Спаначени курабии

Последните десетина минути се опитвам да си спомня защо купихме спанака… Сигурно сме имали нещо предвид, но какво(?).. ми убягва. Да предположим, че сме се опитвали да подсилим с желязо менюто за вечеря. Каквато и да е била причината – спанакът се задържа малко повече от очакваното в хладилника. Толкова, че в един момент взе да ни гложди усещането, че ще го изпуснем, ще се развали и ще трябва да го изхвърлим.

И докато през съботата и неделята просто имаше твърде много и разнообразни неща за хапване (които се надявам скоро да намеря време да опиша) към понеделник, вторник фокуса на въображението ми се измести в неочаквана за мен самия посока и всъщност се разколебах в търсенето на рецепта, за това което ми се хапваше. А ми се хапваха спаначени… курабии.

Необходимите продукти

• ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
• 25 гр. масло
• 1/4ч. царевично брашно
• 1/4ч. сусамово брашно
• 1/2 ч. брашно
• ½ ч.л бакпулвер
• ½ ч.л. сол
• 1 яйце (средно към голямо)
• 300 гр. почистен пресен спанак
• 50 гр. кашкавал
• шепа сурови тиквени семки

Рецепта за такова чудо като спаначени курабии не намерих. Нито на български, нито на английски. Най-близкото беше рецептата на Nanita за царевични мъфини със спанак и сирене, които приготвихме за рождения ден на Христина преди десетина дни.

Да, ама не. Мъфините бяха много хубави (очаквайте скоро рецептата), но ми се ядеше нещо различно. И след няколко дена чудене, след като реших, че съм отлагал достатъчно, и че още един ден отлагане ще ми коства хубавия спанак – викнах Неволята и като му запретнахме ръкави и... изимпровизирахме тези (както се оказаха невероятно) вкусни спаначени курабии.

Като начало си осигурих поле за действие – Христина отиде на йога, а аз останах сам в кухнята. Бланширах спанака, който въпреки че беше почистен мина през мивката и бе щателно селектиран за дръжки, жилки и пр. твърди консистенции. Оставих само листата. Към горещия бланширан спанак (добре изцеден) добавих бучката масло и я оставих да се разтопи.

Трите вида брашно (понеже така и не намерих къде е финия грис за да станат четири) смесих със солта и бакпулвера и разбърках добре. Ако ви се струват странни пропорциите - истината е, че само мерителната чашка 1/4 (60 мл.) беше наоколо.

През това време маслото се беше разтопило в горещия спанак и с енергично бъркане с дървената лъжица го докарах до нещо, което можеше да мине за спаначената каша. Опитах се да накъсам спанака колкото може, все пак той щеше да е сърцевината на моите курабии. Чукнах вътре яйцето и в момент на вдъхновение добавих и половин пакет от крем сирене „Филаделфия” (предимно защото не ми се стържеше сирене на рендето). Оказа се много успешна… импровизация – мекият му и сметанов вкус идеално се съчета с останалите съставки.

После каша отиде при брашното и с лъжицата, с лъжицата – докато не получих редичко лепкаво тесто. На вид… е, вид нямаше, но аз нали съм си упорит – не се отказах. Докато прибирах брашното в шкафа погледа ми попадна на тиквените семки и не ми трябваше повече от три милисекунди за да прозра, че вкусовете ще си напаснат чудесно. Сипах си щедра шепа и допълнително размесих в тестото. Най-накрая, реших все пак като толеранс към рецептата на Nanita да добавя и малко кашкавал – буквално за цвят. Настъргах го и него в тестото на най-ситното ренде.

С лъжица направих малки „кюфтета” върху хартията за печене. Доста лепнеха, та си помагах с пръст, но после като се опекоха сами си се отлепиха. Фурната загрях на около 200 и пекох докато кашкавала се препече – 20-тина минути. Курабиите станаха невероятни! Е, на вид станаха малко хелоуинови - едни зелени такива, но на вкус.... олеле, мале! Толкова ни харесаха, че още след закуска на другия ден вече почти не бяха останали. А аз си мислех да си ги хапвам на работа по една, две към късния следобед като ми пристърже....

Христина особено ги хареса. Толкова много, че на другия ден взе един килограм спанак от пазара… Ей така, да си го „гледам” в хладилника… :)

Свинско с мед, кускус и броколи

Толкова много неща пропуснах да опиша в блога... То не бе ходене в Истанбул, не бе престой в болница.... Определено последните месеци ми идват в повече и в кратките моменти, когато съм на повърхността и си поемам въздух, така и не намирам време да напиша някоя рецепта. А те се трупат ли трупат. Такъв е случаят и с тези котлети, които си приготвихме с Христина преди... извесно време. Идеята взаимствахме от ноемврийския брой на „Good Food” (набелязах си я докато бях във Втора градска болница докато обядвах с „пасирана супа” и „печен картоф с кренвирш*”).  

Необходимите продукти:
4 ч.л. горчица (ние използвахме дижонска)
3 с.л. мед (ние използвахме балвански ;))
портокаловия сок от половин портокал
4 крехки свински пържолки (ние използвахме котлети без кост)
300 гр. кускус
1 с.л. масло
50-тина грама праз-лук (в оригиналната рецепта е зелен лук, но къде ти зелен лук по това време на годината?!)
450 мл. горещ пилешки бульон
100-120 гр. забразени броколи (в оригинлната рецепта е с чери доматчета нарязани на четвъртинки)

За глазурения сос смесихме горчицата с меда и портокаловия сок. Получи се доста щедро количество, но както се оказа по-късно, това беше чудесно, защото това е един от най-успешните сосове за месо, които съм опитвал наполедък. Пържолите топнах в соса, а след това наредих в тавичка. Отгоре изсипах каквото беше останало от медено-горчичената смес и всичко отиде във фурната, предварително загрята до 220 градуса. Принципно в оригиналната рецепта пише – на грил за по 4 минути от всяка страна, но на мен ми отне поне 20 минути докато изпека месото до златисто. Обърнах пържолките веднъж и един, два пъти ги полях със сосчето отстрани.
За кускуса: запържих наситнения праз и към него прибавих кускуса и горещия пилешки бульон. Принципно в бульона има сол, за това подправих само с черен пипер. Обикновено в рецептите препоръчват кускуса само да се накисне, но аз предпочитам да си го подържа на котлона за известно време – въпрос на вкус, предполагам. Към готовия кускус сложих лъжица масло и оставих настрани да набъбва и да си поеме от ароматите. (който реши на следва оригиналната рецепта – праза отпада, а зеления лук се наситнява в готовия кускус суров, а накрая се прибавят и чери доматчетата). По желание на Христина – допълнихме с гарнитурата с броколи (направо от фризера в тигана – запариха се за нула време).
При поднасянето използвахме кускуса като канапе, върху което наредихме пържолите. От съществено значение е да се полеят обилно с медено-горчичния сок (който е много вкусен!). Освен месото препоръчвам горещо да полеете и кускуса. Лично аз не опитах от броколите, но като цвят много „отваряха” чинията на Христина ;)

*точно така, един кренвирш и то от евтините

Мъфини с ябълки и тиква

Есента е сезонът на тиквите. Или поне това е извода, който може да си направи човек докато се разхожда из пазарите или чете октомврийските броеве на кулинарните издания. И сигурно е така. На пазарчето до нас вече втори месец тиквите те заливат от всички страни с разнообразие от форми и цветове - от оранжевите цигулки до сивкавите каба-тикви. А като се добави и хелоуин манията, която напоследък кой знае защо взе да набира популярност и у нас, няма къде да избягаш от този така вкусен, и лесно поддаващ се на декориране,есенен дар. Не че има нужда - все пак печената тиква, тиквата с ориз и мляко и тиквеника са сред любимите ми кулинарни изкушения. И като заговорихме за изкушения - и ние с Христина се подадохме на тиквоманията и една вечер докато отивахме с колата на пазар си взехме една 'малка' четири килограмова цигулка.

Необходимите проукти (за 12 бр.)
1 и 1/4 ч. брашно
1 ч. захар
1/2 ч.л. сода
1/2 ч.л. канела (според мен да сложи малко повече няма да е проблем)
1/4 ч.л. (една шипка) джинджифил на прах
1/4 ч.л. (една шипка) сол
една идея индийско орехче
1 яйце 
1/2 ч. пюрирана (сварена) тиква
1/4 чаша разтопено масло 
1 чаша настъргани ябълки

шепа стафиди (по желание)

Не си мислете, че мъфините бяха първата ми идея за оползотворяване на тиквата. Разбира се първо си направихме тиква със захар на фурна, и както може да се очаква, в количество доста по-голямо отколкото можехме да изядем... Именно, чудейки се какво да правим с остатъка, ми дойде идеята за мъфините.
При приготвянето им следвах основните правила - първо сухите, после 'мокрите' съставки. Добре разбитото яйце с разтопеното масло добавих към пюрираната тиква, а получената смес отиде в кладенчето на смесените брашно, захар и останалите сухи съставки. Накрая добавих и настърганте ябълки.  
Разпределих сместа вьв формите за мъфини (ако спазвате точните количества трябва тестото да ви излезе точно за 12 бр.) и сложих да се пекат за 20-тина минути в предварително загрятата на 200 гр. фурна.
Идеята за мъфините взех от сайта Мъфини и кексчета, който веднага ми стана любим. Разиките с рецептата в него и моите 'произведения' са две - първо количествата - намалих всичко наполовина (емпирично е доказано - 1 чаша брашно - 12 бр. мъфини), и втората е, че вместо олио използвах масло - няма смисъл да се лъжем - в маслото е истиникия вкус и добавих млко стафиди "за цвят". Другото, което бих променил е содата - следващия път ще използвам бакпулвер. 
Ами май това е всичко. Колегите на Христина, които имаха късмета да опитат ябълково-тиквените мъфини да не се услушват, а да споделят впечатленията си от рецептата.

Кюфтенца по шведски

Понякога на човек в неделя не му се готви. Уморен е от съботно-неделното почистване или просто уикендът не се е оказал това, което е очаквал. Или може да има някаква друга причина, но крайният резултат е, че определено кухнята не му изглежда особено привлекателна, а перспективата да виси в нея целия следобед, за да сготви нещо за вечеря - съвсем. В подобни ситуации аз се измързелявам и обикновено хапваме ... бъркани яйца.
Подобно някакво неделно-разложително настроение ме беше обхванало преди няколко седмици и се чудех какво да направя набързо, за да хапнем - колкото да се каже, че сме яли. В хладилника самотно се бяха сгушили една в друга четири сурови наденици, вече почти окончателно отказали се от надеждата, че някога ще бъдат сготвени. Имах едни перспективни и дръзки планове за тях, но... напоследък мързелът ме побеждава без усилие. То и аз не се боря много. Както и да е - шведските кюфтенца ми се сториха особено лесен вариант за вечеря - още повече, че разполагах с овкусена кайма.
Речено сторено.

Необходимите продукти:
400 гр. свинска кайма (или 4 сурови наденици)
1 яйце, разбито
1 малка глава лук
100-тина грама галета
1 с.л. ситно нарязан копър (Христина хитроумно пълни фризера с наситнен копър в найлонови торбички, който после е много удобен за ползване)
1 с.л. зехтин
1 с.л. масло
2 с.л. брашно
400 мл. горещ телешки бульон (ние нямахме и аз използвах гъбен)
сол
пипер

Много обичам рецепти, в които след като изброят неоходимите продукти започват да ти обясняват как трябва да смесиш покрай основните и още два, три, които изобщо не са споменати. И с тая рецепта в юнския брой на Good Food беше същото. Но нали съм оправен, ориентирах се набързо.
Каймата, яйцето, наситненият на дребно лук, галетата, копъра, солта и пипера се забъркват и от тях оформих малки кюфтенца. Малките кюфтенца са особено мързелив вид ядене, което не изисква използването на нож - хапват се цели на по една хапка.
В зехтина, добре загрят, но не много (след като Иван ми направи забележка, че температурата за пържене със зехтин трябва да е няколко степени по ниска от тази за пържене с обикновено олио, вече не набримчвам котлона на максимум) запържих кюфтенцата. На снимката в списанието бяха с доста правилно кръгла форма, което много ме учуди, защото моите определено проявяваха ексцентризъм и своеволие, приемайки желаните от тях, а не от мен форми, но ги докарах криво ляво. Като придобиха любимия ми препечен загар ги извадих от тигана в чинийка. Сложих в същия тиган да се разтопи маслото, към него прибавих брашното (бъркайки енергично докато леко се запържи)и угасих с телешкия бульон. Идеята е да се получи подобен на бешамелов сос. Сложих в него кюфтетата да се постоплят - не че бяха имали време много да изстинат. И след минутка, две - вечерята беше готова. Щедро поръсих с копър (забелязахте ли, че връщност са необходими две, а не една лъжици копър) и поднесох със салата. Принципно си мисля, че с картофено пюре също щяха много добре да си паснат кюфтенцата, но кой има време да се занимава с картофи в неделя?!

Шоколадови мъфини с кокосов пълнеж

Петъчната традиция с представянето на избрани лакомства от типа finger food продължава с пълна пара. Принципно ми се иска нещо по-завъртяно и на клечка да измисля, но определено пътуването сутрин с метрото, макар и за десет минути, прави пренасянето на по-интересните храни особено невъзможно. И затова предимно импровизирам на тема тестени. Така беше и миналата седмица с шоколадовите мъфини с кокосов пълнеж.

Необходимите продукти:
2 белтъка
1 яйце
1/3 ч.чаша прясно мляко
1 ч.лъжица ванилия
1 и 1/4 ч.чаша брашно
1 ч.чаша захар
1/3 ч.чаша какао
1/2 ч.лъжица сода
3/4 ч.чаша кисело мляко

за пълнежа:
1 ч.чаша рикота или извара
1/4 ч.чаша захар
1 белтък
1/3 ч.чаша кокосови стърготини
1/2 ч.лъжица кокосова или бадемова есенция, а аз си мисля, че може и ванилова

Готвенето специално на тези мъфини ми се видя малко пипкава работа. Отделно смесих белтъците, яйцето, прясното млякото и ванилията, като гледах продуктите да не са съвсем студени. Отделно смесих брашното, содата, какаото и захарта и постепенно сипвах към яйчената смес. Добавих и киселото мляко. До тук какаовото тестото за мъфините е готово.
За пълнежа разбих рикотата със захарта и белтъка, прибавих кокосовите стърготини и есенцията. Малко уточнение, рикотата, която струва два пъти повече от изварата, почти не се усещаше в готовите мъфини, така че си мисля, че замяната й с изварата няма да се отрази на вкуса.
В хартиените чашки сложих по една лъжица от кафявото тесто на дъното, а отгоре по едно топче (или лъжичка) от бялото и отгоре допълних с кафявото. Пекох във фурната около 20 минути на 180 гр. (без вентилация).
Получиха се интересни мъфини и макар, че според мен да им липсваше дълбочина на вкуса, много се харесаха на колегите.

Ябълкови курабии

Ще ми се да кажа, че това е една бърза рецепта, но да си призная – отне ми близо два часа в събота да приготвя тези много приятни ябълкови изкушения. По-голямата част от тези два часа беше за подготовка на продуктите – обелване и нарязване на ябълките, начупване на орехите, измерване на останалите продукти и пр. Иначе относно готвенето – какво толкова – отделно разбърках мокрите съставки, отделно сухите, после едните при другите, накрая ябълките и стафидите и фурната свърши останалото. Проста работа.

Необходимите продукти

1/2 ч.чаша краве масло
1 -1/3 ч.чаша захар
2 жълтъка 
1/4 ч.чаша прясно мляко
2 ч.чаши брашно
1 ч.лъжица сода
1 ч.лъжица индйиско орехче
1 пакетче ванилия
1 ч.лъжица канела
1 ч.чаша натрошени орехи
1 ч.чаша нарязани на ситно ябълки
1 ч.чаша стафиди

В отделна купа смесих маслото (предварително омекотено в микровълновата за 30 сек.) и захарта, след което прибавих жълтъците и млякото. В оригиналната рецепта се слага само едно яйце, но понеже аз имах от "Кулинарния петък" едни "изостанали" жълтъци - предпочетох да ги оползотворя. Честно да си призная, домързя ме да свалям миксера от шкафа и разбих всичко с телта, което, като се замисли човек, е доста по-трудоемък процес, но мързелът е нелогично състояние, но за сметка на това много прилепчиво.
В отделна купа смесих брашното, содата, индйиското орехче, канелата и ванилията. Прибавих така подготвения микс към кремообразната смес и смесих добре. Ябълките обелих и нарязах колкото можах на дребно. Някои ги рендосват – аз предпочитам парченцата. Прибавих ги заедно с орехите и стафидите и отново разбърках.
Ако имате голяма тава, тука е времето да я извадите. Нашата нова фурна си дойде с няколко гигантски тави и именно една от тях използвах за печенето. Покрих я с хартия (за печене) и с една малка лъжичка насложих от тестото фриволни форми, клонящи към кръгчета. При печене курабиите се подуват, така че е хубаво да се остави разстояние между тях, но и да се слепнат, после се начупват на ръка и стават дори по-артистични.
Пекох в загрята фурна на 200гр. Точно по 14 мин. (нали вече си имам таймер на фурната). Явно времето зависи от фурната – във форума на „Гответе с мен” от където почерпих вдъхновението – пишеше от 8 до 10 минути, но това според мен е крайно недостатъчно. Получиха се доста курабии – поне 50-тина и стигнаха както за гостуването на кумовете в събота, така и за гостуването на родителските тела в неделя, както и за похапване помежду, че и за работа останаха да занеса.
Забележка: В оригиналната рецепта вместо масло се слага мас – сигурно биха станали по-пръхки с мас, но … в нашата кухня с мас не готвим…
Хайде, Влади, това е рецептата – действай! Валко, приятелю, очаквам да се похвалиш с колко вкусни курабии си подслаждаш закуската ;))))

Глазирани на тиган телешки медальони

Тази рецепта е на Гордън Рамзи, на когото аз съм си фен, и въпреки, че е доста елементарна, се оказа страшно вкусна и веднага влезе в златния фонд на любимите на нашето семейство гозби.

Най-важният момент в нея е прясното месо. Аз взех телешките медальони от Billa и, честно казано, не бях особено доволен от цвета им. Няколко дена по-късно се разтърсих за телешко бон филе в другите магазини, от които обикновено купувам месо, но нямаха. Може би в Пикадили има най-голям шанс човек да си намери прясно телешко бон филе?.. Там ще проверя следващия път.

Необходимите продукти (за 2 порции):

• 2 телешки медальона (може и 4 – те са си доста малки)
• 2,3 скилидки чесън
• зехтин
• сол
• черен пипер
• 2,3 дафинови листа
• мащерка
• клонка розмарин (или щипка сух)
• кубче пилешки бульон
• 1 ч.ч вода

За Гремолатата

• връзка пресен магданоз
• настърганата кора на един лимон
• каперси (който обича)
• сол
• черен пипер

Ужасно ми харесва стила на Рамзи при представянето на рецептите. Нищо излишно – тази рецепта я изстрелва за по-малко от минута. И всичко изглежда лесно и божествено вкусно (и в този случай си е точно така).

В добре сгорещения зехтин се слагат предварително осолените и подправени медальони и се запържват така, че от всички страни да получат равномерен загар. Слагат се подправките – директно при месото, като чесъна само се пресова лекичко и така отива директно в тигана. Като се опекат от всички страни медальоните се слага топлия пилешки бульон (аз си стоплих водата, за да ми е по-лесно да го разтворя) и месото се оставя да попие и да се глазира, като се наглежда и обръща при необходимост един, два пъти. При печенето Рамзи оставя подправките да „почиват” върху месото докато е в тигана – и аз направих така.

Гремолатата, въпреки скептицизма ми, се оказа невероятно вкусна и особено подходяща за месото. Интересното е, че при нея не се използва никакво свързващо звено (олио или зехтин). Към нарязания на дребно магданоз се прибавя лимонената кора и каперсите, подправя се със сол и пипер на вкус, разбърква се и готово. Аз не сложих каперси поради липсата на такива в къщи, но и така салатата беше много добра.

Месото се държи в тигана докато сосът попие в месото и се редуцира почти напълно. Трябва да остане малко на дъното, за да се поднесе с него месото.

От съществено значение е да се използва телешко бон филе. Това е доста крехко месо и при този начин на обработка остава крехко и сочно. Принципно, при равни други условия, месото ще е леко „алангле”, така че ако някой го предпочита по-добре сготвено, е хубаво да си подбере по-тънки медальони.

Готовото месо се слага в чиния, отгоре се поръсва с гремолатата, от страни се прави кръгче със соса от печеното, добавя се малко зехтин около месото и … следва едно уникално преживяване.

Не знам коя от подправките точно придава сладникавия вкус на месото, но то е божествено. А съчетанието с пресния и свеж аромат на настърганата лимонова кора и пресния магданоз … олеле!...

Аз поднесох с брускети (франзели със зехтин, чесън, подправки и накълцани на ситно домати, запечени на фурна). Толкова много ни хареса, че няколко дена по-късно си направихме пак. Но един съвет от „патило” – не става толкова хубаво с друг вид телешко – бон филето си е бон филе.

Мъфини с ябълки и орехи

Тази седмица "Кулинарният петък" се падна в ... събота :) Причината е, че при глазирането на лимоновия кекс (lemon bread) вчера попаднах на твърде кисели лимони и въпреки че на външен вид го докарах, киселият вкус дойде в повече. Поради това тази сутрин запретнах ръкави от ранни зори и се опитах да оползотворя продуктите, които имах под ръка. По план график снощи трябваше да мина през магазина за продукти, но се събирахме на раздумка с лондонската група, приказката ни се услади и окъсняхме значително. През магазина не минах, а понеже в момента (а сигурно още две седмици ще бъде) сме в процес на местене и всичко е или в старата квартира или в разни кашони и чанти - готвенето е голямо предизвикателство. Например тази сутрин по средата на готвенето осъзнах, че и идея нямам къде е рендето, но в интерес на истината така стана по-добре.

 

Необходимите продукти

• 60 гр. масло
• 2 яйца
• 250 гр. захар
• 250гр. брашно
• 1/2 ч.л сол
• 2 пакетчета ванилия
• 1 ч.л. канела
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1/4 ч.л. индийско орехче
• 100гр. орехи
• 2 големи или 3 малки ябълки

 Вече се похвалих, че в новата кухня имам средна скара на фурната. Още не мога да и се нарадвам! А фурната е и вентилаторна, така че още от снощи тръпнех от нетърпение да опитам да направя мъфини, които няма да загорят или които няма да се наложи да готвя с акробатики.

Маслото разтопих на тих огън и пресипах в купата за месене. Добавих захарта и двете яйца. Реших да бъркам всичко с телта, защото не ми се търсеше миксера. След като се получи хомогенна смес, оставих настрана и се заех с ябълките. Принципно трябваше да са рендосани, но рендето, както вече казах, го нямаше никъде наоколо и затова реших да надробя ябълките на по - едри парчета, че да се усещат повече. Нарязах три (по-малки) зелени балвански ябълки на парчета (като картофите за мусака). Обърках ги хубаво с канелата и оставих настрана.

В брашното добавих бакпулвера, солта и ванилията; разбърках добре и добавих към яйцата и захарта. Получи се лепкаво тесто. Щипнах индийското орехче вътре, но наистина само щипка, че миналия път много силно се усещаше. Доразбърках. Добавих ябълките и натрошените на едро орехи и разсипах във формите за мъфини - до ръба на хартиената чашка.

Всичко отиде в предварително загрятата до 180 гр. фурна (на режим с вентилатор) за 20 минути.

Получиха се много добре. Нарязаните на едро ябълки омекнаха и предадоха на мъфините вкус и усещане като от ябълков щрудел. Всички колеги харесаха резултата. А след тяхното одобрение нямаше как да не постна рецептата.

Котлети от сьомга с печени картофи с подправки и домати по селски

Преди две седмици, нали бях на легло, та разполагах с доста време, доколкото ми позволяваше състоянието, да си мисля за интересни рецепти. Още повече, че изгледах всичките сезони на „Hell’s Kitchen” – едно от любимите ми реалити програми, а то ми действа особено надъхващо. За съжаление, въпреки ентусиазма ми, повече от час на крака в кухнята ми идваше в повече, но въпреки това успях да сготвя няколко, по моето скромно мнение, много вкусни неща.
Особено доволен съм от опита ми с котлетите от сьомга. Наистина, рецептата за приготвянето им е уникално лесна, но за сметка на това се получи невероятно вкусен резултат, и аз, макар да не си падам особено по сьомгата, направо бях във възторг. Още по-вкусна се оказа самата комбинация от рибата и двата вида гарнитура за нея, които подбрах.

 

Необходимите продукти (за 2 порции):

За котлетите от сьомга
2 котлета от сьомга
2 с.л. зехтин
1 бучка краве масло
2 стръка магданоз
черен пипер
сол
розмарин
2 колелца лимон
2 с.л. прясно изстискан сок от лимон

За картофите с чесън и зелени подправки
6 картофа
3 с.л. зехтин
1 с.л. оцет (аз използвах ябълков)
3 скилидки чесън
сол
риган
мащерка
розмарин

За печените домати по селски
6 – 10 чери доматчета или по-дребни домати обикновени
1 с.л. зехтин
1 с.л. мед
сух босилек

Приготвянето, както вече казах, е много лесно, но понеже исках всичко да е готово и топло в 7 вечерта, за да можем да вечеряме с Христина, се наложи да си направя стриктен график за ползване на фурната. Картофите се готвят за около час, доматите за около 40 мин, а рибата за не повече от 20. И понеже разполагам само с една фурна, в която влиза само една тава и всичко се пече само на долна решетка – готвенето си беше истинско жонглиране с продукти и мини подносчета от фолио.
Нарязах черитата на половинки, посолих ги и оставих настрани за 20-тина минути солта да дръпне водата от тях. Докато те се „изсушаваха”, смесих зехтина, меда и босилека и пристъпих към картофите.
Тях ги избрах да са с мека коричка. Хубаво ги измих без да ги беля и ги нарязах на филийки по половин сантиметър, но без да ги режа изцяло (виж снимката). Нарязах скилидките чесън на тънки филийки и напъхах по една във всеки от разрезите на картофите. Направих едно ъгълче на тепсията от фолио с повдигнати краища (за да не изтече заливката) и ги наредих плътно един до друг. Смесих зехтина и оцета (макар да имах известни опасения за оцета, той само допълнително омекоти картофите и не се отрази на вкуса им) и полях „шпикованите” картофи. Поръсих подправките, посолих и ги сложих в предварително загрятата на 180 гр. фурна.
През това време реших, че  доматите достатъчно са „съхнали” и ги залях със зехтина, меда и сухия босилек. Дадох им 15-тина минути да поемат, направих и за тях едно ъгълче от фолио с повдигнати краища и внимателно ги сложих при започналите да омекват картофи.
Дойде реда на рибата. Тя се готви бързо и затова я оставих за най-накрая. Котлетите купих от Била дълбоко замразени. Да, знам, че това не е особено препоръчително и професионално, но там нямат рибен щанд. Котлетите ги сложих в центъра на парчета фолио, залях всеки с по една лъжица зехтин, поръсих със сол и розмарин, сложих върху тях люспа масло, по един стрък магданоз, колелце лимон и по лъжица лимонов сок. Фолиото завих плътно около месото като внимавах да не го скъсам някъде, защото в „торбичката” имаше по две лъжици течности  все пак. Около 40 мин. след като поставих картофите поставих и добре увитата във фолио риба в тавата при картофите и доматите и отидох да полегна, че кръстът взе да ме наболява значително.
20 мин. по-късно Хриси си беше вече в къщи, бяхме наредили масата и аз с едно – „Алее - хоп!” извадих тавата от фурната. И разпределих топлите и готови продукти по чиниите, изключително горд от себе си, че всичко е минало по план и е топло и готово едновременно. Така си изчисляваше времето и професора ми по финанси в Ла Крос, който когато ни канеше на гости много се ядосваше, че идваме 10 минути по-рано, защото му нарушавахме предварителния план за готвене ;) (а ние просто отивахме да помогнем с нещо, ако има с какво).
Няма да ви убеждавам повече колко вкусно беше – опитайте и вие, няма да съжалявате.

ИМАМЕ СОБСТВЕНА КУХНЯ!!!!

Направо не е за вярване – имаше моменти, когато не вярвах, че този ден някога ще настъпи. Апартаментът си го купихме преди две години с обещанието, че до три месеца ще се нанесем. Нанесохме се точно две години по-късно. През това време направихме поне 10 проекта за кухнята – с и без бар-плот, с два бар-плота, светла кухня, тъмна кухня, кухня с извити шкафове, кухня с извити плотове – идеи имаше стотици. Като удари кризата почти се отказахме от всичките. Тук бащата на Христина се прояви като истински баща, удари по масата и заяви: „Аз ще направя кухнята на дъщеря ми!” Да е жив и здрав! Отне му около 9 месеца (от които 4 месеца само суши дъбовия материал), но я докара почти едно към едно с последния проект. Вложи човека сърце, душа, въображение и ентусиазъм и ето – резултатът е на лице.

Едно голямо БЛАГОДАРЯ!!!

Днес пристигна и новия хладилник и до седмица се надявам да разопаковам повечето кашони с кухненски съдини и пособия. Сигурно ще минат поне 6 месеца преди да си позволя и половината от нещата, които искам да имаме в кухнята, но важното е, че печката ни е хубава (има СРЕДНА скара – направо невероятно!), имаме обширни плотове и много, много желание.

Талиателе "Примавера"

С тази рецепта аз приключвам серията с патладжанените изкушения за това лято. Още повече, че по лекарско предписание трябва да огранича този вкусен зеленчук в менюто си. Жалкото е, че го открих едва това лято и сега вече ми е забранен … за ядене, не за готвене, разбира се.

А за талятелите вдъхновението ми дойде от Деси. Тя е голям фен на италианската кухня и така сладко описа нейните спагети с тиквички и пармезан, че не устоях на изкушението да опитам и аз да се развихря по темата. Всъщност, „личният” почерк е в добавянето на малко повече зеленчуци, но идеята тук е подобна на супата минестроне – използва се зеленчук какъвто има в хладилника. А примавера - предполагам защото зеленчуците са пролетни, свежи и ароматни.

Необходимите продукти

• ½ опаковка талиатели
• 1 патладжан
• 1 тиквичка
• 1 гл. лук
• 1 - 2 скилидки чесън
• 1 зелена чушка
• 1 червена чушка
• ½ килограм домати (с чери домати ще е по-естетично)
• 50-тина грама зелени маслини с бадем
• пармезан за наръсване
• зехтин
• сол
• пипер
• босилек
• мащерка
• копър
• чубрица

Хубавото на тази рецепта е, че освен че е безумно вкусна, е и много лесна. Да си призная – бях малко скептичен, че ще се получи добре, защото във всички рецепти зеленчуците се слагаха едновременно да се готвят и много се опасявах, че някои могат да останат недосготвени, но се оказа, че не съм бил прав да се притеснявам. Загряват се 1 - 2 с.л. зехтин в дълбок тиган и предварително нарязания зеленчук се изсипва едновременно. През това време талиателите си врат в подсолена вода, както си пише на указанието на опаковката, или както аз ги предпочитам, няколко минути повече. Хубаво би било доматите (ние си използвахме нормални поради липсата на чери), които ние нарязахме на четири, предварително да се обелят. Ние ги готвихме небелени и после извадихме ципите една по една колкото можахме. И това е вариант. На зеленчуците им трябват около 10-15 минути. Важното е да се разбъркват постоянно, за да омекнат равномерно.

Същественият момент в приготвянето се оказаха подправките. Като видях списъка им отново ме обхвана моя черен скептицизъм. Принципно, в списъка трябва да се добави и лавандула, но ние нямахме и понеже не знам какъв би бил резултата с лавандула, само я споменавам мимоходом. От останалите подправки с по три пръста – щип и в тигана. Ако пръстите на готвача са много тънки – по две щипки от всяка подправка. За солта и пипера – всеки според вкуса си. Принципно аз бих добавил зелените маслини при зеленчуците да се омешат вкусовете, но понеже Христина не обича, си ги добавих накрая само в моята чиния.

Ако бях сготвил талиателите тази седмица, щях да ги разбъркам в тигана със зеленчуците преди да поднеса – така поне готвят в „Кухнята на ада”, с което предаване се зомбирах цялата минала седмица. Но това се случи преди това, така че спагетите и върху тях примаверения зеленчуков сос. Пармезанът, макар и много вкусен, убеждавам се за пореден път, не е особено фотогеничен. Особено върху готвени домати. Ако ще поднасяте талиателите на гости – препоръчвам да го наръсите под соса или ако имате възможност – прясно настърган на люспи.

Хапва се с голяма вилица и голяма лъжица и, само подсказвам, една порция не стига!