Мусака с кълцано месо

Мусаката никога не е била от най-любимите ми ястия. Не, че не ми харесва, просто в къщи рядко се готвеше и така и не съм си изградил навика да я хапвам. Още повече, че през годините в училищните и студенски столове върху мен са експериментирали уменията си толкова много "готвачи" с тяхната" визия" и основно правило - мусаката да е от възможно най-евтините продукти, че честно казано си е цяло чудо факта, че все още съм склонен да хапвам мусака. Интересен факт е, че за първи път готвих мусака в ... Щатите за една вечер на Българсаката кухня и въпреки, че според мен се получи доста мазна и определено не по моя вкус, всички чуждестранни студенти бяха възхитени от концепцията и вкуса на ястието. (!?!) Но да не задълбавам излишно в собствените си спомени и светоглед. Предложението по-долу не е по-различно от стандарните мусаки, в него няма патладжани и тиквички, а само традиционните месо и картофи. Разликата е, че месото е наистина месо, а не жалкото подобие, което ни пробутват за месо в предварително пакетираната кайма. Според мен така трябва да се е правила мусаката първоначално - от накълцано месо и картофи. И вкусът и усещането в устата са съвсем различни от мусаката с мляно месо и според скромното ми мнение - в пъти по добри. Опитайте - убеден съм, че ще ви хареса, въпреки, че усилието е една идея по-голямо.

Необходимите продукти

500 гр. хубаво телешко месо

250 гр. хубаво свинско месо (филе, рибица)

750 гр. картофи

2 червени чушки

1 ср. голям морков

1 гл. кромид лук

1 ч.л. червен пипер

4 яйца

2,3 с.л. (с връх) кисело мляко

2 с.л. брашно

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

телешки бульон

чубрица

сол

черен пипер

олио/зехтин

вода

Най-хубавото на мусаката с кълцано месо е, че човек може да си подбере месото. Да, в някои супермаркети и месарници ти мелят месото, но е трудно да попаднеш на място където хем месото да е хубаво и прясно, хем и да се съгласят да ти го смелят. За това най-добре е да си вземе човек дву хубави парчета месо и да не се занимава повече. Точно така направих и аз.

Месото накълцах със сатърче като първо нарязах на тънки пържолки, а после всяка пържолка допълнително напарчедисах. От нам насетне технологията е съвсем същата както при мусаката с мляно месо.

Лука наситних на дребно и сложих в сгорещеното олио да се позапържи. Добавих накълцаното месо и запържих почти до готовност. Като стана месото добавих и нарязаните на кубчета картофи и нарязаните на дребно червени чушки и морков и те да усетят от запръжката.

След пет, шест минути бъркане добавих червения пипер, чубрицата, сол на вкус и черен пипер. 30-тина сетунди по-късно залях всичко с телешкия бульон, който предварително бях разтворил в чаша гореща вода. Разбърках добре и се уверих, че течността почти покрива картофите (долях и малко вода) и сложих тавата във фурната на 200 градуса.

40 минути по-късно (или когато картофите вече бяха готови сварени) извадих тавата и залях всичко със яйчената заливка. Тук е момента да прецените, дали в тавата няма твърде много останала течност. Ако ви се види в повече - спокойно можеше да махнете част от нея.

Заливката приготвих по стандартния начин - сложих содата в киселото мляко и му дадох възможност да шупне. Чукнах яйцата в него и разбърках добре. Добавих брашното и бакпулвера и отново разбърках докато се получи гладка смес. Според Христина за заливката най-много се слагат 2 яйца, но аз съм на принципа - като има, има.

Залятата мусака отново върнах във фурната докато коричката се доопече и хване приятен за окото загар.

Готовата мусака е хубаво да се остави да си отдъхне за 15-тина минути преди да се сервира. Според мен мусаката се сервира с кисело мляко, защото в по-голямата част от случаите каймата е много мазна. При кълцаната мусака - този момент го няма защото се използва само чисто месо, но не пречи за обогатяване на вкуса да се поднесе и с кисело мляко. Въпрос на вкус.

П.П.
Колкото и неочаквано да беше за мен, ето че и аз получих награда това лято. Тя е от Мони, на която благодаря за вниманието.

Палачинки по "немски"

Една идея за съботно-неделна закуска, впечатляваща с вида, аромата и вкуса си. Мислех си, че знам всичко за палачинките, но се оказа, че има още какво да опитам и науча. Случайно видях тази рецепта в Clawson live и впечатлен реших на всяка цена да я опитам. Първият път следвах рецептата стриктно, но струва ми се, че маслото беше твърде много (поне за моя вкус) за това ви предлагам моята версия (от втория опит). Няма нужда да чакате уикенда, рецептата е достатъчно лесна и бърза и за... вторник сутринта например. Да ви е сладко!

Необходимите продукти (закуска за двама)
3 яйца
1/2 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло

Този вид палачинки се готвят изключително лесно и спокойно биха могли да се нарекат и "мързеливи" палачинки. Разбърквате тестото, влизате за един бърз душ и закуската вече ви очаква готова и ароматна..... перфектно!
Брашното, яйцата и млякото се разбират добре докато се получи типичното течно тесто за палачинки. Фурната се пуска на 220 г. и в нея се слага съдът с маслото, да се разтопи. Докато маслото се втечни съдът вече се е загрял добре; вади се и маслото хубаво се разпределя по дъното (доколкото е възможно). Изсипва се тестото и тавата се връща във фурната за 15-20 минути. Това е всичко.
Има една особеност, всъщност. Хубаво е да използвате тава (по възможност с незалепващо дъно или от йенско стъкло) с диаметър поне 23-26 см. Аз използвах най-голямата тава/тиган от комплекта Индженио - 26 см. Предния ден опитах двойна доза (по цитираната рецепта по горе) в 20-тина сантиметрова йенска тава и резултатът, макар и вкусен, съвсем не беше толкова впечатляващ - надигна се идеално, но дъното остана твърде дебело - почти 2 см. Изпече се идеално и всъщност се получи много хубава палачинкова основа, която ако се напълни с крем и гарнира с плодове би станал страхотен пай, но не това беше идеята (макар че сигурно някой ден ще опитам и нея).
Номера е да се използва по-голяма тава, за да се получи тънка, въздушна и хрупкава палачинка. Концептуално тези палачинки много приичат на popovers, но с лека одификация. Резултатът е една впечатляваща огромна, накъдрена палачинка, с хрупкави ръбчета и аромат, изпълващ цялата кухня. Освен вкусна рецептата е и сравнително нискокалорична в сравнение с обикновените палачинки, при пърженето на които отива доста масло или олио. А освен това въздушното тесто е толкова забавно за хапване.
Сервирайте направо с тавата и разкъсайте палачинката с ръце. Гарнирайте с любимите си сладка, направете си едно голямо кафе или чай или смути и си доставете това удоволствие още утре. :)