Кюфтенца по шведски

Понякога на човек в неделя не му се готви. Уморен е от съботно-неделното почистване или просто уикендът не се е оказал това, което е очаквал. Или може да има някаква друга причина, но крайният резултат е, че определено кухнята не му изглежда особено привлекателна, а перспективата да виси в нея целия следобед, за да сготви нещо за вечеря - съвсем. В подобни ситуации аз се измързелявам и обикновено хапваме ... бъркани яйца.
Подобно някакво неделно-разложително настроение ме беше обхванало преди няколко седмици и се чудех какво да направя набързо, за да хапнем - колкото да се каже, че сме яли. В хладилника самотно се бяха сгушили една в друга четири сурови наденици, вече почти окончателно отказали се от надеждата, че някога ще бъдат сготвени. Имах едни перспективни и дръзки планове за тях, но... напоследък мързелът ме побеждава без усилие. То и аз не се боря много. Както и да е - шведските кюфтенца ми се сториха особено лесен вариант за вечеря - още повече, че разполагах с овкусена кайма.
Речено сторено.

Необходимите продукти:
400 гр. свинска кайма (или 4 сурови наденици)
1 яйце, разбито
1 малка глава лук
100-тина грама галета
1 с.л. ситно нарязан копър (Христина хитроумно пълни фризера с наситнен копър в найлонови торбички, който после е много удобен за ползване)
1 с.л. зехтин
1 с.л. масло
2 с.л. брашно
400 мл. горещ телешки бульон (ние нямахме и аз използвах гъбен)
сол
пипер

Много обичам рецепти, в които след като изброят неоходимите продукти започват да ти обясняват как трябва да смесиш покрай основните и още два, три, които изобщо не са споменати. И с тая рецепта в юнския брой на Good Food беше същото. Но нали съм оправен, ориентирах се набързо.
Каймата, яйцето, наситненият на дребно лук, галетата, копъра, солта и пипера се забъркват и от тях оформих малки кюфтенца. Малките кюфтенца са особено мързелив вид ядене, което не изисква използването на нож - хапват се цели на по една хапка.
В зехтина, добре загрят, но не много (след като Иван ми направи забележка, че температурата за пържене със зехтин трябва да е няколко степени по ниска от тази за пържене с обикновено олио, вече не набримчвам котлона на максимум) запържих кюфтенцата. На снимката в списанието бяха с доста правилно кръгла форма, което много ме учуди, защото моите определено проявяваха ексцентризъм и своеволие, приемайки желаните от тях, а не от мен форми, но ги докарах криво ляво. Като придобиха любимия ми препечен загар ги извадих от тигана в чинийка. Сложих в същия тиган да се разтопи маслото, към него прибавих брашното (бъркайки енергично докато леко се запържи)и угасих с телешкия бульон. Идеята е да се получи подобен на бешамелов сос. Сложих в него кюфтетата да се постоплят - не че бяха имали време много да изстинат. И след минутка, две - вечерята беше готова. Щедро поръсих с копър (забелязахте ли, че връщност са необходими две, а не една лъжици копър) и поднесох със салата. Принципно си мисля, че с картофено пюре също щяха много добре да си паснат кюфтенцата, но кой има време да се занимава с картофи в неделя?!

Шоколадови мъфини с кокосов пълнеж

Петъчната традиция с представянето на избрани лакомства от типа finger food продължава с пълна пара. Принципно ми се иска нещо по-завъртяно и на клечка да измисля, но определено пътуването сутрин с метрото, макар и за десет минути, прави пренасянето на по-интересните храни особено невъзможно. И затова предимно импровизирам на тема тестени. Така беше и миналата седмица с шоколадовите мъфини с кокосов пълнеж.

Необходимите продукти:
2 белтъка
1 яйце
1/3 ч.чаша прясно мляко
1 ч.лъжица ванилия
1 и 1/4 ч.чаша брашно
1 ч.чаша захар
1/3 ч.чаша какао
1/2 ч.лъжица сода
3/4 ч.чаша кисело мляко

за пълнежа:
1 ч.чаша рикота или извара
1/4 ч.чаша захар
1 белтък
1/3 ч.чаша кокосови стърготини
1/2 ч.лъжица кокосова или бадемова есенция, а аз си мисля, че може и ванилова

Готвенето специално на тези мъфини ми се видя малко пипкава работа. Отделно смесих белтъците, яйцето, прясното млякото и ванилията, като гледах продуктите да не са съвсем студени. Отделно смесих брашното, содата, какаото и захарта и постепенно сипвах към яйчената смес. Добавих и киселото мляко. До тук какаовото тестото за мъфините е готово.
За пълнежа разбих рикотата със захарта и белтъка, прибавих кокосовите стърготини и есенцията. Малко уточнение, рикотата, която струва два пъти повече от изварата, почти не се усещаше в готовите мъфини, така че си мисля, че замяната й с изварата няма да се отрази на вкуса.
В хартиените чашки сложих по една лъжица от кафявото тесто на дъното, а отгоре по едно топче (или лъжичка) от бялото и отгоре допълних с кафявото. Пекох във фурната около 20 минути на 180 гр. (без вентилация).
Получиха се интересни мъфини и макар, че според мен да им липсваше дълбочина на вкуса, много се харесаха на колегите.

Ябълкови курабии

Ще ми се да кажа, че това е една бърза рецепта, но да си призная – отне ми близо два часа в събота да приготвя тези много приятни ябълкови изкушения. По-голямата част от тези два часа беше за подготовка на продуктите – обелване и нарязване на ябълките, начупване на орехите, измерване на останалите продукти и пр. Иначе относно готвенето – какво толкова – отделно разбърках мокрите съставки, отделно сухите, после едните при другите, накрая ябълките и стафидите и фурната свърши останалото. Проста работа.

Необходимите продукти

1/2 ч.чаша краве масло
1 -1/3 ч.чаша захар
2 жълтъка 
1/4 ч.чаша прясно мляко
2 ч.чаши брашно
1 ч.лъжица сода
1 ч.лъжица индйиско орехче
1 пакетче ванилия
1 ч.лъжица канела
1 ч.чаша натрошени орехи
1 ч.чаша нарязани на ситно ябълки
1 ч.чаша стафиди

В отделна купа смесих маслото (предварително омекотено в микровълновата за 30 сек.) и захарта, след което прибавих жълтъците и млякото. В оригиналната рецепта се слага само едно яйце, но понеже аз имах от "Кулинарния петък" едни "изостанали" жълтъци - предпочетох да ги оползотворя. Честно да си призная, домързя ме да свалям миксера от шкафа и разбих всичко с телта, което, като се замисли човек, е доста по-трудоемък процес, но мързелът е нелогично състояние, но за сметка на това много прилепчиво.
В отделна купа смесих брашното, содата, индйиското орехче, канелата и ванилията. Прибавих така подготвения микс към кремообразната смес и смесих добре. Ябълките обелих и нарязах колкото можах на дребно. Някои ги рендосват – аз предпочитам парченцата. Прибавих ги заедно с орехите и стафидите и отново разбърках.
Ако имате голяма тава, тука е времето да я извадите. Нашата нова фурна си дойде с няколко гигантски тави и именно една от тях използвах за печенето. Покрих я с хартия (за печене) и с една малка лъжичка насложих от тестото фриволни форми, клонящи към кръгчета. При печене курабиите се подуват, така че е хубаво да се остави разстояние между тях, но и да се слепнат, после се начупват на ръка и стават дори по-артистични.
Пекох в загрята фурна на 200гр. Точно по 14 мин. (нали вече си имам таймер на фурната). Явно времето зависи от фурната – във форума на „Гответе с мен” от където почерпих вдъхновението – пишеше от 8 до 10 минути, но това според мен е крайно недостатъчно. Получиха се доста курабии – поне 50-тина и стигнаха както за гостуването на кумовете в събота, така и за гостуването на родителските тела в неделя, както и за похапване помежду, че и за работа останаха да занеса.
Забележка: В оригиналната рецепта вместо масло се слага мас – сигурно биха станали по-пръхки с мас, но … в нашата кухня с мас не готвим…
Хайде, Влади, това е рецептата – действай! Валко, приятелю, очаквам да се похвалиш с колко вкусни курабии си подслаждаш закуската ;))))