Моите кулинарни приключения с Дарито продължават.. Преди седмица с нея готвихме пиле с булгур - за нас пилето, за нея булгура (нали още нямаме достатъчно зъби, пилешкото не ни е особено любимо). Готвенето с Божидара освен удоволствие си е и приключение. Като оставим настрани, че т.нар. "бебе" все повече и повече приема размерите и теглото на "детенце" (което се превръща в нарастващо предизвикателство за кръста ми), любопитството й - другосновен неин чар, е нещо, което няма граници, спирачки или каквито и да било скрупули, и което превръща готвенето с нея в напрегната игра на котка и мишка, която изисква освен здрави нерви и доста бързи реакции. Реплики от рода на "Дари, ножовете не са за игра" или "Остави вилицата, Дари!" или, от последния път "Дариии, защо разсипа купата с нарязаните чушки на земята?" са си нещо като част от официалните правила на играта готвенето заедно. Но, пък какво удоволствие е само!
Няма коментари:
Публикуване на коментар