Пълнени гъби с праз и тиквички

Отдавна изпробвана и одобрена рецепта, която отдавна чака да бъде публикувана. На снимката гъбите са с кашкавал отгоре, но той е напълно ненужен. Рецептата е разкошна и ще обере овации - гарантирам!

Необходими продукти
8-10 големи печурки
1 глава лук (кромид)
3,4 скилидки чесън
праз - (парче 12-15 см)
1 малка тиквичка
малко бяло вино
1 не много люта чушка, нарязана на ситно
1 с.л. зехтин или друг вид олио
25 г краве масло
сол и черен пипер
1 филийка сух хляб - надробена на трохи или 2 с.л. галета.

Начин на приготвяне
1. Измийте /изчистете/ гъбите и внимателно отделете пънчетата - ще ви трябват.
2. Нарежете лука и праза на ситно и ги сложете в загрелия зехтин/олио да се запържат. Щом започнат да променят цвета си добавете виното и продължете да задушавате в него лука и праза.
3. Включете фурната на 200 г да загрява.
4. Щом алкохола се изпари добавете нарязания на ситно чесън, нарязаните на ситно пънчета на гъбите, нарязаната на дребни кубчета тиквичка и люти чушки. Овкусете със сол и черен пипер. И продължете да готвите, докато плънката омекне.
5. Добавете кравето масло и щом се разтопи и се поеме от зеленчуците, добавете хлебните трохи, разбъркайте добре и напълнете с плънката гъбите.
6. Намажете леко дъното на тава и ги наредете. Поръсете с малко от хлебните трохи всяка от гъбите - така ще се получи хрупкава коричка. (не обръщайте внимание на снимката - експеримента с кашкавал не беше особено успешен)
7. Печете 20-тина минути или до готовност.

Да ви е вкусно!

Терин с пушена сьомга и крем-сирене

Колкото и да се опитвах да си спомня, така и не можах да се сетя в кой филм главния герой минаваше покрай някаква стена с надпис: " Когато хората си правят планове за бъдещето, Господ си умира от смях”... (... дали пък не беше „Белите не могат да скачат?...) Но това не е и толкова важно. Работата там е, че и аз се поддадох на „изкушението” и поне две седмици преди рождения ми ден започнах да правя планове и да търся рецепти и идеи за купона. Дори ходих на пазар и напазарувах продукти за парти с 35 човека. В един момент разполагах с около 60-тина кошнички за хапки и въобще... за момент наивно си повярвах, че ще мога да преодолея инерцията на житейските ни и инфраструктурни проблеми и въпреки липсата на ток ще успея да се подготвя подобаващо. Е, както колегите знаят – почерпката беше само от сладките, които приготви Христина.

Няколко дена по-късно, когато вече нямаше нужда да бързам и рождения ден беше „спасен” от негърчетата, домашните трюфели и еклерите на Христина, си казах, че щом продуктите така и така са на лице би било добре да ги оползотворя. Така де, всеки ден с любимия човек е празник, защо „обикновените” вечери да нямат леко празничен привкус? Ето така в няколко поредни вечери направих една по една повечето от идеите, които бях приготвил за рождения си ден. Без излишта скромност ще си призная, че много ни харесаха. За съжаление, само ние си ги опитахме....

На рецепта за този терин е от сайта на списание "Меню", където могат да се намерят много добри идеи за парти-хапки.

Необходимите продукти:

• 4 големи филии черен хляб - аз взех от немските ръжени хлебчета без брашно
• една опаковка крем-сирене "Филаделфия"
• 2 с.л. доматено пюре или лютеница
• 1 ч.л. лютив червен пипер
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 1 стрък пресен лук, нарязан на ситно
• 1 ч.л. настърган хрян (или хрянова паста)
• 1 ч.л. настърган джинджифил (или изсушен)
• 2 с.л. нарязан копър
• 150 - 300 гр. пушена сьомга (според предпочитанията)

След като проверих какво е "терин" - се оказа, че това е гледжосан съд за печене с отвесни стени и правоъгълна или овална форма. По името на съда, гозбите които се готвят в него, имат подобна форма - явно се наричат "терин"-и. В този случая, мисля, че изборът на име е продиктуван от формата на ястието преди да се нареже на хапки.

И така.

От крема-сиренето направих два пастета. Към първата половина добавих лютеницата, червения пипер и чесъна, а към другата - лука, хряна, копъра и джинджифила. Принципно може да се отдели и от двата вида пастет по малко за украса, но ние нали готвихме за домашно ползване, та си спестихме орнаментиката.

В основата се слага една филия. Намазва се с малко от бялата смес, покрива се със сьомга, слага се и от оранжевата смес и отгоре се поставя следващата филия. Следва се тази последователност докато не свърши някой от продуктите и се завършва отново с филия.

Теринът се опакова с фолио и се слага във фризера за 40-50 мин. Ако се направи сутринта, ще е идеален за вечеря с чаша бяло вино.

Преди сервиране нарязах терина на пастички. За по лесно първо го надупчих с клечките за зъби и след това рязах около тях - иначе шансът конструкцията да се разпадне е доста голям.

Вечеряхме със салата от краставици, копър и ябълков оцет и зелени маслини за гарнитура. Комбинацията беше отлична, особено с чаша леко, трапезно бяло вино.

Банички с къри пиле

Петък е денят на майстора! Нали така?.. Абе, какво ли не измислят хората само и само да си спестят малко работа. Ние пък с Христина измислихме ”Кулинарния петък” (да, Симо, да, хрумването беше твое, но така и не ни сготви нищо...). Не е ясно още дали петъшното хапване ще прерасне в традиция, но си струва да опитаме, а и идеята беше радушно приета от колегите и на двама ни.

Аз отдавна тая в себе си слабост към храната за партита – разните му там хапки, сладки и всякакви красиво изглеждащи глезотийки за небцето. Изглеждат ми много фини, винаги са с концентриран вкус, а комбинациите и възможностите за импровизации са неограничени. Дори си бях донесъл от Щатите една книжка за декориране, но така и не стигнах до нея, макар Христина да беше много ентусиазирана. А този вид храна е и най-лесен за споделяне. И понеже исках да споделя с колегите, четящи блога, освен снимков материал и малко „хапков” материал – измислихме „Кулинарния петък”. Принципно аз и преди това носех на Иван някои от готварските ми опити за мнение преди да ги кача на блога, и сега само разширихме броя на гладниците,… пардон, критиците.

Но стига предисловия! Ето и списък на

Необходимите продукти:

• 1/2 пакет фини кори за баница
• 100 г разтопено масло
• 1 с.л. настърган лук
• 250 г сварено пилешко месо или месо от пушено пиле
• ½ ч.л. паста червено къри
• 1 с.л. белен слънчоглед за поръсване
• 1 с.л. лимонов сок

За сос бешамел:

• 1 с.л. масло
• 1 с.л. брашно
• 50 мл сметана
• 50 мл. вода
• сол на вкус
• черен пипер на вкус

Баничките ги намерих в сайта Кулинарно - в кухнята с Йоана, където тя описваше нейното парти по случай рождения й ден, а всъщност рецептата е от сп. Меню. Следвал съм я почти дословно като си спестих магданоза и направих бешамел-а със сметана и вода вместо мляко (защото сутринта като станах се оказа, че сме свършили млякото).

Подготовката всъщност започна предишната вечер, когато сварих пилешкото. Сутринта като станах го надробих на дребно (вечерта нямах нерви да го изчакам да изстине). После настъргах лука и го запържих в една супена лъжица масло, добавих половин лъжичка къри паста (вкусът на кърито, по мое мнение, е доста екзотичен и не ми се рискуваше излишно), добавих наситненото пилешко, солта, черния пипер и изстисках половин от „сладките” балвански лимони (с които ни снабдява майката на Христина).

Като се опържи всичко добре, оставих настрани и се заех с бешамела. Към разтопената лъжица масло добавих лъжица брашно и залях със сметаната при постоянно бъркане. Долях и водата и продължих с НЕПРЕКЪСНАТОТО БЪРКАНЕ. Това е тайната на бешамела – бъркането и многократните опити докато се придобият умения за хомогенизирането му. Посолих и добавих запърженото пилешко. Образува се нещо като меко, месесто, месно тесто – идеално за плънка.

Тука дойде пипкавата част. Всяка баничка се прави от три кори. Намасляват се с маслото и се слагат една върху друга. Големите листове се нарязват на по 12 правоъгълника и всеки правоъгълник се навива на пуричка с малко (или много – по желание) от плънката.

Като се наредят в тавата – отгоре ролцата също се намазват с малко разтопено масло, поръсват се с беления слънчоглед и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато се зачервят.

Понеже ние с Христина така и не успяхме да си хапнем от баничките колкото ни се искаше няколко дена по-късно си направихме отново. Този път опитахме нова технология за навиването - трите намазнени кори ги навихме на по-едри рула с плънката и нарязахме на пънчета. Ето и резултата:

Като изключим критиката, че са твърде малко и че не сме помислили за вегетарианците – баничките пожънаха небивал успех и сред моите колеги и сред тези на Христина. До следващия петък, колеги!...