Салата с пилешко, картофи и заквасена сметана

Човекът е особено креативно животно. Най-вече, когато се отнася до извиненията. Винаги ще намери оправдание, извинение или поне неясно измърморване под нос, за да оправдае своите действия или бездействия. И аз, като представител на този вид, си имам извинение за поведението си, а в случая, за дългата липса на нови постове и рецепти - нямах фотоапарат. Счупи се проклетията и нито Дарито снимахме, нито вечерите. А покрай фотоапарата ми се счупи и желанието за готвене - лятото не е най-благоприятния период за стоене край печката. Професор Айюпа беше прав като казваше, че лятото трябва да се минава само на салати и студени закуски, ама пусти апетит - все около печката ме дърпа. А Дарито, като ме гледа все зад плота и умира от желание да се добере до мене върху плочките да види що за чудесия е тази, скрита зад единствените мебели в голямата стая. И пада едно блъскане с проходилката по столовете и опити за ровичкане по шкафовете.... абе, отесня ни кухнята, с други думи казано.

Както се вижда от снимката, фотоапаратът все още не работи и я караме с подръчни средства и мобилни телефони. Резултатът е плачевен, но пък за сметка на това салатата беше безкрайно вкусна и си заслужава "риска" да я споделя и в този и вид.

Необходимите продукти

• 1 пеперуда пилешки гърди (около 400 гр.)
• 2-3 картофа (средно големи към големи)
• 1 (непълна) кофичка заквасена сметана (около 100 гр.)
• 1 с.л. дижонска горчица
• 1/4 пакет броколи (използвах замразени)
• 50 гр. кашкавал
• сол
• черен пипер
• чубрица
• риган
  

Пилешкото го сварих предишния ден, като преди това го отпених колкото беше необходимо и го прибрах в хладилника. Христина беше сварила картофите в късния следобед, за да мога, като се върна, да не губим излишно време. С други думи предварителната подготовка е от ключово значение.
Преди да обеля и нарежа картофите и месото, сложих водата на котлона, за да кипне за бланширането на броколите.
Обелих и нарязах картофите и месото на хапки. Размесих в купа и овкусих със сол и пипер. Добавих горчицата и заквасената сметана, поръсих с подправките и добавих нарязания на парчета кашкавал.
Броколите бланширах за няколко минути, за да омекнат, отцедих добре от водата и добавих при останалите продукти.
Това, което се получи, беше може би сходно, в някаква степен, на руска салата, но с далеч по-свежа и приятна консистенция. Особено приятен контраст се получаваше от броколите, които добавяха и леко хрупкав елемент към салатата, горчицата внасяше пикантен нюанс, а класическата комбинация между картофите и заквасената сметана създаваше усещане за уют и нещо познато и близко.
Ако човек има и една хрупкава и прясна чабата и чаша изстудено бяло вино, перфектната вечеря е гарантирана.