти дори съм склонен да опитам да ги приготвя отново - един вид, да им направя втори прочит и да ги споделя с вас. Ако някоя ви заинтригува повече - пишете, ще я reverse-cook-нем заедно :)

Пълнени гъби с пастърма и бекон

Това беше една бърза вечеря за оползотворяване на каквото беше останало в хладилника. Наслади й се предимно Христина, защото докато я приготвя (а тя накърми Дарито), хапнах на крак каквото имаше, а самите гъби само опитах.

Печени пилешки руладини с ябълки и моцарела

Това е пореден опит да сготвя "здравословна" вечеря. Бяло пилешко месо, печено във фурна с плънка от ябълки. Всички предпоставки за чудесна рецепта са налице, но месото ми се получи малко сухо (може би го пекох твърде дълго). Все още не съм открил как да направя крехко бяло пилешко месо на фурна без да го изсуша прекалено.

Картофени ладии със спанак

Тази рецепта Христина я приготви докато аз й обяснявах по телефона каква ми е идеята. Картофите са предварително сварени, а в плънката има спанак, сирене и кашкавал.

Пълнозърнесто-ръжен хляб с овесени ядки

Това е един от многото хлябове, които съм приготвял в къщи, изпробвайки комбинации от различни видове брашна. Този специално беше много добър, но докато стигна до него и бях съвсем забравил пропорциите... и си останах само със снимката.

Питки пълнени с ... кюфтета

Една идея, която ми хрумна докато се опитвах да измисля подходяща храна за излет в планината. Концепцията е ясна - готови кюфтета в тънко тесто, намазано с жълтък. Имах идеи да доразвивам идеята с кашкавал и разни пълнежи, но поне на този етап след първата стъпка така и не продължих.

Гювеч със свинско

Това е любимата ми гозба. Страшно много я обичам, но не я готвим достатъчно често. Специфичното за тази е, че е с повечко моркови вместо картофи. За гювеча рецептата е класическа и може би затова не съм я сложил в блога.

Коледна пуйка

Това е първата ми и единствената пуйка, която съм приготвял досега. Бдяхме над нея с часове и определено вложихме целите си сърце и душа в приготвянето й и се получи, смея да твърдя, доста добре. Рецептата беше комбинация от поне четири други рецепти, половинато от YouTube. Знам, че я киснах една нощ в солена вода с уиски, а после а пълних и под кожата, и в кухината. Печенето беше приключение и половина, защото по това време нямахме тава с решетка, та я пекох на решетката на фурната, а под нея бях сложил друга тава, в която да се окапва мазнината. Лошо няма - работата я свършихме, но за изваждането на птицата от фурната трябваха общите усилия на минимум двама души - единия да държи решетката, а другия отдолу да внимава с тавата да не окапем цялата кухня.

Парти хапки с пиле къри

Импровизация по позната тема, която приготвих за домашно консумиране на един от рождените ми дни. Христина страшно много ги хареса. Кошничките са от маслено тесто, а плънката е от рецептата за баничките с къри пиле. А да, и резен лимон ;)

Мързелив ябълков пай

Този пай е мързелив, защото го приготвих с готово многолистно тесто. Въпреки това, обаче, десертът беше много вкусен - ябълков, канелен, карамелен, ванилов.... мммм... Слагам го тук, защото плънката, макар и теоретично да знам какво включва, съм сигурен, че беше изимпровизирана и със сигурност включваше... сметана.

Тарталети "Яйца на очи"

Това е една страхотна идея, взаимствана от Димитрана за бърза закуска от многолистно тесто. Хапнахме я за закуска, но бутер соленките имат едно много лошо свойство - много са вкусни, човек не може да им се насити и после шансовете да те заболи стомаха са много големи.

Фокача с песто и моцарела

Рецепта от списание "Good Food", която приготвих за едно гостуване на Коко, Дани и Мими. Най-голямата похвала, която съм получавал е по повод именно на тази фокача, за която Мими каза, че била по-хубава от тази в списанието.

Боб с наденица

Лесна и бърза рецепта, с която оползотворих набързо продуктите, които намерих в хладилника един следобед. Бобът е от консерва, зеленчуците леко запържени. Наденицата е запечена най-вероятно на фурна.

Пилешко с доматен сос с маслини

Още една бърза рецепта. Беше ни останало сварено бяло пилешко месо, с което изимпровизирах бърз обяд. Каквото и да си говорим пърженото пилешко е класика в жанра и стига да не е много придричив, човек може да си го позволява от време на време. Доматеният сос е стандартен с бяло вино, розмарин, босилек и зелени маслини.

Пармезанови кошнички с пиле

Имаше период, през който импровизирах с пармезанови кошнички. Тази рецепта е резултат на опитите ми да приготвя нещо интересно с пармезанови дантелки. Изобщо не помня какво има в плънката, но от снимката ми се вижда, че има печени орехи и нещо сладко....

Баница със спанак и сметана

Класическа баница със спанак, но с готварска сметана. Не знам защо приятелите ми се учудват като им кажа, че слагам мляко или сметана в баниците си... опитайте, със сигурност резултатът няма да ви разочарова.

Талиателе с гъби и ядки

Талиателе със зехтин и цели гъби, подправки и запечени тиквени и слънчогледови семки. Интересна комбинация от вкусове и бърза и лесна вечеря. Ако се не лъжа, на тази рецепта й липсваше хубав студено-пресован зехтин за финална нотка. Така и не се сетих тогава.

Ами май това е. Докато отсявах рецептите, си запазих някои за по-късно, тях все пак ще ги оформя като постове. Добър апетит!

Ребърца с джинджифил и мускавадо

Добре де, признавам си - обичам свинските ребърца повече отколкото е.... здравословно. В магазина, като минавам покрай щанда с месо, винаги се заглеждам в ребърцата. То си е нещо като традиция и... тест за издържливост на волята. В повечето случаи успявам да отмина без да се поддам на изкушението, но поне веднъж месечно волята мъжка не изтрайва и се пречупвам пред желанието и предусещането за сочното и ароматно пиршество, което знам, че мога да си "причиня" с тези расли на кокал "зеленчуци". А специално тези ребърца (от рецептата) дори не бяха "грешни". В смисъл такъв, че за разлика от тези в Кауфланд, в Метро "гризинките" бяха доста по-обрани и по тях почти нямаше мазнина. Още повече, както се вижда и от снимката, бяха от млади животни и хрущялите хрускаха особено апетитно. Единственото, което малко ме разколеба (но съвсеееем мъничко) бе, че се продаваха в наистина големи опаковки (2,5 - 3 кг), но за Великденските празници (цели 4 дена в къщи) ми се сториха удачен вариант за "инвестиране".

Необходими продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 с.л. сол.
2 ч.л. черен пипер
1 с.л. риган
1 кубче бульон телешки ребърца
1/2 ч.л. кимион
1/4 ч.л. джинджифил на прах
1 с.л. зехтин
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. вода
1 или 2 ч.л. червен пипер
3 с.л. мускавадо

Основното при готвенето на ребърца е печенето на ниска температура за по-продължително време. Другото, което е важно, е и редът за надграждане на вкусовете съобразно това как реагира всяка подправка на температурна обработка.
Първоначално си приготвих сухите подправки като смесих солта, черния пипер, ригана, кимиона, джинджифила и телешкия бульон. С джинджифила следва да се работи особено осторожно, защото не е типичен аромат за нашите ширини и ако се прекали, дори и с една идея, ребърцата може и да не стават за ядене. Но! трябва да присъства - иначе рецептата губи от очарованието си.
Нарязах ребърцата на отделни парчета и хубаво втрих сухите подправки в месото. Поръсих леко със зехтина и сложих да се пекат за час, час и десетина минути в загрята до 180 гр. фурна.
След един час приготвих набързо течната марината като смесих останалите продукти, извадих тавата от фурната и залях ребърцата. В следващия половин час (до 45 мин.) - намалих малко фурната до 160 градуса и обръщах кокалчетата през 10-тина минути, за да се глазират и карамелизират добре от всички страни. Когато очите ми се напълниха с цвета на добре опечените ребърца, а коремът започна усилено да се бунтува от безкрайното чакане, извадих месото и покрих с метално фолио за 5-6 мин., за да си отдъхне месото и по-добре да се напоят ароматите.
Резултатът беше ... безобразен. Ребърцата свършиха безобразно бързо!! Също както всички хубави неща в живота....

Ябълков кекс

Истината е, че през детството ми кексовете бяха рядкост. Всъщност толкова редки, че сега, колкото и да се опитвам, не мога да извикам в паметта си спомен за какъвто и да било кекс, който да съм ял като дете (купешките и кексовете, които съм ял, когато сме ходили на гости, не се броят). Просто такива неща в къщи не се готвеха. Каква е била причината не му е сега времето да предполагам, но кексът, във вида, в който го опитах за първи път в квартирата на Джей през първата ни година в Свищов, разтърси вкусовата ми вселена до степен непозната за мен до този момент. Това си беше любов от пръв поглед, която не иска разрешение, за да стане част от живота ти; нахлува като хала и най-безцеремонно се настанява в любимото ти кресло и ти с потрес установяваш, че нямаш нищо напротив. И както не веднъж съм споделял, и до днес това е един от най-любимите ми десерти. Но държа да отбележа, че става дума за тежките и сочни маслени кексове - онези сухите с киселото мляко и малкото захар не се броят. И именно за един такъв плътен ябълков кекс искам да ви споделя рецепта сега.

Оригиналната рецепта е взета от тук. На първо четене продуктите леко ме стресираха с количествата си, но от един момент нататък всичко си дойде на мястото, и макар това да не беше първият ми избор (а този на Христина) не съжалявам нито йота, че я опитах и горещо я препоръчвам на всички любители на този вид сладки изкушения.

Необходимите продукти

6 ябълки (малки към средно големи)

1 с.л. канела

5 с.л. захар

2 и 3/4 чаши брашно

1 ч.л. бакпулвер

1 ч.л. сол

1 чаша олио (аз използвах от гроздови семки)

2 чаши захар

1/4 чаша сок от портокал

2 е 1/2 ч.л. ванилия (аз сложих едно мускалче течна валиния)

4 яйца

1 чаша нарязани орехи (по желание - аз не сложих защото не ми се чистеха)

Започнах с ябълките. Обелих ги и ги нарязах на по-едри парчета, поръсих ги с канелата и петте лъжици захар и ги оставих да се ароматизират и да си пуснат сока.

Пресях брашното и към него добавих бакпулвера и солта. В отделна купа разбих олиото, портокаловия сок (директно използвах от натурален сок от кутия), захарта и ванилията. После внимателно прибавих течната смес към сухия микс, разбърках и добавих яйцата едно по едно. Получи се полутечно, типично за кекс тесто.

Кексът изпекох в стандартна форма за кекс, но си мисля, че ако го бях направил в кръгла тавичка, щеше да е по-добре - в оригиналната рецепта кексът се пече в плоска тава с конус в средата (а аз такава нямам).

Формата за кекса я намазних добре и изсипах половината от сместа. Върху нея разпределих половината от сиропираните, канелени ябълкови парчета. Отгоре разстлах и останалата част от тестото и наредих и останалите ябълки. Сокът от ябълките не сложих в тестото и препоръчвам да оцедите ябълките добре преди да ги добавите.

Пекох в предварително загрята до 180 гр. фурна за час и половина. Да, наистина за час и половина - не си правете опити да го извадите по-рано. Ако се наложи - покрийте с метално фолио.

Както се вижда от снимката кексът не е особено "красив", но за сметка на това е удивително вкусен. Ако все пак имате някакви терзания за външния му вид винаги можете да го сервирате и обърнат наопаки и поръсен с пудра захар.

Запеканка с картофи и моцарела

А вие как решавате какво да сготвите? Аз доста често се вдъхновявам докато чета кулинарни блогове, сайтове и списания или гледам кулинарни предавания. Някоя рецепта ме впечатлява, някоя хрумка или техника събужда любопитството ми, настанява се в списъка ми с неща, които искам да опитам и като му дойде времето, "преглеждам" списъка с идеи и избирам онази, която най-лесно и най-бързо ще мога да приготвя за вечеря, по възможност без да се отбивам до магазина. Но понякога подходът ми е друг - отварям хладилника (или си представям какво има в него - нали аз пазарувам и по всяко време знам приблизително какво има в него) и докато преглеждам продуктите се опитвам да ги съчетая в ястие, което ще е по вкуса ми. Именно по този начин ми дойде идеята за запеканката. Както ще се убедите от необходимите продукти по-долу, хладилникът беше доста изпразнен и запеканката беше наистина по-скоро идея, сглобена по необходимост, отколкото по вдъхновение, но пък толкова ни хареса, че си я сготвихме на другия ден отново с останалите сварени картофи.

Признавам си, винаги съм бил малко скептичен към концепцията на запеканките. Най-вече, защото в масовия си вариант по пицариите и заведенията, където съм виждал хората да си ги поръчват, обикновено преливат от мазнини, а и вродената ми параноя почти винаги се обажда, че най-вероятно са приготвени с възможно най-евтините, съответно - нискокачествените продукти. Но за параноята съм си виновен само аз и свищовската академия, която ме научи да бъда максимално критичен и подозрителен към всичко - не им е лесно на финансистите ще знаете ;)

Необходимите продукти

4-5 средни към големи картофа
125 гр. сирене Моцарела
100 гр. шунка (по желание)
1 ч.л. дижонска горчица
1 с.л. (с връхче) песто дженовезе
300 - 350 гр. кашкавал (аз използвах сирене Едам)
сол
черен пипер
риган

Картофите сварих предварително, нарязани на по-едри парчета. Оцедих ги от водата и ги върнах на все още горещия котлон, за да се поизпари водата, която беше останала на дъното. След минута - две преместих картофите в купа, където щеше да ми е по-удобно да работя и започнах да смесвам продуктите. Добавих горчицата и пестото и разбърках добре. Моцарелата и шунката нарязах на дребни парчета и добавих към картофите. Поръсих с подправките, разбърках, настъргах отгоре кашкавала и сложих във фурната на 200 гр., докато кашкавалът не придоби особено апетитен цвят.
Това е всичко. Ако човек има предварително сварени картофи, вечерята за двама е готова за по-малко от 20 минути. Докато запеканката е във фурната, може да се приготви и някоя салата от пресни зеленчуци и всичко останало, от което човек има нужда е... студена бира. Е, аз нали не пия бира - сипвам си студен портокалов сок...

Салата с козе сирене и круши

Интересно нещо е човешкият мозък. Силните впечатления и емоции оставят в паметта невидими и неосъзнати маркери, които в определени моменти в определени състояния и под въздействието на определена комбинация от сетивни усещания се задействат и за миг те пренасят някъде... някога... Само миг и споменът е отминал, а ти безмълвен, за секунда увиснал извън времето, се изпълваш с някакво много силно усещане за ... загуба. Има някакъв ден и миг от детството ми (почти съм сигурен, че е от детството ми), когато съм бил сред обсипана с роса поляна и нещо ме е впечатлило. Не помня кога, не помня къде... В съзнанието ми е останала само миризмата: плътният, изпълнен с живот аромат на дъхава избуяла трева. Миризма, която усетих тази сутрин за по-малко от миг и в главата ми проблясна картина от спомен, твърде мимолетен, за да си го спомня, но невероятно интензивен като усещане. Едно малко пътуване във времето, което ме зашемети и накара да се замисля - колко хубаво би било да можем да избираме съзнателно тези моменти, да ги запечатваме добре и да изживяваме отново и отново, когато поискаме. За съжаление подсъзнанието не действа така. Ето защо не ни остава нищо друго освен да си причиняваме силни и интензивни емоции, който да трасират живота ни и към които да можем от време да се завръщаме, макар и несъзнателно.

Вдъхновението за тази салата получих от Жак Пепен и неговите предложения за тържествена коледна вечеря. Салатата е класическа, но подходът към крушите, както установих след кратко проучване, може да бъде разнообразен. Аз ги приготвих по два начина, като тук предлагам само този, който ми хареса повече.

Необходимите продукти
2 зрели круши
1-2 с.л. кафява захар
1. с.л. масло
1. с л. зехтин
1 с.л. лимонов сок
4 парчета козе сирене
шепа орехови ядки
зелен салатен микс

Хубаво е ядките от орехите да са на половинки. За да придадат по-плътен и димен аромат на салатата, предварително запекох ореховите ядки във фурната, поръсени с малко сол.
Крушите нарязах на четвъртинки и внимателно отрязах твърдата сърцевина. Поръсих ги с кафява захар и леко ги запържих в предварително сгорещено масло, докато се карамелизират леко.
Винегретът за салатата разбърках отделно на дъното на купата - зехтин и лимонов сок. Добавих от зеления салатен микс (мисля, че беше италианска салата) и разбърках да се овкуси.
Салатата наредих по следния начин: в средата - зеления салатен микс, от двете страни карамелизираните круши, между тях парчетата козе сирене, а отгоре печените орехови ядки.
На снимката се вижда, че едните круши са с черен пипер - така ги препоръчва Жак Пепен с лимонов сок и черен пипер, но на нас ни допадна контраста на сладките карамелизирани круши и плътния маслен вкус на козето сирене.
Хубавото на тази рецепта, освен че е наистина много вкусна е, че с малко усилия и хубави продукти може да сенаправи наистина изискано ястие, което да украси масата и да придаде празнично настроение. салатата чудесно се съчетава с чаша изстудено бяло вино.

Пълнени сандвичи

Случвало ли ви се е да ви остане около 250 гр. парче свинско в хладилника? На мен никога досега не ми се беше случвало, но ето че за всичко си има първи път. Взех голямо парче месо от магазина, сготвихме едно - две неща и накрая взе, че остана едно парче, дето нито на манджа да го сготвиш, нито на супа да свариш, та камо ли двама души да нахраниш... Замислих се аз и започнах да прехвърлям на ум съдържанието на хладилника и килер-шкафа, оставих нетърпеливия ми Апетит да яхне разюзданото ми Въображение и го оставих на негова отговорност да полети над кулинарните ловни полета с надеждата, че ще улови някой притаен във високите треви моментен проблясък на гастрономическа гениалност. Дългите "сухи" тренировки по гледане на кулинарни предавания може не винаги да са приятни (особено ако се практикуват на празен стомах), но придобитите от тях рефлекси и трикове се оказват особено полезни в едно такова диво приключение в търсене на идеи за вечеря.За мен тази рецепта е изцяло в духа на Жак Пепен и неговият постоянен стремеж да оползотворява "самотните" продукти в хладилника.

Необходимите продукти

250 гр. свинско от бут
1 консерва (425 гр. ) белени домати
1 с.л. зехтин
1 главалук (кромид)
1/2 зеленчуков бульон
150 гр. кашкавал (аз изполвах сирене Ементал)
2 бр. кисели краставички
1 франзела
захар
сол
черен пипер
риган

Цялата идея се върти около идеята за хрупкава хлебна коричка, съчетана с плътен ароматен сос и, разбира се - вкусна мръвка. В моето въображение този сандвич е достоен за ресторантска верига за бързо хранене.
Нарязах парчето месо на малки късчета и го сложих в сгорещеното олио да се запържи. През това време обелих и нарязах на ситно лука и щом месото започна да придобива цвят, го сложих при месото. Когато лукът омекна и се сготви, добавих консервата домати, разтроших зеленчуковия бульон и с дървената лъжица, поразбърквайки, намачках доматите колкото можах на едри парчета. Щипнах малко захар, за да обера киселата жилка на доматите, посолих на вкус, сложих и черния пипер. Малко преди да сваля соса с месото от огъня добавих и ригана, за да се усеща по-силно ароматът му.
Сосът с месото къкри 20-тина минути, докато не се посгъсти.
През това време вече бях подготвил франзелата. Нарязах я първо наполовина, а после всяка половина допълнително разрязах по дължината. Обрах меката сърцевина на всяко от парчетата, като в единия край оставих малка преградка, за да не изтече после пълнежа.
Пуснах фурната на 200 гр. да се загрява и настъргах кашкавала. Щом сосът стана готов - разпределих го в издълбаните франзели, поръсих с настъргания кашкавал и ги сложих за 10-тина минутки в сгорещената фурна да се препекат до хрупкавост и да се поразтопи кашкавалът.
За финал ми трябваше някакъв контрапункт във вкусово отношение. Ние каперси в къщи нямаме, но кисели краставички - бол. Речено - сторено: нарязах няколко корнишона на филийки и щом сандичите се опекоха ги разпределих върху тях. Босилекът на снимката е само за оформление, но ако имате пресен и сложите в соса - резултатът ще е още по-ароматен.
Поднесох сандвичите (самотни) в шарените чинии и притихнах в очакване за реакция от страна на Христина. След 10-тина минути не издържах и попитах : "Добре де, не ти ли харесаха?", а тя се сепна от унеса и закима енергично с пълна уста. Повече от това не ми трябваше. ;)

Ябълкови мъфини с овесени ядки

Отдавна не бях правил мъфини, но наскоро Христина поиска нещо не много сладко и с овесени ядки. Мъфините бяха неизбежният отговор, а ябълките логичният избор, защото у нас винаги има ябълки (явно не ги ядем достатъчно активно). Рецептата си я харесах след като момичетата си бяха легнали, а аз интернетих (в леглото) на старото HP (хендхелд, който си купих още през 2007, когато думата "таблет" се използваше предимно за лап-топи с въртящ се монитор, а идеята да използваш телефона си, за да сърфираш в интернет все още невъзможно далечна за повечето хора). Рано сутринта идеята вече беше узряла в главата ми, а нетърпението да приготвя мъфините бързо, бързо прогони съня от очите ми. И така в 6 часа, зареден с вдъхновение и ентусиазъм се вихрех в кухнята.

Идеята за рецептата взех от тук.

Необходимите продукти

3/4 чаша прясно мляко
1/4 чаша краве масло
1 голямо яйце
1 пакетче ванилия
1 2/3 чаши бяло брашно
1/2 чаша овесени ядки
1/2 чаша захар
2 чаени лъжици бакпурвер
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаен лъжица канела
1 ч.ч. настъргани ябълки (около 2 и половина)

За топинга
1/4 чаша бяло брашно
1/4 чаша кафява захар
1/4 чаена лъжица канела
2 супени лъжици твърдо масло

Като начало приготвих топинга като смесих подправките и добавих към нарязаното на парчета студено масло. Разбърках добре докато се получиха един вид трохи.

В купа смесих млякото (предварително леко затоплено), маслото (предварително разтопено в топлото мляко), яйцата (със стайна температура) и ванилията. В отделен съд смесих брашното, овесените ядки, захарта, бакпулвера, солта и канелата. Добавих мокрите към сухите съставки и разбърках добре.

Ами май това беше всичко - разпределих тестото в хартиените чашки, сложих по една лъжица от топинга върху всяки мъфин и пекох за 20-тина минути на предварително загрята до 180 гр. фурна.

Резултатът беше страхотен - получиха се едни от най-хубавите мъфини, които съм правил. Хрупкавия топинг толкова добре се съчетаваше с не толкова сладките мъфини, а и бяха с овесени ядки .... въобще - препоръчвам горещо!

Винен кебап

Дарито не й се спи и Христина се "бори" с нея в спалнята, аз съм в хола, пуснал съм си "Фиеста ТВ" и се "боря" с поредната ангина за този сезон. Не ми върви тази зима и това е - дали е лош късмет или от недоспиването имунитетът ми се е разклатил, все още не е ясно, но се надявам да се разбере след около две седмици, когато възнамерявам да се подложа на по-детайлни изследвания (т.е. сигурно пак ще излизам в отпуска, Ивански, имай го предвид). Хубавата част в цялата история е, че Джей за втори път, по стечение на обстоятелтвата, имаше възможност да ме подслони у тях за първите няколко дни (докато съм заразен и сработят антибиотиците), за което съм му много благодарен.

Виненият кебап е една от доста често готвените гозби в нашата къща, но за съжаление много рядко успявам да направя снимка, която да ми хареса поне малко, за да мога да споделя рецептата. Е, този път мисля, че ми се получи достатъчно добре и бързам да допълня блога си с тази вкуснотия.

Необходимите продукти
750 гр. свинско месо (от бут)
2 с. л. зехтин
1 глава лук (кромид)
1/2 ч. червено вино
1 кубче бульон телешки ребърца (по желание)
2-3 дафинови листа
3/4 ч.чаша доматен сок
червен пипер
бахар
сол
черен пипер, млян и на зърна

за гарнитурата
1 ч.ч. ориз
3 ч.ч. вода
1 кубче пилешки бульон

Приготвянето на тази класика в жанра започвам с нарязването на лука, защото веднъж започне ли се със запържването на месото, време не остава. Месото предварително измивам, подсушавам и нарязвам на парчета. Размерът на парчетата трябва да е такъв, че да позволява да се хапват на една хапка. Щом месото започне да придобива апетитна коричка от всяка страна, добавям нарязания лук и разбърквам докато омекне.
Следващият аромат, който следва да се надгради, е червеният пипер. Добавям го и го оставям за няколко секунди да се запържи. Запърженият червен пипер е един от най-любимите ми аромати за всички времена.
Следва виното - класическият начин за приготвяне на винения кебап изисква използването на червено вино, но моите лични предпочитания са към сухите бели вина. И в двата случая резултатът е чудесен. След няколко минути в пара и алкохолни изпарения при месото остава само поредният надграден аромат, този път плодов - на грозде.
Докато се рудецира виното, за секунда се отделям от тигана и в голяма чаша сипвам вода и я слагам аз две минути в микровълновата. Щом водата се сгорещи, разтрошавам кубчето бульон и добре го рабърквам докато се разтвори. Готовият бульон отива при ароматизираното месо. Добавям и доматения соТук е моментът в соса да се плъзнат дафиновите листа, леко да се посоли (внимание бульонът вече е осолен) и да се добавят бахара и черния пипер на зърна. Добавям още вода приблизително колкото да се покрие месото и оставям да къкри (в нашия случай на 6-та степен от 9 възможни).
Тук се заемам с ориза. Понеже той е гарнитура и основният акцент на кебапа е в месото и соса, с ориза го давам хайлашката. Стоплям водата, разтварям бульона и добавям измития ориз. Това е, следва бъркане - от едната страна месото и соса, от другата ориза за гарнитура.
Месото оставям да къкри докато сосът не придобие гъстотата, която ми харесва - не го обичам много рядък, а оризът оставям леко пръхкав и влажен.
Щипвам малко захар и добавям към кебапа, за да обера киселата жилка и след има няма 20-тина минути всичко е готово.
Аранжирането е по желание на готвача. Според мен - това е загубена кауза, дори и да се подреди добре в чиниите - до минута две сосът прониква в ориза и аранжировката вече не е същата - номерът е дотогава вече да сте опитали първата хапка, след нея вече вида на яхнията вече няма да има никакво значение ;) единствено ще е важо - има ли още сосче.....

Вегетарианска пица

Напоследък комбинацията лук, тиквички, моркови и чушки е особено често използвана в домашната ни кухня. Още повече, че в момента това са основните и най-лесни за намиране зеленчуци по магазините (като изключим картофите, разбира се). Да си призная - вегетарианските пици не са ми особено любими, макар да са класика в жанра, но тази се оказа особено добро попадение и вече сме си я приготвяли няколко пъти. Рецептата е и специален поздрав за Джей и Тина.

Необходимите продукти

• 1 опаковка тесто за пици (на Белла)
• 2 тиквички
• 2-3 средно големи моркова
• 1 голяма глава кромид лук
• 3-4 зелени чушки
• 1 кубче зеленчуков бульон
• 4-5 с.л. доматен сок
• 2 с.л. зехтин
• 1 опаковка (125 гр.) сирене Моцарела
• 100 гр. сирене "Едам" или кашкавал "Витоша"
• чубрица
• риган
• черен пипер

Препоръчително е тестото да е добре разтопено, така че е добре да се извади от фризера няколко часа преди да се пристъпи към готвенето. Другият основен момент е нарязването на зеленчуците. Морковите и тиквичките нарязвам на дребно с рендето Бьорнер, а чушките и лука на кръгчета. Лукът допълнително го раздробявам на пръстени.
Загрявам едната супена лъжица зехтин в дълбок тиган или касерола и слагам зеленчуците през минута-две в следната поредност - лук, чушки, моркови и тиквички. След като леко поомекнат, раздробявам зеленчуковия бульон и разбърквам. Зеленчуците са готови след около 10-тина минути.
В подходяща тава размазвам вторта лъжица зехтин и слагам тестото. Заливам с доматения сок и добре го размазвам по цялата повърхност. Поръсвам с подправките. Зеленчуците разпределям максимално равномерно по повърхността, нарязвам моцарелата и артистично я подреждам върху пицата. Поръсвам с настъргания кашкавал.
Фурната следва да е добре загрята до 200 гр. поставям пицата за 25 -30 минути или докато сиренето се разтопи и стане златисто.
Тази пица върви както с айрян, така и с бира, сок от вишни, а защо не и бяло вино. Идеална е за петъчна вечеря, за гости и за закуска. Определено много ни допадна и горещо я препоръчваме (дори и студена).

Кюфтета с Рикота и Пармезан в доматен сос

Играем си с Дарито, вдигам я на висоооооко, после я гушвам и викам - "Буги, буги, буги!", а тя се смее; разглеждаме заедно животните по стените, вдигам я над главата си, за да види хубаво усмихнатия чеврен Слънчо, магнитчетата на хладилника стават все по-интересни, но щом й ги сваля, за да й ги дам, изведнъж загубва интерес - друго си е сама да си ги хване и да остави дълга следа по вратата на хладилника; напоследък много си пеем песничката за "Muffin Man", смеем се на глас (аз за това, че съм толкова неочаквано щастлив, а тя на глупавия тати, който не спира да се прави на маймуна), пеем си и за Hokey-Pokey и се смеем особено много, когато мама започне да се върти и маха с ръце, вечер я гушвам и приспивам, люлеейки я по 20 - 30 минути, а после през нощта пак се будим, за да си доиграем (и хапнем, разбира не) и въобще - забавляваме се. Единствено малко ми е тъжно, че като порасне Дарито, няма да помни игрите ни, но нали затова са родителите - да си спомнят вместо децата и да им разказват, спомняйки си с умиление тези сладки моменти.

А като заговориме за сладки моменти, едва ли някой знае повече за сладкия живот от Дейвид Роко. Не съм гледал по-непринудено и пасторално кулинарно предаване от неговото. Всичко е толкова лесно и приятно, и забавно и непринудено (или поне изглежда така), че ти идва да захвърлиш всичките костюми, компютри и карти за обществен транспорт и да отидеш накъде на село и да си живееш живота. Май съм го казвал и преди, но девизът на баба ми беше: "Яж, пий, живей си!" и макар винаги да съм го приемал със смях и ирония, почвам да си мисля, че в тази реплика има повече истина, отколкото дори баба ми влагаше в нея.
Но понеже, втренчени в ежедневието, трудно намираме време да погледнем настрани, какво говоря - да си помислим за нещо различно от безкрайните проблеми, кратките вкусни моменти, откраднати от споделените сладки мигове на щастливци като Дейвид, си заслужава човек да претвори в градската си кухня и наслаждавайки се на вкуса им за миг поне да се пренесе някъде, където времето е досадна подробност от иначе зеления пейзаж.

Необходимите продукти
500 гр. телешка кайма (използвах вратно месо)
100 гр. сирене Рикота
1 ч. настърган Пармезан
1 яйце
10 сушени на слънце домата (ние нямахме...)
сол
черен пипер

За соса
1 с.л. мзнина (олио от гроздови семки)
1 глава лук
1 буркан домати
1 бутилка доматен сок
сол
черен пипер
захар (по желание)

А рецептата, освен, че е много вкусна, е и изключително лесна за изпълнение. Трябва, разбира се, като начало да си осигурите хубаво телешко (говеждо) месо за каймата - аз си взех един килограм говеждо вратно (шарено) месо и ми го смелиха в магазина. За съжаление, в големите вериги тази услуга не я правят (засега само в магазин Европа ми мелят месото), та ходих специално до магазина за месо до Министерството на земеделието, за да съм сигурен, че ще готвя с хубаво месо.
Всички продукти за кюфтетата се объркват добре и малко се изненадах, че в рецептата нямаше никакви зелени подправки, но реших да му се доверя на Роко. За соса загрях в дълбок тиган мазнината, добавих нарязания на ситно лук леко да се запържи. После сложих доматите, посолих, сложих малко черен пипер и оставих да крукне. За съжаление Балванските консерви с домати вече са ни на привършване и ми се наложи да използвам купена консерва с домати, но се получи много добре.
През това време направих кюфтенцата набързо - ориентировъчно с размерите на топче за пинг-понг. За идеята можете да сложите и малко захар да обере киселата жилка на доматите. Накрая суровите кюфтета отидоха в бълбукащия сос, хубаво е сосът да ги покрие, намалих печката на средна температура и оставих за половин час да се сготви месото. От време на време разбърквах.

Това е. Резултатът беше, както вече казах, много добър - зелените подправки не липсваха, а в кюфтетата много деликатно се усещаше рикотата и млечния й вкус, който беше приятна изненада за небцето.
Кюфтенцата и сосът могат да се сервират с паста, а могат и с пресен топъл хляб и зелена салата. Удоволствието е гарантирано.

п.п.
А докато ние хапвахме и примлясквахме, Дарито ни гледаше с интерес и се чудеше какво правят тия двамата, че така се умълчаха?..