Шоколадови панини

Имате ли понякога чувството, че Животът се влачи по корем и нищо интересно не се случва? Точно това чувство ме беше обхванало преди няколко дни, когато се обадих на Коко, за да го чуя. Едно от най-приятните за мен неща е да се обадя на стар приятел просто ей така, особено ако не съм го чувал известно време и да си поговорим за живота - шансът човекът от другата страна да ме изненада с някоя новина, да сподели красива мисъл или просто да ме зарадва с гласа и отношението си, е почти 100%-ов (нали все пак за стари приятели говорим). Та, чувам се аз с Коко и му обяснявам, че нищо интересно не се случва, а той, пийвайки небрежно Кока-кола, най-лежерно ме контрира с репликата "Животът винаги е интересен, дори когато стоиш и не правиш нищо." Честно казано, онемях. Устата ми ... продължи да бърбори неща от рода на, че твърдението е красиво, но има нужда от доказване, но мисълта ми някак зацикли и вече трети ден продължавам да мисля върху тази концепция и светоглед. Впечатляваща е, не мислите ли?

Казват, че гениалните неща са прости, и този десерт го доказва с изключителна убедителност. Видях го в "Сладки приказки" по Фиеста ТВ, където "къщовницата" Гейл го представи някак между другото, хвърляйки душата ми в смут, а вкусовите ми рецептори в настървено очакване.

Необходимите продукти

• 2 филии хляб
• краве масло
• 50-80 гр. тъмен шоколад

Както вече казах, рецептата е изключително лесна и бърза, но с малко въображение може да се превърне в гвоздеят на вечерта, например, ако са ви дошли неочаквани гости за вечеря, или когато ви трябва истинска "закуска за шампиони".
Фурната се пуска да загрява на 200 гр. Филийката се намазва с масло и се слага с намазаната страна НАДОЛУ върху тиган с незалепващо покритие. Отгоре се натрошава шоколадът. Намазва се и втората филийка с масло и се слага върху натрошения шоколад с маслото НАГОРЕ. Така образувалият се "сандвич" може да се препече и на тостер (ако разполагате с такъв), но по рецепта се слага в добре загрята фурна за 6-8 мин., след което внимателно се обръща и се оставя за още 5, за да се препече и от другата страна.
Резулатът е горещ сандвич с разтопен шоколад по средата и препечени, хрупкави филийки с вкус на масло; идилия във всяко едно отношение - комбинация от силни и плътни вкусове. Освен това - базовата рецепта позволява и широки импровизации и използването и наслояването на допълнителни аромати и вкусове като например, ядки (лешници, бадеми, шам-фъстък), цитрусови корички (портокали, грейпфрут), а защо не и мента, кокос или каквото още ви хрумне.
Допълнително, нарязаният на хапки сандвич при сервирането си може да се доукраси със сметана, а защо не да се аранжира с пресни плодове. Въобще - красива работа, също както Живота, въпрос на гледна точка.