Бавно печено свинско (pulled pork)

Това е един от най-любимите ми спецалитети - бавно печено месо с апетитна коричка. Идеята е да се имитира печене в пещ, но в домашни условия. А рецептата е идеална за много гости и е особено подходяща ако навън времето е студено и мрачно - осигурява много ядене, а и затопля къщата.... Месото става разкошно и не е сухо, а е крехко и разпадащо се - мечта! Нали знаете - хубавите неща стават бавно.

Необходимите продукти

2 кг. свински бут без кост или друго евтино парче, но да не е много мазно (аз си поръчах от Вашата месарница)

2 с.л. червен пипер

2 с.л. кафява захар

1 с.л. сол

1 - 2 ч.л. черен пипер

1 с.л. чесън на прах

1 с.л. чубрица

1 ч.л. риган

щипка канела (по желание)

1 ч.ч. червено вино

1. На първо време смесете всичките подправки. Измийате леко месото и го подсушете добре. Поръсете го щедро със сместа и го обтрийте добре. Опитайте се да сложите цялата смес върху месото. Ако имате време и търпение - оставете го за час (на открито) да поеме от ароматите.

2. Сложете месото във фурната и я включете на 120 гр. 

3. След три часа - извадете месото и го полейте с червеното вино. Върнете го обратно във фурната.

4. След още 3 часа залейте месото със соса и засилете фурната на 180 градуса.

5. След 30-45 мин извадете месото увийте то в алуминиево фолио и го оставете да си почине за поне 30 мин.

6. Сложете месото върху дървена дъска и си вземете ВИЛИЦА - да, вилица, защото е толкова крехко, че не се реже с нож, а се разпада.

Да ви е вкусно!

Мусака с кълцано месо

Мусаката никога не е била от най-любимите ми ястия. Не, че не ми харесва, просто в къщи рядко се готвеше и така и не съм си изградил навика да я хапвам. Още повече, че през годините в училищните и студенски столове върху мен са експериментирали уменията си толкова много "готвачи" с тяхната" визия" и основно правило - мусаката да е от възможно най-евтините продукти, че честно казано си е цяло чудо факта, че все още съм склонен да хапвам мусака. Интересен факт е, че за първи път готвих мусака в ... Щатите за една вечер на Българсаката кухня и въпреки, че според мен се получи доста мазна и определено не по моя вкус, всички чуждестранни студенти бяха възхитени от концепцията и вкуса на ястието. (!?!) Но да не задълбавам излишно в собствените си спомени и светоглед. Предложението по-долу не е по-различно от стандарните мусаки, в него няма патладжани и тиквички, а само традиционните месо и картофи. Разликата е, че месото е наистина месо, а не жалкото подобие, което ни пробутват за месо в предварително пакетираната кайма. Според мен така трябва да се е правила мусаката първоначално - от накълцано месо и картофи. И вкусът и усещането в устата са съвсем различни от мусаката с мляно месо и според скромното ми мнение - в пъти по добри. Опитайте - убеден съм, че ще ви хареса, въпреки, че усилието е една идея по-голямо.

Необходимите продукти

500 гр. хубаво телешко месо

250 гр. хубаво свинско месо (филе, рибица)

750 гр. картофи

2 червени чушки

1 ср. голям морков

1 гл. кромид лук

1 ч.л. червен пипер

4 яйца

2,3 с.л. (с връх) кисело мляко

2 с.л. брашно

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

телешки бульон

чубрица

сол

черен пипер

олио/зехтин

вода

Най-хубавото на мусаката с кълцано месо е, че човек може да си подбере месото. Да, в някои супермаркети и месарници ти мелят месото, но е трудно да попаднеш на място където хем месото да е хубаво и прясно, хем и да се съгласят да ти го смелят. За това най-добре е да си вземе човек дву хубави парчета месо и да не се занимава повече. Точно така направих и аз.

Месото накълцах със сатърче като първо нарязах на тънки пържолки, а после всяка пържолка допълнително напарчедисах. От нам насетне технологията е съвсем същата както при мусаката с мляно месо.

Лука наситних на дребно и сложих в сгорещеното олио да се позапържи. Добавих накълцаното месо и запържих почти до готовност. Като стана месото добавих и нарязаните на кубчета картофи и нарязаните на дребно червени чушки и морков и те да усетят от запръжката.

След пет, шест минути бъркане добавих червения пипер, чубрицата, сол на вкус и черен пипер. 30-тина сетунди по-късно залях всичко с телешкия бульон, който предварително бях разтворил в чаша гореща вода. Разбърках добре и се уверих, че течността почти покрива картофите (долях и малко вода) и сложих тавата във фурната на 200 градуса.

40 минути по-късно (или когато картофите вече бяха готови сварени) извадих тавата и залях всичко със яйчената заливка. Тук е момента да прецените, дали в тавата няма твърде много останала течност. Ако ви се види в повече - спокойно можеше да махнете част от нея.

Заливката приготвих по стандартния начин - сложих содата в киселото мляко и му дадох възможност да шупне. Чукнах яйцата в него и разбърках добре. Добавих брашното и бакпулвера и отново разбърках докато се получи гладка смес. Според Христина за заливката най-много се слагат 2 яйца, но аз съм на принципа - като има, има.

Залятата мусака отново върнах във фурната докато коричката се доопече и хване приятен за окото загар.

Готовата мусака е хубаво да се остави да си отдъхне за 15-тина минути преди да се сервира. Според мен мусаката се сервира с кисело мляко, защото в по-голямата част от случаите каймата е много мазна. При кълцаната мусака - този момент го няма защото се използва само чисто месо, но не пречи за обогатяване на вкуса да се поднесе и с кисело мляко. Въпрос на вкус.

П.П.
Колкото и неочаквано да беше за мен, ето че и аз получих награда това лято. Тя е от Мони, на която благодаря за вниманието.

Винен кебап

Дарито не й се спи и Христина се "бори" с нея в спалнята, аз съм в хола, пуснал съм си "Фиеста ТВ" и се "боря" с поредната ангина за този сезон. Не ми върви тази зима и това е - дали е лош късмет или от недоспиването имунитетът ми се е разклатил, все още не е ясно, но се надявам да се разбере след около две седмици, когато възнамерявам да се подложа на по-детайлни изследвания (т.е. сигурно пак ще излизам в отпуска, Ивански, имай го предвид). Хубавата част в цялата история е, че Джей за втори път, по стечение на обстоятелтвата, имаше възможност да ме подслони у тях за първите няколко дни (докато съм заразен и сработят антибиотиците), за което съм му много благодарен.

Виненият кебап е една от доста често готвените гозби в нашата къща, но за съжаление много рядко успявам да направя снимка, която да ми хареса поне малко, за да мога да споделя рецептата. Е, този път мисля, че ми се получи достатъчно добре и бързам да допълня блога си с тази вкуснотия.

Необходимите продукти
750 гр. свинско месо (от бут)
2 с. л. зехтин
1 глава лук (кромид)
1/2 ч. червено вино
1 кубче бульон телешки ребърца (по желание)
2-3 дафинови листа
3/4 ч.чаша доматен сок
червен пипер
бахар
сол
черен пипер, млян и на зърна

за гарнитурата
1 ч.ч. ориз
3 ч.ч. вода
1 кубче пилешки бульон

Приготвянето на тази класика в жанра започвам с нарязването на лука, защото веднъж започне ли се със запържването на месото, време не остава. Месото предварително измивам, подсушавам и нарязвам на парчета. Размерът на парчетата трябва да е такъв, че да позволява да се хапват на една хапка. Щом месото започне да придобива апетитна коричка от всяка страна, добавям нарязания лук и разбърквам докато омекне.
Следващият аромат, който следва да се надгради, е червеният пипер. Добавям го и го оставям за няколко секунди да се запържи. Запърженият червен пипер е един от най-любимите ми аромати за всички времена.
Следва виното - класическият начин за приготвяне на винения кебап изисква използването на червено вино, но моите лични предпочитания са към сухите бели вина. И в двата случая резултатът е чудесен. След няколко минути в пара и алкохолни изпарения при месото остава само поредният надграден аромат, този път плодов - на грозде.
Докато се рудецира виното, за секунда се отделям от тигана и в голяма чаша сипвам вода и я слагам аз две минути в микровълновата. Щом водата се сгорещи, разтрошавам кубчето бульон и добре го рабърквам докато се разтвори. Готовият бульон отива при ароматизираното месо. Добавям и доматения соТук е моментът в соса да се плъзнат дафиновите листа, леко да се посоли (внимание бульонът вече е осолен) и да се добавят бахара и черния пипер на зърна. Добавям още вода приблизително колкото да се покрие месото и оставям да къкри (в нашия случай на 6-та степен от 9 възможни).
Тук се заемам с ориза. Понеже той е гарнитура и основният акцент на кебапа е в месото и соса, с ориза го давам хайлашката. Стоплям водата, разтварям бульона и добавям измития ориз. Това е, следва бъркане - от едната страна месото и соса, от другата ориза за гарнитура.
Месото оставям да къкри докато сосът не придобие гъстотата, която ми харесва - не го обичам много рядък, а оризът оставям леко пръхкав и влажен.
Щипвам малко захар и добавям към кебапа, за да обера киселата жилка и след има няма 20-тина минути всичко е готово.
Аранжирането е по желание на готвача. Според мен - това е загубена кауза, дори и да се подреди добре в чиниите - до минута две сосът прониква в ориза и аранжировката вече не е същата - номерът е дотогава вече да сте опитали първата хапка, след нея вече вида на яхнията вече няма да има никакво значение ;) единствено ще е важо - има ли още сосче.....

Ярешко по балвански

Ако преди 7 години (преди да срещна Христина) някой ми беше казал, че ще ям (и ще ми харесва) ярешко, сьс сигурност:
1. щях да го питам на кое животно малките се наричат ярета; и
2. щом разберях, че са на козите, определено щях да му се изсмея невярващо.
Е, 7 години по-късно не само ям, но и готвя ярешко, че и дори го препоръчвам като рецепта в блога си.... Последното идва да покаже колко непредвидим е животът и колко преходни са човешките убеждения, принципи и светоглед, когато се сблъскат с безцеремонността и непукизма на всекидневието. Хубаво е човек да има убеждения, на които държи; истина е, че историята се пише от онези индивиди, които отстояват принципите си докрай, независимо от трудностите и обстоятелствата, но нека бъдем обективни; "принципът": "Не ям ярешко" не може да си напише собственоръчно името, камо ли нечия История. Човек трябва да прави преоценка на принципите си в контекста на настоящето и да подбира актуалните и приложимите. По отношение на ярешкото трябва да си призная, че принципът ми за неяденето му се оказа неактуален. Димитрови винаги сме били крайно консервативни по отношение на храната, но сродяването с Петрови внесе някои свежи попълнения, ако не на всички Димитрови, то поне в моите хранителни навици. Е, все още не мога да ям белмъш* (или както му викат в Балван - "бял мъж" - особено апетитно наименовение), но пък знае ли човек...

Старите рецепти е трудно да ги опишеш с точни мерки, особено когато майсторите, които ги приготвят, са ги правили в продължение на десетилетия и вече отдавна работят по усет и използват мерни единици като "малко", "една шепа", "колкото за вкус" и т.н. Още повече, че в Балван златното и най-стриктно следвано правило е: "едно към кесим". Така че количествата на продуктите, дадени по-долу, следва да се приемат ориентировъчно и според търсения резултат (повече сос или по-пикантен вкус и т.н.).

Необходимите продукти
1 кг ярешко
1 с.л. брашно
1/2 с.л. червен пипер (сладък)
1 с.л. олио
2/3 - 1 ч.ч. доматен сок
1-2 дафинови листа
няколко зрънца бахар
няколко зрънца черен пипер
сол
черен пипер смлян
1/2 - 1 бира (или бяло вино)
вода

Основното в рецептата е месото да е прясно и да е от младо яре.
Измихме дорбе месото и го овкусихме със сол и пипер предварително и го оставихме да "отдъхва" докато направим соса. Идеята на соса е да е нещо като рядка каша. За да го получим, смесихме брашното, червения пипер, олиото и една-две лъжици вода. Добре оваляхме месото в червената каша и го подредихме в тавата за печене.
Искам да направя уточнение, всъщност две - на Балван рецептата винаги се прави със сладък чеврен пипер и с бира. Аз лично предпочитам месото да е по-пикантно и освен сладък бих сложил и малко лют червен пипер. Другото нещо е,че бирата е на почит у семейство Петрови, особено по отношение на готвенето на ярешко. Проблемът е обаче, че у нас бирата в хладилника е изключение и никога правило, за разлика от виното, с което винаги гледам да съм запасен (основно за приготвянето на сосове). В този ред на мисли, ние приготвихме ярешкото с бяло вино, а не с бира и мога да ви кажа, че резултатът беше много добър. Плодовите аромати според мен дори са малко по-подходящи от аромата на хмел.
Оваляното в кашичката месо заляхме с доматения сок, виното и малко вода (тук съотношенията са едно към кесим - идеята е месото да се покрие поне до половината, а ако искате повечко сосче - може да долеете с вода или евентуално с вино за по-силен аромат). В соса поставихме две дафинови листа, няколко зрънца бахар и черен пипер. Покрих с фолио и сложих в загрятата на 200 градуса фурна за два часа.
В Балван Петров пали пещта и слага месото късно към полунощ, за да е готово на сутринта. Друго си е печеното на пещ месо, но в градски условия трябва да се задоволяваме с печено на фурна, което не е никак лошо - само да вметна.
След два часа махнахме фолиото и оставихме за още 30-тина минути, за да се запече месото.
Да обяснявам ли какво се случва, когато горещото месо се сервира с топъл хляб, някаква свежа зелена салата и чаша вино?... Животът придобива смисъл!
Наздраве!

*кутмач