Ето какво сготвихме!

Децата, казват, осмислят живота на родителите си. Дали го "осмислят" не знам (все още), но със сигурност го запълват изцяло. Или поне това са първите ми надбюдения от съвместното ни съжителство с Божидара.

Малкото съкровище се роди в късния следобед на 03.09.2010 г. във Втора градска болница. Мама се справи блестящо с раждането, а бебчето дойде с достатъчно коса за фибички :), напълно оформено и не дотам малко (3,400 кг.).

След дългото чудене на кого ли ще прилича, се оказа, че бебо прилича предимно на себе си и е едно страхотно ококорено дете, което спинка, хапва, пълни памперса, а напоследък и проявява жив интерес към заобикалящия го свят (детската стая). Много обича да ми наднича над рамото и да разглежда апликациите по стените. Особено са ни интересни в момента прозорецът и вратата - първият защото е много светъл, а втората защото е като голямо тъмно петно на фона на прасковените стени.

Започнах да пиша блога "Кулинарни страсти и... (по)падения" спонтанно като начин за разтоварване и упражнение по писане (да, да, и по готвене, разбира се), но постепенно с времето, всеки път когато сядах да напиша нова рецепта, мисълта ми се отнасяше към малкото същество в корема на Христина и се чудех как да направя така, че да мога да си говоря с него през времето и пространството. Затова и започнах да пиша малко по-несвързани с готвенето предговори, които всъщност са моите послания към малката ми дъщеря, когато вече ще е пораснала достатъчно, за да си зададе въпроса - какви са били моите родители, когато са били млади. Чрез този блог се надявам да й дам достатъчно теми за размисъл и информация за нас, нашия светоглед, начин на живот и избори, които сме правили през годините. Винаги ми се е искало да познавам родителите си по-добре, да знам какво ги е вълнувало, кое ги е трогвало, в какво са вярвали, какви мечти са имали и какъв са си представяли, че трябва да бъде животът им. Да, разбира се, че в общи линии съм запознат с всичко това, но когато емоцията е жива и пренесена на белия лист докато си й още подвластен, тя резонира в друга честота в сравнение с тази, която е преразказана, преосмислена и редактирана от дистанцията на времето. Затова исках тук, в този хербарий на емоции, да събера своите и на Христина чувства и мисли и да ги изпратя напред в бъдещето, където детето ми ще може да си говори с мен като с равен.

Докато пиша Дара спи и сънува розови облачета. Целият живот е пред нея, а ние сме до нея, за да й осигурим най-доброто, на което сме способни. Надявам се да може да вкуси живота предимно откъм сладката му страна, а солените и пикантни нюанси да са просто ароматна добавка към разнообразните ястия на масата на живота й.

За осмислянето не знам, но със сигурност досега не бях чувствал толкова, едва ли не болезнена, обич към човешко същество, каквато чувствам към това малко човече. Невероятно е, а още по-невероятен е фактът, че това не е еднородна емоция, а по-скоро всички възможни емоции, концентрирани и редуцирани в някакъв взрив в гърдите. В поредица от взривове, които те оставят бездиханен, отмалял, ужасен и едновременно безкрайно удовлетворен.....