Понякога на човек в неделя не му се готви. Уморен е от съботно-неделното почистване или просто уикендът не се е оказал това, което е очаквал. Или може да има някаква друга причина, но крайният резултат е, че определено кухнята не му изглежда особено привлекателна, а перспективата да виси в нея целия следобед, за да сготви нещо за вечеря - съвсем. В подобни ситуации аз се измързелявам и обикновено хапваме ... бъркани яйца.
Подобно някакво неделно-разложително настроение ме беше обхванало преди няколко седмици и се чудех какво да направя набързо, за да хапнем - колкото да се каже, че сме яли. В хладилника самотно се бяха сгушили една в друга четири сурови наденици, вече почти окончателно отказали се от надеждата, че някога ще бъдат сготвени. Имах едни перспективни и дръзки планове за тях, но... напоследък мързелът ме побеждава без усилие. То и аз не се боря много. Както и да е - шведските кюфтенца ми се сториха особено лесен вариант за вечеря - още повече, че разполагах с овкусена кайма.
Речено сторено.
Необходимите продукти:
400 гр. свинска кайма (или 4 сурови наденици)
1 яйце, разбито
1 малка глава лук
100-тина грама галета
1 с.л. ситно нарязан копър (Христина хитроумно пълни фризера с наситнен копър в найлонови торбички, който после е много удобен за ползване)
1 с.л. зехтин
1 с.л. масло
2 с.л. брашно
400 мл. горещ телешки бульон (ние нямахме и аз използвах гъбен)
сол
пипер
Много обичам рецепти, в които след като изброят неоходимите продукти започват да ти обясняват как трябва да смесиш покрай основните и още два, три, които изобщо не са споменати. И с тая рецепта в юнския брой на Good Food беше същото. Но нали съм оправен, ориентирах се набързо.
Каймата, яйцето, наситненият на дребно лук, галетата, копъра, солта и пипера се забъркват и от тях оформих малки кюфтенца. Малките кюфтенца са особено мързелив вид ядене, което не изисква използването на нож - хапват се цели на по една хапка.
В зехтина, добре загрят, но не много (след като Иван ми направи забележка, че температурата за пържене със зехтин трябва да е няколко степени по ниска от тази за пържене с обикновено олио, вече не набримчвам котлона на максимум) запържих кюфтенцата. На снимката в списанието бяха с доста правилно кръгла форма, което много ме учуди, защото моите определено проявяваха ексцентризъм и своеволие, приемайки желаните от тях, а не от мен форми, но ги докарах криво ляво. Като придобиха любимия ми препечен загар ги извадих от тигана в чинийка. Сложих в същия тиган да се разтопи маслото, към него прибавих брашното (бъркайки енергично докато леко се запържи)и угасих с телешкия бульон. Идеята е да се получи подобен на бешамелов сос. Сложих в него кюфтетата да се постоплят - не че бяха имали време много да изстинат. И след минутка, две - вечерята беше готова. Щедро поръсих с копър (забелязахте ли, че връщност са необходими две, а не една лъжици копър) и поднесох със салата. Принципно си мисля, че с картофено пюре също щяха много добре да си паснат кюфтенцата, но кой има време да се занимава с картофи в неделя?!
Подобно някакво неделно-разложително настроение ме беше обхванало преди няколко седмици и се чудех какво да направя набързо, за да хапнем - колкото да се каже, че сме яли. В хладилника самотно се бяха сгушили една в друга четири сурови наденици, вече почти окончателно отказали се от надеждата, че някога ще бъдат сготвени. Имах едни перспективни и дръзки планове за тях, но... напоследък мързелът ме побеждава без усилие. То и аз не се боря много. Както и да е - шведските кюфтенца ми се сториха особено лесен вариант за вечеря - още повече, че разполагах с овкусена кайма.
Речено сторено.
Необходимите продукти:
400 гр. свинска кайма (или 4 сурови наденици)
1 яйце, разбито
1 малка глава лук
100-тина грама галета
1 с.л. ситно нарязан копър (Христина хитроумно пълни фризера с наситнен копър в найлонови торбички, който после е много удобен за ползване)
1 с.л. зехтин
1 с.л. масло
2 с.л. брашно
400 мл. горещ телешки бульон (ние нямахме и аз използвах гъбен)
сол
пипер
Много обичам рецепти, в които след като изброят неоходимите продукти започват да ти обясняват как трябва да смесиш покрай основните и още два, три, които изобщо не са споменати. И с тая рецепта в юнския брой на Good Food беше същото. Но нали съм оправен, ориентирах се набързо.
Каймата, яйцето, наситненият на дребно лук, галетата, копъра, солта и пипера се забъркват и от тях оформих малки кюфтенца. Малките кюфтенца са особено мързелив вид ядене, което не изисква използването на нож - хапват се цели на по една хапка.
В зехтина, добре загрят, но не много (след като Иван ми направи забележка, че температурата за пържене със зехтин трябва да е няколко степени по ниска от тази за пържене с обикновено олио, вече не набримчвам котлона на максимум) запържих кюфтенцата. На снимката в списанието бяха с доста правилно кръгла форма, което много ме учуди, защото моите определено проявяваха ексцентризъм и своеволие, приемайки желаните от тях, а не от мен форми, но ги докарах криво ляво. Като придобиха любимия ми препечен загар ги извадих от тигана в чинийка. Сложих в същия тиган да се разтопи маслото, към него прибавих брашното (бъркайки енергично докато леко се запържи)и угасих с телешкия бульон. Идеята е да се получи подобен на бешамелов сос. Сложих в него кюфтетата да се постоплят - не че бяха имали време много да изстинат. И след минутка, две - вечерята беше готова. Щедро поръсих с копър (забелязахте ли, че връщност са необходими две, а не една лъжици копър) и поднесох със салата. Принципно си мисля, че с картофено пюре също щяха много добре да си паснат кюфтенцата, но кой има време да се занимава с картофи в неделя?!
4 коментара:
Е, това си е в случая точно кулинарно попадение! Лесно и вкусно!
Поздрав и :-)
Хубаво се е получило.Харесвам ексцентрични кюфтенца.
Страхотен си! Удоволствието от прочита на рецептата е зареждащо за нейното изпълнение! Все така хубаво да ти се получава, когато те мързи :-)
Благодаря за хубавите коментари.
Публикуване на коментар