Меки бисквити с фъстъчено масло и парченца шоколад

Вчера се опитвах да обясня на дъщеря ми защо вече я вземам по тъмно от градинката. Обясних й, че преди седмица върнахме часовниците с един час назад и сега вече в 6 часа става тъмно. Тя ме погледна с ей такива очи и задъхана от вълнение попита - а планетата как успяхте да върнете назад? Всичките ми обяснения след това бяха напълно излишни....

Необходимите продукти
1/2 ч.ч. краве масло (меко)
1/2 ч.ч. фъстъчено масло
1 ч.ч. кафява захар
1/2 ч.ч. бяла захар
2 яйца
2 с.л. царевичен сироп - аз сложих 1 с.л. петмез от фурми
2 с.л. вода
2 ч.л. ванилов екстракт
2 и 1/2 ч.ч. бяло брашно
1 ч.л. сода бикарбонат ( аз сложих бакпулвер)
1/2 ч.л. сол
120-150 г тъмен шоколад нарязан на парчета

Начин на приготвяне

1. Включете фурната да загрява на 190 С.
2. Разбийте размекнатото масло с фъстъченото масло и двата вида захар докато се получи хомогенна смес. Добавете едно по едно яйцата, като продължавате да бъркате, а след това и петмеза, водата и ванилията. Смесете брашното, бакпулвера и солта и добавете сухите смески към маслото и захарта. Разбъркайте добре и добавете натрошения на дребни парчета шоколад.
3. Постелете тава с хартия за печене. Със супена лъжица вземайте от сместа и оформете бисквитките като (както каза сина ми) кюфтенца.  Не ги нареждайте твърде близо, защото ще се поразширят при печенето. На стандартна тава за фурна се събират 9-10 бисквити.
4. Печете 13-14 минути и извадете бисквитите щом започне да се появява цвят по ръбовете им. Иначе ще ги изсушите и няма да са мекички. Оставете ги за минута, две на хартията, след което ги отделете и сложете на решетка да се охладят.

Да ви е вкусно!

"Рошави" масленки с карамелизиран кокос

Казват, че първата крачка е винаги най-трудна. Може би защото повечето хора са така повлечени от инерцията на Живота, че рядко са готови да приемат нови предизвикателства и не смеят да направят и една крачка встрани от познатото им русло. Е, за мен не е така. Щом нещо събуди въображението ми, съм готов да се хвърля през глава в приключението и да приема предизвикателството. Това в повечето случаи означава също така, че и често ентусиазмът ми изгаря ярко и минава бързо и скоро губя интерес... И това не е от вчера - репликите, с които майка ми ме е запомнила от детството ми, са: "Скучно ми е" и "А аз какво да правя сега?". В студентските години, докато "писателствахме" с Джеймс, той ме беше обявил за цар на силните начала. За съжаление, поради тази ми "способност", всичките ми започнати "романи" завършиха като... къси разкази (ето например моят опит за cyberpunk "роман"). Е, единият от опитите всъщност достигна 120 страници... но после лятото свърши, а и главният герой, както отбеляза брат ми, твърде много пъти падна надолу по склона, за да успее да продължи приключението. С други думи, според мен най-трудна е последната крачка, най-малкото защото, за да я направиш, трябва да си направил и първата, и всички останали. Но човек не трябва да се обезсърчава (или поне аз се боря със себе си и се опитвам да не го правя). Нали също така казват, че в края на краищата човек съжалява повече не за нещата, които е направил, а за тези, които не е направил, така че аз продължавам да се "пилея" в първи крачки. Пък дори и да не стигам до последните, поне ще знам, че съм опитал, вкусил, експериментирал. За какво е Животът, ако не за трупане на впечатления и емоции?... Всяко нещо си има първи път, всеки може да си позволи поне по една, две крачки в различни начинания и инициативи. Една крачка насам, една крачка натам - ами то това си е жив танц! Танцувайте живота си - създайвайте си емоции, опитвайте, може пък следващата крачката да се превърне в пътешествието на живота ви. Успешна и щастлива нова 2011 г.

Тези бисквитки ги правих три дена, но не защото са кой знае колко трудни, а защото се оказа, че не съм преценил в достатъчна степен фактора "Божидара", но си мисля, че по този начин сладките станаха дори по-хубави, защото маслената основа имаше време да отпръхне няколко дена, да се напои добре от шоколада, и в края на краищата да се получи пълно хармонизиране с печения кокос и карамела (при равни други условия сладките могат да се направят и за два часа). Рецептата, която ползвах, е на Йоли.

Необходимите продукти
125 г меко масло
70 г пудра захар
1 яйце
200 г брашно
1/4 ч.л. бакпулвер
1 ванилия

За рошавият кокосов топинг
1 ч.ч.захар
70 г масло
100 г квасена сметана (аз сложих сладка)
1-2 ч.ч. предварително запечен кокос (идеята тук е - колкото поеме карамела за да стане на лепкава маса без да се втвърдява до тесто)
лимонови и портокалови корички (аз използвах само лимонови)

За украсата
100 г натурален шоколад
1 с.л. масло
2 с.л. сладка сметана

Както си личи и от заглавието, бисквитената основа е от маслено тесто. За да го направя , разбърках захарта с маслото на крем с миксера (маслото е хубаво да е със стайна температура) и после прибавих яйцето (принципно е добре и то да не е от хладилника, защото веднага ще изстуди маслото). После пресях брашното заедно с бакпулвера и ванилията и внимателно го сипах в маслото. Разбърках с шпатулата, а после с ръце събрах маслените трохи на топка.

Йоли препоръчва масленото тесто да се раздели на три части, да се оформи като рула, които да се завият в свежо фолио и така да се охладят (във фризера) в цилиндрична форма. На пръв прочит звучи просто, но на мен не ми се получи особено добре, затова аз бих го направил по следния начин: тестото на дебела палачинка бих сложил върху свежо фолио и бих покрил с още едно и бих го охладил в хладилника. След поне 30-тина минути бих извадил стегналото тесто и бих го поразточил както си е между двете свежи фолиа на голяма кора с желаната от мен дебелина. Ако много лепне, допълнително се поръсва малко брашно.Така се прави блат за тарт с ябълки и в случая мисля, че техниката би свършила идеална работа.

Разточва се на около 5-7 милиметра. После много лесно с една чаша могат да се нарежат еднакви по размер бисквитки.
Готовите бисквитки наредих в тава, покрита с хартия за печене,и пекох в предварително загряда до 170-180 гр фурна, докато не придобиха лек кехлибарен загар. Оставих ги да изстиват за цялата нощ, но може и да ги оставите само за 40-тина минути.
За шоколадирането на бисквитите разтопих шоколад с малко масло и сметана на водна баня, всяка бисквитка топнах от едната страна и ги наредих с шоколада нагоре, за да изсъхнат. Шоколадът трябва да се втвърди добре преди следващата итерация.
Топингът ми беше най-интересен за приготвяне.
Първо запекох кокосовите стърготини в сух тиган, докато не придобиха приятен загар. Оставих ги настрана да изстиват.
Сложих захарта в тигана да се карамелизира и като започна да покафенява, сложих сметаната. Както вече казах, използвах сладка, а не заквасена сметана и се получи интересно карамелово съчетание на вкусовете. Бърках докато сместа не се хомогенизира, като слагах и махах от котлона, за да не ми загори твърде много карамела. После добавих кокосовите стърготини и лимоновите корички и продължих да бъркам докато не се получи лепкава кокосово-карамелена маса.
Върху всяка от бисквитките откъм нешоколадизираната страна сложих по една лъжичка от топинга, докато е още топъл и не го загладих, а го оставих "рошав", както е препоръчала и Йоли.
Последният акцент с шоколадовите линийки го направих като разтопеният на водна баня шоколад с лъжичка, доколкото успях, на тънка струйка нанесох върху топинга на линийки.

Вечерта, когато бяха готови масленките, ми се видяха леко странни на вкус - основно топинга. На другия ден обаче, след като починаха и улегнаха, сладките пожънаха небивал успех сред колегите. Така че, мога да препоръчам да се оставят за една вечер преди да се поднесат - явно има защо ;)

Овесени бисквити със сладко от фурми

Е, станах на 33. Дали това е най-хубавата възраст (според мен най-хубавата е 6) или е възрастта, от която почва да се брои наобратно, или е възрастта, до която се приема, че трябва да си направил най-важните неща в живота си (от водата вино, да си ходил по вода и да си нахранил с риба и хляб приятели и непознати), не ми се разсъждава, но беше хубав рожден ден - петък. После дойде съботата, а след нея неделята и така... животът продължи.... необезпокояван. След една седмица будуване и среднощни "сатурнови" размисли за стойностните неща в живота, основният извод, до който стигнах бе, че ЗА ДА Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК, ТРЯБВА ДА ИМА УДОБНА ВЪЗГЛАВНИЦА. Не е много като житейско откровение за 33 години съществуване, но пък си е чистата истина.

Тези бисквитки приготвих за първи път за Христина, когато ме помоли да и направя нещо с овесени ядки. Получиха се много пръхки хрупки, а пълнежът от сладко от фурми се съчета неочаквано добре с общия маслен вкус на бисквитите. И понеже много ни харесаха в къщи - ги приготвих и за колегите за почерпката за рождения ден. Рецептата видях тук.

Необходимите продукти

• 250 гр. масло (размекнато и със стайна температура)
• 1 ч.ч. кафява захар
• 1 яйце
• 1 ч.ч. брашно
• 1/2 ч.л. сол
• 1 ч.л. сода бикарбонат
• 1 ч.л бакпулвер
• 2 ч.ч овесени ядки (фини)
• 1 и 1/3 ч.ч. нарязани на ситно фурми
• 3/4 ч.ч. вода
• 1/2 ч.ч. кристална захар
• 2 с.л. лимонов сок

Маслото разбих със захарта с миксера, докато не стана на кремообразна смес, добавих яйцето и продължих да разбивам още една, две минути.

В отделен съд разбърках брашното, солта, содата и бакпулвера. Добавих и овесените ядки. Получената суха смес прибавих на два пъти внимателно към разбитото масло, захарта и яйцето като разбърквах бавно с шпатула, докато не се получи лепкаво тесто.

Върху покрита с хартия за печене тава след това направих с ръце бисквитките - трябва да се има предвид, че при печене увеличават размера си и трябва да се остави място помежду им като се редят. Вариантът е да се направят топчета и да се поомачкат и оформят с вилица или нещо такова.

Пекох на фурна загрята на 180 гр. за по 12-13 минути всяка партида. От гореописаните продукти ми се получиха около три партиди. Докато се печаха бисквитите, нарязах надребно фурмите, разбърках ги в незалепващата касерола с водата, захарта и сока от лимона и ги сложих на котлона да кипнат. Падна здраво разбъркване, но като поизвря водата се получи много хубаво сладко. Отне ми около 20-тина минути. Готовите бисквити, веднъж извадени, трябва да се махнат от тавата и да се оставят да изстиват на решетка, иначе има опасност да прегорят. В същия или на другия ден бисквитите се слепват две по две (на сандвич) със сладкото от фурми, като това колко сладко ще използвате зависи от това колко имате в наличност. Правилото - "Колкото повече, толкова повече" важи с пълна сила. Бисквитите могат да се слепят и с крем ганаж - стават разкошни.
Колегите одобриха бисквитките и ги унищожиха за отрицателно време. По-голям фурор направиха рошавите бисквити с кокосов карамел, но това ще е следващата рецепта.
Най-невероятната част от рождения ден беше подаръкът, който ми направиха - машина за хляб на Мулинекс, за която страшно им благодаря - подаръкът беше колкото неочакван, толкова и подходящ (за такава си мечтая от години).

Овесени бисквити с шоколад

Понякога много силно ми се приисква да хапна нещо.... сладичко. Само дето "приисква" не е най-точната дума, по скоро думата е... "озверявам" или "причернява ми". Нали знаете - изотникъде в теб избухва един такъв особено неконтролируем глад за... шоколад, за вафли, за кекс, или просто .... за лъжица захар.... - при всеки е различно. Навремето, когато нямаше денонощни магазини и Крафт не бяха купили още завода в Своге, а хубаво кафе човек можеше да си купи само от Кореком, баща ми като го удареше.... глада за сладко, си разтваряше по няколко лъжици захар в чаша вода и така си я пиеше. И ако някой твърди, че подобно нещо не му се е случвало никога - не му вярвам, да знаете. При мен тези внезапни изблици до някаква степен ги контролирах с пиене на кафе с доволно количество захарчета (хаха - прогрес). Понякога, обаче, щедро подсладеното кафе не е достатъчно за да задоволи глада за сладко и докато човек не си ръбне нещо истинско, просто не става. Е, за тези смутни времена е тази рецепта. Попаднах на нея в блога "с мен в кухнята" и веднага прозрях потенциала и. Наистина, в бисквитките има и шоколад, но той е само за украса и затова калориите им не се броят....

И понеже ми се искаше да направя някакви по-леки, но без компромис откъм вкуса, сладки, се спрях на тази рецепта. Тя освен, че е вкусна, покрай овесените ядки си е и полезна, а и пестелива откъм калории (мисля си...).

Необходимите продукти

300 г овесени ядки
175 г захар
3 яйца

кората на 1 лимон (може и портокал)

80 гр. шоколадов кувертюр

щипка сол

Като начало запекох овесените ядки в тава във фурната без да добавям мазнина, докато придобиха лек загар. Разбих отделно яйцата със захарта, кората от лимона и щипката сол. В оригиналната рецепта има и настърган шоколад, но аз не използвах такъв. Към сместа добавих запечените овесени ядки и хубаво разбърках. Оставих всичко настрана за час, два - за да могат ядките да попият течността.

Бисквитите оформих с лъжица. Според мен формата никак не е важна - колкото по-неправилна е, толкова по-забавни са бисквитите. По-важното е да се пекат на хартия за печене, а не направо върху тавата.

Пекох, според указанията, на 170-180 гр. за около 15 минутки. Като поистинаха бисквитките, разтопих малко шоколадов кувертюр с масло и артистично украсих отгоре.

Получиха се много вкусни бисквитки. Като поотлежаха няколко часа, станаха дори още по-вкусни.
... Дааа, дааа, и след няколко часа все още имаше бисквитки... ;)

Курабии с лапад

Зеленото е особено актуално през пролетта. Дори и в нашата къща. Напоследък Христина редовно ме тъпче със салата и зеленчуци и нещо ми се струва, че ушите ми взеха леееко да се изострят, но пък си повтарям, че е полезно. Наскоро балванчани ни бяха на гости - за първи път и тримата едновременно, и покрай консервите и компотите, които донесоха, споделиха с нас и от първите зелении от тяхната градина. Салатате изчезнаха още на втория ден (барабар с охлювчетата, които се бяха сгушили в листата им), но лапада (лопуша по нашенски) нещо се залежа в хладилника. Е, залежа, залежа - четири дена, но все пак изостана. И понеже Христина отдавна ме ръчка за онези "зелените" курабии, снощи, след като напазарувахме и докато пангасиусът се печеше във фурната за вечеря, набързо изимпровизирах още една вариация по вече любимата тема.

Необходимите продукти

• 1 чаена чаша (200 мл.) пълнозърнесто брашно
• 30 мл. ленено олио (или масло)
• 1 яйце
• 1 сварено яйце
• 125 гр. крема сирене (или по 60 гр. крема сирене и обикновено сирене)
• 3/4 чаена чаша бланширан лапад ( една връзка)
• 2 с.л. тиквени семки (сурови)
• 2 с.л. ленено семе
• 2 с.л. кисело мляко
• 1 с.л. овесени ядки (фини)
  
• щипка сода бикарбонат
• 1 ч.л. бакпулвер
• щипка сол

Приготвянето е особено лесно - идеята е всичко да се смеси до получаването на меко тесто. Ето как процедирах аз. В киселото мляко сложих содата да шупне. Натроших тиквените семки и ги сложих с ленените на дъното на купата. Добавих сиренето, овесените ядки и суровото яйце и разбърках добре. Добавих и киселото мляко със содата, лененото олио, бланширания и наситнен лапад, а свареното яйце настъргах. Бакпулвера, солта и брашното смесих отделно и лека полека добавих към "мократа" смес. Добре разбърках с лъжицата и доколкото успях, оформих от готовото тесто средни по размер курабии върху покритата с хартия за печене тава. Пекох 20 мин на 190 гр. и готовите курабийки оставих да изстинат върху покривчица.
Особеното при тези курабии е, че подхване ли ги човек, трудно спира. Независимо дали преди това е вечерял или не, за това е най-добре да се консумират за закуска. С нея е разрешено да се прекалява. Нали така?...

Десет малки ... НЕГЪРЧЕТА

Да, да, знам, че отдавна не съм публикувал рецепта, но покрай Коледа нямах компютър, а след Нова Година направих поредната криза и другата седмица най-вероятно ще трябва да влизам в болница (затова се нуждая от всичката възможна подкрепа, добри пожелания и позитивни мисли и енергия, която можете да ми изпратите), а покрай кризата (дископатийната) реших да спра да ям (малко като магарето на Настрадин Ходжа) и е много трудно докато човек е на диета под 900 калории на ден да мисли, готви и пише за храна. Въпреки това, с помощта на Христина, ще се опитам да ви разкажа трагико-комичната история за около 60те малки (и зверски вкусни) негърчета.

"Негърчетата" винаги са ми били един от любимите десерти, макар че преди да срещна Христина, в чието семейство това е един от традиционните съботно-неделни десерти, ми бяха известни като "прасковки". Разбира се, покрай основните прилики, а именно - прилепени с крем бисквитки с глазура, има и доста съществени разлики - балванските негърчета са по-скоро меденки, докато прасковките... кой ги знае какво са, макар и те да са много вкусни. "Тайната" е в кремообразната субстанция в центъра между бисквитките. Мммм - това е най-любимата ми част.

Необходимите продукти

2 яйца (средни към големи)

1 ч.ч олио (ние използвахме разтопено масло)

2 ч.л. хлебна сода с малко оцет

2 ч.л. канела

1 непълна чаша мед

брашно - колкото поеме за меко тесто

За плънката

изтърбушената част от курабиите

1 ч.ч. прясно мляко

125 гр. краве масло

1 ч.ч смлени орехи

2 с.л. пудра захар

1 с.л. настъргани лимонови корички (1 есенция лимон)

За глазурата

шоколадов кувертюр

Съществено условие за успешното приготвяне на негърчетата е... да имате ток. Колкото и странно да звучи, в началото на първата декада на 21 век в нашата къща постоянният ток е все още недостижима мечта. Отне ни два дни с нашия режим на тока - 10 мин. има, 30 няма ток, за да приготвим негърчетата, но пък атмосферата беше особено романтична с всичките свещи и агата-кристовски танцуващи сенки в ъглите. Но стига лирични отклонения.

Голямото месене започва с яйцата и олиото. Добавя се содата, шупнала с малко оцет, и после канелата. Медът го поразтопихме в микровълновата (защото беше озахарен) и добавихме смело към сместа. Пропуснах ли да кажа, че и на Христина й беше за първи път да прави негърчета... сама? Покрай "дискотеката" с тока (10 мин има ток - 30 няма) се бяхме въоръжили с повече търпение и нечовешки ентусиазъм. А последният се оказа доста нужен като дойде време за голямото месене.

Понеже рецептата е семейна и пропорциите са малко "едно към кесим", както казват в Балван, та затова и брашното е - колкото поеме. Голямо бъркане пада. И тук е моментът с усета и дългогодишния опит - трябда да се получи меко тесто, което лепне доста заради меда, не трябва да е много твърдо, трябва да може да се разточва на около 7-8 мм. листи. Майката на Христина принципно, за по-лесно, прави топчета и ги приплесва леко, но ние, понеже искахме негърчетата ни да са къдрави, разточихме тестото и го нарязахме с накъдрена формичка.

Меденките наредихме върху хартия за печене и сложихме в "силна" фурна, както е оригиналната рецепта от майката на Христина (220 гр.). Стават бързо - но при нас това беше невъзможно да се наблюдава емпирично, защото токът спираше постоянно - та затова - пекат се докато покафенеят (нали са негърчета), но не от най-черното кафяво, де.

След като се изпекат, докато са топли, курабиите се изтърбушват. Изтърбушването става най-лесно с лъжичка като се внимава да не се надупчат меденките. Изтърбушеното (при нас беше доста внушителна купчина) после се използва за плънката. Смила се с машинка заедно с орехите на трохи. Към сухата смес се добавя пудрата захар (или ако няма пудра захар - в горещото мляко се разтваря обикновена) и сместа се залива със затопленото прясно мляко и разтопеното краве масло. Добавят се и лимоновите корички или есенция лимон и кремът за негърчетата е готов.

По-нататък е ясно - прави се една манифактура и за 20-тина минути 140-те курабийки стават на 60 негърчета. Да, няма грешка в изчисленията - изкушението е твърде голямо и "загубите" са неизбежни ;)

Дотук негърчетата са готови за консумация. Но ако имате желание (а Христина имаше в излишък), можете и да декорирате вкусотийките. На водна баня се разтопява шоколадовия кувертюр и негърчетата се топват в горешия шоколад. Момченцата с перчем, момиченцата - на път. Ако имате нерви и за очички и усмивки - детското парти ви е в кърпа вързано.

На работа колегите останаха очаровани. И наистина, с толкова любов правени сладки, едва ли бяха яли :)

Спаначени курабии

Последните десетина минути се опитвам да си спомня защо купихме спанака… Сигурно сме имали нещо предвид, но какво(?).. ми убягва. Да предположим, че сме се опитвали да подсилим с желязо менюто за вечеря. Каквато и да е била причината – спанакът се задържа малко повече от очакваното в хладилника. Толкова, че в един момент взе да ни гложди усещането, че ще го изпуснем, ще се развали и ще трябва да го изхвърлим.

И докато през съботата и неделята просто имаше твърде много и разнообразни неща за хапване (които се надявам скоро да намеря време да опиша) към понеделник, вторник фокуса на въображението ми се измести в неочаквана за мен самия посока и всъщност се разколебах в търсенето на рецепта, за това което ми се хапваше. А ми се хапваха спаначени… курабии.

Необходимите продукти

• ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
• 25 гр. масло
• 1/4ч. царевично брашно
• 1/4ч. сусамово брашно
• 1/2 ч. брашно
• ½ ч.л бакпулвер
• ½ ч.л. сол
• 1 яйце (средно към голямо)
• 300 гр. почистен пресен спанак
• 50 гр. кашкавал
• шепа сурови тиквени семки

Рецепта за такова чудо като спаначени курабии не намерих. Нито на български, нито на английски. Най-близкото беше рецептата на Nanita за царевични мъфини със спанак и сирене, които приготвихме за рождения ден на Христина преди десетина дни.

Да, ама не. Мъфините бяха много хубави (очаквайте скоро рецептата), но ми се ядеше нещо различно. И след няколко дена чудене, след като реших, че съм отлагал достатъчно, и че още един ден отлагане ще ми коства хубавия спанак – викнах Неволята и като му запретнахме ръкави и... изимпровизирахме тези (както се оказаха невероятно) вкусни спаначени курабии.

Като начало си осигурих поле за действие – Христина отиде на йога, а аз останах сам в кухнята. Бланширах спанака, който въпреки че беше почистен мина през мивката и бе щателно селектиран за дръжки, жилки и пр. твърди консистенции. Оставих само листата. Към горещия бланширан спанак (добре изцеден) добавих бучката масло и я оставих да се разтопи.

Трите вида брашно (понеже така и не намерих къде е финия грис за да станат четири) смесих със солта и бакпулвера и разбърках добре. Ако ви се струват странни пропорциите - истината е, че само мерителната чашка 1/4 (60 мл.) беше наоколо.

През това време маслото се беше разтопило в горещия спанак и с енергично бъркане с дървената лъжица го докарах до нещо, което можеше да мине за спаначената каша. Опитах се да накъсам спанака колкото може, все пак той щеше да е сърцевината на моите курабии. Чукнах вътре яйцето и в момент на вдъхновение добавих и половин пакет от крем сирене „Филаделфия” (предимно защото не ми се стържеше сирене на рендето). Оказа се много успешна… импровизация – мекият му и сметанов вкус идеално се съчета с останалите съставки.

После каша отиде при брашното и с лъжицата, с лъжицата – докато не получих редичко лепкаво тесто. На вид… е, вид нямаше, но аз нали съм си упорит – не се отказах. Докато прибирах брашното в шкафа погледа ми попадна на тиквените семки и не ми трябваше повече от три милисекунди за да прозра, че вкусовете ще си напаснат чудесно. Сипах си щедра шепа и допълнително размесих в тестото. Най-накрая, реших все пак като толеранс към рецептата на Nanita да добавя и малко кашкавал – буквално за цвят. Настъргах го и него в тестото на най-ситното ренде.

С лъжица направих малки „кюфтета” върху хартията за печене. Доста лепнеха, та си помагах с пръст, но после като се опекоха сами си се отлепиха. Фурната загрях на около 200 и пекох докато кашкавала се препече – 20-тина минути. Курабиите станаха невероятни! Е, на вид станаха малко хелоуинови - едни зелени такива, но на вкус.... олеле, мале! Толкова ни харесаха, че още след закуска на другия ден вече почти не бяха останали. А аз си мислех да си ги хапвам на работа по една, две към късния следобед като ми пристърже....

Христина особено ги хареса. Толкова много, че на другия ден взе един килограм спанак от пазара… Ей така, да си го „гледам” в хладилника… :)