Пържоли с портокалово сладко

Понякога животът много ми напомня на една игра от детстските пионерски лагери на морето (обикновено ме пращаха в Кранево). Т.нар. игра се практикава най-добре когато флагът е червен, морето е бурно (Къде ми е бил акъла?!!) и има вълни, които са по-високи от тебе. Избираш си вълна, чакаш я докато набере сила, плъзваш се по корем по полегатия й склон нагоре и в последния момент преди да се пречупи гребена й се гмурваш под него, за да полетиш от другата страна на вълната - свободен и победил стихията... Магично, адреналиново и колкото и странно да звучи - жизнеутвърждаващо! Разбира се, от време на време се случва да не успееш да нацелиш точния момент и вълната да се сгромоляса над тебе като стена, да те сграбчи неумолимо и да те повлече към брега (а в по-страшните случаи - към дълбокото)... И колкото магично е усещането за летене, когато успееш, два пъти по-страшно и парализиращо е безпомощното мятане към брега като парцалена кукла в ръцете на стихията... Та, за живота ми беше думата и за предизвикателствата: преодоляването им е страхотен стимул и веселба, но погребат ли те под себе си пробемите - отърваването единствено с нажулени колена и наранено самочувствие си е чиста проба късмет. Навремето доста съм си жулил коленете, но при следващата вълна отново бях във водата и крещях за още (като във Форест Гъмп "Is that all you've got?"). Днешните "вълни" болят повече и последствията са някак си по-комплексни, но правилото за неотказването важи все така с пълна сила. Макар, че е по-трудно....

Помните ли портокаловия кекс - всъщност идеята за него ми дойде, докато си мислех за тези портокалови пържоли (да си имам асоциативното мислене!). Рецептата за месното изкушение е от предишния брой на сп. Меню и определено ме заинтригува в достатъчна степен, за да обиколя в продължение на седмица по-големите супермаркети в търсене на сладко от портокали. В тях, естествено, не намерих, но накрая ме осени брилянтната идея, че може би ще има в някой от арабските магазини на Женския пазар, и оказа се, че съм бил прав.

Необходимите продукти

• 4 броя свински котлети
• 1 с.л. зехтин (подходящ за пържене)
• 2 средно големи глави лук
  
• 1 чаена лъжичка мащерка
• 1 чаена лъжичка едрозърнеста горчица
• 2 супени лъжици сладко от портокали
• около 250 мл. пилешки бульон
• сол
• черен пипер

Пържолите измих и подсуших добре, докато в тигана се загряваше зехтина. Поръсих месото с черен пипер и пуснах фурната да загрява на 250 гр. (не осолих защото в пилешкия бульон обикновено има). Подправените котлети запържих в тигана за по 4-5 минутки от всяка страна, докато хванат приятна за окото коричка. Понеже съм Тома Неверни, сложих месото в сгорещената фурна, намалих и градусите на 200 гр. и ги оставих за още за 10-тина минути да се досготвят.
През това време изчистих и накълцах на сравнително дребно двете глави лук. (Мисля си, че ако се сложат повече от две глави, ще е дори по-вкусно.) След десетина минутки печене извадих котлетите от фурната и ги оставих да си почиват в една чиния. В мазнината от пържене-печенето сложих лука да омеква, като го разбърквах с дървената лъжица да не загори. Като поомекна (8-10 мин), добавих сладкото от портокали, горчицата, мащерката и горещия пилешки бульон. Разбърках добре и оставих да крукне за около 4-5 минутки, докато започне леко да се редуцира.
Към соса добавих отново пържолите и ги оставих поне 7-8 минути, като от време на време ги обръщах, за да се покарамелизират и от двете страни.
Има ли нужда да обяснявам, че котлетите станаха невероятни?....