Питка "Слънце"

Чудя се дали е възможно човек да изживее живота си като избягва да се изправя пред каквито и да било предизвикателства и да бъде щастлив? Сигурно е възможно, но за мен това ще си остане само една теория. Животът ми не веднъж и два пъти е стигал до кръстопъти, на които се е налагало да вземам бързи решения за важни неща без достатъчно информация. Винаги съм се водил от правилото, че най-важно е да си сигурен в посоката, да знаеш какво имаш да губиш и да вярваш в себе си. Предизвикателствата са част от начина ми на възприемане на света и рядко ми се е случвало да правя компромиси (за големите неща). Не винаги успявам от първия път, но сбъркам ли – опитвам отново. Така де, колко живота има човек, че да си позволява да пропуска шансовете, които му предоставя животът?

Тази питка я направихме за Нова година. 2010 я посрещнахме с Коко, Дани и Мими и бях решил да се представя подобаващо. Основното ястие беше пуйка (рецептата ще публикувам през март) с кисело зеле и питка слънце.

Питка "Слънце" се бях навил да направя още лятото, но така и не намерих повод, за да запретна ръкави. Кратко търсене в Google ми разкри необятния свят на питките – честно казано си мислех, че има няколко основни техники за правене на погачи, но разнообразието е огромно и не знам дали ще успея да обобщя основните техники, но имам такова намерение. Специално тази рецепта намерих във форума на Българския Бебе Център.

Необходимите продукти:

• 1/2 кубче мая (или един пакет (7гр.) суха мая)
• 1 ч.л. лъжица сол,
• 1 ч.л. лъжица захар,
• около 300 мл вода,
• 2-3 с.л. зехтин или олио
• брашно, колкото поеме /малко повече от половин килограм/ за меко тесто
• 150 гр сирене
• жълтък за намазване

Омесването се оказа доста лесно. От продуктите (без сиренето и жълтъка) омесих меко тесто, което оставих да втаса за няколко часа (в оригиналната рецепта е 10-ина минути). От втасалото тесто направих няколко малки топки, като всяка малка питка разточих леко, поръсих щедро със сирене и навих на руло. За реденето на питата дойде на помощ Христина, че е по-чевръста в пръстите. Наредихме питката в една от по-големите ни тави, която намаслихме предварително.

За външния ръб на погачата нарязахме тестените рула на пънчета от по 4-5 см. и ги наредихме легнали по края на тавата. За следващия ред навитото тесто нарязахме на около 8-10 см. пурички, като всяка пуричка допълнително разполовихме, но вече под ъгъл, така че да се получиат лъчите на слънцето. При подреждането в тавата скосените от едната страна пънчета легнаха върху първите и така, леко застъпвайки предишния ред редихме лъчи, докато стигнахме центъра. В средата завихме на руло едно парче тесто без плънка.

Оставих питката още веднъж да си втаса, при което тя значително увеличи обема си, за около час (или евентуално за 20-30 минути), намазах я с разбит в малко прясно мляко жълтък и я сложих да се пече 20-30 минути в предварително загрята до 190 – 200 градуса фурна.

Получи се нещо невероятно. Като стигнахме у Кокови за празника Мими така се нахвърли върху питката и сладко, сладко си хапваше, че после почти не опита от основните ястия.

Няколко дена по-късно, вдъхновен от успешния опит с новогодишната пита (каквато правих за първи път) опитах и новогодишната рецепта на Димитрана. Питката отново беше феноменална и страшно ни се услади. Ето как ни се получи на нас, а рецептата можете да вземете от тук.