Както вече писах в предишния пост от електронното списание hera.bg ме поканиха на интервю на тема мъжете в кухнята. Това са пълните, нередактирани отговори на интервюто. И понеже сигурно съм единственият кулинарен блогър, който никога не е предизвикван да сподели в лексиконен формат нещо за себе си (аз и без това си твърде много), реших да публикувам тук интервюто и отговорите, които се надявам да ви позабавляват.
Много забавна беше и "фотосесията" в домашни условия с децата, които така и не разбраха какво точно правим с тях рано сутринта и то върху плота в кухнята, където никога не са били. Беше забавно. Искам да благодаря на списание hera.bg за вниманието и професионалното отношение. А на вас - приятно четене.
Здравей, на нас от Hera.bg ни стана интересно как един мъж може с такава страст да готви и то толкова вкусно. Кажи ми, откъде се появи?
Готвя от дете. Понякога се налагаше, а понякога просто апетитът ми идваше в повече. Хубавото е, че родителите ми се доверяваха и не ми забраняваха достъпа до фурната, а брат ми като основен дегустатор на нещата, което правех, ме окуражаваше неимоверно със скорострелното си ядене. А той се водеше злоядо дете. Не че се хваля… Тези ми кулинарни напъни така и не стигнаха по-далеч от готвенето с яйца, но за сметка на това мисля, че постигнах истински висоти в приготвянето на гювечета. По едно време бях започнал да ги готвя в… тави, почти откривайки концептуално… мусаката.
В студентските ми години не ми се налагаше да готвя много, но пък имах много хора, от които да черпя вдъхновение. „Готвенето” ми по това време се изчерпваше до голяма степен с затоплянето на манджите, които майка ми изпращаше всяка седмица, прилежно опаковани в голяма "димитровградска" чанта по шофьорите на маршрутките от Търново. За сметка на това пък в студентски град имах късмета и щастието да се запозная наистина с уникални образи. Единият ми съквартирант например учеше счетоводство, но истинската му страст беше футбола. Все още си спомням с умиление за онзи път когато ни приготви… чипс. „Кухнята” ни заемаше пространството в средата на стаята между трите легла и бе „оборудвана” с един котлон на реотани (на който обикновено си препичахме филии) и чиния от алпака, като тези в казармата. Няма да забравя и вегетарианската ми съквартирантка, която за рождения си ден ни приготви една удивително вкусна яхния със свинско, без дори да я опита, като твърдеше, че за подправките се ориентирала само по миризмата. Най-популярната книга из общежитията беше „Какво да сготвя докато мама я няма” и се разменяше от ръка на ръка, а времената в края на 90-те бяха гладни и ни караха да бъдем изобретателни. Едно от първите си кулинарни откровения получих когато за първия ни 8-ми декември отидохме в Пловдив на гости на група приятели (на двама от които кумувах няколко години по-късно) и там за първи път ядох…. домашни крутони! Идеята ми се стори гениална! Беше си наистина „life changing experience”!
В София вече ми се налагаше да готвя, но бях добре подготвен и черпех вдъхновение от „богатия” си житейски опит. Ентусиазмът ми нямаше граници, за разлика от възможностите ми, но това не ми пречеше да имам мнение по основни въпроси като например как се режат картофите за яхния. Сигурен съм, че кумицата ми още помни какъв разгорещен дебат (с елементи на свада) водихме за това дали картофите за яхния трябва да се режат на кръгчета или на кубчета.
Според мен е по-важно човек да съхрани в себе си желанието, а с опита и времето вече може да го надгради в умение и знание. Както се казваше в „Рататуи” :„Всеки може да готви”. Въпросът дали ИСКА и му ХАРЕСВА са вече съвсем други неща.
А на мен ми харесва. С времето все повече. Имаше период когато готвех толкова колкото да имам какво да хапна, да впечатля някоя особа от женски пол или просто, за да имам рецепта, която да опиша в блога си. Всъщност това, което ме привлече в кулинарното интернет пространство беше възможността да пиша. Водя блога си по такъв начин, че имам два вида читатели – тези, които се интересуват от рецептите и тези, които го следят заради уводите ми, които се опитвам да представя като литературни миниатюри. Вече за съжаление нямам много време за писане, но пък желанието за готвене разцъфна в страст.
Има ли нещо у детството ти, което повлия на това хоби? У вас, кой готвеше, когато беше малък?
Готвенето в нашата къща беше по-скоро необходимост. 90-те не бяха години на изобилие и разкош, а и родителите ми работеха твърде много, за да им остава време за творчество в кухнята. Животът ги беше научил да са пестеливи и експерименти не се правеха, защото не бяха оправдани. Готвеха се обикновени, класически, засищащи рецепти. От едно пиле се правеха няколко ястия, а баници се правеха по случай и с не повече от 2-3 яйца.
После се появиха кулинарните предавания по телевизията и нещата започнаха полека да се променят. Все още си спомням колко ни шокира концепцията за капама, която Ути представи по време на Коледните празници през първия сезон на предаването си. Толкова много месо в едно ястие!!! Буквално ни се преобърна представата за това каква може да бъде храната – пиршество, разкош и глезотия. В следващите години по време на новогодишните празници, когато всички се събирахме в къщи, баща ми обикновено се впускаше в джазови импровизации на тема готвене и сътворяваше по някоя вкусотия, за която после си спомняхме с умиление. За съжаление той така и не си записа или повтори нито една от тези рецепти.
Как съчетаваш икономист с кулинар? Може ли да се възприеме като релакс след напрегнатия работен ден?
Не се и опитвам. Не мисля, че има нужда. Имам изключителния късмет да работя във фирма, в която голяма част от колегите, в т.ч. мъжката част, готвят. Единият, освен че е финансист, е и дипломиран готвач. Също така и шефът ми е истински гастроном. С него винаги имаме кулинарни теми, по които да споделяме идеи и опит. Често се случва колежки, които са наоколо докато си говорим, да имат нужда от пояснение за какво точно става дума. А откакто аз активно споделям кулинарното си увлечение из офиса, това провокира любопитството и ентусиазма на много колеги да споделят своя опит или да се престрашат да приготвят нещо ново, различно и предизвикателно.
Как се роди идеята за Блоговодител, какво представлява?
Идеята за Блоговодител се роди през есента на 2010 г. Гледах „Социална мрежа” и филмът буквално взриви въображението ми. По това време имах всякакви идеи за развитие на кулинарния ми блог и този филм всъщност ми даде необходимата насока, в която да канализирам клокочещия в мен ентусиазъм. На другия ден споделих идеята си с колегата, с който преди това бяхме работили по няколко интернет страници за поезия и проза, без дори и да се надявам, че ще успея да го привлека за каузата, но той се съгласи да работим заедно и така започна всичко. Структурирахме базата данни и пренареждахме дизайна близо една година, докато стигнем до някакъв вариант на сайта, който да ни хареса до степен такава, че да го представим на публиката. Стартирахме с над 5000 рецепти и почти 100 блога. Идеята ни беше да създадем сайт, който да е и своеобразна социална платформа и да обединява българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигурява видимост и популяризация на тази общност от непрофесионалисти, готвещи за удоволствие. Инициативата ни се прие много добре от кулинарните блогъри, които подкрепиха опита ни да създадем нещо полезно за всички. В момента имаме над 13 500 индексирани рецепти и следим близо 150 кулинарни блога. Всеки ден при нас може да намерите най-новите рецепти и кулинарни идеи споделени в интернет пространството, както и да потърсите някое съкровище в огромния ни архив. Предоставяме уникални възможности за търсене на рецепти - по категории, по ключови думи, по продукти. Буквално може да въведете продуктите, които имате в хладилника си и ние ще ви предложим най-подходящите рецепти, които да приготвите. Отворени сме за идеи и предложения и се опитваме да направим сайт, който да е максимално полезен на своите читатели.
Кой готви вкъщи, жена ти сигурно е истинска щастливка, как възприема тя кулинарните ти страсти?
В къщи готвим и двамата. Съпругата ми често ме пита какво да сготви докато е с децата през деня. Все пак пред очите ми минават по няколко десетки рецепти на ден, така че съм логичният извор на идеите за вечеря. Когато тя не успява, аз планирам нещо по-бързо за приготвяне и се опитвам за 30тина минути да сме на масата. Готвенето в компанията на две бебета, които постоянно изискват вниманието ти, е наистина голямо предизвикателство. Събота и неделя пада истинското готвене. Приготвям закуска, няколко ястия, а обикновено има и десерт.
Жена ми одобрява хобито ми доколкото то допринася за семейното благо. Но също така изпитва и затруднения, защото покрай Блоговодител изискванията ми към храната станаха по-големи. Може да прозвучи странно, но желанието ми да приготвя нещо сладко почти никога не среща положителен прием – не, че не се харесват нещата, които приготвям, дори напротив, но веднъж приготвени десертите трябва и да се изядат, а това води до проблеми с теглото…..
Любима рецепта, какво обичат децата?
Обичам вкусните и интересни ястия. Любопитен съм за храната и предпочитам дадено ястие да не го готвя два пъти – все пак има толкова много неща, които може да опита човек. Децата ми реагират различно на храната, която приготвям. Малкият ми син яде всичко, което направя и иска още, а дъщеря ми рядко опитва каквото и да направя. Тя е най-големият ми критик и предизвикателство. Повтарям си, че е от възрастта и като стане малко по-осъзната ще започне да харесва храната ми. Иначе обича да ѝ правя палачинки. Обича също така да ми помага в готвенето – да бърка сместа за палачинките, да реже с формички бисквитки и въобще – да се цапа. Веднъж дори приготвихме торта с нея – тя изрязваше с формички разни весели неща от фондан. Накрая дори не пожела да опита от тортата.
Какво е отношението ти като кулинар по въпроса за здравословното хранене? Има ли то място в твоята кухня?
Моето вътрешно усещане е, че идеята за здравословно хранене до голяма степен е противопоставена на кулинарията на концептуално ниво. Какво имам предвид? Вземете например класическата кулинария и постулати – в основата им е постигането на концентрирани и многопластови вкусови усещания, чрез използване на разнообразни техники за (термична) обработка и комбиниране на продукти от животински и растителен произход. Здравословното хранене от своя страна предполага консумиране предимно на свежа храна от зеленчуков произход и избягване на смесването на продуктите. Лично за мен това е много сложна дилема, пред която се изправям всеки път, когато съм в кухнята. Това, което съм успял да наложа за себе си е, че съм си изградил система от няколко лесни трика и техники, с които се опитвам да повиша качеството на домашното готвене и храна. Така например се опитвам да използвам многобразие от зеленчуци за сметка на картофите и ориза, които имат малка полезна хранителна стойност. Старая се да опитвам нови продукти, както и да правя различни комбинации, за да разнообразявам храната в къщи. Ако готвя на тиган, се опитвам да не пържа, а да задушавам храната като използвам равни количества мазнина и вода и готвя под капак. Обикновено пека на оребрен тиган без мазнина или във фурна на по-ниска температура. Не използвам слънчогледово олио от години, а готвя със зехтин и олио от гроздови семки. Старая се да готвя по-рядко червени меса и по-често пиле и риба. Не използвам йодирана сол, а калиева и се ограничавам в количествата, но за сметка на това експериментирам с най-различни подправки и никога с готови овкусители и бульони. Вкъщи сме ограничили тестените изделия и полагаме усилия да овладеем проблема с шоколада и сладките неща. Трябва да си призная, че преходът ми беше много труден и все още понякога е въпрос на усилие на волята, но в това отношение съпругата ми е много съвестна и ме насърчава.
Смяташ ли, че днешните деца се хранят здравословно, ти самият ли приготвяш ли ястия на твоите в смисъла на здравословното хранене?
За съжаление днешните деца са в много неизгодно положение по отношение на здравословната храна и изграждането на добри хранителни навици. Трудно е, защото от една страна не винаги има човек време да готви в забързаното ежедневие, от друга – твърде малко останаха продуктите, в качеството на които можеш да си сигурен. Не на последно място идва и проблема с лесната достъпност и голямото разнообразие на полуфабрикатите и сладките изкушения. Много ми е трудно да обясня на дъщеря ми, която е на три години, че шоколадчетата не са полезни за здравето ѝ, или че чипсът, който ѝ предлага другото дете е вреден - та другото дете изглежда толкова щастливо докато го хрупа…. А влиянието върху психиката на детето е повсеместна – телевизия, интернет, общуване с другите – децата са изключително любопитни и искат да опитват нови неща и изпуснеш ли ги от контрол започват да искат само това, което им доставя най-голямо удоволствие и им е най-вкусно. А това разбира се, е сладкото. От друга страна, и ние сме хора и имаме спомени от своето детство и искаме да оставим в децата си приятни спомени, към които те да се връщат с носталгия в бъдеще, както и ние днес с умиление си спомняме за мекиците на баба, сладките локумки със свинска мас, бялото сладко и още и още любими вкусотии. Сложно е – аз лично нямам решение, боря се със себе си, правя компромиси, но се опитвам да не прекалявам и се надявам, че с времето ще успея да възпитам в децата си уважение към собствените им тела.
Чувала съм, че големите готвачи обичат да хапват съвсем прости неща, какво готвиш ти за себе си?
Част от удоволствието в готвенето е да готвиш за някого, да доставиш някому удоволствие. И най-вече да получиш похвала, за това което си направил, пък била тя под формата на и петминутна тишина над масата. Най-приятно ми е да готвя за семейството и за приятелите ми. Случвало ми се е след полунощ да започвам кекс защото Божидара мимоходом е споменала, че и се хапва такъв за закуска.
Ако готвя за себе си си позволявам рецепти, които иначе нямат място на семейната трапеза, например по-пикантни ястия или интересни комбинации от продукти, които знам, че не биха се харесали на съпругата ми. Обикновено нямам време за отделно ястие за мен, но на закуска мога да си позволя известни фриволности, та били те и под формата на бъркани яйца, но приготвени с маскарпоне, авокадо и див лук, например.
Какво можеш да кажеш за нашите читателки, като мъж кулинар?
Утроете списъка с рецептите, които обикновено готвите. Направете си труда да потърсите някоя интересна рецепта в интернет или се абонирайте за сайт, който ежедневно публикува нови рецепти.
Излезте от границите на познато и рутината – само така ще имате шанса да изпитате нещо ново и вдъхновяващо. Не се страхувайте от непознатите и неизпробвани ястия – сред тях ще откриете истински съкровища.
Не гответе по принуда, а за да зарадвате, изненадате и доставите удоволствие и радост както на себе си, така и на хората, за които готвите.
Поне веднъж на месец пригответе нещо в по-големи количества, занесете го на работа и почерпете колегите си – ще се изненадате колко зареждащо ще ви подейства благодарността им.
Планирайте седмицата си, така ще спестите пари и време в кухнята.
Опитайте се да ядете по-разнообразна храна, като наблегнете на зеленчуците – това ще повлияе и на настроението и на здравословното ви състояние.
Направете компромис със себе си и за следващия си празник си поискайте хубав тиган, качествен нож или по-висок клас миксер – половината от готвенето е в добрите уреди и пособия, които използвате.
