Пилешки бутчета с подправки

Пилешкото месо е лесно за готвене, вкусно за хапване и може да се съчетае с най-различни подправки и аромати. Да си призная - бутчета рядко готвя. Поне в България. В Щатите и Англия, където има опаковки по 10 и 20 бутчета (drumsticks), ги хвърлях във фурната и ето ти за 40-тина минути храна за цяла седмица.

Необходимите продукти:

• 4 бр. пилешки бутчета (долни)
• 2 ч.ч червен пипер
• 1 ч.л. лют червен пипер
• 1 ч.л. черен пипер
• 1 ч.л. мащерка
• сол
• олио (за намазване на тавата).

Рецептата е изключително лесна и бърза за приготвяне. Първо се смесват сухите подправки в ароматна смес, която ще образува коричката на пилешките бутчета. Аз, докато приготвях сместта, по погрешка изсипах половината опаковка лют пипер в нея и после колкото и да се опитвах да оправя положението, бутчетата станаха особено... мексикански! В този ред на мисли - може да си редуцирате лютите подправки, за да е всичко по ваш си вкус.

На бутчета им се маха кожата (за да са по-здравословни). По-прилични бутчетата биха били ако са само ... хм, от коляното надолу...(нямам и на идея как се казва само долната част на бутчетата). В магазина, от който пазарувах, имаха опаковки само с разширената версия. Наистина, повече е месото, но някак си са ми много ... флинтстоуновски.

Подправките хубаво се стриват в месото докато образуват коричка. В предварително загрятата фурна се слага намаслената тава с бутчетата.

Пече се - според напътствията на рецептата, която гледах, докато при разкъсване месото пусне бистър (а не розов) сок.

Бутчетата са вкусни както топли, така и студени.

Глазирани зеленчуци

Честно да си призная, вече губя края на рецептите, които искам да представя в блога. Затова си налагам да сядам от време на време, за да понапиша по няколко наведнъж, вдъхновявайки се от снимките, които съм направил. Лошото в случая е, че понякога е възможно да пропусна някоя и друга подправка, което, разбира се, е недопустимо!

В случая, рецептата за глазираните зеленчуци е доста обикновена и едва ли ще забравя нещо.

Необходимите продукти:

• ½ килограм пресни моркови;
• 2 (бели) патладжана;
• 1 с.л. мед
• 2 с.л. соев сос
• Сол
• Зехтин

И така. Най-добре е да се започне с патладжаните, че при тях предварителната подготовка е малко по-дълга. В случая става дума за „бели” патладжани, с които ни снабди майката на Христина. Да си призная за първи път виждах такива, но тя твърдеше, че са по-полезни и по-малко дразнят стомаха. Нямаше как да не и се доверя.

Измих и нарязах патладжаните на кубчета и щедро полях със сол преди да ги оставя да си пуснат „лошата” вода. Обелените моркови сложих за две минути с малко вода в микровълновата да поомекнат. През това време разбърках меда и соевия сос за глазиращата маринатата. Поомекналите моркови сложих в маринатата да попият.

Принципно – по това време готвех още поне две неща, така че следващите 20 минути така и не разбрах кога минаха, но идеята е да се остави на патладжана достатъчно време да пусне дразнещите стомаха сокове навън, а морковите добре да попият меда и соевия сос.

Като започнаха да сълзят обилно парчетата патладжан, ги измих добре и ги овалях в зехтин. На дъното на тавата сложих няколко капки зехтин и наредих отгоре морковите. От другата страна наредих патладжаните. В предварително загрятата до 200 градуса фурна сложих зеленчука да се глазира и пече.

Добре е морковите и патладжана да се обърнат поне веднъж докато се пекат. Зеленчуците са чудесни за консумация както горещи, така и студени.

Подсказка:

Принципно си мисля, че ако отгоре на горещите зеленчуци се настърже пармезан те могат да се използват и като основно ястие, но аз ги приготвих като гарнитура на телешкото, което остана от рецептата с граха.

Ореховки

Смятам, че човек трябва постоянно да излиза от своята „зона на сигурност” (comfort zone), да се предизвиква и да опитва нови и различни неща. В края на краищата – живеем един живот... Ако сега не опитаме всичко, което искаме - кога?

Именно на този принцип реших да изпробвам да си направя ореховки. Първите ми опити бяха преди години и бяха доволно сполучливи, така че когато на Христина и се прияде нещо с орехово, аз бях готов и не се двоумих дълго. Още повече, че рецептата е наистина лесна и вкусна.

Необходимите продукти:

• 4 белтъка
• 6, 7 с.л. захар
• 200-250 гр. орехи
• 1 ч.л. канела

Белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват с миксер със захарта. Принципно си мисля, че е добре да станат на нещо подобно на сняг, но за целта белтъците трябва да са студени, съдът, в който се разбиват – сух, и да няма остатъци от жълтъците. Поне при последната партида не ми се получи перфектно, но това не се отрази съществено на вкуса.

Орехите ги смелих (тирирам-тирирам) с мелничката за орехи и ги смесих с канелата. После орехите отидоха при разбитите белтъци и внимателно бяха омесени на лепкаво тесто.

Технологията на правене на ореховки е доста лесна. С лъжицата се взема от микса и се разстила върху хартия за печене в желаната форма. Не се работи с ръце. Като се напълни работната площ на хартията за печене ореховките се слагат в предварително загрятата до 150 гр. фурна.

Пекат се докато станат златисто-кафяви. Възможно е, ако не се остави достатъчно място между ореховките, при печенето те да се слепнат на една голяма ореховка, но това не виждам как може да е проблем.

Ореховките се оставят да изстинат на хартията за печене, което си е предизвикателство като се има предвид, че вече цялата къща най-вероятно ухае на печени орехи и канела. Като поизстинат отлепянето от хартията е много лесно.

Да ви е сладко!

Лингуини с миди

Още една рецепта от Иван

При мидите има няколко тънкости, които не са кай-знае колко сложни, но са важни и определят крайния резултат.

На първо място – трябва много добре да се измият, за предпочитане с телена четка или домакинска тел под струя вода.

Второ – трябва да се отстрани водораслото, за което те се захващат са скалите, тъй като при топлинна обработка мидите се отварят.

Оттук идва и третия важен момент – неотворилите се миди трябва да се изхвърлят, тъй като нaй-вероятно са развалени.

И така...

Необходими продукти (за 2 порции):

• 300 гр. миди
• 3 с.л. нарязан магданоз
• 2 с.л. extra virgin зехтин
• 1 ч.л. захар
• 250 гр. смлени пресни домати или консерва от белени домати
• 3 скилидки чесън
• 200 гр. лингуини

Изчистените миди се поставят на умерен огън в тенджера, в която се добавя малко вода на дъното, около 250 мл.

След 2 минути се изваждат тези, които са се отворили и се поставят в отделна чиния. След 1-2 минути тази операция се повтаря. Както стана дума, мидите, които упорито отказват да се отворят, се насочват към кофата. Чинията с мидите се поръсва с 1 с.л. от скълцания магданоз и се оставя настрани, а водата, в която са се задушавали, се прецежда през марля. Аз, поради липса на такава, го направих през филтър за кафе-машината. Важен е крайният резултат – трябва да се получи бледо бял бульон.

Чесънът смачква и се запържва в зехтина за кратко, така че да не потъмнява. Към него се добавят смлените домати и захарта, посолява се на вкус и всичко се оставя на умерен огън за 15 минути, докато цветът на доматите започва леко да потъмнява.

Междувременно лингуините се сваряват в много силно вряща вода, според указанията на опаковката. В моя случай това беше за 8 минути, след което те се отцеждат и се разбъркват с 1 с.л. зехтин и се изсипват в голяма купа.

В доматения сос се добавя бульона от мидите и се усилва огъня, като се оставя така още 10 минути или докато се сгъсти. Накрая се добавят мидите, всичко се разбърква и след 2 минути се дръпва от котлона.

В купата със лингуините се изсипва доматения сос със мидите поръсва с 2 с.л. магданоз.

Върви много с изстудено бяло вино, но тъй като не съм кой-знае какъв познавач на вината, леко се затруднявам с избора на конкретен сорт :)

Чушките със сирене на Христина

Христина си има няколко изпитани "златни" рецепти, които страшно много си харесваме, а и тя ги готви така, че да си оближеш пръстите. Една от тези рецепти е за пълнени чушки със сирене. За съжаление тя винаги я готви "на око" и според това колко чушки, сирене и яйца има, така че е трудно наистина да се конкретизират...

Необходимите продукти:

• чушки
• сирене
• яйца

Формулата е изключително проста: изтърбушват се чушките, сиренето се натрошава и смесва с яйцата (да кажем на 100гр. сирене по яйце), получената смес се натъпква добре в чушките, които пък след това се пекат в добре загрята фурна с малко олио и вода на дъното.

Бързо и лесно. И страшно вкусно. Особено със салатка от домати.

"Надупени" картофи

Това е една изключително лесна и вкусна рецепта за картофи, която може да се използва както за гарнитура или мезе, така и за основно ястие с подходяща свежа салата в допълнение. За първи път подобни картофи хапнах у Тоня и оттогава при сгоден случай, но не много често, си доставяме това кулинарно изкушение.

А за готвенето (и консумирането) на картофите с корите не ми се започва дискусия. Навремето в Щатите, като ми сервираха за първи път небелени картофи и наоколо ми всички си ги хапваха сладко сладко без изобщо и да си помислят да ги белят, бях доста шокиран. Но хората се оказаха прави - доста вкусни са и корите, стига разбира се да не става дума за някои наистина остарели дебелокори кореноплодни. Важното е картофите да се почистят добре преди готвене.

Необходимите продукти:

• килограм пресни картофи
• 1, 2 с.л. олио (зехтин)
• сол
• чевен пипер
• чубрица

Рецептата е изключително проста и не изисква никакви кулинарни умения. Фурната се загрява добре. През това време се измиват хуууубаво картофите. Ако се наложи, може да се използва и чиста гъбичка (не тази за чиниите, а нова). После измитите картофи се нарязват на половинки, в една купа с двете лъжички олио се намазняват добре, редят се на тавата с "дупетата" нагоре - от където идва и всъщност името на рецептата, посоляват се и се хвърлят във фурната. По някое време, като вземат да омекват, се поръсват с червения пипер и чубрицата. Важното е картофите да са намазнени предварително, както вече казах, за да може от една страна солта да залепне по тях, а от друга - да се получи тази червеникаво-кафява коричка от долната страна, която е супер вкусна.

Няколко "надупени" картофа, плочка сирене и чаша изстуден доматен сок - и ето ти готова вечеря. (Водката в доматения сок не е задължителна ;)

Телешко с грах

Грахът е сред любимите ми зеленчуци. За съжаление доста рядко го готвя, но пък направя ли - изчезва за отрицателно време. (Бележка към себе си: да готвя повече грах.)

Необходимите продукти:

За приготвянето на месото:

• 500-600 гр. телешко месо от бут
• 2 с.л. мед
• 1 ч.л. канела
• 1 ч.л. чили паста
• 1 с.л. зехтин
• 1/2 с.л. масло
• 100 мл. червено вино
• 300 мл. вода

За граха:

• 1 консерва грах (средно голяма)
• 1 глава лук
• 1/2 морков
• 2 с.л олио
• 120 мл. доматен сок
• чубрица
• сол
• захар
• 1 ч.л. червен пипер

Основните съставки на тази рецепта приготвих поотделно. Грахът си го направих по стандартния начин, а идеята за телешкото взаимствах от „Бон Апети”, като добавих някои мои импровизации.

За граховата яхния, първо нарязаният на ситно лук запържих до златисто в сгорещеното олио, добавих консервата грах и посолих. След минутка - две добавих и нарязаният на кръгчета морков, доматения сок, една щипка захар и червения пипер и оставих да къкри 20-тина минути. По някое време като реших, че вече е почти готов - поръсих с чубрицата.

Виж, телешкото ми отне значително повече време, да го приготвя. Като начало нарязах месото на парчета и го мариновах с меда и канелата. Разбърках добре и оставих за малко повече от час да си поеме ароматите. Непосредствено преди да пристъпя към готвенето добавих и лъжица чили паста за пикантност. Да си призная - това си беше чиста случайност - просто в последния момент се сетих за чилито, но добре, че стана така защото месото страшно добре се ароматизира от канелата, пое сладостта на меда, а пикантния нюанс се вмъкна помежду без да отнеме от интензивността на двете основни маринати.

Зехтина и маслото загрях в незалепващия тиган и към него прибавих маринованото месо. Пържих около 6-7 минути, като обърнах парчетата поне веднъж да се изпържат от двете страни, след което добавих виното. Притворих тигана с капака му и оставих така докато се редуцира виното, като през минутка поглеждах дали парчетата нямат нужда от обръщане. След като виното започна да придава препечен вид на парчетата месо добавих водата и оставих 20-тина минути всичко да се задушава под капак. Накрая, преди да сваля от огъня посолих. Някъде бях чел, че телешкото не се посолява в началото на готвенето, защото солта правела месото сухо.

Сервирането на месото и граха си е по избор на готвача. Може месото да се добави към граха преди да се сервира за да се смесят ароматите, а може в сервирания грах да се поставят парчетата месо.

Само да спомена, че Христина страшно хареса рецептата, а аз факта, че тя си облиза пръстите ;)

Неделни палачинки

Всяка двойка, която живее заедно (особено семейните), рано или късно си създава собствени традиции по отношение на храната. Ние с Христина (когато бяхме млади) редовно (веднъж месечно) ходехме на китайския на паметника Левски и хапвахме винаги едно и също меню; имахме и традиция веднъж на две - три седмици да си правим спагети с доматен сос, а също така и пици през петък... За съжаление днес онзи китайски ресторант фалира, а ние поставихме почти 100%-во вето на китайската храна, от спагетите май принципно се отказахме, а пиците нещо вече не ни понасят на метаболизма. Но една традици си остана и до днес, макар малко да се измести във времето - вместо в събота, палачинките станаха традиционната ни неделна закуска.

Предполагам всеки си има рецепта за палачинки. Дето се вика - не е кой знае какво - повече е въпрос на добри продукти и подходящ тиган. Но понякога е достатъчно човек да има само желание (помня навремето, че поради липса на подходящ съд и уреди разбивах палачинково тесто в пластмасово шише).

Необходимите продукти:

• 4 яйца (от домашни кокошки)
• 1/2 литър прясно мляко
• 11 - 12 лъжици брашно
• олио за пърженето

Общо взето идеята е всичките съставки да се разбият добре на рядко тесто. Аз лично използвам тел за разбиване - друго си е да усещаш през цялото време продуктите и да контролираш състоянието им. Първо разбивам яйцата, добавям млякото и после лъжица по лъжица добавям и брашното. Принципно, палачинките ги готвя на око и според зависи колко яйца и мляко имаме в хладилника, но специално за тази рецепта броих лъжиците с брашното.

Един много ключов момент за златисто-жълтите палачинки са хубавите яйца. Аз, като градско чедо, преди да срещна Христина не знаех какво е яйце от домашна кокошка. Едва като взех да правя палачинки и изпробвах с яйца от Балван и купешки - направих разликата. А тя е доста голяма.

И така, като се получи рядкото тесто се пристъпва към пърженето. Не знам за другите, но въпреки че имам добър тиган (тефлонов), аз си използвам олио. По една капка на плачинка, но да има - вкусът им с олио е съвсем различен, отколкото без.

Моята мерна единица е един черпак - не съвсем препълнен, за палачинка. Останалото - обръщане и премятане, е въпрос на тренинг.

Другият основен момент при палачинките е пълнежът. Аз лично предпочитам мед и орехи. Христина предпочита шипков мармалад. Сладкото от череши и от ягоди също е доста добър избор. Понякога, но много рядко, използвам и течен шоколад, но това се случва веднъж на няколко години и обикновено - случайно.

Важното е палачинките да се ядат докато са топли и пухкави. То и аз, защо ли ви обяснявам все едно, че не знаете?!...

Добър апетит!

Ризото със спанак и пармезан

Отдавна обещавам на Христина, че ще й сготвя нещо зелено. В смисъл с полезни съставки, желязо, витамини и пр. Така де, зеления някаква. Дотук добре, но честно казано, малко са зелениите, чийто вкус небцето ми понася безропотно. Единственото спасение е добрата комбинация с други продукти и успешното съчетаване на вкусовете, за да се получи нещо приятно, освен полезно. И така, в търсене на "параван", който да замаскира "вкуса" на спанака, се спрях на ориза. Импровизацията на тема ризото всъщност е вдъхновена от едно от предложенията за обедно меню в "Трикракото пиле", където предлагат наистина добро ризото със спанак. Разликата е, че там омекотяват вкуса с пушено сирене, което аз не исках да включвам в моето ризото.

Необходимите продукти:

• 2/3 чаша бланширан ориз
• 1/2 опаковка замразен спанак
• 1 кубче зеленчуков бульон
• 1/2 ч.л. зелена подправка "Маги"
• 1 глава лук
• 330 мл. вода
• 3 с.л. олио
• черен пипер
• червен пипер

Както ми обясни Иван, тайната на доброто ризото е постепенното наливане на горещия бульон в ориза. Но, да не изпреварваме събитията.

Първо е нарязването на лука на дребно. А може би измиването на ориза? Всъщност не е особено важно кое е първо – и двете влизат в предварителната подготовка. Измих ориза, нарязах лука на дребно и сложих голямата ми зелена чаша (около 330 мл.) пълна с вода в микровълновта за около две минути. Първата лъжица и половина от олиото, предварително добре загрята в незалепващия дълбок тиган, пое нежно лука, който запържих до златисто преди да добавя ориза. През това време разтворих едно кубче зеленчуков бульон в горещата вода и оставих до котлона.

Измитият ориз прибавих към запържения лук и енергично разбърквах докато и той не придоби леко златист цвят. Тук дойде моментът на истината с прибавянето на горещия бульон. Както ме посъветва Иван, към запържения ориз прибавих един черпак от бульона, разбърках и оставих на тих огън да поеме.

Тук дойде време да се заема и със спанака. Сигурен съм, че майсторлъка е да си го сготвиш от суров вид и т.н., но кой ти има време и суров спанак (?)! Използвах замразен - половин опаковка. Честно казано - стори ми се повече отколкото е необходимо за две порции, но какво пък - нали е полезен? На опаковката пишеше да не се размразява, затова директно го прибавих (след като го раздробикх колкото можах) във втората лъжица и половина сгорещено олио (зехтин). Честно казано не съм особено сигурен, че така се прави, но се получи нещо ядливо, така че - това е моето предложение. Притворих спанака с някакъв капак (идеята е да се задуши).

През това време добавях по някой черпак бульон към ориза докато набъбваше. Идеята в случая е освен, че бульона се добавя постепенно, оризът да се разбърква постоянно, за да не се слепва. Така и направих, което означава, че падна голямо жонглирах от единия тиган в другия. По някое време добавих и зелената подправка „Маги” и се въздържах от солта, защото в бульона си има достатъчно.

Когато реших, че спанакът е омекнал достатъчно, го добавих към ориза и оставих да се хомогенизират вкусовете. Какво е ориз без черен пипер - поръсих от любимата ми подправка малко преди да отнема тигана от огъня. След като и това се случи - сложих пармезана. Идеята ми беше да се разтопи и допълни букета от вкусове.

Оставих ориза настрани да си отдъхне от огъня и през това време се заех с яйцата. Вече бях използвал достатъчно олио за ориза и спанака и реших, че яйцата ще ги поширам. Или какъвто там е термина за яйца по панагюрски. Това вече съм го описвал тук как се прави, така че няма да се повтарям.

Ами общо взето това е моето ризото със спанак и пармезан. Поднасянето е въпрос на въображение и желание. Моето предложение можете да видите на снимката. Принципно за гарнитура си направихме салата от краставици - много добре си пасна с ризотото.

Да ви е вкусно.