Пилешка супа с броколи, тиквички и моркови

Отново е лято и отново съм на.... хранителен режим. Не искам да казвам диета, защото не гладувам, а само внимателно редувам различни видове храни, като основно наблягам на пресните зеленчуци. Специални благодарности на д-р Ригов, който ми състави този режим миналото ляго. За всички, които не вярват в режимите за хранене - миналата година за два месеца свалих 20 килограма. За съжаление с целия стрес през годината - си ги върнах всичките. Сега отново опитвам. Не гоня 20, но поне 15кг....

Така се стигна до супата, за която ще ви споделя сега. В нея не трябваше да има картофи, ориз, фиде, яйца, кисело мляко и тн. С други думи от стандартните продукти за една пилешка супа ми оставаха само лукът и морковите. За това трябваше да импровизирам. Получи се уникално добра супа. Опитайте!

Необходимите продукти
1,5 л. пилешки бульон (от сварено пиле)
шепа, две сварено пилешко месо
една малка глава карфиол
1 малка тиквичка
2 големи моркова
1 стрък селъри
резен (около 1 см) резене
1 глава лук
1 к.ч. салатен боб
1/3 буркан домати
щепа магданоз
2 дафинови листа
1 ч.л. чубрица
1 и 1/2 с.л. сол
чеен пипер на вкус

1. Като начало сложих пилето да се вари в тенджерата под налягане. Първо го отпених няколко пъти, след което добавих нарязаните на ситно - моркови, селъри, резене и лук. Добавих и няколко стъбла магданоз (които после гоних в супата, за да ги извадя).
2. Щом пилето стана готово - го извадих, от него използвах крилата и малко месо от горната част на бутчетата, но това няма особено значение, ако имате желание - може да надробите и цялото пиле вътре - въпрос на вкус.
3. В бульона добавих нарязаните тиквички и броколито, нарязано на цветчета. Идеята с бобчетата беше, че се поддадох на изкушението, защото знаех, че ще са като малки бисерчета, когато попадна на тях в супата, въпреки, че не би трябвало да са там. За сметка на това сложих наистина не повече от десетина. Добра идея би било, ако бобчетата са по-големи и с по-твърда ципа - да махнете ципата. Добавих още 1/2 с.л. сол, нарязания магданоз, дафиновите листа, чубрицата и малко черен пипер. Оставих за 15-20 минути зеленчуците да се сварят, без да се разваряват.
4. Накрая, за да добавя малко кисел вкус добавих доматите - принципно може да сложите и 1/2 буркан - въпрос на вкус. Кипнах супата и спрях печката. Сервирах след десетина минути.
5. Ако обичате по пикантно - може да добавите и малка люта чушка в супата или няколко капки сос табаско в купичката при сервиране.
Да ви е вкусно!

Вкусна пилешка супа с броколи и хрян

Някои казват, че хубавата супа е най-трудният тест за добрия готвач. Е, ако нямате претенции да кандидатствате за позицията, винаги може да приготвите супа с продуктите, които имате в хладилника. Италианците дори са й измислили и име - Минестроне. В случая не ставаше въпрос за италианската традиция да се заместват основни подукти с паста, а по-скоро да направя здравословна бистра супа, в която да не използвам стандартните зеленчуци за пълнеж - картофи и ориз и да си спестя фидето (в интерес на истината не съм убеден, че имаме фиде в къщата - Христина каза, че имаме). Навремето, когато баща ми се заемаше с готвене, в супите му за овкусяване слагаше по едно ЦЯЛО пиле (за сметка на бульона, който някак се губеше между месото, картофите и ориза). Супите бяха неимоверно невероятни, но някак създаваха впечатлението, че баща ми малко.... хм, мами, за да постигне феноменалния им вкус.

Всъщност, за да е наистина вкусна пилешката супа, тя трябва да се направи с истински бульон от сварено пиле. При всички останали случаи супата стои постна. А употребата на сухи, полу-сухи, мокри и всякакви други бульони си е направо обидно, освен, че не е никак полезно, но това вие си го знаете. Само за последно искам да кажа, че супата се получи уникално вкусна и не трябва да се колебаете да си я приготвите, въпреки нетрадиционните съставки. Препоръчвам горещо!

Необходимите продукти
1 гл. лук, нарязан на ситно
2 моркова, нарязани на кръгчета
1 литър пилешки бульон
1 литър вода
1 цяло бутче и 2 пилешки крилца
голямо парче целина (колкото 4 кибритени кутии), нарязано на кубчета
1 червена чушка, нарязана на малки парчета
1 голяма "роза" карфиол, изчистена и нарязана на цветчета
1/2 глава броколи, изчистена и нарязана на цветчета, а стъблата на кръгчета
сол и черен пипер
по 1 ч.л. настърган хрян (със сметана) на порция при поднасяна (по желание)
3 с.л. лютеница
1 ч.л. чубрица

1. Сложете едно цяло пиле с около три литра вода и 1с.л. сол в голяма тенджера, за да го сварите. След като водата кипне, отпенете пилето няколко пъти и добавете нарязаните моркови, лук, целина и чушка.

2. След около 25-30 минути оттеглете от огъня, извадете много вниматено пилето, за да не се опарите, отделете едно цяло бутче и двете крилца, махнете кожата (не понасям кожа в супа), обезкостете ги и върнете само чистото месо в супата. Отделете половината бульон за готвене на останалото пиле.

3. Долейте около литър вода, сложете трите лъжици лютеница и добавете карфиола и броколите. На този етап всичко в супата става за ядене, така че опитайте бульона и ако има нужда добавете сол и черен пипер.

4. Засилете котлона, за да кипне супата, после го намалете, сложете чубрицата и оставете  супата да къкри още около 10 минути. После спрете котлона, оставете супата на него за още 5 минути докато броколите и карфиола омекнат до идеалната степен.

5. При поднасяне предложете по 1 с.л. настърган хрян към всяка порция - получава се нещо феноменално!

Да ви е вкусно!

Боб с пиле и карфиол

Една малко по-интересна комбинация от зеленчуци вдъхновена от експерименталната кухня на ресторант "Слънце и луна", където понякога похапваме. Според мен се получи нещо много успешно, което със сигурност бих сготвил отново. Христина му се мръщи на първо четене, но на  на другия ден беше изяла всичко и каза, че много и е харесало. Още повече, че се приготвя лесно и бързо. Да ви е вкусно!

Необходимите продукти (за 4 порции)
1/2 пеперуда пилешки гърди
1 глава лук, нарязана на ситно
1 червена чушка (за цвят, нарязана на дребно)
3 моркова, нарязани на по-големи колелца
1 стрък селъри, нарязан на ситно
1 консерва 800 гр. бял боб
1/4 глава карфиол, на розички (по желание)
шепа стафиди (по желание)
сол и черен пипер на вкус
1 ч.л. червен пипер
щипка пушен червен пипер
1 ч.л. чубрица
джоджен - щедро количество
2 с.л. мазнина
1 и 1/2 ч.ч. вода


1. Нарежете пилешките гърди на кубчета. В широк тиган загрейте 3-4 с.л. вода и зехтина и сложете пилешкото да се задуши под капак за 2-3 минути.
2. Добавете нарязания лук и му дайте поне 5 минути да омекне под капак, като разбърквате от време на време.
3. Добавете чушките, морковите, селърито и оставете зеленчуците за 10-тина минути да се задушат и омекнат, като не забравяте да разбърквате.
4. Включете фурната да загрява на 200 гр.
5. След като започнат зеленчуците да омекват добавете накъсаните розички карфиол и ги оставете за още 2-3 минути в тигана.
6. Добавете отцедения и измит под течаща вода боб от консерва в тигана и стафидите. Изчакайте за минута две и добавете всичките подправки. Разбъркайте и като усетите миризмата на леко припечен червен пипер (след минутка) изсипете всичко в тава и залейте с водата колкото леко да покрие зеленчуците, но да не плуват съвсем в течността.
7. Оставете във фурната за 40-45 минути.
8. Поднесете със салата от свежи зеленчуци.
Да ви е вкусно!

Пиле с пармезан

Тази рецепта е толкова семпла и лесна за приготвяне, че човек чак става подозрителен. Още по подозрителен става като я опита - някак нечестно вкусна е, предвид усилията, които е вложил. Всъщност е МНОГО вкусна! От рецептите, които ще почнете да си приготвяте редовно...

Време: 30 мин.
Порции: 4

Необходимите продукти
1/2 ч.ч. майонеза
1/4 ч.ч. настъргано сирене Пармезан
1 голяма пеперуда пилешки гърди (400 –600 г)
4 ч.л. хлебни трохи
черен пипер, риган и други подправки по ваш вкус


1. Пуснете фурната да загрява на 220 г. Измийте и подсушете пилешките гърди. Разрежете пилешките гърди на две половини, като всяка половина разрежете през средата на по два тънки шницела.
2. Смесете майонезата и настърганото сирене пармезан в купа.
3. Сложете пилешките гърди в тава върху хартия за печене и намажете щедро с майонезената смес.
4. Смесете хлебните трохи и подправките и поръсете със овкусената смес пилешките гърди. (на снимката са използвани галета, но ако можете не използвайте такива, а си натрошете хляб) Не е нужна сол защото пармезанът обикновено е достатъчно солен.
5. Сложете месото във фурната. Би трябвало 20-тина минути да са му достатъчни. Ако искате оставете още няколко, за да покафенее добре коричката.
6. Сервирайте с бланширани зеленчуци.

ПП
Дани, за сега само загрявам....

Пилешки филенца в прошуто с лек доматен сос

Чудесно и лесно за приготвяне предложение за бърза вечеря.

Време: 30 мин
Порции 2-4

Необходимите продукти
1 бр. пилешки гърди (пеперуда около 400 гр.)
Сол и черен пипер
6 резена прошуто или бекон
1 и 1/2 ч.ч домати от консерва (оцедени от соса)
1 ч.л. сух риган
1/2 ч.л. захар
1 и 1/2 с.л. зехтин
2 с.л. краве масло
Шепа листа босилек

По желание:
400 гр цедено кисело мляко
Препечени чеснови хлебчета или варен ориз


1. Сложете доматите от консервата в гевгир, за да се оцедят от сока.
2. Изчистете и подсушете пилешките гърди. Разрежете пеперудата на 2 и всяка половина разрежете надлъжно на още 2 парчета. По дебелото от парчетата разрежете през средата на 2 по тънки парчета. Така от всяка половина ще получите по три парчета месо. Овкусете всяко парче със сол и пипер. Ако ползвате солен бекон или прошуто може да пропуснете солта.
3. Увийте всяко парче в прошутото и го закрепете с по една клечка за зъби. Загрейте тиган на умерена температура и сложете по 1 супена лъжица масло и зехтин. Запържете увитите парчета пилешко от всяка страна по 4 минути или докато прошутото/беконът се зачервят. Извадете месото в чиния.
4. В същия тиган добавете останалото масло и зехтин. Увеличете температурата на силна и изсипете оцедените домати. Добавете ригана и захарта. Оставете доматения сос да се готви за около 15 минути докато се посгъсти. Постарайте се доматите да не се разпаднат съвсем.
5. Малко преди да свалите от огъня върнете пилешките филенца в тигана в соса. Поръсете с пресния босилек и поднесете топло с цедено кисело мляко, препечени чеснови хлебчета или варен ориз.

Подходящи гарнитури представени от Блоговодител:

 Печени пресни картофки с дип от извара

Снимка: http://www.dessys.eu/homegourmet

НЕпържени тиквички

Снимка: http://ivaneivane.blogspot.com

 

Свежа оризова салата

Снимка: http://faitmaison-maria.blogspot.com

Пиле със сусам

Още една идея за светкавична вечеря, от която ще си оближете пръстите.

  

Време: 30 мин.

Порции: 2

Необходимите продукти

1/4 ч.ч. мед
2 с.л. сусам
2, 5 с.л. соев сос
1 скилидка чесън
1 белтък
2 с.л. царевично нишесте
1 с.л. олио
2 пера зелен лук
2 ч.ч. "розички" от броколи
340 гр. пилешки гърди

1. Смесете в купа соевия сос и сусама. Добавете меда и смачканата скилидка чесън. Разбъркайте и оставете настрана.
2. Измийте и подсушете месото. Нарежете го на хапки и го овкусете със сол и пипер. Разбийте белтъка с 2 с.л. нишесте и добавете пилешкото. Разбъркайте добре.
3. Загрейте 1 с.л. олио в тиган и добавете парчетата пиле. Запържете за 3-4 минути (от всяка страна), докато месото стане златисто-кафяво и се сготви.
4. Оттеглете от огъня и добавете соса и две пера, нарязан на ситно зелен лук. Разбъркайте. Внимавайте - сусамът може да поопръска наоколо.
5. Добавете две чаши начупени "розички" от броколи и ги разбъркайте, за да поемат от ароматите и да се стоплят. (ако ползвате замразени, първо ги бланширайте за няколко минути в гореща вода и ги оцедете добре.)
6. Сервирайте с кафяв (или бял) ориз.

Пиле терияки

Изключително вкусна и бърза рецепта за пилешки пържоли с богат и ароматен сос. Ако оставите месото да се маринова от сутринта, вечерта приготвянето му ще ви отнеме не повече от 20-тина минути.

Време: 20 мин.
Порции: 1

Необходимите продукти
1 голяма пилешка пържола от бутче
1 ч.л. настърган пресен джинджифил
1/4 ч.л. сол
2 ч.л. олио
1 с.л. саке (или бяло вино)

За соса
1 с.л. мед
1 с.л. оризов (или ябълков) оцет
1 с.л. саке (или бяло вино)
1 с.л. соев сос (по възможност - тъмен)

1. Натрийте пилешката пържола със солта и джинджифила рано сутринта и оставете  в хладилника да се маринова за вечеря. (или оставете за поне 30 мин. в хладилника)
2. Като се приберете от работа пригответе соса терияки като смесите по една лъжица от всяка от следните съставки: мед, оризов оцет, саке (бяло вино) и соев сос. Разбъркайте добре и оставете настрана.
 3. С помощта на  кухненска хартия подсушете добре месото като махнете колкото можете повече от настъргания джинджифил.
4. Загрейте олиото в тиган на умерена температура. Ако загреете много олиото месото ще загори отвън, а няма да се сготви в дълбочина. Сложете пържолата с кожата надолу в тигана и пържете докато се препече и стане хрупкава.
5. Обърнете месото, добавете 1 с.л. от сакето (бялото вино) и веднага покрийте с капак. Задушете пържолата за около 5 минути или докато месото се сготви.
6. Махнете капака, извадете пържолата в чиния и отцедете каквито сокове и олио има в тигана. С кухненска хартия изсушете тигана до сух.
7. Засилете котлона на максимум и сложете соса терияки. Оставете сместа да кипне и върнете пължолата в тигана, като я обръщате, за да се покрие със соса от всички страни.
8. Пилето терияки е готово когато почти цялата течност се е изпарила, а соса се е сгъстил и е глазирал пилето.
9. Нарежете пържолата, сложете в чиниите за поднасяне и залейте със соса от тигана.
10. Поднесете с варен ориз или гарнитура по ваш избор.

Пилешки филета с магданоз и масло

Едно от най-ценните неща, на които ме е научила майка ми е да не разчитам на никого. До ден днешен всеки път, когато мързелът застрашително започва да взема надмощие над поведението ми, в главата ми прозвучава гласът й: "Имаш си ръчички, имаш си и крачета...". Да, определено не й е било лесно да върти домакинството с трима мъже, първичната реакция на всеки от които е да си опъне краката на фотьойла и да гледа телевизия, докато всичко останало се върши "от само себе си". Само дето нищо не става просто така и всяко нещо си иска своето. И така си и свикнах - да полагам необходимите усилия, да не разчитам на никого и да си се боря сам, за нещата, на които държа или желая. Лошото е, че все още не съм стигнал до онова положение, в което да не завися от ничие одобрение, настроение или работоспособност, за да правя нещата, които искам или чрез които се издържам. И не говоря само за работата -  работил съм с различни типове хора, всеки от които е упражнявал върху мен разбирането (и способностите си) за управление. Ситуациите от рода на "Искам, но не знам какво точно...", "Това трябва да се свърши със срок вчера..." и "Много хубава идея, но още не й е дошло времето" или (най-лошата) "...." (пълно мълчание и липса на оценка на свършената работа), съм ги оттренирал достатъчно много пъти и не могат да ме изненадат (макар с времето да ми тежат все повече). Говоря за живота като цяло. За ситуациите, в които хубави идеи и мечти изчерпват емоционалния си заряд от първичен ентусиазъм поради нещо толкова тривиално като липса на време, например. Но това е Животът - всеки се бори с него доколкото може (както е казал Поетът). Важното е човек да не се отказва и да отстоява идеите и идеалите си.  Всичко останало са нечии чужди проблеми, които могат (ако им позволите) да ви отклонят от истински стойностните неща, които действително имат значение за вас.

Специализацията в бързи вечери вече е не просто необходимост, тя е и форма на борба за оцеляване. Как стана така, че всичко толкова се забърза и времето толкова накъся?
На това чудесно предложение попаднах в сайта на Марта Стюард. Начина на приготвяне съм го описал в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Така приготвените филенца, сервирани в голямо плато в центъра на масата ще спечелят овациите на цялото семейство или на приятелите, които сте поканили на гости. Емпиричният опит показа, че от около 900 гр филета могат да се нахранят поне 6 души (като към тях се прибави подходяща гарнитура, разбира се). Ако ви останат за следващия ден от филетата ви предлагам да си приготвите от тях сандвич с авокадо и пилешко.  Чудесен е за бърза студена вечеря.

Ето и необходимите продукти за сандвича:

1. хлебче
2. пилешка пържола с масло и подправки
3. 1 с.л. сирене Маскарпоне
4. 1/2 авокадо
5. чили сос
6. няколко жулиени от краставица (за свежест)
7. шепа салата Фелд
8. няколко препечени ореха (по желание)

Това е от мен. Да ви е вкусно!

Задушено пилешко със зелен лук

Времето е субективно усещане за всеки. Основната му характеристика е, че обикновено недостига. Това е така защото масово хората имат повече планове (и желания) отколкото енергия (и/или средства), за да ги изпълнят. Мисълта ми беше, че отдавна не съм писал в блога. За сметка на това БЛОГОВОДИТЕЛ набъбна до над 5000 рецепти, а моето "свободно" време се сведе до... поддържащия минимум. Не, че не готвя, просто не ми остава време да се насладя на резултатите както преди, камо ли да ги снимам и подготвя за блога. Понякога, разбира се, има и изключения. 

Тази рецепта я публикувах в БЛОГОВОДИТЕЛ преди няколко дена и вчера успях да я приготвя за вечеря. Резултатът беше много вкусен. Сладостта на портокала идеално се вписваше с гергьовденския вкус на печения лук, а пилето носеше една допълнителна лекота. Зелените маслинки бяха идеално допълнение към букета от аромати. Разликата с оригиналната рецепта бе, че предварително изкиснах малко маслините, че случих на особено солена партида.

Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Да ви е вкусно!

Печено пиле с булгур

Моите кулинарни приключения с Дарито продължават.. Преди седмица с нея готвихме пиле с булгур - за нас пилето, за нея булгура (нали още нямаме достатъчно зъби, пилешкото не ни е особено любимо). Готвенето с Божидара освен удоволствие си е и приключение. Като оставим настрани, че т.нар. "бебе" все повече и повече приема размерите и теглото на "детенце" (което се превръща в нарастващо предизвикателство за кръста ми), любопитството й - другосновен неин чар, е нещо, което няма граници, спирачки или каквито и да било скрупули, и което превръща готвенето с нея в напрегната игра на котка и мишка, която изисква освен здрави нерви и доста бързи реакции. Реплики от рода на "Дари, ножовете не са за игра" или "Остави вилицата, Дари!" или, от последния път "Дариии, защо разсипа купата с нарязаните чушки на земята?" са си нещо като част от официалните правила на играта готвенето заедно. Но, пък какво удоволствие е само!

Рецептата за печеното пиле с булгур можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Салата с пилешко, картофи и заквасена сметана

Човекът е особено креативно животно. Най-вече, когато се отнася до извиненията. Винаги ще намери оправдание, извинение или поне неясно измърморване под нос, за да оправдае своите действия или бездействия. И аз, като представител на този вид, си имам извинение за поведението си, а в случая, за дългата липса на нови постове и рецепти - нямах фотоапарат. Счупи се проклетията и нито Дарито снимахме, нито вечерите. А покрай фотоапарата ми се счупи и желанието за готвене - лятото не е най-благоприятния период за стоене край печката. Професор Айюпа беше прав като казваше, че лятото трябва да се минава само на салати и студени закуски, ама пусти апетит - все около печката ме дърпа. А Дарито, като ме гледа все зад плота и умира от желание да се добере до мене върху плочките да види що за чудесия е тази, скрита зад единствените мебели в голямата стая. И пада едно блъскане с проходилката по столовете и опити за ровичкане по шкафовете.... абе, отесня ни кухнята, с други думи казано.

Както се вижда от снимката, фотоапаратът все още не работи и я караме с подръчни средства и мобилни телефони. Резултатът е плачевен, но пък за сметка на това салатата беше безкрайно вкусна и си заслужава "риска" да я споделя и в този и вид.

Необходимите продукти

• 1 пеперуда пилешки гърди (около 400 гр.)
• 2-3 картофа (средно големи към големи)
• 1 (непълна) кофичка заквасена сметана (около 100 гр.)
• 1 с.л. дижонска горчица
• 1/4 пакет броколи (използвах замразени)
• 50 гр. кашкавал
• сол
• черен пипер
• чубрица
• риган
  

Пилешкото го сварих предишния ден, като преди това го отпених колкото беше необходимо и го прибрах в хладилника. Христина беше сварила картофите в късния следобед, за да мога, като се върна, да не губим излишно време. С други думи предварителната подготовка е от ключово значение.
Преди да обеля и нарежа картофите и месото, сложих водата на котлона, за да кипне за бланширането на броколите.
Обелих и нарязах картофите и месото на хапки. Размесих в купа и овкусих със сол и пипер. Добавих горчицата и заквасената сметана, поръсих с подправките и добавих нарязания на парчета кашкавал.
Броколите бланширах за няколко минути, за да омекнат, отцедих добре от водата и добавих при останалите продукти.
Това, което се получи, беше може би сходно, в някаква степен, на руска салата, но с далеч по-свежа и приятна консистенция. Особено приятен контраст се получаваше от броколите, които добавяха и леко хрупкав елемент към салатата, горчицата внасяше пикантен нюанс, а класическата комбинация между картофите и заквасената сметана създаваше усещане за уют и нещо познато и близко.
Ако човек има и една хрупкава и прясна чабата и чаша изстудено бяло вино, перфектната вечеря е гарантирана.

Пилешки бутчета с вино и лук

Понякога имам чувството, че животът ми е водевил - смешно-трагичен, лековат и абсурден до изстъпление. Някои от нещата, които ми се случват, са меко казано нереални, а интензивността, с която ми се случват напоследък, е от една страна плашеща, а от друга истерично смешна. В началото на май, направих поредния безумно скъп ремонт на колата (в подготовка за голямото гергьовденско пътуване до родното Търново), а след два дена тя се запали на магистралата (както си бяхме всички натоварени и преливащи от багаж), на по-следващия ден направих бъбречна криза (ама от истинските - с ходене до спешното и пр.), четири дена по-късно постъпих в болницата за "козметична" операция, след която в продължение на една седмица изглеждах.... като не особено добър професионален боксьор, и след като успях след три седмици да се върна все пак на работа, направих още една криза (тази мина само с гърчене в домашни условия), а след нея се почнаха едни изследвания, едни диагнози и насрочвания на едни операции... И всичко това някак си остана само като "леко размит" фон на живота, който продължи да си тече и да изисква време, внимание, средства, кураж и ... светкавични рецепти за вечеря. За съжаление Животът няма бутон за пауза, а копчето за превъртане (напред) понякога се включва от само себе си и не ти остава нищо друго освен да търчиш подире му и да се опитваш да не изостанеш.

Време: 35 мин.
Порции: 2

Необходимите продукти
2 бр. цели пилешки бутчета
1 глава кромид лук (по-голяма)
1 с.л. масло
1/2 ч.ч. бяло вино
1 кубче пилешки бульон
1 ч.ч. вода
риган
чубрица

1. Пуснете фурната да загрява на 200 г.
2. Измийте и подсушете пилешките бутчета. Намажете ги с размекнатото масло и ги поставете на сгорещения грил-тиган да хванат цвят и коричка.
3. През това време нарежете главата лук на филийки, раздробете ги на пръстенчета и ги разположете по дъното на малка тавичка. Сложете за минута и половина водата в микровълнова печка и разтворете в нея бульона.
4. След като бутчетата придобият цвят от всички страни, ги сложете върху лучените пръстенчета в тавата. Деглазирайте тигана с виното и залейте бутчетата със соса. Добавете и бульона. Поръсете с подправките, запечатайте с метално фолио и оставете да се досготвят в загрятата фурна за 20 минути. След това махнете металното фолио и оставете във фурната за още 7-8 минутки, докато станат златисти. Сервирайте със салата от свежи зеленчуци.
5. Да ви е вкусно!

Пилешко с китайски сос и задушени зеленчуци

Попадали сте на блога ossigeno, нали? Предложенията там са наистина невероятни. В понеделник си изпринтих пет рецепти, минах през Билла и си взех парче свинско, парче телешко и парче пилешко, и реших въпроса с вечерите за цялата седмица. Ей, това се казва добра работа. А сега бързам да споделя тазвечершната рецепта, защото беше наистина ужасно вкусна. Изкъпахме Дарито и сега детето вечеря (за пореден път), а аз използвам 20-тината минути, за да нахвърлям този пост. Още повече, че днес на работа имаше коментари, че нещо отдавна не съм публикувал рецепти. Отнякъде се носи детски плач....
Както вече казах, рецептата е от блога ossigeno и снимките там са невероятни.

Необходимите продукти

• 2 големи пилешки гърди
• 1/4 чаена чаша соев сос
• 1/2 чаена чаша захар
• 1 чаена лъжичка сух или пресен смлян джинджифил
• 1 чаена лъжичка пресован чесън (по желание)
• 2 супени лъжици лимонов сок
• 1/4 чаена чаша вода
• 4 чаени лъжички царевично или пшенично натурално нишесте
• сол
• олио

за гарнитурата

• една зелена чушка тип "Калифорния"
• една жълта чушка тип "Калифорния"
• два големи моркова
• една малка тиквичка
• една голяма глава кромид лук
• половин кубче пилешки бульон
• сол (на вкус)
• 2 с.л. олио
  

Предварителната подготовка е от особено значение за тази вечеря. За да се сготви всичко едновременно, са необходими поне три котлона (да, Ивански, два не стигат) или трябва наистина добре да се синхронизира всичко. Хубаво е всички продукти да се наредят на плота, за да не се губи време при готвенето. За целта първоначално Христина наряза всички зеленчуци на рендето Бьорнер на тънки ивици, за да са ми под ръка като се наложи.
Месото сготвих, стриктно следвайки препоръките на Fedora. нарязах пилешките гърди на тънки пължолки, измих, подсуших и подправих със сол и черен пипер. Сложих оребрения тиган добре да загрее и сложих месото без никакво олио да се запече. През това време смесих соевия сос, захарта, олиото, половината вода, джинджифила и лимоновия сок (не използвах чесън) в касеролата, разбърках добре да се посмеси сосчето и оставих да кипне. Нишестето разтворих с малко вода и добавих към бълбукащата смес. Внимание, до този момент месото трябва да се е изпекло и да сте го нарязали на парчета, защото щом нишестето отиде в соса, основната част от рецептата е вече готова. Щом нишестето отиде при соса, той започва почти веднага да се сгъстява и се добавят парчетата месо. Разбърках добре, а в горещия тиган сложих малко вода, обрах каквото имаше по дъното му и го добавих към поелото аромата на соса месо.
Зеленчуците запържих и задуших в сгорещеното олио, като ги добавях в следния ред: първо лука, после чушките и след тях - всичко останало. Понеже зеленчуците си пускат вода, няма нужда да се слага допълнително. По някое време натроших пилешкия бульон, за да овкуся и съчетая вкусовете. Задушавах зеленчуците докато омекнаха.
Когато зеленчуците станаха готови, върнах месото със сосчето на горещия котлон за 30 секунди. Сервирах като направих канапе от зеленчуците и отгоре разположих месото. Съчетанието беше прекрасно. Определено рецептата влиза в "златния" фонд на сем. Димитрови. :)

п.п.
Бебешкият плач не беше на Дарито. Междувременно я сложихме да спи. Да се надяваме, че тази вечер няма да се наложи да я приспивам три пъти, както вчера.

Пилешка пържола с песто

Въпреки целия ми оптимизъм и желание за добруване, тази година не започна особено добре. И все още нещата не са се стабилизирали - моят курс с антибиотици продължава, Христина от днес вече официално е с температура, а Дарито киха, кашля и вече изпробва в носа си всички капки, които се продават по аптеките. Така е то, на маймуни ни направи тоя Живот. Почвам да си припрявам вече "Ей, да дойде пролетта..." Рано е, но не ми пречи да си припявам, нали така. Пращайте положителни мисли и пожелания - имаме нужда от подкрепа.

Тази рецепта е за "светкавична вечеря". Както се досещате, не ни е до готвене в момента и затова съкращаваме на максимум времето в кухнята. Идеята е взаимствана от менюто на италианския ресторант, в който обядваме понякога.

Време: 30 мин.
Порции: 2

Необходимите продукти
2 бр. пилешки пържоли от бутче
2 с.л. песто "Дженовезе"
сол
пипер
1 с.л. мазнина (по желание)

1. Пуснете фурната на 220 гр. да загрява.
2. Измийте и подсушете пилешките пържоли. Подправете със сол и черен пипер на вкус. Загрейте оребрен тиган на висока температура. Поставете пържолите с кожата надолу без да използвате мазнина. Ако нямате оребрен тефлонов тиган - използвайте обикновен тефлонов с 1 с.л. мазнина за готвене.
3. Когато след 7-8 минути пържолите се изпекат до хрупкава кожичка от едната страна, ги обърнете и върху всяка сложете по една лъжица песто "Дженовезе". Сложете пържолките в загрятата фурна.
4. Печете още 7-8 до 10 минути, извадете от фурната и сервирайте със задушени зеленчуци (бейби моркови и броколи, например) или картофено пюре.

Петел с вино (coq au vin)

Най-сетне Майсторският клас на Иван се завръща (триумфално!) с ново и интересно предложение! Чакането беше дълго, но си заслужаваше.

Разбира се, оригиналната френска рецепта е с петел, но поради факта, че не всеки разполага с домашно отгледани петли, съвсем спокойно може да бъде заменен с обикновено пиле от магазина, на което в общия случай не можем да разберем пола :)

Ако се използва пиле, то времето за готвене чувствително ще се намали, тъй като иначе рискуваме след приготвянето му то да се разпадне. В конкретния случай аз използвах млад домашен петел на около 5 месеца, който също се приготвя сравнително бързо. При по-стари екземпляри месото е много по-жилаво и му е необходимо доста по-дълго готвене.

Също така, тук е представен вариантът без мариноване на месото. В другата версия то предварително се накисва в марината от вино, лук, чесън и подправки (дафинов лист и мащерка) за една нощ.

Необходимите продукти:

• 1 петел (пиле)
• 1 с.л. масло
• 1 с.л. зехтин
• 50 гр. бекон, нарязан на кубчета
• 2 моркова, нарязани на кубчета
• 300 гр. дребен лук
• 3-4 скилидки чесън, счукани
• 250 гр. гъби (печурки)
• 2 с.л. доматено пюре
• 500 мл. червено вино
• 200 мл. Пилешки бульон
• дафинов лист
• 2 стръка прясна мащерка
• Сол и черен пипер

Петелът (пилето) се нарязва на порции и се запържва в тенджера или дълбок тиган със зехтина и маслото от всички страни до златисто, след което се изважда и оставя настрани. В същата мазнина се задушават почистеният лук, чесъна и морковите за 2 минути, след което се добавя бекона. След още минута се връщат парчетата месо и всичко се залива с виното, пилешкия бульон и доматеното пюре. Добавят се дафиновия лист и клонките мащерка, а след като всичко заври се намалява огъня и се оставя да къкри за около 1 час. Накрая се добавят гъбите и се овкусява със сол и черен пипер, като след още 20 минути ястието е готово.

Voila!

Пиле с чушки

Кой казва, че за да е вкусна една рецепта, трябва да е сложна?!.. Това абсолютно не е вярно и следващата рецепта го доказва по блестящ начин. Рецептата е на сп. Меню и е чист шедьовър без да е кулинарно предизвикателство. Допълнителните й предимства са още, че се приготвя бързо и лесно и (като изключим червените чушки) не изисква особени продукти.

Необходимите продукти (за вечеря за двама)

• 400 - 500 гр. пилешко филе, нарязано на парчета
• 1 с. л. царевично нишесте
• 2 с. л. олио
• 1 малка глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 червена чушка, нарязана на тънки ивици (от камбестите, месести чушки)
• 1 - 2 зелени чушки, нарязани на тънки ивици
• 1 кубче бульон със зеленчуци
• 25 - 30 мл бяло вино
• 1 скилидка чесън, нарязан на ситно

В оригиналната рецепта от списанието продуктите са два пъти повече, но понеже я приготвях за вечеря за мен и Христина - разделих всичко на две.
Нишестето разтворих в 2 с. л. студена вода и добавих към кашата нарязаните на парчета филета. Разбърках ги добре да се покрият от всички страни с разтвореното нишесте.
Зехтинът загрях в тигана и в него сложих да се запържат отцедените филета на два-три пъти. В оригиналната рецепта използват уок тиган, но аз понеже нямам такъв - си използвах доброто старо, незалепващо Индженио. Докато месото се запържваше поразбърквах от време на време, за да не се слепят парчетата месо. Щом се позачервиха, изваждих ги и ги оставих да се отцедят върху кухненска хартия.
Честно казано, в тигана много мазнина не остана след пилето и се изкуших да капна още една-две капки зехтин, ей така за всеки случай, преди да добавя лука и чушките, но се оказа, че е нямало нужда. Към мазнината добавих лука, който запържих за 2-3 минути, а после и чушките, които нарязах на жулиени. В оригиналната рецепта се използват три вида чушки - зелени, жълти и червени и то от онези (вносните) месести, камбести чушки. Добре, но в Била една такова "трио" се оказа, че струва над 5 лв. Не че нещо, но няма нужда. Взех само една камбеста червена чушка, а за зелена използвах нормална зелена (нашенска) пиперка. Според мен обаче е хубаво да се използва поне една от камбестите чушки - те имат малко по-сладко плодов аромат и придават допълнителен нюанс на вкуса.
Поради липсата на особено количество мазнина чушките започнаха да се пекат и да пукат и изпълниха стаята с приятен аромат. След няколко минути, когато прецених, че са хванали добър загар и са започнали леко да омекват (но не много - идеята е да хрупат леко), върнах в тигана при зеленчуците филенцата, натроших кубчето пилешки бульон със зеленчуци, добавих чесъна и отсипах щедра глътка вино.
Според скромното ми мнение именно комбинацията чесън, лук и вино прави вкуса на тази гозба толкова приятен.
Разбърках добре всичко, докато виното се поизпари и остане само аромата му, а сосът от мазината, царевичното нишесте и зеленчуковите сокове се сгъсти.
Оризът, така се случи, че тази вечер си го приготвихме на пара. Нищо особено - златното съотношение 3:1 и любимите подправки.
Като се замисли човек - пиле с чушки и ориз - нищо кой знае какво, но определено рецептата заслужава да влезе в златния фонд на всяко домакинство.

Ето и видео-рецептата

Пиле с моцарела

Времето е много... относително нещо. Факт е, че човешките разбирания за време са в голяма степен абстрактни и крайно провинциални (нали са свързани единствено с движението на Земята около Слънцето), а на всичкото отгоре са и субективни и варират в зависимост от настроението, в което е съответната личност. Така например, модерният човек е силно ощетен откъм ... времето. То все не му достига: да си свърши работата, да се наспи, да отдели време на любимия човек или да си сготви нещо вкусно и полезно за вечеря. Много приятели ме "критикуват", че рецептите в "Кулинарни страсти... и (по)падения" са времеемки и сложни. За сложните - изобщо не мога да се съглася - щом аз мога да ги приготвя, значи всеки може - въпрос на желание и нагласа (останалото са оправдания, мързел или просто приоритети). А за времето - е да, някои изискват повечко, но следващите няколко рецепти, които ще предложа, освен че са много вкусни, (по мое мнение) добре балансирани и лесни за изпълнение, са и сравнително бързи и спокойно могат да се приготвят за вечеря дори и през седмицата. Да ви е вкусно!

Оригиналът на тази рецепна е от сайта EatingWell, но аз си позволих да я попроменя, за да пасне по-добре на нашия вкус. В оригиналната рецепта се прави джоб от пилешкото месо, който се пълни със сиренето и шунката, панира се и се запича. И така не е лошо, но вариантът, който предлагам по-долу, е доста по-лесен и бърз и си е все така вкусен.

Необходимите продукти (за 4 порции или за 2, ако сте много гладни)

• 400 гр. пилешки гърди
• 60 гр. моцарела (1/2 опаковка)
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. дижонска горчица
• 2 ч.л. зехтин (или олио - ние използваме оризово)
• сол
• черен пипер

за картофената салата

• 1/2 кг. към 750 гр. картофи
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. лека майонеза (ние използваме Hellman)
• ронена чубрица
• сол
• черен пипер

Принципно сиренето и шунката като количества са доста ограничени в рецептата тук и могат спокойно да се удвоят, но и в тези си количества са напълно достатъчни. Нарязах моцарелата и пражката шунка на малки кубчета и ги размесих добре с дижонската горчица. Оставих ги настрана и се заех с месото.

В тарелката имаше две средно големи пеперуди, които аз допълнително нарязах на по две, за да се получат четири тънки пържолки. Измих ги, подсуших ги добре с кухненска хартия и ги подправих със солта и черния пипер. В тигана с незалепващо покритие сложих олиото да се сгорещи и след като започна леко да дими, добавих месото. В пърженето няма кой знае каква тайна - пържи се докато придобие приятен за окото загар. Аз понеже съм непърпелив, ги обърнах твърде рано и трябваше да ги обърна още няколко пъти, докато съм доволен от резултата.

Докато месото се приготвяше, набързо обелих картофите, нарязах ги на по-едри парчета и ги сложих в подсолена вода да се варят. Пуснах фурната да загрява на 200 градуса.

Щом като месото стана готово, разпределих върху него сирено-шунчестата смес и оставих Инджението във вече загрятата фурна. Мисля, че 15-тина минутки са повече от достатъчни за превъзходен резултат.

Готовите картофи оцедих от водата и ги оставих на още топлия котлон да поизсъхнат за около минутка. След това с вилица ги разтроших на едро. През това време си бях приготвил второто парче шунка, което също бях нарязал на дребни парчета и добавих към картофите. Двете лъжици майонеза, макар и твърде малко като количество, на пръв поглед ми бяха абсолютно достатъчни за "свързващ" елемент. Чубрицата и солта допълнително предадоха аромат и ме върнаха назад към студентските ми години, когато редовно си правех подобна салата (но без шунка и майонеза) като гарнитура, а често и като основно ястие ;)

Обикновена салата от домати и чушки е идеална (втора) гарнитура.

Рецептата е изпробвана два пъти и определено беше любов от пръв поглед. За финал само ще повторя репликата на Христина, която, когато седнахме да вечеряме и аз я попитах защо не използва ножа, ми отговори: "Губи се твърде много време!"....

Бадемови пилешки филета със сусам

Честна дума, вече не съм сигурен в нищо. Чета книги и гледам филми, които ме убеждават (при това убедително!!), че почти нищо, което мога да си купя от магазина, не е полезно и е потенциално опасно за здравето ми; като се започне от хляба, който се прави с мая, през генно-модифицираните храни, и хранените с генно-модифицирани храни животни, премине се през "Е"-тата и се стигне до въглехидратните храни, които са едва ли не по-голяма отрова от ... цигарите например!.. А като се вземат предвид и еволюционните и антропологични особености на развитието на човешкия организъм, нещата стават направо страшни. Лошото е, че не виждам особен изход от ситуацията - като застана пред рафтовете в супермаркета и се замисля, излиза, че не трябва да си купувам нищо. То си е направо страшно! От една страна е вярно, че колкото повече знае човек, толкова по-добър избор прави, но май и в нашата реалност нещата отново опират до... по-малкото зло. А още по-лошо е, когато човек има хоби като моето... В същото време си мисля, че човек е подвластен на времето, в което живее и че, колкото и пораженческо да звучи - битието определя съзнанието или в случая избора на вечеря (хаха). Място за примирение разбира се няма, но се опасявам, че параноичните ми настроения напоследък ме лишават в някаква степен от бляна за ВКУСНА храна.

Тази рецепта е повлияна от книгата на Бари Сиърс - Зоната. Ако някой се интересува - снимката е от порция - 4 блока (1/4 от пилешката пеперуда).

Необходимите продукти

• 1 средно голяма пилешка "пеперуда" - филе
• 1 белтък
• 2 с.л. филирани или натрошени бадеми
• 1 с.л. суров небелен сусам
• сол
• пипер
• зехтин
• 1/2 ч.ч. прясно мляко

Пилешките гърди се нарязват на две парчета, като всяко парче се разрязва хоризонтално и се разстила на голяма пържола или на две малки. Парчетата се слагат между две парчета найлоново фолио и се начукват с подходящ уред - аз го правя с ръка. Изтънените пържолки се накисват в мляко за няколко часа - най-добре би било за един ден (сутринта за вечерта).

След като се оцедят от млякото филетата се овкусяват със сол и пипер и се слагат в намазнена тавичка. Белтъкът се разбива и с него се намазва обилно месото. Отгоре се наръсват бадемите и сусама. Пече се на умерена фурна (200 градуса) за около 20 - 25 минути.

За гарнитура 5 минути преди да се сложи месото, във фурната (ако има място) могат да се сложат едни картофки, леко намазнени и посолени.

Свежа салата от домати и пипер е чудесна добавка към пилешките филета.

Пиле с лимон

Колкото и да се опитвам да публикувам разнообразни рецепти - пилето и тестените изкушения осезаемо надделяват в блога. Е, какво да се прави - кой каквото го влече. А, че пилешкото е едно от най-достъпните и лесни за готвене меса, едва ли някой ще оспори. Поредните пилешки бутчета ги приготвих преди няколко месеца през един ленив и слънчев (макар и студен) следобед. Получиха се много успешни (повечето предложения от сайта Simply Recipes).

Необходимите продукти

• около дузина пилешки бутчета с кожата (принципно може и с други пилешки части, но мен ми е удобно да работя с бутчетата)
• 2 супени лъжици настъргани лимонови корички
• 1/3 чаша (около 120 мл.) сок от лимон
• 2 скилидки чесън (наситнен)
• 2 чаени лъжици мащерка (суха) или 2 супени лъжици прясна, нарязана на ситно
• 2 чаена лъжица розмарин (сух) или 1 супена лъжица пресен, нарязан на ситно
• 1 чаена лъжичка сол
• 1 чаена лъжичка черен пипер
• 2-3 супени лъжици разтопено масло
• нарязан на кръгчета лимон за презентиране

В купа смесих сока от лимона, лимоновата кора, чесъна, мащерката, розмарина, солта и черния пипер в хомогенна марината. С върха на ножа направих по 3-4 разреза във всяко от бутчетата (идеята е маринатата да достигне и до самото месо и да го овкуси).
Бутчета, заедно с маринатата, поставих в голям найлонов плик и добре разтръсках, за да се овкусят добре от всички страни. Пликът завързах и поставих в подходяща по размер купа, като се постарах да го поставя така, че месото да е покрито с маринатата, и го оставих в хладилника за два часа. Идеята на пликчето, освен да улесни работата с месото и маринатата, е също така и да предпази хладилника от евентуално зацапване. Знае ли човек, кога ще му трепне ръката....
Фурната предварително пуснах да загрява на 220 градуса, извадих бутчетата от хладилника и ги наредих на широка тава за печене с кожата от горната страна. Маринатата не изхвърлих, а оставих настрана - тя също се използва при печенето.
Бутчетата намазах с разтопеното масло и сложих в загрятата фурна. Общо месото се пече около 50 - 55 мин, докато кожичката стане хрупкава, а месото, прободено в най-дебелата му част, не пусне бистър сок. По средатата на печенето - някъде след 25-тата минута, извадих бутчетата и добре ги напоих с маринатата и ги върнах във фурната.
Ако се използват различни парчета пилешко, следва да се има предвид, че гърдите ще станат готови по-бързо от бутчетата и трябва да се извадят по-рано.
Преди да подредя в чиниите, оставих месото покрито с фолио да "отдъхне" за 10-тина минути.
При повече желание сосът от печенето може да се прецеди и с него да се залее месото при поднасяне. Нарязаните шайби лимон не трябва да се забравят при поднасянето - нали е лимоново пиле все пак ;)
В оригиналната рецепта препоръчват като гарнитура ориз, но предвид сезона, мисля, че една зелена салата би свършила по-добра работа. А ако има и по една чаша добре изстудено бяло вино.....

ЗДРАВОСЛОВНО пържено пиле

Напоследък пролетната умора ме е налегнала безмилостно. Не си доспивам, макар да си лягам сравнително рано, на работа пия по три-четири кафета и пак имам чувството, че ми се вие свят и аха ще падна, вечер имам сили само да се прибера, да хапна и да позяпам някоя серия на "Малкълм". Това живот ли е?! Дори почти съм спрял готвенето. (Е, не съвсем - днес правих палачинки за закуска, но нещата определено не отиват на добре). В моменти като този човек си дава сметка колко важно е здравословното хранене. И понеже на салати, колкото и да са полезни, не се оцелява... дълго, е хубаво основното ястие, към което е салатата, също да е здравословно. А като се замисли човек, с малко въображение голяма част от пържените храни (няма какво да се лъжем - пърженото е ужасно вкусно) би трябвало да могат да се наподобят и чрез печене във фурна. Пример за това е и тази рецепта, на която попаднах в един любим американски сайт за готвене и рецепти "Delish". Още повече, че тази категория беше в графата - нискокалорични.

Това, което най-много ми харесва в този сайт, е групирането на рецептите, например - 10 рецепти за пилешки бутчета, двадесет рецепти за паста, десет рецепти за бързи, нискокалорични вечери и т.н. Човек винаги може да си хареса поне по една рецепта от всяка група. Когато блогът ми порастне в сайт и аз ще ги групирам по този начин.

Необходимите продукти

• 1 и 1/2 чаени чаши мляко (3%)
• 1/2 чаена лъжица червен пипер (може и лют)
• 3/4 чаена лъжица сол
• 10-тина пилешки бутчета
• 1 и 1/2 чаени чаши галета (фино смлени бисквити Хогаренас)
• 1 чаена лъжица лимонови корички
• 1 супена лъжичка олио (зехтин)

Предварителната подготовка е добре да започне няколко часа по-рано, като за предпочитане е предната вечер. Пилешките бутчета ги почистих от краищата в основата с нож на принципа на сладкото лимоново пиле, защото така ми е по-удобно впоследствие при поднасянето и хапването. Принципно махнах кожата от бутчетата, но в оригиналната рецепта подобно нещо не се споменава.
Млякото, червеният пипер и 3/4 чаена лъжичка сол се смесват в марината, пилешките бутчета се поставят в здрава найлонова торба, в която се изсипва и овкусеното мляко. При необходимост торбата се разклаща, за да се наместят добре всички бутчета в маринатата. Внимателно се изстисква, доколкото е възможно, въздухът от плика, завързва се добре и месото се оставя в хладилника поне за един час, а ако може и за една нощ. Добра идея е пликът да се постави в дълбока купа - за всеки случай. Докато се маринова месото е добре да се обърне поне веднъж.
Когато месото е готово, фурната се пуска да загрява на 220 гр. В тиган с незалепващо дъно се капва малко олио (зехтин) и се размазва по дъното.
В купа се смесват галетата и настърганите (по възможност пресни) лимонови корички. Както вече казах - вместо галета аз използвах фино смлени крекери Хогаренас и ако отново правя рецептата, пак ще използвам такива. Ако имате зехтин във флакон, можете леко да пръснете върху подредените в тавата бутчета.
Пилето се вади от торбата, оцежда се от маринатата и се овалва в галетата. Парчетата се нареждат в тавата и се пекат около 30 - 35 мин. или докато потече бистър сок, когато се прободат.
За по-наситен цвят на коричката, когато пилето е сготвено, фурната може да се пусне на грил, а тавата да се премести на по-горна позиция (на 12-тина сантиметра от грила) и да се допекат за около две минутки, докато коричката стане златисто-кафява.