Неделни палачинки

Всяка двойка, която живее заедно (особено семейните), рано или късно си създава собствени традиции по отношение на храната. Ние с Христина (когато бяхме млади) редовно (веднъж месечно) ходехме на китайския на паметника Левски и хапвахме винаги едно и също меню; имахме и традиция веднъж на две - три седмици да си правим спагети с доматен сос, а също така и пици през петък... За съжаление днес онзи китайски ресторант фалира, а ние поставихме почти 100%-во вето на китайската храна, от спагетите май принципно се отказахме, а пиците нещо вече не ни понасят на метаболизма. Но една традици си остана и до днес, макар малко да се измести във времето - вместо в събота, палачинките станаха традиционната ни неделна закуска.

Предполагам всеки си има рецепта за палачинки. Дето се вика - не е кой знае какво - повече е въпрос на добри продукти и подходящ тиган. Но понякога е достатъчно човек да има само желание (помня навремето, че поради липса на подходящ съд и уреди разбивах палачинково тесто в пластмасово шише).

Необходимите продукти:

• 4 яйца (от домашни кокошки)
• 1/2 литър прясно мляко
• 11 - 12 лъжици брашно
• олио за пърженето

Общо взето идеята е всичките съставки да се разбият добре на рядко тесто. Аз лично използвам тел за разбиване - друго си е да усещаш през цялото време продуктите и да контролираш състоянието им. Първо разбивам яйцата, добавям млякото и после лъжица по лъжица добавям и брашното. Принципно, палачинките ги готвя на око и според зависи колко яйца и мляко имаме в хладилника, но специално за тази рецепта броих лъжиците с брашното.

Един много ключов момент за златисто-жълтите палачинки са хубавите яйца. Аз, като градско чедо, преди да срещна Христина не знаех какво е яйце от домашна кокошка. Едва като взех да правя палачинки и изпробвах с яйца от Балван и купешки - направих разликата. А тя е доста голяма.

И така, като се получи рядкото тесто се пристъпва към пърженето. Не знам за другите, но въпреки че имам добър тиган (тефлонов), аз си използвам олио. По една капка на плачинка, но да има - вкусът им с олио е съвсем различен, отколкото без.

Моята мерна единица е един черпак - не съвсем препълнен, за палачинка. Останалото - обръщане и премятане, е въпрос на тренинг.

Другият основен момент при палачинките е пълнежът. Аз лично предпочитам мед и орехи. Христина предпочита шипков мармалад. Сладкото от череши и от ягоди също е доста добър избор. Понякога, но много рядко, използвам и течен шоколад, но това се случва веднъж на няколко години и обикновено - случайно.

Важното е палачинките да се ядат докато са топли и пухкави. То и аз, защо ли ви обяснявам все едно, че не знаете?!...

Добър апетит!