Ветрила от патладжани

Кой каза, че на вегетарианците им е постен живота? Така де, скучен... Нищо такова! Колкото и да не ми е присъщо да го призная - и без месо може да се живее и хапва добре. Ние Димитровите сме научени да не уважаваме особено зеленчуците (грешка, която сега се опитвам всячески да преодолея) и без месо да не сядаме на масата (ограничение, което във времена на криза като настоящата, може да ти докара освен висок холестерол и дефицит по дебитното салдо). Другата специфична особеност на семейния ни "стил" на хранене беше, че майка ми вместо десерт ни даваше по едно пакетче семки и си решаваше проблема - това, осъзнавам, че е неправилно, но все пак понякога много, ама много ми се .... чопли.... В случая основният "виновник" си мисля, че е баща ми, който, каквато и постна манджа да му сервираше майка ми - си облизваше чинията и казваше: "Добре похапнахме, а сега какво ще ядем?" и си настояваше за парчето месо независимо от обстоятелствата. Истината е, че на човека му стигаше един залък, колкото да си овкуси, но ние с брат ми като подрастващи тинейджъри, така и не усетихме тази тънкост на неговата философия и си станахме класически месоядници.

Тази рецепта я приготви Христина с идеята да ме изненада с нещо ново за вечеря. Истината е, че й се получи на 100% - облизахме си пръстите. Макар патладжаните да са малко тежка храна, си струва човек да си достави това удоволствие от време на време.

Необходимите продукти (за 2 порции)

• 2 патладжана (средно големи)
• 200 гр. сирене
• 2-3 домата
• 3 - 4 скилидки чесън
• 100 гр. кашкавал
• 2-3 супени лъжици вода
• сол
• пипер
• мащерка (по желание)
• 1 чаена лъжица зехтин
• 1 супена лъжица оцет

Патладжаните се нарязват внимателно на филии, като се внимава да не се срежат до края - хубаво е да се остави поне около сантиметър накрая, изкисват се в подсолена вода с една лъжица оцет за около час (Христина каза, че ги е изкисвала не повече от 15 мин. и пак бяха хубави). След като се изцедят и измият между филиите патладжан се нарежда по парче сирене, нарязана на филии скилидка чесън и парче домат. Поръсва се с мащерката, но и без нея е достатъчно вкусно.
Наветрилените патладжани се поставят в тава (незалепваща по възможност), заливат се със зехтина и няколкото лъжици вода (той патладжана ще си пусне достатъчно собствен сок) и се пекат около час на 200 гр. Ако вземат да прегарят отгоре може да се сложи фолио. за овладяване на ситуацията в движение. Накрая готовите ветрила се поръсват с предварително настърганяи кашкавал и се дозапичат за около 10 мин, докато той придобие приятен хрупкав загар.
За да не изневеря на себе си, при сервирането добавих и по парче филе отстрани в чиниите, но .... се оказа, че спокойно е можело и без него.

Двуцветен кекс

Ако щастието беше ... храна, то със сигурност щеше да е нещо сладко. Щеше да е пухкаво и меко, но същевременно с плътна текстура. От него щеше да се носи аромат на ванилия, масло и още някакви плодови нюанси, като например канела и кокос. Със сигурност в него щеше да има и шоколад и то поразтопен, но само като акцент и в никакъв случай като основен мотив. Щеше да е особено приятно да го хапваш с чаша топло мляко и с времето да става още по-вкусно. И за да е истинско - щеше да е по-скоро подарък, отколкото направено от теб, защото за да е пълно щастието, трябва да има и елемент на самозаблуда, като например, че въпреки невероятният вкус, няма никаква опасност да ти се отрази на теглото (илюзия, която не можеш да поддържаш, ако сам си разбивал яйцата, добавял маслото, заливал с шоколада и знаеш със сигурност колко калорично е всяко парче). Да... ако щастието беше храна, то щеше да е ... кекс. И си мисля, че тази аналогия не е далеч от истината, защото и щаститето, както и кексът, се случват (поне на мен) рядко, никога не ми стигат и обикновено идват с висока цена.

Този двуцветен кекс, макар и особено вкусен, не се вписва съвсем точно в идеята ми за пълното щастие, но пък и малките споделени радости са ценни, нали така?

Необходимите продукти

• 5 яйца
• 150 гр. захар
• 150 гр. брашно
• 50 мл. олио (масло)
• 50 мл. вода (или прясно мляко)
• 1 п. бакпулвер
• 1 п. ванилия
• 2 с.л. какао

За жълтия блат

Не съм присъствал на готвенето, но указанията, които получих от Христина са следните - предварително отделените жълтъцит се разбиват с половината захар, олиото и водата. Към тях се добавят предварително смесените непълна чаша брашно (около 90 гр.), половината от бакпулвера и пакетчето ванилия. Забърква се полутечно тесто за кекс.

За белия блат

Белтъците се разбиват на сняг с другата половина от захарта. Към получилата се пяна внимателно се добавя остатъка от брашното и другата половина от бакпулвера и се разбърква с лъжица така, че в тестото да остане колкото се може повече от въздуха от снежните белтъци.

В предварително намазнена тавичка се изсипват първо малко от жълтото, цялото бяло, а отгоре остатъка от жълтото тесто, като между отделните слоеве се поръсва какао със сито. Пече се в предварително загрята до 180 гр. фурна около час, пробва се с клечка дали е готово, а когато се извади от фурната, се поръсва с пудра захар.

Най-важната съставка - разбира се, е минимум 100 грама любов ;)