Броколи с доматен сос и моцарела

Получи се доста приятна вечеря, препоръчвам. Рецептата е напълно импровизирана с продукти от хладилника, но е важна идеята.

Необходими продукти:
1 глава броколи
няколко "цвята" карфиол
1/2 глава лук
15 см парче праз
4 скилидки чесън
1 опаковка бекон на парченца (120 г) от Лидл или какъвто имате
1 с.л. мазнина
1/4 ч.ч. бяло вино
1 с.л. мед
сол и черен пипер на вкус
2 кисели краставички - на кубчета
1 люта чушка (по избор)
1 бурканче лютеница
1/2 буркан домати
2 опаковки моцарела (250г)
риган
чубрица
червен пипер


Начин на приготвяне.
1. Сложете вода да загрява в тенджера.
2. Нарежете лука и праза на ситно. Загрейте мазнината и сложете бекона леко да се запържи и да отпусне аромата си. Към него добавете лука и праза и бъркайте докато омекне.
3. Добавете бялото вино и бъркайте докато се редуцира. Добавете скилидките чесън (предварително намачкани) и нарязаните краставички и люта чушка (моята не беше много люта).
4. Добавете лъжицата мен и оставете лука да се покарамелизира, като бъркате.
5. Добавете лютеницата и доматите, посолете и овкусете с подправките и оставете да къкри.
6. Измитите броколи и карфиол сложете леко да се сварят в подсолената кипяща вода. Пуснете фурната да загрява на 200 г.
7. Би трябвало сосът и зеленчуците да ви станат готови по едно и също време. Отцедете добре броколите и карфиола и ги сложете на дъното на тавичка, залейте ги с ароматния доматен сос, а отгоре наредете парчета моцарела. Поръсете с щипка червен пипер.
8. Печете докато сиренето се разтопи и хване приятен загар. Изчакайте 5 минути преди да сервирате, за да няма изгорени.

Да ви е вкусно!

Пълнени камби с нахут

Една бърза рецепта с коледен дух, която може да използвате както като основно ястие, така и за гарнитура към някакво печено месо.

Необходими продукти:

8-9 камби

1 консерва нахут

1 морков

1 глава лук

парче целина

сол и черен пипер на вкус

джоджен

чубрица

1/2 с.л. червен пипер

мазнина

1. Нарязвате лука, моркова и целината на дребно и ги запържвате (или задушавате с олио и вода) докато омекнат и получат лека карамелизация. Посолявате и добавяте черен пипер.

2. Добавяте нахута и бъркате докато започне да къкри. Добавяте червения пипер, чубрицата и джоджена и отново посолявате на вкус. Разбърквате още няколко пъти, спирате котлона и оставяте съда на него, като продължавате да бъркате от време на време.

3. Изтърбушвате камбите и ги пълните с приготвената смес. Нареждате ги в тава, сипвате един пръст вода (или бульон) и печете на 180-200 градуса докато камбите леко се препекат.

4. Да ви е вкусно

Внимание - готовите камби са меки и лесно се разпадат, за това подходете към сервирането им с подобаващо внимание. 

Зеле с гъби в тенджера

Тази комбинация ми мина пред очите миналата седмица, но не се загледах в рецептата, само ми остана идеята и желанието да я опитам. Купих гъби, а от последното зеле със свинско беше останала една кутия (около четвърт зелка) нарязано зеле в хладилника, която отлежаваше за салата... Снощи нямах намерения да готвя, но в някакъв момент ме хвана вдъхновението и запретнах ръкави. За 35-40 минути и почти без готвене се получи невероятно вкусна вечеря за двама. Когато започнах да готвя нямах намерения да снимам и споделям рецептата - беше си експеримент, да си призная снимката всъщност е част от моята порция, която по средата на вечерята пресипах в чиста чиния, за да снимам, та за това и снимката е толкова ужасна, но се получи нещо толкова вкусно, че няма как да не я включа в блога. Опитайте и вие - няма да съжалявате!

Необходимите продукти (за две порции)
1/4 бяло зеле, нарязано на ситно
1/2 глава лук
250 гр. гъби печурки
6 с.л. олио или зехтин
1/2 буркан консервирани домати
1/2 с.л. сладък червен пипер
сол и черен пипер на вкус

1. Гъбите нарежете на половинки или четвъртинки, зависи колко са големи. В подходящ съд - тенджера с капак, загрейте 2 с.л. мазнина и още толкова вода и ги задушете за няколко минути като бъркате често и слагате капака, от време на време, за да ускорите процеса.
2. Когато гъбите пуснат водата си добавете лука и го оставете леко да омекне, като не спирате да бъркате.
3. След 5 мин. добавете зелето и останалата мазнина. Задушете добре под капак и като се отпусне добавете червения пипер. Разбъркайте добре леко да се запържи и изсипете доматите.
4. Долейте около чаша вода. Сложете сол и черен пипер на вкус. Захлупете с капака, намалете температурата до средна и оставете зелето да поври за 30-тина минути или докато омекне по ваш вкус. От време на време разбърквайте, за да не загори.
5. Сервирайте топло.
Да ви е вкусно!

Салата с домати и зелен боб / Green bean and cherry tomato salad

Днес ще ви предложа една лесна и вкусна салата, която може да използвате и като гарнитура към някое месно ястие.

Време: 15 мин.
Порции: 2

Необходимите продукти
150 г. зелен боб (суров или замразен)
1 ч.ч. чери домати (нарязани на четвъртинки)
1/2 глава чурвен лук
2 ч.л. винен оцет
3 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус
босилек или друга зелена подправка по ваш вкус

Начин на приготвяне
1. Ако ползвате пресен зелен боб отрежете краищата на всяка шушулка и бланширайте за 4-5 минути във вряла вода. Ако използвате замразен боб директно бланширайте във вряла вода за 4-5 минути. Готовия боб изстудете под течаща вода и оставете настрана. Нарежете доматите на четвъртинки.
2. Пригответе соса като смесите в купа оцета, зехтина и нарязания на ситно лук. Овкусете със сол и черен пипер. Добавете доматите към винегрета и разбъркайте добре. Зеления боб го добавете точно преди сервиране защото в противен случай киселината от оцета ще го обезцвети.
3. Поръсете с босилек или друга зелена подправка по ваш вкус.

Предложената салата може да поднесете с препечено сирене халуми като самостоятелно ястие или като гарнитура на някое от следните предложения:

Пиле с пармезан

Пиле с мед и лайм

Свинско с мускавадо и горчица

__ EN __

Time: 15 min
Serves: 2

Necessary products
150, the green beans (fresh or frozen)
1 cup cherry tomatoes (cut into quarters)
1/2 head shallots
2 tsp vinegar
3 tablespoons olive oil
salt and pepper to taste
basil or other herbs to your taste

Preparation
1. If using fresh green beans, trim the ends of each pod and blanch for 4-5 minutes in boiling water. If using frozen beans directly blanch in boiling water for 4-5 minutes. Blanch beans cool under running water and set aside.
2. Cut the tomatoes into quarters.
3. Prepare the dressing by mixing vinegar in a bowl, olive oil and chopped shallots. Season with salt and pepper. Add the tomatoes to the vinaigrette and mix well. Add the beans just before serving otherwise it will be discolored by the acid of vinegar.
3. Sprinkle with basil or other herbs to your taste.

Вегетарианска пица

Напоследък комбинацията лук, тиквички, моркови и чушки е особено често използвана в домашната ни кухня. Още повече, че в момента това са основните и най-лесни за намиране зеленчуци по магазините (като изключим картофите, разбира се). Да си призная - вегетарианските пици не са ми особено любими, макар да са класика в жанра, но тази се оказа особено добро попадение и вече сме си я приготвяли няколко пъти. Рецептата е и специален поздрав за Джей и Тина.

Необходимите продукти

• 1 опаковка тесто за пици (на Белла)
• 2 тиквички
• 2-3 средно големи моркова
• 1 голяма глава кромид лук
• 3-4 зелени чушки
• 1 кубче зеленчуков бульон
• 4-5 с.л. доматен сок
• 2 с.л. зехтин
• 1 опаковка (125 гр.) сирене Моцарела
• 100 гр. сирене "Едам" или кашкавал "Витоша"
• чубрица
• риган
• черен пипер

Препоръчително е тестото да е добре разтопено, така че е добре да се извади от фризера няколко часа преди да се пристъпи към готвенето. Другият основен момент е нарязването на зеленчуците. Морковите и тиквичките нарязвам на дребно с рендето Бьорнер, а чушките и лука на кръгчета. Лукът допълнително го раздробявам на пръстени.
Загрявам едната супена лъжица зехтин в дълбок тиган или касерола и слагам зеленчуците през минута-две в следната поредност - лук, чушки, моркови и тиквички. След като леко поомекнат, раздробявам зеленчуковия бульон и разбърквам. Зеленчуците са готови след около 10-тина минути.
В подходяща тава размазвам вторта лъжица зехтин и слагам тестото. Заливам с доматения сок и добре го размазвам по цялата повърхност. Поръсвам с подправките. Зеленчуците разпределям максимално равномерно по повърхността, нарязвам моцарелата и артистично я подреждам върху пицата. Поръсвам с настъргания кашкавал.
Фурната следва да е добре загрята до 200 гр. поставям пицата за 25 -30 минути или докато сиренето се разтопи и стане златисто.
Тази пица върви както с айрян, така и с бира, сок от вишни, а защо не и бяло вино. Идеална е за петъчна вечеря, за гости и за закуска. Определено много ни допадна и горещо я препоръчваме (дори и студена).

Пилешко с китайски сос и задушени зеленчуци

Попадали сте на блога ossigeno, нали? Предложенията там са наистина невероятни. В понеделник си изпринтих пет рецепти, минах през Билла и си взех парче свинско, парче телешко и парче пилешко, и реших въпроса с вечерите за цялата седмица. Ей, това се казва добра работа. А сега бързам да споделя тазвечершната рецепта, защото беше наистина ужасно вкусна. Изкъпахме Дарито и сега детето вечеря (за пореден път), а аз използвам 20-тината минути, за да нахвърлям този пост. Още повече, че днес на работа имаше коментари, че нещо отдавна не съм публикувал рецепти. Отнякъде се носи детски плач....
Както вече казах, рецептата е от блога ossigeno и снимките там са невероятни.

Необходимите продукти

• 2 големи пилешки гърди
• 1/4 чаена чаша соев сос
• 1/2 чаена чаша захар
• 1 чаена лъжичка сух или пресен смлян джинджифил
• 1 чаена лъжичка пресован чесън (по желание)
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1/4 чаена чаша вода
• 4 чаени лъжички царевично или пшенично натурално нишесте
• сол
• олио

за гарнитурата

• една зелена чушка тип "Калифорния"
• една жълта чушка тип "Калифорния"
• два големи моркова
• една малка тиквичка
• една голяма глава кромид лук
• половин кубче пилешки бульон
• сол (на вкус)
• 2 с.л. олио
  

Предварителната подготовка е от особено значение за тази вечеря. За да се сготви всичко едновременно, са необходими поне три котлона (да, Ивански, два не стигат) или трябва наистина добре да се синхронизира всичко. Хубаво е всички продукти да се наредят на плота, за да не се губи време при готвенето. За целта първоначално Христина наряза всички зеленчуци на рендето Бьорнер на тънки ивици, за да са ми под ръка като се наложи.
Месото сготвих, стриктно следвайки препоръките на Fedora. нарязах пилешките гърди на тънки пължолки, измих, подсуших и подправих със сол и черен пипер. Сложих оребрения тиган добре да загрее и сложих месото без никакво олио да се запече. През това време смесих соевия сос, захарта, олиото, половината вода, джинджифила и лимоновия сок (не използвах чесън) в касеролата, разбърках добре да се посмеси сосчето и оставих да кипне. Нишестето разтворих с малко вода и добавих към бълбукащата смес. Внимание, до този момент месото трябва да се е изпекло и да сте го нарязали на парчета, защото щом нишестето отиде в соса, основната част от рецептата е вече готова. Щом нишестето отиде при соса, той започва почти веднага да се сгъстява и се добавят парчетата месо. Разбърках добре, а в горещия тиган сложих малко вода, обрах каквото имаше по дъното му и го добавих към поелото аромата на соса месо.
Зеленчуците запържих и задуших в сгорещеното олио, като ги добавях в следния ред: първо лука, после чушките и след тях - всичко останало. Понеже зеленчуците си пускат вода, няма нужда да се слага допълнително. По някое време натроших пилешкия бульон, за да овкуся и съчетая вкусовете. Задушавах зеленчуците докато омекнаха.
Когато зеленчуците станаха готови, върнах месото със сосчето на горещия котлон за 30 секунди. Сервирах като направих канапе от зеленчуците и отгоре разположих месото. Съчетанието беше прекрасно. Определено рецептата влиза в "златния" фонд на сем. Димитрови. :)

п.п.
Бебешкият плач не беше на Дарито. Междувременно я сложихме да спи. Да се надяваме, че тази вечер няма да се наложи да я приспивам три пъти, както вчера.

Чушки с булгур или булгур с чушки

Телевизията e отживелица. Навиците, които създава, времето, което изисква, за да следиш любимите си предавания, както и рекламите, които те принуждава да гледаш (да, да - знам за дистанционното, но все пак - кажете ми телевизия без рекламен блок), правят тази медия тромава и неотговаряща на изискванията на съвременността. Основният й недостатък е липсата (все още) на възможността сам да избираш и определяш съдържанието, което да гледаш. На ум ми идва една от изчезналите фрази от 80-те - "Прибирам се, че чакам да ми звъннат." И с телевизията е така - предаването ми е от 5,30 и трябва да бързам да се прибера. Друго си е Интернет - гледаш каквото искаш, когато искаш, колкото пъти искаш. А можеш да гледаш предаванията на оригиналния им език с гласовете на самите актьори, а не БГ-дублажистите. Но и телевизията си има предимства, ако щете с чисто сантиментална стойност. Е, преди седмица се поддадохме на... носталгията и най-сетне си пуснахме и ние телевизия. Как сме живели преди това ли? - Много лесно - гледахме си филми и сериали и онлайн телевизии, както, когато и по колкото пъти си поискахме - къде е проблема? Е, сещам се един - FIESTA TV все още не може да се гледа онлайн.... Вас лъжа, мене истина, основната причина, освен тази, че Христина е по цял ден в къщи с Дара и обича нещо да й държи цветен фон, за да склоня да си включим цифрова телевизия е .... Кулинарната телевизия на България (не мога да разбера тези хора защо още не са започнали да излъчват програмата си онлайн!?!, ако можех да платя 2 до 5 лв на месец, за да я гледам само нея - бих ги платил - останалите телевизии не ме интересуват). И както сигурно се досещате вече, идеите и вдъхновенията ми за готвене направо ми изскачат от ушите ;) Снощи, например, до 1,30 през нощта гледахме с Дарито как Тод Инглиш прави пици и ей Богу, тази сутрин закусвахме с ... пица (естествено!) - рецептата очаквайте скоро... :)

Булгурът, както сигурно сте се досетили, не е от групата храни, които ангажират вниманието и въображението ми активно. Или по-скоро не беше, докато Христина не реши, че иска нещо без месо и не сготви за първи път това традиционно Коледно ястие. Просто не повярвах колко вкусни бяха тези чушки и как, едва ли не, прогледнах за вкусовите характеристики и богатство на ... булгура! По-долу са представени два начина за приготвянето му, като вторият си беше чиста проба закърпване на положението, но се оказа много успешен вариант и с чиста съвест го препоръчвам горещо за вечеря! :)

Необходимите продукти

• 1/2 пакутче булгур (250 гр.)
• 0,8 - 1 кг. чушки (червени или шарени)
• 2 големи моркова
• 2 с.л. зехтин или друга мазнина за пържене
  
• 1 глави (ср. големи) лук
• 1 с.л. червен пипер
• 220 мл. доматен сок
• 1 с.л. подправка MAGGI® „Вълшебен вкус” Градински подправки
• сол
• черен пипер
• 1 ч.л. чубрица
• 2 ч.ч. вода

За булгура единствената допълнителна времеотнемаща процедура е кисненето. Честно казано, не съм сигурен дали е необходимо, но Христина настоява и ние така го правим; накисваме булгура за два часа поне във вода да понабъбне.

Преди седмица, когато готвихме тази рецепта, се бяхме разбрали аз да мина да взема чушки от пазара, а Христина да накисне булгура във вода. Минах аз през пазара, но нали вече се стъмва рано - купих някакви чушки на тъмно от някакви изнервени циганки, които се разкрещяха на човека пред мен, че за тази цена е "без избиране" (това сигурно само в България го има) и като се прибрах се оказа, че това което съм взел за пълнене, изобщо не става. Е, място за паника нямаше, така че директно преминах на варианта импровизация с наличните продукти.
Лукът нарязах на дребно, чушките на фриволни парчета, а морковите на кръгчета. В дълбок тиган сгорещих олиото и сложих първо лука да се позапържи, докато стане прозрачен, а после добавих и чушките и морковите. Оставих ги да се позадушат и да омекнат и като се позапържиха, им добавих червения пипер и зелената подправка. Разбърках добре и добавих изцедения булгур. Дадох му шанс за няколко секунди да поеме и добавих водата да покрие. Посолих, сложих черния пипер и чубрицата и оставих на огъня да покъкри за няколко минути. После пресипах всичко в тава, добавих доматения сок и пъхнах всичко в предварително загрятата до 200 гр. фурна.
Пекох 30-тина минути докато булгурът се наду и пое водата, като, признавам си, на два пъти доливах вода, за да съм сигурен, че няма да изсъхне.
Като извадих от фурната тавата дадох възможност на булгура за 10-тина минутки да отдъхне и сервирах в купички. За любителите на силни преживявания - може да се поръси отгоре с лют червен пипер.
Беше невероятна вкусотия.
Понеже, разбира се, попрекалихме с размера на манджата и остана доста, си взех на другия ден за работа. Чудех се, обаче, с какво да комбинирам ястието, че два дена на постни манджи, реших, че няма да ми се отразят добре здравословно ;) Сутринта набързо си направих две яйца на очи и ги сложих в булгура. На обяд затоплих всичко за 3 минути в микровълновата и мога да ви кажа, че комбинацията беше убийствена. Не ви трябват наденици, пържоли или шишчета, две яйца и булгур с чушки - мммм.

За традиционалистите - след запържването на лука и морковите, се добавя червения пипер и подправките, булгура, разбърква се, добавя се водата и като крукне се сваря от огъня. Булгурът се натъпква в чушките, последните се подреждат в тавата. Ако е останал булгур, се сипва около чушките, залива се с вода да покрие, добавя се и доматения сок и се пече на фурна докато чушките се опекат добре.

Чушки със сирене

А сега за чушките със сирене. Някой (да, Ивански, теб имам предвид) със сигурност, щом видят рецептата по-долу, ще кажат, че аз май-май още не съм ял чушки със сирене. И така да е, аз си настоявам на моето - ял съм! С добавки и букет от вкусове наистина, но все пак основните съставки са млечни продукти и чушки! Резултатът е много добро предястие, а защо не и лека вечеря. Да ви е вкусно!

Необходимите продукти: (за 4 порции)

• 150 гр. извара (ние използваме на Маджаров)
• 75 гр. сирене
• 8-9 зелени чушки, подходящи за пълнене
• 2 с.л. зехтин (студено пресован - напоследък особено ни харесва този на Minerva)
• шепа орехи
• черен пипер
• 2 домата
• 12 маслини (6 черни и 6 зелени)
• 2 слайса (60 гр.) пражка шунка (ние купуваме на Тандем)
• 2 клончета пресен босилек

В купа замесвам намачканото с вилица сирене и изварата. Добавям зехтина и "посолявам" с черния пипер. Доматите нарязвам на кубчета (като гледам да ги пооцедя от сока, за да не разводнявам много сместа), маслините на шайбички (които обикновено оставям за накрая след като напълня половината чушки, защото Христина не обича маслини) и ги добавям към сирената смес. Шунката не е задължителна, но много приятно се вписва в общия вкус - нарязвам и нея на кубчета. Орехите е хубаво да са леко накълцани, а босилеклът наситнен максимално.

Всички продукти замесвам добре и пълня чушките на максимум. Оттук насетне пада ядене на принципа - кой както може, но когато е за гости - оставям чушките в хладилника за час-два да постегнат и после ги нарязвам на шайби. Украсявам с маслини.

Комбинацията е много успешна, приятна, лека, лятна и свежа и ни допадна още от първата хапка, превръщайки се в поредната "класика" на семейство Димитрови.

Мисля си, че вариант за сервиране на тази вкусотия е и чушките да се надребнят и да се добавят в сместа, а тя да се поднася като хапки върху крекери - особено добре ще си пасва с пълнозърнестите Хогарени.

Ветрила от патладжани

Кой каза, че на вегетарианците им е постен живота? Така де, скучен... Нищо такова! Колкото и да не ми е присъщо да го призная - и без месо може да се живее и хапва добре. Ние Димитровите сме научени да не уважаваме особено зеленчуците (грешка, която сега се опитвам всячески да преодолея) и без месо да не сядаме на масата (ограничение, което във времена на криза като настоящата, може да ти докара освен висок холестерол и дефицит по дебитното салдо). Другата специфична особеност на семейния ни "стил" на хранене беше, че майка ми вместо десерт ни даваше по едно пакетче семки и си решаваше проблема - това, осъзнавам, че е неправилно, но все пак понякога много, ама много ми се .... чопли.... В случая основният "виновник" си мисля, че е баща ми, който, каквато и постна манджа да му сервираше майка ми - си облизваше чинията и казваше: "Добре похапнахме, а сега какво ще ядем?" и си настояваше за парчето месо независимо от обстоятелствата. Истината е, че на човека му стигаше един залък, колкото да си овкуси, но ние с брат ми като подрастващи тинейджъри, така и не усетихме тази тънкост на неговата философия и си станахме класически месоядници.

Тази рецепта я приготви Христина с идеята да ме изненада с нещо ново за вечеря. Истината е, че й се получи на 100% - облизахме си пръстите. Макар патладжаните да са малко тежка храна, си струва човек да си достави това удоволствие от време на време.

Необходимите продукти (за 2 порции)

• 2 патладжана (средно големи)
• 200 гр. сирене
• 2-3 домата
• 3 - 4 скилидки чесън
• 100 гр. кашкавал
• 2-3 супени лъжици вода
• сол
• пипер
• мащерка (по желание)
• 1 чаена лъжица зехтин
• 1 супена лъжица оцет

Патладжаните се нарязват внимателно на филии, като се внимава да не се срежат до края - хубаво е да се остави поне около сантиметър накрая, изкисват се в подсолена вода с една лъжица оцет за около час (Христина каза, че ги е изкисвала не повече от 15 мин. и пак бяха хубави). След като се изцедят и измият между филиите патладжан се нарежда по парче сирене, нарязана на филии скилидка чесън и парче домат. Поръсва се с мащерката, но и без нея е достатъчно вкусно.
Наветрилените патладжани се поставят в тава (незалепваща по възможност), заливат се със зехтина и няколкото лъжици вода (той патладжана ще си пусне достатъчно собствен сок) и се пекат около час на 200 гр. Ако вземат да прегарят отгоре може да се сложи фолио. за овладяване на ситуацията в движение. Накрая готовите ветрила се поръсват с предварително настърганяи кашкавал и се дозапичат за около 10 мин, докато той придобие приятен хрупкав загар.
За да не изневеря на себе си, при сервирането добавих и по парче филе отстрани в чиниите, но .... се оказа, че спокойно е можело и без него.

Грах с бекон и цели лукчета

Не знам как е при вас, но животът ме е превърнал в професионален ... крадец на време. Допреди няколко седмици измислях какви ли не схеми и начини за да си открадна няколко минути за да почета на спокойствие от любимите си книги. Докато пътувам в градския транспорт, докато ходя по тротоарите към работа (в това съм особено добър и колегите много се стряскаха в началото като ме видеха да ходя по улиците с книга в ръка), вечер, когато Христина заспи, докато гледаме някое филмче.... И не веднъж съм си мечтал да не бързам за никъде, да се наспивам и да мързелувам по цял ден в леглото с любимата книга. Е, мечтата ми се сбъдна.... до известна степен. В момента не бързам за никъде, по цял ден съм в леглото, чета по една книга на ден и гледам филми докато ме заболи главата. Странното е, че ... ми се ходи зверски на работа. За живота и черното му чувство за хумор....

Добре поне, че сега от време на време е слънчево и гледката през прозореца не е толкова депресираща. А иначе – подобрявам се. Не с темповете, с които ми се иска, но стига с това искане, кой знае за него каква би била цената.

Хубавото е, че поне измислих как да пиша легнал. Добрия стар лап-топ бе изтупан от прахта и реабилитиран за служба – запасняк, но все още в бойна форма.

И понеже се опитвам да стоя всеки ден по малко по-дълго на крака – вече имам и възможност да се повъртам по малко и около печката. Е, не ми е препоръчително да използвам фурната – навеждането ми е строго забранено (макар че 15-те години народни танци са ми създали достатъчно добър навик за клякане с изправен гръб във втора позиция), но пък котлоните са ми напълно достъпни. А има толкова лесни и вкусни неща, които могат да се приготвят набързо. Ето една, която особено ни се услажда.

Необходимите продукти (за две порции)

• 1 опаковка (120гр.) бекон на слайсове (ние използваме този на Тандем)
• 18-20 лукчета (арпаджик или от т.нар. „био” лук дето продават в Хит)
• 1 и ½ ч.ч. замразен грах
• 2 с.л. зехтин
• сол
• ч. пипер
• мащерка

Принципно рецептата е на Гордън Рамзи, който я използва като гарнитура, но според мен е напълно достатъчна да се използва и самостоятелно, например за вечеря.

Готви се бързо и единственото по-пипкаво нещо е беленето на лукчетата. След като това е готово – ви остават не повече от 20-тина минутки готвене.

След като зехтинът е добре загрял слагам лукчетата и запържвам, докато придобият желания цвят. Добавям предварително нарязания на парчета бекон и продължавам с бъркането докато и той не покафенее приятно. Добавям граха – направо както си е замразен – водата в него допълнително спомага за омекването на лукчетата. Сол и пипер на вкус и задължително мащерка за уплътняване на вкуса и ароматите.

Това е. Никога не съм го опитвал студено, защото не остава ;). Особено е подходящо като гарнитура на пълнени пилешки бутчета с шам фъстък, за които съвсем скоро ще пиша.

п.п.

Все още никой не ми е препоръчал книга за четене. Жанрът няма значение – всеяден съм. Хайде, че скоро ще изчета целия Лукяненко. За пореден път.

Телешко по бургундски (Boeuf Bourguignon)

Гледахте ли "Джулия и Джулия" (Julie & Julia)?!.

...

Как така, не още? Та, филмът се разказва за готвене и за писане на кулинарни блогове?!...

...

Именно, тъкмо за хора като нас! Веднага да си го отбележите в графата "Задължително"!..

...

Не, не "Препоръчително", казах: "Задължително"! Така де, според мен това е кулинарно-филмовото събитие на сезона.

За пореден път Нора Ефрон е успяла някак да ми бръкне в душата и да направи филм... за мен. Същото беше и с "Имате поща". Бях на вълна писане на писма и мейлове и въобще... романтика и "букети от подострени моливи"...

И сега, 10 години по-късно, като ориентирах творчески

те си напъни към кулинарното блогване и - воала, още един филм в "моята градина" (с най-добри чувства, разбира се).

Накратко за филма

За разлика от "класическата" Нора Ефрон тук няма любовна история. Или ако има, тя е към готвенето и писането (макар писането като "запазена марка" да присъства в много от филмите на Нора). Става въпрос за две Джулии - Джулия Чайлд - жената представила френската кухня на американските домакини през 60-те години на 20 век (преди това домашното готвене се изчерпвало с претопляне в микровълновата на разни консервирани храни) и младата Джулия, която през 2002 г., в търсене на себе си, решава да започне да описва в блог своите опити да сготви всяка една от над 500-те рецептите в класическата "Mastering the art of French cooking" на Джулия Чайлд (само под сурдинка - книгата наистина е много добре написана и буквално може да те научи да готвиш). Емблематичните Мег Райън и Том Ханкс са заменени от очарователната Ейми Адамс (много добро попадение в търсене на наследничка на Мег Райън) и вездесъщата Мерил Стрийп, която е просто неудържима в ролята на малко грубата, едрококълеста и писклива, но някак странно близка г-жа Чайлд. Филмът описва истинските истории на двете дами и се развива в два исторически плана - Париж 50те-60те години и (любимия на Нора) Ню Йорк през 2002-2003. Неусетно двете истории се преплитат във времето и пространството около своята обща ос, а именно - "вкусът" на живота (!!!). За хората, които наистина обичат да се наслаждават с окото и небцето, филмът поднася един 90-минутен специалитет с преобладаващо романтично-сметанов привкус с пикантни, по ръба на небцето, шеги, ароматна палитра от емоции-асорти и дълбок танинов послевкус на живото-утвърждаващо удовлетворение.

Освен всичко останало, от филма могат да се научат и някои изконни истини за готвенето, като например как се сотират гъби или как се забулва яйце, и най-вече - как се готви прословутото телешко по бургундски на Джулия Чайлд (Boeuf Bourguignon)!

Във филма мляскат и въздишат като споменат тази рецепта и охкат и пъшкат и въобще... правят всичко възможно, за да възбудят... апетита на зрителя. Е, спрямо мен определено проработи. Примляснах си и аз един, два пъти. И понеже, след не особено дълъг размисъл, стигнах до извода, че ако не си го сготвя аз - едва ли скоро ще имам шанса да го опитам, при следващото ходене в Hit напазарувах необходимите продукти и понеже го мислих ли мислих, та чак сън не ме хващаше, а и определено исках да изненадам Коко, в 4,30 (сутринта) вече бях пред печката - готов за подвизи!

Необходимите продукти (за 6 порции)

170 гр. бекон

1 с.л. зехтин

1.4 кг. крехко телешко (нарязано на парчета от по 5 см)

1 нарязан морков

1 нарязана глава лук

1 ч.л. сол

1/4 ч.л. черен пипер

2 с.л. бршно

3 чаши младо червено вино

2 или 3 чаши телешки бульон

1 с.л. доматуно пюре

2 скилидки чесън (смачкани)

1/2 ч.л. мащерка

едно дафиново листо

За сотираните гъби

1/2 кг. гъби

4 с.л масло

2 с.л. олио (зехтин)

1 или 2 с.л. надрбнен зелен лук

За глазираните лукчета

1 и 1/2 с.л. масло

1 и 1/2 с.л. олио (зехтин)

18-24 малки лукчета

1/2 телешки бульон или сухо бяло вино

сол и пипер на вкус

букет от подправки: 4 стръка магданоз, 1/2 дафиново листо, 1/4 ч.л мащерка (в тензух)

Както казва самата Джулия Чайлд в "Mastering the art of French cooking" телешкото по бургундски е една от най-вкусните рецепти за телешко. Наистина малко е пипкаво за готвене, но с добра подготовка и разпределение на времето за около .... 4 часа можете да се справите. Аз разбира се, не бях подготвен и готвенето ми отне около... 7 часа. Но така е , като не следвах напътсвията на книга, а започнах отзад напред. А ето и правилната поредност на готвенето:

(по "Mastering the art of French cooking")

Първо се обработва бекона. Изрязва се кожичката, а самия той се нарязва на "пръстчета" от по 2,5 - 3 см. Сварява в около литър и половина вода, кипната предварително, вади се и се подсушава.

Тук би било добре да пуснете фурната да се загрява на около 230-240 градуса.

Подсушения бекон се запържва в лъжицата зехтин на средно силен котлон за около 2, 3 минутки докато получи златист загар. С решетъчна лъжица или, както направих аз - с дървени щипци, парчетата бекон се изваждат и оставят настрани да отдъхнат. В касеролата с мазнината се сотира телешкото. Както изрично се предупреждава в книгата, преди да се подложи на топлинна обработка телешкото трябва първо добре да се подсуши с кухненска хартия - иначе няма да се запържи и да придобие необходимия кафяво-златист загар.

След като всички парчета месо са готови в същата мазнина се сотират нарязаните зеленчуци (лука на шайби, а морковите на дебели филийки или на пръчици). Ако е останала мазнина след сотирането на зеленчуците - тя се изхвърля.

Не знам какъв е беконът във Франция, но този който аз намерих и използвах почти не пусна мазнина, така че ми се наложи да доливам мазнина (1 с.л. зехтин), а не да изливам.

За следващата стъпка бекона, и телешкото отиват в касеролата и се поръсват със сол и черен пипер на вкус. Поръсват се и двете лъжици брашно и лекичко се разбърква всичко. Касеролата се оставя отворена на горещия плот за около 4 минути, след което месото отново се разбърква и се оставя за още 4 минути.Целта на упражнението е да брашното да придобие кафеникав отенък и да покрие месото с лека коричка. Касеролата се сваля от котлона, а вече загрятата фурна се намалява на 160 гр.

В съд се смесват виното и телешкия бульон и се изливат върху месото и горещата касерола. Трябва да се чуе "Псссс!" и да се вдигне пара - тази сцена я имаше на два пъти във филма ;) Течността трябва да покрие месото. Добавя се доматената паста (лютеницата в моя случай), чесъна, подправките и коричката на бекона. Касеролата се оставя върху котлона докато течността кипне, след което касеролата се затваря с капака и се оставя на средна решетка във фурната. Оставя се поне за два часа и половина. В книгата Джулия пише 3 до 4. Месото се проверява дали е готово като се бодне с вилица.

До тук добре. Аз принципно като сложих всичко в гюведжето във фуната си легнах защото по това време вече беше станало 8 (сутринта). Но това е така само защото поради някаква причина реших да започна рецептата с приготвянето на сотираните гъби и глазираните лукчета. Всъщност, именно след като месото го захлупим да къкри и омеква във фурната, е времето да се заемем с екстрите.

Сотирани гъби

Хубавото на рецептата за сотираните гъби е, че те могат да се поднесат и самостоятелно или в комбинация с други зеленчуци (бавно печени моркови, глазирани лукчета и др.) или, както е в нашия случай - да се използват за допълване на ястие с месо (а именно - Буф Богиньон).

Както казва Джулия Чайлд сотираните гъби трябва да имат лек кафяв загар и да са съхранили всичкия си сок. За да се постигне това преди да се пристъпи към топлинната им обработка гъбите трябва долре да се подсушат и най- важното - не трябва да се слагат твърде много гъби в тигана едновременно. Ако тигана се препълни с гъби те по-скоро се задушават отколкото да се сотират, сока им изтича и не се получава желания кафяв загар. Принципно си мисля, че половин килограм гъби не могат да се сготвят наведнъж (колкото и голям тиган да имате), така че най-добре е да се разделят и сготвят на две порции.

Тигана се сгорещява добре с маслото и олиото докато балончетата от маслото започнат да спадат (това означава, че мазнината се е сгорещила добре). Добавят се гъбите. Аз бих добавил - изчистени от пънчетата им - за да прилепват добре за тигана - особено ми хареса препечения пръстен, който се получи по долната им страна.

Гъбите се сотират 4,5 минути като се обръщат или разклащат енергично в тигана. Докато се сотират те поемат мазнината и след 2,3 минути тя "изплува" на повърхността им, което им помога да придобият желания кафяв загар. Щом покафенеят - значи са готови и се вадят от тигана. Ако се поднасят самостоятелно - малко преди да се извадят се поръсват с наситнения зелен лук (за около 2 мин.)

Гъбите могат да се приготвят и предварително и да се стоплят преди поднасяне. Овкусяват се именно тогава, а не докато се готвят.

Глазирани лукчета

Също както сотираните гъби - лукчетата могат да се поднесат със задушени зеленчуци или като гарнитура на месни ястия.

В следно голям тиган се слагат зехтина и маслото и лукчетата се сотират на средна температура за около 10 минути, като се обръщат за да хванат загар от всички страни. След като са готови в тигана се изсипва бульона, подправките се слагат в тензух, а съдът се затваря и се остави да къкли 40-50 минути, докато лукчетата омекнат, но без да се разпадат, а сосът се редуцира. Когато са готови - се маха тенуха с подправките.

Ако се поднасят като гарнитра на печени меса - към готовите лукчета се прибавя лъжица масло и се поръсват с магданоз, а ако са част от задушени зеленчуци - директно се прибавят.

Телешко по бургундски (продължение)

Когато месото във фурната е готово касеролата се изважда и всичко се пресипва в отделна чиния. касеролата се измива и в нея се връща месото, в което се разбъркват сотираните гъби и глазираните лукчета.

Сосът от печеното се дообработва като първо от повърхостта му се обира мазнината, а след това се оставя на котлона да се редуцира. Трябва като краен резултат да остане около 2 чаши и половина гъст (невероятно ухаещ и с много плътен вкус) сос. Ако е много рядък се засилва котлона и соса се редуцира бързо. Ако е много гъст - може да се добави малко телешки бульон.

Готовия сос се излива върху месото и зеленчуците.

До голяма степен това е рецептата. Ако ще се сервира веднага - касеролата се покрива и се оставя на котлона за 2,3 минути като месото се разбърква със зеленчуците няколко пъти и се сервира с пюре от картофи или някака паста.

Ако ще се сервира по-късно, залятото със соса месо се оставя да изстине в касеролата и се прибира в хладилника. Окол 20-тина минути предида се сервира се слага на котлона да се стопли (със затворен капак), като се разбърква един, два пъти. При поднасяне се поръсва с надребнен магданоз.

Както се убедихте рецептата е малко пипкава, но си заслужава - в това мога да ви уверя. Коко остана наистина очарован. Смисилът на думите му беше, че това е такъв вид ядене, който освен на вкусовите ти рецептори, повлиява и на цялото ти емоционално състояние, като те изпълва с трепет и приповдигнатост. Какво да кажа - съгласен съм напълно!

....

Стига сте се облизвали - беж да гледате филма. А пък защо не и да изненадате любимия с една френска кулинарна фантазия?...

Бели патладжани

Ето и белите патладжани, за които стана дума в няколко рецепти. Много добра статия за видовете патладжани, техните качества и основни начини за готвене и съхранение можете да намерите на сайта "Любими кулинарни рецепти", който аз лично много харесвам.

Салата с печени зеленчуци

Не знам за вас, но аз понякога имам моменти,в които се събуждам в 3 през нощта и по една или друга причина не мога да заспя. Много рядко в тези случаи пускам телевизора, за да пощракам каналите. Именно в една такава безсънна нощ преди няколко седмици попаднах на повторението на „Бон Апети”, в което на Иван Звездев му беше на гости една дама управител на ресторант в Гърция. Тя сподели със зрителите една рецепта за салата с панладжани и чушки, която ни стана любима на мен и Христина в момента, в който я опитахме. Принципно на нея е базиран и пастетът от патладжан публикуван от мен по-рано.

Необходимите продукти (за две порции):

• 1 средно голям патладжан
• 2 големи чушки
• 2 скилидки чесън
• ½ връзка магданоз
• 2 лъжици зехтин
• 150 гр. сирене
• 2 с.л. пармезан

Понеже тогава все още нямахме чушкопек, трябваше да опечем патладжаните с подръчни средства, а именно, увити в метално фолио за печене във фурната. Измитият патладжан надупчих с вилицата и добре увих в металното фолио. По същия начин, но без надупчването, процедирах и с измитите чушки. Сложих ги в добре загрятата фурна и им дадох ъзможност да се опекат за около 20-тина минути. Не е лошо един - два пъти да се надникне под фолиото да се види докъде е стигнало печенето, за да не изгори зеленчука.

През това време, докато се пекат патладжана и чушките – наситних на дребно чесъна и магданоза и ги забърках със зехтина. Посолих и оставих настрана.

Готовите изпечени зеленчуци обелих внимателно (като си изгорих пръстите). Патладжанът буквално се разпада след печенето. Махнах му кората с едно движение и го разделих на две порции. Парчетата поставих в средата на чинията и нарязах на кубчета, като се опитах да запазя формата на патладжана.

Чушките също нарязах на дребно.

Върху нарязания патладжан сложих с лъжицата от магданоза, чесъна и зехтина щедро, да покрие. Отгоре сложих чушките, натроших по една бучка сирене и сложих останалия магданоз. Най-отгоре поръсих с лъжица пармезан. В оригиналната рецепта гостенката на Иван Звездев поръси със сирене „Кефалотири“ и освен магданоз наситни и зелен лук, но първо, не знам какво е сиренето „Кефалотири“, нито знам от къде да си го набавя, нито пък разполагах с пресен лук.

Както казах вече – слатата ни стана любима на мига. На снимката съм я поднесъл с телешки кюфтенца с пармезан и с любимия ни доматен сос.

Добър апетит.

Пастет от патладжани

Да си призная честно, доскоро бях доста скептичен по отношение на патладжаните. Да, да, знам – не съм бил прав! Но, какво да направя, като единствения начин, по който ми ги бяха готвили, бяха пържени и евентуално в доматен сос. Не че бяха лоши по този начин, просто ми идваха твърде мазни. А и принципно сините патладжани не се спогаждат особено със стомаха ми.

Откакто обаче майката на Христина започна да ни снабдява с бели патладжани, нещата съвсем се промениха. Иван сподели, че изобщо не е виждал бели патладжани, да си призная, аз дори не бях и чувал, че има такива преди това. Отначало ги гледах доста подозрително (те така си изглеждат – подозрителни), но после се оказа, че са също така вкусни като сините, но без страничните им ефекти. Оказа се също така, че човек ако се поразтърси из мрежата, може да открие, че освен за печене, патладжаните имат и други гастрономически приложения.

Именно такова едно „приложение” намерих снощи на два от балванските бели патладжани. Принципно моят „пастет” трябваше да служи за гарнитура на сърчицата ми от полента (качамак), но се оказа, че всъщност е доста по-успешен експеримент от основното ястие. А пък понеже си го изимпровизирах и по мой вкус стана бомба!

Необходимите продукти:

• 2 патладжана (бели)
• 100 - 120 грама сирене
• ½ връзка магданоз (една шепа замразен)
• 2 скилидки чесън
• 2 лъжици зехтин

Тука е мястото да се похваля с чушкопека, който майка ми ни подари този уикенд (Голямо благодаря, майко!). Дето се вика – и ние най-сетне открихме на хляба мекото. В чушкопека патладжаните се опичат буквално за 2 минути. Христина ги задуши в една тенджера за още 5 - 6 и вече бяха готови да се пюрират.

И така, представете си семейната идилия – Христина пече чушки и патладжани на чушкопека, аз кълцам чесън и бъркам в купа сиренето…. Елин-пелиновска му работа.

Чесъна на дребно разбърках заедно с шепата магданоз (честно казано ме домързя и използвах от замразения, който Христина държи в камерата за спешни случаи като този). Сложих към тях зехтина, а след това и сиренето. (Който обича зехтин, може да си сложи и повечко, мисля, че само по-хубаво може да стане.) Хубаво намачках всичко на паста и към нея прибавихме обелените горещи патладжани. Те бяха станали толкова крехки, че ги намачках направо с дървената лъжица.

Това е – не е голяма философия, но е МНОГО вкусно. Особено със салата от обелени домати тип „биволско сърце”. Да, имаше и полента, но си мисля, че без нея вечерята щеше да е по-вкусна и по-полезна. Следващия път определено ще сме само на пастет от патладжан и домати