Спаначени курабии

Последните десетина минути се опитвам да си спомня защо купихме спанака… Сигурно сме имали нещо предвид, но какво(?).. ми убягва. Да предположим, че сме се опитвали да подсилим с желязо менюто за вечеря. Каквато и да е била причината – спанакът се задържа малко повече от очакваното в хладилника. Толкова, че в един момент взе да ни гложди усещането, че ще го изпуснем, ще се развали и ще трябва да го изхвърлим.

И докато през съботата и неделята просто имаше твърде много и разнообразни неща за хапване (които се надявам скоро да намеря време да опиша) към понеделник, вторник фокуса на въображението ми се измести в неочаквана за мен самия посока и всъщност се разколебах в търсенето на рецепта, за това което ми се хапваше. А ми се хапваха спаначени… курабии.

Необходимите продукти

• ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
• 25 гр. масло
• 1/4ч. царевично брашно
• 1/4ч. сусамово брашно
• 1/2 ч. брашно
• ½ ч.л бакпулвер
• ½ ч.л. сол
• 1 яйце (средно към голямо)
• 300 гр. почистен пресен спанак
• 50 гр. кашкавал
• шепа сурови тиквени семки

Рецепта за такова чудо като спаначени курабии не намерих. Нито на български, нито на английски. Най-близкото беше рецептата на Nanita за царевични мъфини със спанак и сирене, които приготвихме за рождения ден на Христина преди десетина дни.

Да, ама не. Мъфините бяха много хубави (очаквайте скоро рецептата), но ми се ядеше нещо различно. И след няколко дена чудене, след като реших, че съм отлагал достатъчно, и че още един ден отлагане ще ми коства хубавия спанак – викнах Неволята и като му запретнахме ръкави и... изимпровизирахме тези (както се оказаха невероятно) вкусни спаначени курабии.

Като начало си осигурих поле за действие – Христина отиде на йога, а аз останах сам в кухнята. Бланширах спанака, който въпреки че беше почистен мина през мивката и бе щателно селектиран за дръжки, жилки и пр. твърди консистенции. Оставих само листата. Към горещия бланширан спанак (добре изцеден) добавих бучката масло и я оставих да се разтопи.

Трите вида брашно (понеже така и не намерих къде е финия грис за да станат четири) смесих със солта и бакпулвера и разбърках добре. Ако ви се струват странни пропорциите - истината е, че само мерителната чашка 1/4 (60 мл.) беше наоколо.

През това време маслото се беше разтопило в горещия спанак и с енергично бъркане с дървената лъжица го докарах до нещо, което можеше да мине за спаначената каша. Опитах се да накъсам спанака колкото може, все пак той щеше да е сърцевината на моите курабии. Чукнах вътре яйцето и в момент на вдъхновение добавих и половин пакет от крем сирене „Филаделфия” (предимно защото не ми се стържеше сирене на рендето). Оказа се много успешна… импровизация – мекият му и сметанов вкус идеално се съчета с останалите съставки.

После каша отиде при брашното и с лъжицата, с лъжицата – докато не получих редичко лепкаво тесто. На вид… е, вид нямаше, но аз нали съм си упорит – не се отказах. Докато прибирах брашното в шкафа погледа ми попадна на тиквените семки и не ми трябваше повече от три милисекунди за да прозра, че вкусовете ще си напаснат чудесно. Сипах си щедра шепа и допълнително размесих в тестото. Най-накрая, реших все пак като толеранс към рецептата на Nanita да добавя и малко кашкавал – буквално за цвят. Настъргах го и него в тестото на най-ситното ренде.

С лъжица направих малки „кюфтета” върху хартията за печене. Доста лепнеха, та си помагах с пръст, но после като се опекоха сами си се отлепиха. Фурната загрях на около 200 и пекох докато кашкавала се препече – 20-тина минути. Курабиите станаха невероятни! Е, на вид станаха малко хелоуинови - едни зелени такива, но на вкус.... олеле, мале! Толкова ни харесаха, че още след закуска на другия ден вече почти не бяха останали. А аз си мислех да си ги хапвам на работа по една, две към късния следобед като ми пристърже....

Христина особено ги хареса. Толкова много, че на другия ден взе един килограм спанак от пазара… Ей така, да си го „гледам” в хладилника… :)