Зелеви сарми с боб

В Щатите, когато споменах комбинацията боб с кисело зеле ме изгледаха като да съм паднал от небето. Средно-статистическият американец, в интерес на истината, е чувал за България толкова колкото е чувал и за Алфа-кентавър, така че – сравнението не е много далеч от истината. Дадох всичко от себе си да им обясня колко традиционно и вкусно е това ястие, колкото и да обяснявах обаче, не приеха мнението ми, че гозбата е чудесна, нито пък се престрашиха са опитат. А иначе за комбинацията, макар и често готвена у нас, у христинини например, се приема по-скоро като „екзотична” и никога не се готви. Така че, какво им намирам и аз кусури на американците?

На рецептата за зелевите сарми с боб попаднах в сайта на Good Food в секцията „Архив” Явно това е една от рецептите, които представляват българския принос към това иначе английско списание. Малко попромених рецептата за да пасне на моя вкус, но общо взето съм следвал техните предписания.

Ето и необходимите продукти:

• 20 здрави листа от кисела зелка
• 3-4 с.л. зехтин (аз използвах зехтин)
• 2 глави лук (средно големи)
• 2 средно големи моркова
• 2 ч.л. червен пипер
• 500 г сварен боб (оцеден)
• връзка магданоз
• 1 с.л. ронена чубрица
• 1 с.л. сух джоджен
• 1, 2 сушено пушени наденици (по желание)

За заливането им използвайте бульона от боба или зелевата чорба от киселото зеле.

Обикновено зелевите сарми с боб са традиционна гозба за коледната вечеря, т.е. са постни. В случая обаче ми се хапваше нещо с месо в него. И понеое в магазина до нас нямаше кайма взех няколко сурово-пушени наденици.

При равни други условия – спестяването на наденицата в никакъв случай няма да направи сармите по-малко вкусни.

Предварителната подгоговка включваше разлистването на една зелка, нарязването на дребно на едно парче наденица (мисля, че едно е повече от достатъчно – колкото за идеята, но който иска може да добави още), лука го настъргах, също както и морковите.

За боба използвах малко „пищови”. Взех няколко консерви маслен боб (определено нямам нерви да варя боб в къщи) и понеже си падам малко параноик, след като добре измих боба от две консерви под студена вода, го кипнах за няколко минути в една тенджера – ей така, за идеята (и изхвърлих водата).

Запържих първо наситнената наденица, добавих лука да омекне, а после и морковите да се позадушат. Добавих боба, а след минутка, две и червения пипер, чубрицата, джоджена и магданоза. Три, четири минути на котлона да се посмесят ароматите и плънката за сармите беше готова. Мисля си, че ако не ме мързеше да мия още един съд и бях запържил червения пипер с една лъжица зехтин и го бях добавил към боба, резултатът щеше да е още по-добър, но признавам си, не го направих.

Завиването на сармите не се оказа толкова лесно колкото си го представях. Сармите ми не придобиха желания от мен „представителен” вид, но определено ставаха за ядене. Принципно, ако сармите имат дебели жилки е хубаво да се обрежат с нож – така по е лесно да се навият сармите.

Готовите сарми ги подредих в по-дълбока касерола. Залях ги с водата от киселото зеле и ги запекох за около 30-тина мин във фурната на 180°С (160°С с обдухване). Получиха се доста добре.

Принципно си мисля, че ако зелевите листа се нарежат надребно и се смесят с боба и така се запекат – резултата ще е също много добър. Така човек може да си спести навиването на сармите, а резултата да е все така вкусен. Аз определено следващия път ще сготвя боба по този начин.

* Снимката е от списание Good Food. За съжаление моите снимки не станаха успешни.