Тиквеник с ябълки и фурми

Два дена преди Бъдни вечер (към 4,30 ч. сутринта) реших, че е крайно време да ме обхване коледното настроение. Напоследък се бях отдал твърде много на сатурнови настроения и започвах да усещам, че освен на мен, започват да влияят и на околните (Пешо - моите извинения). След като Христина нахрани Дарито, докато я чакахме да заспи, някак си усетихме, че 5,30 е идeалното време да обсъдим изминалата година в опит за оценка и равносметка. Изводът беше, че за да ни подготви за голямата радост - Дарито, Животът през 2010 г. ни прекара през една особено изобретателна и острозъба мелачка (и продължава да си събира лихвите... с тенденция за продължение и през 2011-та), но пък както се оказа - научи ни да ценим стойностните и истинските неща. Ако не друго, открих, че проблемите стимулират въображението и раждат мечти, а както казват хората: истински богат е онзи, който има мечти, така че Животът по един особен начин се оказа щедър към нас. И докато обсъждахме изминаващата година (а Дарито се оплакваше, че не й обръщаме достатъчно внимание) ме осени прилив на енергия и желание, които могат да те осенят само в 5,30 сутринта. Няма по-силна мотивация от желанието да твориш, да създадеш нещо със собствените си ръце. И понеже от опит знам, че отлагането е най-лошата форма на отказ, въпреки ранния час - станах, облякох се и отидох в кухнята, пуснах си няколко серии на Sugar rush за вдъхновение и ...

За този тиквеник си мислих поне една седмица. След като ми отидоха два часа да разпарчадисам огромната тиква, която ни донесоха от Балван, въображението ми се развихри по темата, но някак си не ми се искаше да е обикновен тиквеник (макар, че и той си е доста вкусен десерт). Искаше ми се да пречупя вкуса с още някой плод и да наслоя ароматите и вкусовете. Мислех си за ябълка и стафиди, но след кратък разговор с Христина се наложи да се откажа от стафидите, но за сметка на това намерих интересен заместител....

Необходимите продукти

• 3 средни по размер ябълки, нарязани на малки парчета
• 1 и 1/2 ч.ч. настъргана сурова тиква
• 3/4 ч.ч. кафява захар
• 60 гр. масло
• 1 ч.л. (с връхче) канела
• 1 щипка джинджифил
• 10-тина фурми (ако има повече - повече)
• 2 с.л. сладка сметана
• 8 кори за баница
• 1 ч.ч. орехи натрошени

Ябълките нарязах на по-едри парчета, тиквата настъргах с рендето, а фурмите нарязах на едри парчета. Смесих ги със захарта и ги сложих в тигана върху котлона да омекнат, а захарта да се карамелизира леко. Като започнаха да се поразмекват и да се разнася приятен аромат от тигана, добавих половината масло, канелата, сметаната и щипката джинджифил. След като маслото се разтопи, а парчетата ябълка и тиква започнаха да се карамелизират, свалих сместа от огъня и я оставих настрани.

Понеже исках готовия тиквеник да хрупа, завих фитилите по малко по-нетипичен начин. Всеки фитил завих от две кори. Половината от всяка двойка намазах обилно с разтопеното масло. В другия, ненамазания край, сложих обилно от плънката, но само в единия край, посипах обилно с натрошените орехи (нарочно ги сложих накрая, за да са по-хрупкави) и оттам започнах да навивам фитилите. Маслото в другия край послужи от една страна за залепване на корите, а от друга при печенето ги направи хрупкави и ги овкуси приятно, така че ароматът на масло да е първото, което вдъхваш с всяка хапка.

Готовите навити рула наредих в по-широка тава, така че да не ми се налага да ги завивам и ги изпекох, докато не получиха приятен загар на загрята до 180 гр. фурна. Приблизително 20-тина минути.

Резултатът - Христина правилно отбеляза, че т. нар. тиквеник на вкус напомня малко повече на щрудел, защото ароматът и леко киселият вкус на ябълката доминираше, но съчетанието с тиквата и случайните парчета фурми, които от хапка на хапка изненадваха езика, според мен превърна "тиквеника" в уникално изживяване. Първоначалната ми идея беше да нарежа готовия тиквеник на малки хапки, които да украся с тъмен шоколад, но нали Христина трябва да се ограничава откъм яденето на шоколад, та реших да не съм толкова жесток. Но следващия път обезателно ще опитам.