Пилешки филета с магданоз и масло

Едно от най-ценните неща, на които ме е научила майка ми е да не разчитам на никого. До ден днешен всеки път, когато мързелът застрашително започва да взема надмощие над поведението ми, в главата ми прозвучава гласът й: "Имаш си ръчички, имаш си и крачета...". Да, определено не й е било лесно да върти домакинството с трима мъже, първичната реакция на всеки от които е да си опъне краката на фотьойла и да гледа телевизия, докато всичко останало се върши "от само себе си". Само дето нищо не става просто така и всяко нещо си иска своето. И така си и свикнах - да полагам необходимите усилия, да не разчитам на никого и да си се боря сам, за нещата, на които държа или желая. Лошото е, че все още не съм стигнал до онова положение, в което да не завися от ничие одобрение, настроение или работоспособност, за да правя нещата, които искам или чрез които се издържам. И не говоря само за работата -  работил съм с различни типове хора, всеки от които е упражнявал върху мен разбирането (и способностите си) за управление. Ситуациите от рода на "Искам, но не знам какво точно...", "Това трябва да се свърши със срок вчера..." и "Много хубава идея, но още не й е дошло времето" или (най-лошата) "...." (пълно мълчание и липса на оценка на свършената работа), съм ги оттренирал достатъчно много пъти и не могат да ме изненадат (макар с времето да ми тежат все повече). Говоря за живота като цяло. За ситуациите, в които хубави идеи и мечти изчерпват емоционалния си заряд от първичен ентусиазъм поради нещо толкова тривиално като липса на време, например. Но това е Животът - всеки се бори с него доколкото може (както е казал Поетът). Важното е човек да не се отказва и да отстоява идеите и идеалите си.  Всичко останало са нечии чужди проблеми, които могат (ако им позволите) да ви отклонят от истински стойностните неща, които действително имат значение за вас.

Специализацията в бързи вечери вече е не просто необходимост, тя е и форма на борба за оцеляване. Как стана така, че всичко толкова се забърза и времето толкова накъся?
На това чудесно предложение попаднах в сайта на Марта Стюард. Начина на приготвяне съм го описал в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Така приготвените филенца, сервирани в голямо плато в центъра на масата ще спечелят овациите на цялото семейство или на приятелите, които сте поканили на гости. Емпиричният опит показа, че от около 900 гр филета могат да се нахранят поне 6 души (като към тях се прибави подходяща гарнитура, разбира се). Ако ви останат за следващия ден от филетата ви предлагам да си приготвите от тях сандвич с авокадо и пилешко.  Чудесен е за бърза студена вечеря.

Ето и необходимите продукти за сандвича:

1. хлебче
2. пилешка пържола с масло и подправки
3. 1 с.л. сирене Маскарпоне
4. 1/2 авокадо
5. чили сос
6. няколко жулиени от краставица (за свежест)
7. шепа салата Фелд
8. няколко препечени ореха (по желание)

Това е от мен. Да ви е вкусно!