Бавно печено свинско (pulled pork)

Това е един от най-любимите ми спецалитети - бавно печено месо с апетитна коричка. Идеята е да се имитира печене в пещ, но в домашни условия. А рецептата е идеална за много гости и е особено подходяща ако навън времето е студено и мрачно - осигурява много ядене, а и затопля къщата.... Месото става разкошно и не е сухо, а е крехко и разпадащо се - мечта! Нали знаете - хубавите неща стават бавно.

Необходимите продукти

2 кг. свински бут без кост или друго евтино парче, но да не е много мазно (аз си поръчах от Вашата месарница)

2 с.л. червен пипер

2 с.л. кафява захар

1 с.л. сол

1 - 2 ч.л. черен пипер

1 с.л. чесън на прах

1 с.л. чубрица

1 ч.л. риган

щипка канела (по желание)

1 ч.ч. червено вино

1. На първо време смесете всичките подправки. Измийате леко месото и го подсушете добре. Поръсете го щедро със сместа и го обтрийте добре. Опитайте се да сложите цялата смес върху месото. Ако имате време и търпение - оставете го за час (на открито) да поеме от ароматите.

2. Сложете месото във фурната и я включете на 120 гр. 

3. След три часа - извадете месото и го полейте с червеното вино. Върнете го обратно във фурната.

4. След още 3 часа залейте месото със соса и засилете фурната на 180 градуса.

5. След 30-45 мин извадете месото увийте то в алуминиево фолио и го оставете да си почине за поне 30 мин.

6. Сложете месото върху дървена дъска и си вземете ВИЛИЦА - да, вилица, защото е толкова крехко, че не се реже с нож, а се разпада.

Да ви е вкусно!

Котлети с горчица и салата с боб / Chops with mustard and bean salad

Искам да ви предложа една успешна комбинация от вкусове, които ви гарантират овации на масата. Опитайте!

Време: 20-25 минути

Порции: 2

Необходимите продукти

2 бр. свински котлети с кост

1 с.л. дижонска горчица

1/2 с.л. кафява захар

сол и черен пипер

1 лимон, нарязан на парчета

За бобената салата

1 консерва бял маслен боб

1 шепа магданоз нарязан на ситно

1 с.л. зехтин

1 с.л. лимонов сок

сол и черен пипер

1 - 2 скилидки чесън, нарязани на ситно

2 пера зелен лук, нарязани на ситно

1 ч.л. дижонска горчица

Начин на приготвяне

1. Пуснете фурната да загрява на 220 С.

2. Направете по няколко разреза по ръбовете на котлетите, за да не се огъват при печенето и ги овкусете със сол и черен пипер. Загрейте оребрен тиган и запечатайте котлетите за по 3-4 минути от всяка страна. 

3. Смесете горчицата и захарта. И намажете запечените котлети, сложете ги в тава и гипъхнете да се запекат във фурната за 8-10 минути.

4. Отворете консервата боб, оцедете течността и изплакнете боба под течаща вода. Сложете в купа и добавете всички продукти. Смесете добре.

5. Извадете котлетите. Отопете с две филийки соковете от дъното на тавата и ги използвайте като канапета, върху които да поднесете котлетите. Гарнирайте с бобената салата и парчета лимон.

--EN--

Time: 20-25 minutes
Serves: 2

Necessary products
2 pork chops with bone
1 tablespoon Dijon mustard
1/2 tsp brown sugar
salt and pepper
1/2 lemon, cut into pieces

For the bean salad
1 can white beans
1 handful of chopped parsley
1 tablespoon olive oil
1 tablespoon lime juice
salt and pepper
1-2 cloves of garlic, chopped
2 stalks green onions, chopped
1 tsp Dijon mustard

Preparation

1. Turn oven broiler to 220 C.
2. Make a few cuts on the edges of the chops to prevent them of curling while cooking and season with salt and pepper. Heat a grilled pan and seal the cutlets chops for 3-4 minutes on each side.
3. Mix mustard and sugar. Spread the mixture on the grilled chops, put them on a tray and place under the oven broiler for 8-10 minutes.
4. Open canned beans, drained the liquid and rinse the beans under running water. Put in a bowl and add all the products. Mix well.
5. Remove chops. With two slices of bread soak the juices from the bottom of the tray and use the bread as a base on top of which to serve the chops. Garnish with bean salad and slices of lemon.

Свинско с броколи в уок / Pork and broccoli stir-fry

Рецептата е плод на импровизация при спазване на основните правила за готвене в китайски стил. Идеята беше да се оползотвори един пакет броколи. Рецептата спокойно може да се приготви и без месо. Резултатът е бързо, цветно и много вкусно ястие.

Време: 20-25 мин
Порции: 2

Необходимите продукти
150-200 г. свинско месо (бут)
1 пакет замразени броколи
1 глава червен лук
1 голям морков
2 зелени чушки
шепа гъби - (около 150 г.)
сол и черен пипер на вкус
1-2 с.л. олио
1 с.л. сусамово олио

За соса
1 с.л. рибен сос
1 с.л. соев сос (солен)
скилидка чесън (нарязана на ситно)
3/4 с.л. мед

Начин на приготвяне
1. Сложете в подходящ съд вода да загрява.
2. Нарежете месото на хапки и го овкусете със сол и пипер. Нарежете чушките на ленти, морковите нарежете на тънки ленти, а лука нарежете на пръстени. Измийте и подсушете гъбите и нарежете по-големите на половинки. Пригответе соса като смесите всички съставки и разбъркате добре.
3. Щом водата кипне сложете броколите, за да се бланшират в нея за 5 минути.
4. Загрейте олио в тиган уок. Запържете месото за 5-6 минути и го извадете в чиния.
5. Извадете бланшираните броколи в гевгир и ги оставете да се отцедят добре.
6. В тигана добавете лука, чушките и морковите. Запържете за 3-4 минути като постоянно бъркате. Добавете гъбите и гответе още около 2 минути
7. Върнете в тигана месото и продължете за няколко минути да готвите, разбърквайки, за да се смесят ароматите.
8. Добавете броколите в тигана и разбъркайте добре всички зеленчуци и месото. Добавете соса и продължете да готвите, като не спирате да бъркате, докато соса се сгъсти леко (1-2 минути).
9. Оттеглете тигана от огъня и залейте ястието със сусамовото олио. Разбъркайте, разпределете в две чинии и сервирайте.



__EN__

Time: 20-25 minutes
Serves: 2

Necessary products
150-200 g pork
1 package frozen broccoli
1 red onion
1 large carrot
2 green peppers
handful of mushrooms - (about 150 g)
salt and pepper to taste
1-2 tablespoons cooking oil
1 tablespoon sesame oil

for the sauce
1 tablespoon fish sauce
1 tablespoon soy sauce (salty)
clove garlic (finely chopped)
3/4 tablespoon honey

Preparation
1. Put water in a saucepan to heat.
2. Cut the meat into bite sized pieces and season with salt and pepper. Cut the peppers into strips, carrots cut into thin strips and slice the onion into rings. Wash and dry the mushrooms and cut larger in halves. Prepare the sauce by mixing all the ingredients and mix well.
3. Once the water in the pot boils up, put in the frozen broccoli in it for 5 minutes to blanch.
4. Heat oil in a wok pan. Fry the meat for 5-6 minutes and remove to a plate.
5. Remove the the blanched broccoli in a colander and let them drain well.
6. In the wok add the onions, peppers and carrots. Fry for 3-4 minutes, stirring constantly. Add mushrooms and cook for about 2 extra minutes
7. Return the meat to the pan and continue to cook for couple of minutes, stirring to blend the flavors.
8. Add the broccoli to the wok and toss to mix well. Stir in the sauce and continue to cook, stirring constantly until the sauce thickens slightly (1-2 minutes).
9. Withdraw the wok from the heat and pour over the dish the sesame oil. Stir, divide into two bowls and serve.

Свинско паприкаш / Pork Paprikash

Напоследък се замислям, за това как българинът обича да похапва ястия със сос. Като се сетя - цял живот родителите ми обясняват, че не е хубаво да се яде само суха храна. В случая варианта месо със салата първо, че никога не е било опция за вечеря (а и не можехме да си го позволим) и второ, също влизаше категорията на "сухата" храна. Ястието непременно трябваше да бъде със сос, който да си отопиш с много хляб.... (Никога няма да забравя как парче суджук се ядеше с половин хляб - суджука се кусаше и облизваше - по малко!) 

Наскоро си говорихме с баща ми и една от репликите му се е забила в главата ми и все още ме кара да изтръпвам: "Месарницата я зареждаха по веднъж в седмицата - в петък. Чакахме с часове на опашка и накрая победоносно вземахме по една торбичка с карантия. Месо никога не караха". Не искам да екстраполирам излишно, но предполагам, че навсякъде (в градовете поне) е било в една или друга степен същото. От нищо е трябвало да се прави ядене, което да нахрани всички и за това се е наблягало на соса и хляба. Не, че е по-здравословно - яденето на термично обработено домати, препържен лук и червен пипер е мнооого далеч от идеята за здравословност, просто е нямало друг вариант. И така в хранителните навици на българина яденето със сос е станало необходимост, критерий за качество и вкус и условие за ... здрав стомах. Е, така да бъде - ето една рецепта със сос. Приготвя се бързо и както се оказа - е ужасно вкусна! 

Сещате ли се в една сцена от Приятели Моника разказваше за единственото си гадже от училище, че бил някакво поляче, което не говорело много английски, но.... майка му слагала заквасена сметана на всичко... Опитайте рецептата, и ще разберете какво е имала предвид! ;)

Време: 30-35 минути

Порции: 4

Необходимите продукти

Две шепи фусили
Сол и черен пипер
1 ч.л. краве масло, на парчета
1 бр. свинско бон филе, разрязано по дължината, а после на парчета
2 ч.л. червен пипер
2 ч.л. зехтин
1 глава лук (на ситно)
1 консерва цели, белени домати
1/2 ч.ч. заквасена сметана

Начин на приготвяне:

1. Сварете фусилите в кипяща подсолена вода. Отцедете ги от водата, добавете маслото, разбъркайте и оставете настрана.

2. В купа сложете месото, поръсете с 1 ч.л. червен пипер, сол и пипер на вкус и разбъркайте добре. В голям тиган загрейте 1 с.л. зехтин на висока температура и запържете месото, като разбърквате постоянно докато хване лек цвят (3-5 мин.). Изсипете месото в чиния.
3. В същия тиган добавете останалия зехтин и лука. Намалете огъня на среден. Гответе докато лукът омекне (4-5 мин.) Върнете свинското в тигана, добавете втората с.л. червен пипер, добавете доматите и 1/2 ч.ч вода и оставете да кипне. Намалете огъня и оставете да покъкри докато сосът се посгъсти, като накъсате доматите с вилица (2-4 мин.).
4. Оттеглете тигана от огъня и добавете заквасената сметана. Овкусете със сол и пипер. Разбъркайте.
5. Сервирайте със сварените фусили, като поръсите с магданоз.


___EN__

Time: 30-35 minutes
Serves: 4

Necessary products
Two handfuls of pasta
Salt and pepper
1 tsp butter, in pieces
1 pc. pork tenderloin, cut along, then to the pieces
2 tsp paprika
2 tsp olive oil
1 onion (finely chopped)
1 can whole peeled tomatoes
1/2 cup sour cream

Method of preparation:
1. Cook the pasta in boiling salted water to your liking. Drain the pasta, add butter, stir and set aside.
2. Put meat in a bowl, sprinkle with 1 teaspoon paprika, salt and pepper and mix well. In a large skillet, heat 1 tablespoon olive oil and brown the meat, stirring constantly (3-5 minutes). Put the meat in a bowl.
3. In the same pan add the remaining olive oil and onions. Reduce heat to medium. Cook until onions soften (4-5 minutes) Return pork to the pan, add the second tablespoon pepper, add the tomatoes and 1/2 tea cup of water increase the heat and bring to a boil. Reduce the heat and let the sauce simmer until it thickens a little (2-4 min). While simmering tear the tomatoes with a fork
4. Withdraw the pan from heat and add sour cream. Season with salt and pepper. Stir.
5. Serve with the boiled pasta and sprinkle with parsley.

Свинско със сини сливи / Pork with plums

Още една чудесна бърза рецепта за вкусна вечеря, която да сложите в архива си за светкавични рецепти за всякакви ситуации.

Време: 25-30 минути
Порции: 4

Необходимите продукти:
1 бр. свинско бон филе
сол
Зехтин
Краве масло
4 бр. сини сливи, нарязани на парчета
1 глава червен лук, нарязан на пръстенчета
1/4 ч.ч. винен оцет

Начин на приготвяне
Нарежете свинското филе на тънки медальони. Овкусете със сол и черен пипер.
В тиган загрейте зехтин и масло до умерена температура. Запържете свинските медальони докато покафенеят и ги извадете в чиния.
В същия тиган добавете допълнително малко масло и сотирайте нарязаните сливи и червения лук докато омекнат. Добавете оцета и разбъркайте, докато започне да бълбука.
Върнете месото и соковете в тигана. Разбъркайте и сервирайте горещи.


__EN__

Time: 25-30 minutes
Serves: 4

Ingredients:
1 pork fillet
salt
olive oil
butter
4 plums slised
1 red onion slised
1/4 cup vinegar

Preparation
Cut the pork tenderloin into thin medallions. Season with salt and pepper.
In a pan heat the oil and butter over medium heat. Fry the pork medallions until browned and remove to a plate.
In the same pan add a little extra butter and sauté chopped plums and red onion until tender. Add the vinegar and stir until bubbling.
Return meat and juices in the pan. Stir and serve hot.

Чеснови пържоли с лимон

Правя си разни опити напоследък. Както всяко умение и готвенето нещо, което трябва да се практикува и "тренира", за да се постигнат по-добри резултати. Навремето учителят ми по физическо възпитание често ни повтаряше, че "умните хора се учат от грешките на другите", но като човек израснал в българската действителност и аз в повечето случаи се уча от собствените си. Нима някой от вас е чел ръководството за употреба на някой нов уред преди да тръгне да го използва за първи път? Неее, в повечето случаи разчитаме на това, че сме природно интелигентни. Е, признавам си и аз често на това разчитам и.... уча нещата по трудния начин. Така е и с готвенето. Все си мисля, че имам усет за тая работа и мога да сготвя и изимпровизирам всичко... в движение. Обикновено надценявам възможностите си и винаги разчитам, че ще успея да сготвя докато едновременно приготвям продуктите, режа салатата и мия чиниите (например). Това обикновено превръща 30 минутните вечери в 45-60 минутни предизвикателства. А всъщност то си има начин. И именно това тренирах тези дни. След като се начетох на Джейми Оливър и неговите "светкавични" вечери (които нормален човек няма как да си приготви в домашни условия според мен), реших да дам шанс на тази работа с предварителната подготовка на продуктите (нещо, което Дарито никога не би ми позволила да направя, ако е будна - детето е просто много любознателно, а позицията и от височината на моето рамо, когато я нося, и е най-приятна, а я се опитайте да нарежете домат с една ръка....). За да е по-интересно, а и защото обичам предизвикателствата, вместо с една опитах с няколко рецепти едновременно. Така например миналия уикенд приготвих за 2 часа 5 ястия. По една порция, колкото да има за снимка и за опитване. Вчера вдигнах мизата. Оказа се, че с добра предварителна подготовка и липса на деца наоколо и поне е един помощник мога да приготвя 10 ястия за 2 часа.* С други думи започвам да убеждавам дори и себе си, че това бързите вечери са напълно възможни, но изискват предварително планиране и подготовка. И понеже съм се съсредоточил именно върху това - в моите кулинарни страсти .... и (по)падения тепърва ще ви заливам с идеи за бързи и вкусни вечери с подбрани и изпитани ястия. Надявам се да ви харесат!

Време: 35 мин.
Порции: 4

Необходимите продукти
1 парче свинско филе (700 гр.)
1/4 ч.ч. бяло брашно
2 лимона
сол и черен пипер
1 с.л. зехтин
2 с.л. краве масло
4 скилидки чесън
3/4 ч.ч. телешки/пилешки бульон
2 с.л. наситнен магданоз
стрък мащерка

1. Нарежете свинското на медальони с дебелина 2,5 см, сложете ги между два листа наелоново фолио и ги начукайте да станат около 1 см.
2. Сложете брашното в плитък съд и към него сложете остърганата кора от единия лимон. Овкусете свинските медальони със сол и черен пипер и ги оваляйте в брашното, като изтръскате излишното.
3. В голям тиган, загрейте олиото и 1 с.л. краве масло на умерена към висока температура. Запържете свинското на порциии докато стане с приятен кафяв загар и се сготви напълно - по около 2 минути на страна. Сложете парчетата месо в чиния и я покрийте с алуминиево фолио, за да останат топли.
4. Намалете огъня и добавете в тигана чесъна, нарязан на филийки, и останалото масло и запържете да отпусне аромата си, около 30 секунди.
5. Добавете бульона, като постоянно разбърквате и го оставете на огъня докато се редуцира наполовина - около 4 минути.Заедно с бульона добавете и стрък мащерка ако имате прясна, ако нямате - не използвайте суха. Върнете свинските медальони в тигана заедно със сосовете, които са пуснали в чинията и добавете и лимоновите резени. Гответе докато соса се сгъсти леко - около 2 минути. Поръсете с нарязания магданоз. Преди да сервирате добавете 1 с.л. лимонов сок.

*Историята за 10-те ястия за 2 часа очаквайте през февруари.

Ребърца с джинджифил и мускавадо

Добре де, признавам си - обичам свинските ребърца повече отколкото е.... здравословно. В магазина, като минавам покрай щанда с месо, винаги се заглеждам в ребърцата. То си е нещо като традиция и... тест за издържливост на волята. В повечето случаи успявам да отмина без да се поддам на изкушението, но поне веднъж месечно волята мъжка не изтрайва и се пречупвам пред желанието и предусещането за сочното и ароматно пиршество, което знам, че мога да си "причиня" с тези расли на кокал "зеленчуци". А специално тези ребърца (от рецептата) дори не бяха "грешни". В смисъл такъв, че за разлика от тези в Кауфланд, в Метро "гризинките" бяха доста по-обрани и по тях почти нямаше мазнина. Още повече, както се вижда и от снимката, бяха от млади животни и хрущялите хрускаха особено апетитно. Единственото, което малко ме разколеба (но съвсеееем мъничко) бе, че се продаваха в наистина големи опаковки (2,5 - 3 кг), но за Великденските празници (цели 4 дена в къщи) ми се сториха удачен вариант за "инвестиране".

Необходими продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 с.л. сол.
2 ч.л. черен пипер
1 с.л. риган
1 кубче бульон телешки ребърца
1/2 ч.л. кимион
1/4 ч.л. джинджифил на прах
1 с.л. зехтин
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. вода
1 или 2 ч.л. червен пипер
3 с.л. мускавадо

Основното при готвенето на ребърца е печенето на ниска температура за по-продължително време. Другото, което е важно, е и редът за надграждане на вкусовете съобразно това как реагира всяка подправка на температурна обработка.
Първоначално си приготвих сухите подправки като смесих солта, черния пипер, ригана, кимиона, джинджифила и телешкия бульон. С джинджифила следва да се работи особено осторожно, защото не е типичен аромат за нашите ширини и ако се прекали, дори и с една идея, ребърцата може и да не стават за ядене. Но! трябва да присъства - иначе рецептата губи от очарованието си.
Нарязах ребърцата на отделни парчета и хубаво втрих сухите подправки в месото. Поръсих леко със зехтина и сложих да се пекат за час, час и десетина минути в загрята до 180 гр. фурна.
След един час приготвих набързо течната марината като смесих останалите продукти, извадих тавата от фурната и залях ребърцата. В следващия половин час (до 45 мин.) - намалих малко фурната до 160 градуса и обръщах кокалчетата през 10-тина минути, за да се глазират и карамелизират добре от всички страни. Когато очите ми се напълниха с цвета на добре опечените ребърца, а коремът започна усилено да се бунтува от безкрайното чакане, извадих месото и покрих с метално фолио за 5-6 мин., за да си отдъхне месото и по-добре да се напоят ароматите.
Резултатът беше ... безобразен. Ребърцата свършиха безобразно бързо!! Също както всички хубави неща в живота....

Пълнени сандвичи

Случвало ли ви се е да ви остане около 250 гр. парче свинско в хладилника? На мен никога досега не ми се беше случвало, но ето че за всичко си има първи път. Взех голямо парче месо от магазина, сготвихме едно - две неща и накрая взе, че остана едно парче, дето нито на манджа да го сготвиш, нито на супа да свариш, та камо ли двама души да нахраниш... Замислих се аз и започнах да прехвърлям на ум съдържанието на хладилника и килер-шкафа, оставих нетърпеливия ми Апетит да яхне разюзданото ми Въображение и го оставих на негова отговорност да полети над кулинарните ловни полета с надеждата, че ще улови някой притаен във високите треви моментен проблясък на гастрономическа гениалност. Дългите "сухи" тренировки по гледане на кулинарни предавания може не винаги да са приятни (особено ако се практикуват на празен стомах), но придобитите от тях рефлекси и трикове се оказват особено полезни в едно такова диво приключение в търсене на идеи за вечеря.За мен тази рецепта е изцяло в духа на Жак Пепен и неговият постоянен стремеж да оползотворява "самотните" продукти в хладилника.

Необходимите продукти

250 гр. свинско от бут
1 консерва (425 гр. ) белени домати
1 с.л. зехтин
1 главалук (кромид)
1/2 зеленчуков бульон
150 гр. кашкавал (аз изполвах сирене Ементал)
2 бр. кисели краставички
1 франзела
захар
сол
черен пипер
риган

Цялата идея се върти около идеята за хрупкава хлебна коричка, съчетана с плътен ароматен сос и, разбира се - вкусна мръвка. В моето въображение този сандвич е достоен за ресторантска верига за бързо хранене.
Нарязах парчето месо на малки късчета и го сложих в сгорещеното олио да се запържи. През това време обелих и нарязах на ситно лука и щом месото започна да придобива цвят, го сложих при месото. Когато лукът омекна и се сготви, добавих консервата домати, разтроших зеленчуковия бульон и с дървената лъжица, поразбърквайки, намачках доматите колкото можах на едри парчета. Щипнах малко захар, за да обера киселата жилка на доматите, посолих на вкус, сложих и черния пипер. Малко преди да сваля соса с месото от огъня добавих и ригана, за да се усеща по-силно ароматът му.
Сосът с месото къкри 20-тина минути, докато не се посгъсти.
През това време вече бях подготвил франзелата. Нарязах я първо наполовина, а после всяка половина допълнително разрязах по дължината. Обрах меката сърцевина на всяко от парчетата, като в единия край оставих малка преградка, за да не изтече после пълнежа.
Пуснах фурната на 200 гр. да се загрява и настъргах кашкавала. Щом сосът стана готов - разпределих го в издълбаните франзели, поръсих с настъргания кашкавал и ги сложих за 10-тина минутки в сгорещената фурна да се препекат до хрупкавост и да се поразтопи кашкавалът.
За финал ми трябваше някакъв контрапункт във вкусово отношение. Ние каперси в къщи нямаме, но кисели краставички - бол. Речено - сторено: нарязах няколко корнишона на филийки и щом сандичите се опекоха ги разпределих върху тях. Босилекът на снимката е само за оформление, но ако имате пресен и сложите в соса - резултатът ще е още по-ароматен.
Поднесох сандвичите (самотни) в шарените чинии и притихнах в очакване за реакция от страна на Христина. След 10-тина минути не издържах и попитах : "Добре де, не ти ли харесаха?", а тя се сепна от унеса и закима енергично с пълна уста. Повече от това не ми трябваше. ;)

Винен кебап

Дарито не й се спи и Христина се "бори" с нея в спалнята, аз съм в хола, пуснал съм си "Фиеста ТВ" и се "боря" с поредната ангина за този сезон. Не ми върви тази зима и това е - дали е лош късмет или от недоспиването имунитетът ми се е разклатил, все още не е ясно, но се надявам да се разбере след около две седмици, когато възнамерявам да се подложа на по-детайлни изследвания (т.е. сигурно пак ще излизам в отпуска, Ивански, имай го предвид). Хубавата част в цялата история е, че Джей за втори път, по стечение на обстоятелтвата, имаше възможност да ме подслони у тях за първите няколко дни (докато съм заразен и сработят антибиотиците), за което съм му много благодарен.

Виненият кебап е една от доста често готвените гозби в нашата къща, но за съжаление много рядко успявам да направя снимка, която да ми хареса поне малко, за да мога да споделя рецептата. Е, този път мисля, че ми се получи достатъчно добре и бързам да допълня блога си с тази вкуснотия.

Необходимите продукти
750 гр. свинско месо (от бут)
2 с. л. зехтин
1 глава лук (кромид)
1/2 ч. червено вино
1 кубче бульон телешки ребърца (по желание)
2-3 дафинови листа
3/4 ч.чаша доматен сок
червен пипер
бахар
сол
черен пипер, млян и на зърна

за гарнитурата
1 ч.ч. ориз
3 ч.ч. вода
1 кубче пилешки бульон

Приготвянето на тази класика в жанра започвам с нарязването на лука, защото веднъж започне ли се със запържването на месото, време не остава. Месото предварително измивам, подсушавам и нарязвам на парчета. Размерът на парчетата трябва да е такъв, че да позволява да се хапват на една хапка. Щом месото започне да придобива апетитна коричка от всяка страна, добавям нарязания лук и разбърквам докато омекне.
Следващият аромат, който следва да се надгради, е червеният пипер. Добавям го и го оставям за няколко секунди да се запържи. Запърженият червен пипер е един от най-любимите ми аромати за всички времена.
Следва виното - класическият начин за приготвяне на винения кебап изисква използването на червено вино, но моите лични предпочитания са към сухите бели вина. И в двата случая резултатът е чудесен. След няколко минути в пара и алкохолни изпарения при месото остава само поредният надграден аромат, този път плодов - на грозде.
Докато се рудецира виното, за секунда се отделям от тигана и в голяма чаша сипвам вода и я слагам аз две минути в микровълновата. Щом водата се сгорещи, разтрошавам кубчето бульон и добре го рабърквам докато се разтвори. Готовият бульон отива при ароматизираното месо. Добавям и доматения соТук е моментът в соса да се плъзнат дафиновите листа, леко да се посоли (внимание бульонът вече е осолен) и да се добавят бахара и черния пипер на зърна. Добавям още вода приблизително колкото да се покрие месото и оставям да къкри (в нашия случай на 6-та степен от 9 възможни).
Тук се заемам с ориза. Понеже той е гарнитура и основният акцент на кебапа е в месото и соса, с ориза го давам хайлашката. Стоплям водата, разтварям бульона и добавям измития ориз. Това е, следва бъркане - от едната страна месото и соса, от другата ориза за гарнитура.
Месото оставям да къкри докато сосът не придобие гъстотата, която ми харесва - не го обичам много рядък, а оризът оставям леко пръхкав и влажен.
Щипвам малко захар и добавям към кебапа, за да обера киселата жилка и след има няма 20-тина минути всичко е готово.
Аранжирането е по желание на готвача. Според мен - това е загубена кауза, дори и да се подреди добре в чиниите - до минута две сосът прониква в ориза и аранжировката вече не е същата - номерът е дотогава вече да сте опитали първата хапка, след нея вече вида на яхнията вече няма да има никакво значение ;) единствено ще е важо - има ли още сосче.....

Ребърца с оцет и лют червен пипер

Добре, за тази рецепта няма да има увод. Все пак - това е рецепта за свински ребърца, а ребърцата са едно от онези удоволствия в живота, към които не трябва да се пристъпва с колебания и дълги предисловия; щом вече си решил да съгрешаваш - спираш да мислиш, даваш всичко от себе си и се опитваш да удължиш удоволствието, колкото се може повече. Нали така?...

Рецептата е на Лидия от "Италианска идилия с Лидия", макар че пропорциите и някои от съставките не ги спазих много точно. Въпреки това резултатът беше изключително крехък, изкушаващ и с медено-пикантен аромат.

Необходимите продукти
1,5 кг. свински ребърца
1 ч. ч. телешки или пилешки бульон (в оригиналната рецепта е с пилешки, но аз го направих с телешки ребърца)
1 с.л. зехтин (по желание)
1 скилидка чесън (в оригиналната рецепта са 12, но на нас и 1 ни беше в повече - според индивидуалните предпочитания на готвача)
3-4- дафинови листа
2 с.л. мед
1 ч.ч. сухо бяло вино
1/2 ч.ч. червен винен оцет (ние използвахме ябълков)
1/2 с.л. лют червен пипер (или 1 с.л. според предпочитанията за пикантност)
1 ч.л. сладък червен пипер (по желание)

Основното условие за вкусни ребра е... доброто месо. Не знам за вас, но на мен ми е трудно да си намирам добри парчета ребра. Поради някакви неизвестни за мен причини по магазините обикновено предлагат огромни парчета ребра от по 25 -30 см, дебели поне 5 см, в които има твърде много месо и мазнина. Няма да го кажа за първи път - за мен ребърцата трябва да са дълги не повече от 12 см и да са дебели не повече от 2,5 см, т.е. по кокалчетата да има месо за гризане, а не пължоли. Понякога на подходящи парчета попадам в Кауфланд и попадна ли на подходящите ребърца, купувам независимо от предварителните планове за пазаруването.
Месото измих и подсуших с кухненска хартия. Нарязах голямото парче на малки парчета между кокалчетата, осолих, сложих черен пипер и наредих в тавата. Полях със зехтина (макар че според мен беше напъно излишен, но Лидия готви с много зехтин), сложих дафиновите листа и срязах скилидката чесън на три части.
Сложих тавата в предварително загрятата до 220 гр. фурна за около 50 мин. до час. След първия половин час обърнах ребърцата и извадих чесъна, защото ми се стори твърде ароматен. След около час ребърцата бяха добре препечени и готови за глазиране.
До този момент вече бях приготвил маринатата за глазиране като смесих виното, оцета, двете лъжици мед и двата вида черен пипер. Основното тук е, че сместа трябва да е хомогенна, т.е. медът да се е разтворил.
Излях по-голямата част от каквото беше останало от бульона и от мазнината, която ребрата си бяха пуснали и намазах с половината от маринатата за глазиране. Отново сложих във фурната. Този път за 35 мин. Някъде към 20-та минута извадих тавата от фурната, обърнах всички ребра и ги залях с останалата част от маринатата и върнах да се доопекат.
Резултатът надмина всичките ни очаквания. Ние ги хапнахме с картофена салата, но си мисля, че би било по-добре, ако има нещо свежо и зелено за гарнитура.

Свинско с мускавадо и горчица

В живота човек рядко получава възможност да направи нещо втори път (освен грешките, разбира се). Слава Богу, в кухнята не е така (макар, това за грешките и тука да важи с пълна сила) и стига да има желание, търпение и възможност, може да повтори всяка рецепта, да я попромени и в края на краищата да я докара до... е, не точно съвършенство, но много близо до него. Така се получи и с тази идея за бърза вечеря със свински котлети. Първоначалният вариант (който е и на снимката) се получи много добре, но нещо лиспваше осезаемо, а именно - сосче. Замислих се и реших, че най-добре би се получило, ако в маринатата сложа и 1/4 чаша бяло вино, още повече, че бялото вино и свинското много си пасват във фурната. Идеята отлежа няколко дена в съзнанието ми и когато дойде ред отново да се готви свинско за вечеря, я реализирах и резултатът беше дружно оценен с охкане, ахкане и мълчаливо съсредоточване в чинията.

Необходимите продукти

• 3 броя вратни пържоли (макар да вечеряме двама, винаги си осигурявам допълнително)
  
• 1 с.л. дижонска горчица
• 1 с.л. (препълнена с връхче) мускавадо
• 1.с.л. сос "Уорчестър"
• 1/4 чаша бяло вино
• 2 стръкчета прясна мащерка или 1 ч.л. суха
• сол
• черен пипер

Всички продукти за маринатата (без солта и черния пипер) разбърках добре, докато се получи гладка смес. Измих добре месото и го подправих със солта и черния пипер. В едната от касеролите "Индженио" наредих месото и го залях с маринатата. Покрих касеролата с алуминиево фолио и сложих в предварително загрятата на 220 гр. фурна.
Пекох около 15-18 минути с фолиото, след което го махнах и оставих месото да придобие цвят и коричка.
Пържолите хапнахме с непретенциозна картофена салата: Картофите сварих обелени и нарязани на парчета. След като станаха, ги оцедих добре от водата и ги върнах на котлона леко да поизсъхнат. След минута, като започна да се вдига от тях пара - леко ги поразмачках с вилицата (без да ги пюрирам), колкото да се понатрошат, сложих им няколко лъжици лека майонеза на Hellmann, посолих, поръсих с мащерка, разбърках и - готово!
Сосът получи особен аромат от комбинацията на мускавадото и мащерката. Принципно първия път приготвих рецептата с мед, но определено мускавадото я прави един клас по-добра.
Вместо салата от домати си сипахме по едно (virgin) Блъди Мери (т.е. доматен сок) и се отдадохме на размазващо кулинарно удоволствие. (Така де, набързо, докато не се размърда Дарито.)

Свинско с ябълков сос

Всеки си има собствено разбиране за храната: за някои тя е необходимост, за други удоволствие, за трети страст. При мен нещата се преплитат и съчетават и честно казано не съм сигурен дали ми харесва готвенето или идеята за готвенето... Както е казал Мечо Пух: "При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав." И аз така - особено ми харесва докато готвя да си водя ментални "записки" за това как ще опиша рецептата в блога, особено ми допада как храната в процеса на готвене придобива специфичен цвят, или ако е питка например - как се надига, особено приятно е и съчетанието на ароматите, които допълнително изострят апетита, докато чакам таймера на печката да изпищи, че всичко е готово. Но май нищо не може да се сравни с примляскващото мълчание на Христина, когато (се престраши да) опита от това, което се е получило, или с изненадания поглед на гостите, когато им сервирам старателно приготвеното ястие по рецепта, която специално съм подбрал за тях. Така че, за мен готвенето е по-скоро предизвикателство, средство на изразяване и начин за съпреживяване и зареждане. Споделеното удоволствие от едно вкусно ястие е наситена емоция, която се поражда мигновено и която, ако трябва да бъде провокирана по друг начин, може да отнеме значително време, а може и никога да не се случи.

Комбинирането на свинско и ябълки у нас не е особено популярно. Лично аз не съм попадал на подобни рецепти, макар че комбинацията е наистина превъзходна. За първи път опитах това съчетание в Щатите, където професор Аюпа ни я сготви за една от традиционните му "студентски" вечери и бях почти толкова изненадан (и изпълнен с недоверие) от нетипичната за балканските ширини комбинация, колкото беше и Христина онази вечер, когато й я предложих. С първата хапка обаче всичките ми (и на Христина) опасения се изпариха и бяха заменени от възторг от кулинарното откритие. Да ви е сладко!


Необходимите продукти (за 2 порции)

• 2 свински шницела (от по 150 гр.) - може и котлети без кост
• 1 средно голяма зелена/жълта (но сладка) ябълка
• 1 с.л. мед (или меласа)
• 1 с.л. масло
• 1 с.л. брашно (аз използвах пълнозърнесто)
• 2/3 ч.ч. вода
• 1 ч.л. ябълков оцет
• сол
• черен пипер

Месото подправих с черния пипер и солта и запържих в нагорещеното олио в тигана за по няколко минутки от всяка страна, докато придоби приятен загар. Готовите шницели отцедих хубаво от мазнината и сложих в средната по размер касерола "Индженио". Ябълките нарязах на тънки (по 5 мм) "филийки" и ги наредих върху месото, след което ги залях с меда. Опитах се доколкото можах да подсладя и месото.
В горещата мазнина в тигана, където запържих шницелите, добавих лъжицата брашно и с усилено разбъркване го позапържих за няколко секунди (колкото да поеме мазнината) и после добавих топлата вода. Идеята е да се получи бешамелен сос, така че след добавянето на водата бъркането продължи (откакто си взех от пластмасовите бъркалки на Тефал това вече не е никакво предизвикателство ;), докато не се получи гладка (е, относително гладка) смес, която започна да бълбука. За финал добавих оцета и щипка сол.
Готовият сос щедро разлях върху месото и ябълките. Покрих касеролата с метално фолио и оставих в предварително загрятата до 180гр. фурна за един час. Принципно си мисля, че ако ще се поднася пред гости, би било добре, след единия час да се свали фолиото и покритите с ябълки шницели да се оставят за още няколко минути на силна горна скара, за да получат ябълките по-контрастен цвят.
Гарнирах с микс от зеленчуци на пара.
Христина беше принципно доста скептична към комбинацията свинско и ябълки и първоначално трябваше да я окуражавам да опита първата хапка, но опита ли... облизахме си чиниите.

Пържоли с портокалово сладко

Понякога животът много ми напомня на една игра от детстските пионерски лагери на морето (обикновено ме пращаха в Кранево). Т.нар. игра се практикава най-добре когато флагът е червен, морето е бурно (Къде ми е бил акъла?!!) и има вълни, които са по-високи от тебе. Избираш си вълна, чакаш я докато набере сила, плъзваш се по корем по полегатия й склон нагоре и в последния момент преди да се пречупи гребена й се гмурваш под него, за да полетиш от другата страна на вълната - свободен и победил стихията... Магично, адреналиново и колкото и странно да звучи - жизнеутвърждаващо! Разбира се, от време на време се случва да не успееш да нацелиш точния момент и вълната да се сгромоляса над тебе като стена, да те сграбчи неумолимо и да те повлече към брега (а в по-страшните случаи - към дълбокото)... И колкото магично е усещането за летене, когато успееш, два пъти по-страшно и парализиращо е безпомощното мятане към брега като парцалена кукла в ръцете на стихията... Та, за живота ми беше думата и за предизвикателствата: преодоляването им е страхотен стимул и веселба, но погребат ли те под себе си пробемите - отърваването единствено с нажулени колена и наранено самочувствие си е чиста проба късмет. Навремето доста съм си жулил коленете, но при следващата вълна отново бях във водата и крещях за още (като във Форест Гъмп "Is that all you've got?"). Днешните "вълни" болят повече и последствията са някак си по-комплексни, но правилото за неотказването важи все така с пълна сила. Макар, че е по-трудно....

Помните ли портокаловия кекс - всъщност идеята за него ми дойде, докато си мислех за тези портокалови пържоли (да си имам асоциативното мислене!). Рецептата за месното изкушение е от предишния брой на сп. Меню и определено ме заинтригува в достатъчна степен, за да обиколя в продължение на седмица по-големите супермаркети в търсене на сладко от портокали. В тях, естествено, не намерих, но накрая ме осени брилянтната идея, че може би ще има в някой от арабските магазини на Женския пазар, и оказа се, че съм бил прав.

Необходимите продукти

• 4 броя свински котлети
• 1 с.л. зехтин (подходящ за пържене)
• 2 средно големи глави лук
  
• 1 чаена лъжичка мащерка
• 1 чаена лъжичка едрозърнеста горчица
• 2 супени лъжици сладко от портокали
• около 250 мл. пилешки бульон
• сол
• черен пипер

Пържолите измих и подсуших добре, докато в тигана се загряваше зехтина. Поръсих месото с черен пипер и пуснах фурната да загрява на 250 гр. (не осолих защото в пилешкия бульон обикновено има). Подправените котлети запържих в тигана за по 4-5 минутки от всяка страна, докато хванат приятна за окото коричка. Понеже съм Тома Неверни, сложих месото в сгорещената фурна, намалих и градусите на 200 гр. и ги оставих за още за 10-тина минути да се досготвят.
През това време изчистих и накълцах на сравнително дребно двете глави лук. (Мисля си, че ако се сложат повече от две глави, ще е дори по-вкусно.) След десетина минутки печене извадих котлетите от фурната и ги оставих да си почиват в една чиния. В мазнината от пържене-печенето сложих лука да омеква, като го разбърквах с дървената лъжица да не загори. Като поомекна (8-10 мин), добавих сладкото от портокали, горчицата, мащерката и горещия пилешки бульон. Разбърках добре и оставих да крукне за около 4-5 минутки, докато започне леко да се редуцира.
Към соса добавих отново пържолите и ги оставих поне 7-8 минути, като от време на време ги обръщах, за да се покарамелизират и от двете страни.
Има ли нужда да обяснявам, че котлетите станаха невероятни?....

Свински ребра с цитрусов карамел

Мисля, че ако се даде възможност на хората да избират – печени свински ребърца или салата от моркови, повечето ще изберат.... ребрата. Лично аз предпочитам двете заедно. Разбира се, печеното месце с топъл хляб е една от онези радости в живота, които се плащат скъпо, но без които не може, същият този живот да се оцени по достойнство. Но пък не всичко е небце (това не мога да повярвам, че го казвам аз) и ако ще са ребра, поне се опитвам „грехът” да е наполовина и вместо пържени картофи и топла питка – поднасям със салата от моркови (ако има и ряпа). Тази рецепта е отново от „Гответе с мен” и с нея (към този момент) се изчерпват рецептите за печени ребра. Не знам за вас, но на мен много ми допада, когато ми се прияде нещичко, да имам няколко варианта за избор. Е, вече в сайта има три рецепти за ребърца.

Необходими продукти:

• 3, 4 скилидки чесън
• 1 клонка розмарин (или 1 ч.л. сух)
• 1 дафинов лист
• 1-2 с л зехтин
• 30 гр. масло
• сок от 1 портокал
• сок от 1/2 лимон
• 2-3 с л мед
• сол
• черен пипер
• 1,2 – 1,5 кг. свински ребра (или 500 гр. шарено свинско месо, пилешки бутчета, пуйка и т.н)

Рецептата може да се приготви както с ребра, така и с голямо парче месо. Ние, като любители на кокалите, си я приготвихме с ребърца и ни беше много вкусно.

Първо, добре измих месото и колкото можах обрах видимите сланинки. Посипах със сол и черен пипер и оставих да се изцеди в голяма чиния.

В достатъчно голям тиган (аз използвах най-големия от серията Индженио) сложих бучката масло да се разтопи и към него добавих зехтина. Когато се загряха, добавих розмарина, дафиновия рист, няколко раздробени зърна черен пипер и нарязаните на половинки скилидки чесън. Всичко се запържи до цвят на среден огън, след което извадих дафиновия рист и чесъна настрана. Ако използвате клонка розмарин, изваждате и нея (понеже аз използвах сух, го оставих да се запече по коричката на месото).

Засилих „огъня” и сложих ребрата както са си цели първо с месото надолу. След като коричката стана хрупкава и започна да причинява несъзнателно слюноотделяне, обърнах месото и запържих и от другата страна. Пуснах фурната да се загрява на 220С.

Обърнах отново ребрата, така че да са с месото нагоре и ги сложих във фурната. През това време се заех с глазурата. Смесих портокаловия сок с лимоновия, добавих меда (по желание може да се добави и малко настържана кора от лимон). Сложих щипка черен пипер и много се колебах за лют червен пипер, но си го спестих.

Сложих сместа в една касерола и редуцирах на среден към силен огън на котлона. Идеята е сосът да започне да се карамелизира.

Когато реших, че сосът е готов, залях месото и го оставих да се доопече във фурната – общо около 30-тина минути.

В оригиналната рецепта месото се поднася с предварително запържените чесънчета, но на мен лично комбинацията не ми допадна.

Пикантни свински ребра

Едва ли някой има нужда от убеждаване, че връзката между свинското и зимата е ... пряка. Е, по Коледа връзката е най-силна, но едва ли някой ще отрече, че и през снежните почивни дни, когато вечерта се спуска над града, в къщи е топло, настроението лежерно, а ти се хапва нещо вкусно (и раснало на кокал), печените свински ребърца са едно от най-добрите решения. Хубаво е, разбира се, в петък някой да се е досетил, че в събота ще настъпят „вълчи” времена и да е минал през месарницата, но това се подразбира от само себе си. Ние пазаруваме от магазина на спирката на трамвай №8 срещу мола. Последния път Христина чака около 30-тина минути, за да разфасоват месото – толкова прясно е всичко там. Настоящата рецепта е от сайта „Гответе с мен” и е идеална за голяма семейна вечеря или за хапване през целия уикенд.

Необходимите продукти:

• 3 скилидки чесън (но и една ще свърши работа. Аз лично предпочитам да не прекалявам с чесновия аромат)
• 2 червени люти чушки (това е строго препоръчително и само за любителите на по-екстремната кухня, ние лично си ги спестихме)
• 2 с. л. соев сос
• смлян черен пипер
• 2 ч. л. сладък червен пипер
• 1/2 ч. л. люспи от червен пипер
• 4 с. л. зехтин
• 1,5 кг. свински ребра

За глазурата

• настъргана кора от 1 портокал
• сок от 1 портокал
• настъргана кора от 1 лайм
• сок от 1 лайм (или лимон)
• 2 с. л. мед

Прецених, че подготовката на месото няма да ми отнеме много време, така че реших да пусна фурната да се загрява предварително. Друго си е да хвърлиш месото в добре нагорещена фурна, това всички го знаят. 180С. са повече от достатъчни в случая.

Разбърках в една купа всичките подправки заедно със зехтина и соевия сос. За любителите на силните усещания в соса се наситняват и лютите чушки и чесъна. Както вече споменах аз ги пропуснах – Христина не си пада по лютото, а аз, макар и да обичам пикантно, си знам, че не ми понася добре на стомаха. Ако наоколо няма люти чушки, може да се сложи надробено изсушено чили – резултатът ще е много сходен.

Залях предварително добре измитите ребра със соса, покрих с алуминиево фолио и хвърлих във фурната да се пекат.

През това време се заех с глазурата. Настърганите портокалови и лимови корички смесих с меда и сока от портокал и лайм и разбърках добре докато меда се разтопи.

След 20-тина минути извадих ребрата, намазах ги с медената глазура и допекох месото за още 25-30 минути вече без фолио. Ако имате нерви и желание през това време може веднъж, два пъти да залеете месото със сосчето от тавата.

Както е казал поета „нататък е ясно” – остър нож, чаша червено вино, любимите салатки и ... няма какво да си кривим душата, хубавата храна действа положително на настроението.

Свинско с мед, кускус и броколи

Толкова много неща пропуснах да опиша в блога... То не бе ходене в Истанбул, не бе престой в болница.... Определено последните месеци ми идват в повече и в кратките моменти, когато съм на повърхността и си поемам въздух, така и не намирам време да напиша някоя рецепта. А те се трупат ли трупат. Такъв е случаят и с тези котлети, които си приготвихме с Христина преди... извесно време. Идеята взаимствахме от ноемврийския брой на „Good Food” (набелязах си я докато бях във Втора градска болница докато обядвах с „пасирана супа” и „печен картоф с кренвирш*”).  

Необходимите продукти:
4 ч.л. горчица (ние използвахме дижонска)
3 с.л. мед (ние използвахме балвански ;))
портокаловия сок от половин портокал
4 крехки свински пържолки (ние използвахме котлети без кост)
300 гр. кускус
1 с.л. масло
50-тина грама праз-лук (в оригиналната рецепта е зелен лук, но къде ти зелен лук по това време на годината?!)
450 мл. горещ пилешки бульон
100-120 гр. забразени броколи (в оригинлната рецепта е с чери доматчета нарязани на четвъртинки)

За глазурения сос смесихме горчицата с меда и портокаловия сок. Получи се доста щедро количество, но както се оказа по-късно, това беше чудесно, защото това е един от най-успешните сосове за месо, които съм опитвал наполедък. Пържолите топнах в соса, а след това наредих в тавичка. Отгоре изсипах каквото беше останало от медено-горчичената смес и всичко отиде във фурната, предварително загрята до 220 градуса. Принципно в оригиналната рецепта пише – на грил за по 4 минути от всяка страна, но на мен ми отне поне 20 минути докато изпека месото до златисто. Обърнах пържолките веднъж и един, два пъти ги полях със сосчето отстрани.
За кускуса: запържих наситнения праз и към него прибавих кускуса и горещия пилешки бульон. Принципно в бульона има сол, за това подправих само с черен пипер. Обикновено в рецептите препоръчват кускуса само да се накисне, но аз предпочитам да си го подържа на котлона за известно време – въпрос на вкус, предполагам. Към готовия кускус сложих лъжица масло и оставих настрани да набъбва и да си поеме от ароматите. (който реши на следва оригиналната рецепта – праза отпада, а зеления лук се наситнява в готовия кускус суров, а накрая се прибавят и чери доматчетата). По желание на Христина – допълнихме с гарнитурата с броколи (направо от фризера в тигана – запариха се за нула време).
При поднасянето използвахме кускуса като канапе, върху което наредихме пържолите. От съществено значение е да се полеят обилно с медено-горчичния сок (който е много вкусен!). Освен месото препоръчвам горещо да полеете и кускуса. Лично аз не опитах от броколите, но като цвят много „отваряха” чинията на Христина ;)

*точно така, един кренвирш и то от евтините

Свински ребра с чесново-меден сос

Лятото е времето на зеленчуците, салатите и като цяло – леката храна. Това е така, но от време на време животинското в нас се обажда и ни се приисква нещичко с… кокал… Именно за тези „вълчи” времена е тази рецепта за ребърца с чесново-меден сос.

Христина си е харесала един магазин за месо на спирката на трамвая на кръстовището на „Опълченска” и „Стамболийски”, откъдето си вземаме хубаво месо. Последния път беше взела страхотни ребра – пресни и без много сланина. По тях имаше толкова месо, че като ги поорязах се получиха и две пържоли допълнително.

Необходимите продукти:

• 1 кг свински ребра

За соса:

• 100 мл течен мед
• 2 ч л червен пипер
• 3 гл чесън
• 4 с л соев сос Light
• 100 мл бяло вино
• 100 мл вода
• сол
• черен пипер

Пропорциите горе са строго пожелателни. Ако си вземете 500 гр. гърди – делите всичко останало на две (освен необходимото време за приготвяне). Рецептата за тези ребърца взех от „Гответе с мен” – един от най-добрите (за мен) сайтове за кулинария.

От опит знам, че хубавите печени ребра не трябва да имат много месо по себе си. Или поне аз ги предпочитам така. Месото около ребрата е повече от достатъчно и ако се остави и това след първия слой сланина, нещата вече загрубяват и се губи онова специфично удоволствие от гризането на кокала. Именно затова започнах подготовката на месото с редуциране на месото около ребрата. Хубавото в случая е, че месото е на слоеве и с хубав тънък и остър нож лесно се отделя и лесно се орязва „шарената” част.

Принципно ребрата могат да се нарежат всяко поотделно, но аз предпочетох да ги приготвя като цяло парче. Оставих само месото непосредствено около ребрата, орязах мазното колкото можах, че дори и малко повече от необходимото, и накиснах всичко в маринатата. Не, не съм забравил за маринатата – тя се приготвя от всичките продукти по-горе без чесъна, които се разбъркват добре. Хубаво е, ако червеният пипер е истински, а не от стандартните – с керемида, но за съжаление още не съм попаднал на такъв, от който да съм доволен, така че не мога да препоръчам марка. Но виж, домашният си е друго нещо.

Оставя се месото да поеме от маринатата за около 30 минути. След това се подсушава и се запържва в предварително сгорещено олио (или зехтин, ако имате подходящ за пържене). И на мен отначало ми се стори абсурдна идеята да запържа голямо парче гърди, но се оказа, че не е невъзможно. Е, това, че използвах едни дървени щипки, за да го въртя из тигана, ме затрудни максимално, но щом 1 милиард китайци могат да се справят, реших че и аз ще мога. По едно време, като реших, че оттук нататък предимно ще овъглявам месото вместо да го пека, свалих ребрата от тигана и ги сложих в тавата. В останалата в тигана мазнина запържих наситнения чесън и добавих маринатата, в която бях накиснал преди това месото.

Доста бъркане падна докато се редуцира всичко, за да се превърне в сос, но пък като се редуцира стана страхотен.Излях го върху полу-готовото месо и всичко отиде във фурната за 10-тина минути да се довърши.

Лошото на рецептата е, че като я заръфаш от единия край, няма спиране докато не стигнеш другия. Хубаво е човек да си подбере количеството месо според апетита и умножи поне по 1.5, че иначе има реална опасност да си изглозга и …. пръстите ;)

Пикантна пържола с азиатски сос и печен чесън

Една майсторска пържола от Иван

Честно казано, от доста време бях решил, че искам да сготвя нещо по-нетипично спрямо кухнята, с която сме свикнали и която, къде поради липса на алтернативи през работните дни, къде по други причини, се е превърнала в известна степен в стереотип при храненето. Самата рецепта я обмислях дълго време и няколко пъти я променях, преди да придобие окончателния вид, посочен по-долу:

Необходими продукти (за 2 порции):

• 2 свински пържоли от врат
• сокът и кората от 1 лимон
• 1 ч.л. смлян кориандър
• ½ ч.л. едросмлян лют червен пипер
• 1 ч.л. кимион
• 2 с.л. рибен сос
• 3 скилидки чесън
• 1 малко парче джинджифил (колкото палец)
• 1 с.л. кафява захар
• 100 мл телешки бульон
• 2 големи цели глави чесън
• 1 с.л. зехтин
• 100 гр. вид плоска паста (по желание)

Въпреки многото продукти, приготвянето се свежда до мариноването на месото за няколко часа, обработката му на тиган и превръщането на маринатата в ароматен сос. И така:

Чесънът се смачква, а джинджифилът се накълцва (или настъргва с ренде) много на ситно. В купичка те се смесват със сока и кората на лимона, кимиона, кориандъра, лютия пипер и рибния сос. Маринатата се разбърква и се нея се налагат леко начуканите пържоли. Остава се така за няколко часа в хладилника.

За приготвянето на печения чесън е необходимо на всяка от главите с остър нож да се отреже внимателно върха, горе-долу около на ¼, така че всяка от скилидките да се покаже. На главите чесън се отстраняват само най-външните люспи без да се белят нататък, поставят се с отрязаната част нагоре в лист фолио и се поливат с ½ с.л. зехтин всяка. Завиват се във фолиото и се пекат около 1 час в загрята на 200 градуса фурна.

Непосредствено преди приготвянето, пържолите внимателно се отцеджат от мариантата, като се внимава върху тях да не остане полепнал чесън или джинджифил, който ще прегори при топлинната им обработка. Поставят се на умерено силен огън в тиган с незалепващо покритие без никаква мазнина за по около 5-6 минути от всяка страна или докато придобият златист цвят, след което се остават да починат на топло за още 10-15 минути, т.е. докато стане готов соса.

Марианатата се изсипва в тигана от пържолите, към нея се добавя кафявата захар и се разрежда с телешкия бульон, а огънят се намалява, така че сосът леко да къкри. След десетина минути сосът трябва вече да се е посгъстил, т.е. е готов и може да се дръпне от огъня.

Във всяка чиния се поставя по една пържола (освен ако не искате да изядете двойна порция :) ), която се полива със соса, а до нея – печения чесън и по желание – сварена плоска паста - фетучини, талиателе, папарделе и пр.