Ребърца с джинджифил и мускавадо

Добре де, признавам си - обичам свинските ребърца повече отколкото е.... здравословно. В магазина, като минавам покрай щанда с месо, винаги се заглеждам в ребърцата. То си е нещо като традиция и... тест за издържливост на волята. В повечето случаи успявам да отмина без да се поддам на изкушението, но поне веднъж месечно волята мъжка не изтрайва и се пречупвам пред желанието и предусещането за сочното и ароматно пиршество, което знам, че мога да си "причиня" с тези расли на кокал "зеленчуци". А специално тези ребърца (от рецептата) дори не бяха "грешни". В смисъл такъв, че за разлика от тези в Кауфланд, в Метро "гризинките" бяха доста по-обрани и по тях почти нямаше мазнина. Още повече, както се вижда и от снимката, бяха от млади животни и хрущялите хрускаха особено апетитно. Единственото, което малко ме разколеба (но съвсеееем мъничко) бе, че се продаваха в наистина големи опаковки (2,5 - 3 кг), но за Великденските празници (цели 4 дена в къщи) ми се сториха удачен вариант за "инвестиране".

Необходими продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 с.л. сол.
2 ч.л. черен пипер
1 с.л. риган
1 кубче бульон телешки ребърца
1/2 ч.л. кимион
1/4 ч.л. джинджифил на прах
1 с.л. зехтин
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. вода
1 или 2 ч.л. червен пипер
3 с.л. мускавадо

Основното при готвенето на ребърца е печенето на ниска температура за по-продължително време. Другото, което е важно, е и редът за надграждане на вкусовете съобразно това как реагира всяка подправка на температурна обработка.
Първоначално си приготвих сухите подправки като смесих солта, черния пипер, ригана, кимиона, джинджифила и телешкия бульон. С джинджифила следва да се работи особено осторожно, защото не е типичен аромат за нашите ширини и ако се прекали, дори и с една идея, ребърцата може и да не стават за ядене. Но! трябва да присъства - иначе рецептата губи от очарованието си.
Нарязах ребърцата на отделни парчета и хубаво втрих сухите подправки в месото. Поръсих леко със зехтина и сложих да се пекат за час, час и десетина минути в загрята до 180 гр. фурна.
След един час приготвих набързо течната марината като смесих останалите продукти, извадих тавата от фурната и залях ребърцата. В следващия половин час (до 45 мин.) - намалих малко фурната до 160 градуса и обръщах кокалчетата през 10-тина минути, за да се глазират и карамелизират добре от всички страни. Когато очите ми се напълниха с цвета на добре опечените ребърца, а коремът започна усилено да се бунтува от безкрайното чакане, извадих месото и покрих с метално фолио за 5-6 мин., за да си отдъхне месото и по-добре да се напоят ароматите.
Резултатът беше ... безобразен. Ребърцата свършиха безобразно бързо!! Също както всички хубави неща в живота....