Пиле с чушки

Кой казва, че за да е вкусна една рецепта, трябва да е сложна?!.. Това абсолютно не е вярно и следващата рецепта го доказва по блестящ начин. Рецептата е на сп. Меню и е чист шедьовър без да е кулинарно предизвикателство. Допълнителните й предимства са още, че се приготвя бързо и лесно и (като изключим червените чушки) не изисква особени продукти.

Необходимите продукти (за вечеря за двама)

• 400 - 500 гр. пилешко филе, нарязано на парчета
• 1 с. л. царевично нишесте
• 2 с. л. олио
• 1 малка глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 червена чушка, нарязана на тънки ивици (от камбестите, месести чушки)
• 1 - 2 зелени чушки, нарязани на тънки ивици
• 1 кубче бульон със зеленчуци
• 25 - 30 мл бяло вино
• 1 скилидка чесън, нарязан на ситно

В оригиналната рецепта от списанието продуктите са два пъти повече, но понеже я приготвях за вечеря за мен и Христина - разделих всичко на две.
Нишестето разтворих в 2 с. л. студена вода и добавих към кашата нарязаните на парчета филета. Разбърках ги добре да се покрият от всички страни с разтвореното нишесте.
Зехтинът загрях в тигана и в него сложих да се запържат отцедените филета на два-три пъти. В оригиналната рецепта използват уок тиган, но аз понеже нямам такъв - си използвах доброто старо, незалепващо Индженио. Докато месото се запържваше поразбърквах от време на време, за да не се слепят парчетата месо. Щом се позачервиха, изваждих ги и ги оставих да се отцедят върху кухненска хартия.
Честно казано, в тигана много мазнина не остана след пилето и се изкуших да капна още една-две капки зехтин, ей така за всеки случай, преди да добавя лука и чушките, но се оказа, че е нямало нужда. Към мазнината добавих лука, който запържих за 2-3 минути, а после и чушките, които нарязах на жулиени. В оригиналната рецепта се използват три вида чушки - зелени, жълти и червени и то от онези (вносните) месести, камбести чушки. Добре, но в Била една такова "трио" се оказа, че струва над 5 лв. Не че нещо, но няма нужда. Взех само една камбеста червена чушка, а за зелена използвах нормална зелена (нашенска) пиперка. Според мен обаче е хубаво да се използва поне една от камбестите чушки - те имат малко по-сладко плодов аромат и придават допълнителен нюанс на вкуса.
Поради липсата на особено количество мазнина чушките започнаха да се пекат и да пукат и изпълниха стаята с приятен аромат. След няколко минути, когато прецених, че са хванали добър загар и са започнали леко да омекват (но не много - идеята е да хрупат леко), върнах в тигана при зеленчуците филенцата, натроших кубчето пилешки бульон със зеленчуци, добавих чесъна и отсипах щедра глътка вино.
Според скромното ми мнение именно комбинацията чесън, лук и вино прави вкуса на тази гозба толкова приятен.
Разбърках добре всичко, докато виното се поизпари и остане само аромата му, а сосът от мазината, царевичното нишесте и зеленчуковите сокове се сгъсти.
Оризът, така се случи, че тази вечер си го приготвихме на пара. Нищо особено - златното съотношение 3:1 и любимите подправки.
Като се замисли човек - пиле с чушки и ориз - нищо кой знае какво, но определено рецептата заслужава да влезе в златния фонд на всяко домакинство.

Ето и видео-рецептата

Кюфтета със сирене

Храната ми е (порочна) страст и каквато е ситуацията с всички останали пороци, понеже ми се услажда отвъд възможностите за рационален, волеви контрол, се опитвам да си я причинявам чрез възможно най-много от човешките сетива - вкус, обоняние, допир, слух, зрение.... И докато вкусът и обонянието имат пряко (и поради тази причина - ограничено) отношение към възможностите за възприятие на храната, зрението, като непряко свързано с храната сетиво, което обаче е основната входна точка към съзнанието и въображението, ми дава доста широк набор от възможности за общуване с храната. Зрението дава възможност да се наслаждавам (напълно здравословно) на храната като чета за нея, гледам филми и предавания за нея, разглеждам фотографии и въобще.... превръща храната от чисто физическо в емоционално и интелектуално преживяване. Засега най-силното (визуално) въздействие, което си причинявам (в контекста на храната), е гледането на кулинарни предавания. А такива напоследък май има повечко и макар да попадам предимно на такива, в които се прави компромис в полза на количеството, те определено ми (въз)действат разтърстващо, отприщват въображението ми и пораждат в мен желание за експерименти...

За тази идея се "вдъхнових" от серията Cheese от поредицата Best Food Ever, която не е за хора със слаби сърца.
Необходимите продукти (за 3 порции)

• 500 гр. телешка кайма
• 50 гр. кашкавал "Бони"
• 25 гр. сирене "Чедар"
• 25 гр. сирене "Ементал"
• 3 слайса сирене "Гауда"
• 1 глава лук
• черен пипер
• сол
• подправка за луканка
• чубрица
• мащерка

Честно казано, не вложих особено въображение при приготвянето. Щом предварително си определих продуктите, които ще използвам, следвах пътя на най-малкото съпротивление. Първо омесих каймата с подправките и предварително наситнения лук, а после настъргах сирената (с изключение на "Гауда"-та) за по-лесна обработка. От настърганите сирена направих топки, които попритиснах с ръце, за да са по-здрави. От каймата направих шест броя шницели (или ако искате - плоски кюфтета) и после процедирах по следния начин: върху едния шницел поставих един слайс "Гауда", топка сирене, а върху нея другия шницел и с ръце оформих готовото "кюфте", така че да затвори в средата сиренето. Нещо като кнедли от кайма. Идеята е сиренето да остане като плънка. Е, не ми се получи много - признавам си без бой, но определено това, че сиренето се поразтече, не повлия на вкуса на крайния резултат.
Пекох на добре загрята до 220 гр. фурна около 25 мин - или докато месото придобие препечен вид.
Хапнахме кюфтетата със салата от домати и... определено много ни харесаха (за онези, които не са се досетили - едно кюфте на човек е порцията). Комбинацията е страхотна и може да се опита с различни видове сирена (вкл. синьо) и различни допълнителни подправки (например горчица). Ние си направихме този (базов) вариант, а в бъдеще може и да продължим с експериментите.

Хляб "Мляко и масло"

На този хляб попаднах в блога на Ginger Cookies (който упорито се превръща в един от най-любимите ми напоследък) и снимката му ме заинтригува особено много. Рецептата е изключително лесна (като изключим, че отнема известно време, за да втаса два пъти тестото), но за сметка на това резултатът е разкошен. Не знам дали месенето посред нощ е задължително за успеха на рецептата, но също като Ginger и на мен ми се наложи да меся след 10 часа (вечерта), но нито за момент не съжалявам :)

Необходимите продукти :

500 грама бяло брашно

240 мл прясно мляко

60 - 70 грама краве масло

2 яйца ( единия жълтък за намазване )

1 чаена лъжичка захар ( не много препълнена )

10 грама сол ( или на вкус )

1 пакетче суха мая

сусам за поръсване

Както вече казах, приготвянето е доста лесно: всички продукти се смесват в подходящ съд и се месят докато се получи меко, лепкаво тесто. Хубавото на лятото е, че тестото (ако ви е добра маята) бухва супер бързо и няма нужда да се чака с часове. Първото втасване при нас стана за около една серия на Джак Бауър (40-43 минути), съответно, колкото е необходимо, за да удвои обема си.

Следва още едно замесване, като, както беше инструктирала Ginger, не сложих допълнително брашно, а само си набрашних ръцете, колкото да не лепне. След като го размесих, изсипах тестото в предварително намаслената форма за хляб и го оставих за около още една серия на Джак (40-тина минути).

И понеже това беше второто ми тесто за вечерта (първото не случи на мая и го изхвърлих), особено се зарадвах, когато видях, че при второто втасване тестото почти удвои обема си и ... аха, да изскочи от формата.
Втасалият втори път хляб намазах с жълтъка, поръсих със сусам и поставих в добре загрятата предварително на 180 гр. фурна. Пекох около 30 (и малко отгоре) минути. Готовият самун извадих веднага от формата, поръсих с вода и увих в кърпа да си "обиколи нивата".

По това време вече минаваше полунощ, така че опитах само от апетитната миризма на прясно опечения хляб, но на сутринта като си отрязах филия за закуска.....
Spoiler alert: Опита ли се хлябът, спирането е почти невъзможно!

Chili con Carne (Чили с телешко)

Идеята да приготвя Chili con Carne ми дойде на таз-годишния рожден ден на Иван, който се проведе в Дон Домат и на който много голяма част от гостите си поръчаха именно това ястие. Онази вечер аз доста подозрително гледах гозбата - все пак комбинацията боб, царевица и кайма е всичко друго, но не и традиционна за нашите балкански ширини, но от друга страна реших, че едва ли толкова много хора могат да грешат (чак толкова). Аз тогава така и не опитах чилито, но мисълта и любопитството какво ли е това чудо, ми се загнездиха в главата и не мина много време преди да се разровя в интернет за рецептата. Оказа се, че приготвянето не е особено трудно, а ако се подходи по "градски" (т.е. използва се боб от консерви) и доста бързо за изпълнение.

Необходимите продукти

• 600 гр. телешко месо (смляно)
• 1 глава (средна към голяма) лук
• 1 зелена чушка
• 1 консерва (400 гр. ) домати
• 1 ч.ч. доматен сос
• 1 консерва (800 гр.) маслен боб
• 1 консерва (800 гр.) червен боб
• сол
• 1/2 ч.л. черен пипер
• 1/2 ч.л. лют червен пипер
• 1 ч.л. червен пипер
• 1 ч.л. подправка за луканка
• 1/2 ч.л. захар
• зехтин

Месото е хубаво да е истинско. В магазина срещу Министерството на земеделието си харесах парче телешко и хората ми го смелиха - чиста работа (готови кайми много рядко купуваме). Осолих го и го подправих с черния пипер и подправката за луканка.

Относно тази подправка - преди време си взех такава за свинското с тиквички и кус-кус и тъй като не я използвам често (което в момента оценявам като грешка), се оказа, че още имам от нея. Наскоро обаче, по стечение на обстоятелствата, я използвах на няколко пъти и тя взе някак твърде обезпокоително да привършва, та за това се разтърсих из магазините да си допълня запасите. В пет от проверените магазини не я намерих и тъкмо бях решил, че вече едва ли ще попадна на нея, я открих в Хит. Търсенето ми беше упорито и понеже съм си я пресипал в едно от бурканчетата за подправки - си нямах и идея какво има в нея - а каква ще е тази моя рецепта без тази така съществена подробност?!!! И така, в подправката за кайма и луканка на "Радиком", която ползвам, има: бял риган, кимион, кориандър, червен пипер, сол, черен пипер, майорана и др.

Овкусеното месо запържих в тигана Индженио без олио (като за мусака). Месото пусна малко сосче, което отделих в купичка, а запърженото месо в друга.

В същия тиган, където бях запържил месото, сложих една лъжица зехтин, запържих лука и надребнената зелена чушка за около 5 минути. В оригиналната рецепта се слага и надребнена люта чушка, но в нашата къща люто вече не се готви. След като лука придоби цвят, а чушките взеха да се позапичат, добавих соса от месото и оставих зеленчуците за няколко минути да омекнат добре.

Към омекналите зеленчуци добавих сладкия червен пипер леко да се запържи. Добавих добре оцедения боб от двете консерви, запърженото месо, доматите от консервата и доматения сос. В оригиналната мексиканска рецепта се добравя и царевица, но аз нещо не съм и особено голям фен.

Разбърках добре с дървената лъжица и оставих да къкри на печката за около 50-60 мин. По някое време добавих и захарта, за да обера киселата нотка от доматите. "Посолих" с малко лют червен пипер (това че не готвим люто не значи, че съвсем сме се отказали от пикантното ;)

При сервиране отгоре може да се поръси накълцан надребно магданоз.

Макар и нетрадиционно предложение, чилито с телешко е много, много вкусно и лесно за приготвяне. В Дон Домат го поднасят в специално приготвени за целта хрупкави тестени "купички", които допълнително вдигат класата на яденето с една идея.

Предупреждение! Така описаната рецепта е за поне 8 порции ако не и повече. Ние я хапвахме четири дена.

Пъстърва с бадеми на фурна

Тази рецепта е от сайта на BBC GOOD FOOD и ме спечели с това, че ядките в нея не фигурират като част от тежък сметанов сос (каквато е традиционно приетата комбинация между пъстърва и бадеми) към иначе изпържената риба. Оригиналната рецепта е с кедрови ядки, но аз я приготвих с бадеми. Рибата се приготвя изключително лесно и бързо и определено е много вкусно попадение.

Необходимите продукти

• 4 филета от пъстърва
• 50 гр. хлебни трохи или галета
• 1 с.л. меко масло
• 1 малка китка магданоз (нарязан на дребно)
• настърганата кора от един лимон
• сокът от един лимон
• 25 гр. или 2 с.л. натрошени бадеми (може и кедрови ядки)
• 1 с.л. зехтин

Филетата, които Христина взе от Пикадили, бяха пресни и изчистени. За всеки случай, обаче, тя ги мина по кожата с ножа... и се оказа, че е имало защо.

Наредих изчистените и измити филета с кожата надолу върху намаслена тавичка. За коричката смесих хлебните трохи, маслото, нарязания на дребно магданоз, лимоновата кора, лимоновия сок и половината от натрошените ядки (последните, за по-силен аромат, предварително запекох леко в тигана). Готовата смес разстлах върху филетата, като за идеята сложих и по едно кръгче лимон отгоре.
Пекох на силно загрята фурна (220 за около 5-8 минути).
Готовите филета накрая поръсих с останалите натрошени бадеми.