Ето какво сготвихме!

Децата, казват, осмислят живота на родителите си. Дали го "осмислят" не знам (все още), но със сигурност го запълват изцяло. Или поне това са първите ми надбюдения от съвместното ни съжителство с Божидара.

Малкото съкровище се роди в късния следобед на 03.09.2010 г. във Втора градска болница. Мама се справи блестящо с раждането, а бебчето дойде с достатъчно коса за фибички :), напълно оформено и не дотам малко (3,400 кг.).

След дългото чудене на кого ли ще прилича, се оказа, че бебо прилича предимно на себе си и е едно страхотно ококорено дете, което спинка, хапва, пълни памперса, а напоследък и проявява жив интерес към заобикалящия го свят (детската стая). Много обича да ми наднича над рамото и да разглежда апликациите по стените. Особено са ни интересни в момента прозорецът и вратата - първият защото е много светъл, а втората защото е като голямо тъмно петно на фона на прасковените стени.

Започнах да пиша блога "Кулинарни страсти и... (по)падения" спонтанно като начин за разтоварване и упражнение по писане (да, да, и по готвене, разбира се), но постепенно с времето, всеки път когато сядах да напиша нова рецепта, мисълта ми се отнасяше към малкото същество в корема на Христина и се чудех как да направя така, че да мога да си говоря с него през времето и пространството. Затова и започнах да пиша малко по-несвързани с готвенето предговори, които всъщност са моите послания към малката ми дъщеря, когато вече ще е пораснала достатъчно, за да си зададе въпроса - какви са били моите родители, когато са били млади. Чрез този блог се надявам да й дам достатъчно теми за размисъл и информация за нас, нашия светоглед, начин на живот и избори, които сме правили през годините. Винаги ми се е искало да познавам родителите си по-добре, да знам какво ги е вълнувало, кое ги е трогвало, в какво са вярвали, какви мечти са имали и какъв са си представяли, че трябва да бъде животът им. Да, разбира се, че в общи линии съм запознат с всичко това, но когато емоцията е жива и пренесена на белия лист докато си й още подвластен, тя резонира в друга честота в сравнение с тази, която е преразказана, преосмислена и редактирана от дистанцията на времето. Затова исках тук, в този хербарий на емоции, да събера своите и на Христина чувства и мисли и да ги изпратя напред в бъдещето, където детето ми ще може да си говори с мен като с равен.

Докато пиша Дара спи и сънува розови облачета. Целият живот е пред нея, а ние сме до нея, за да й осигурим най-доброто, на което сме способни. Надявам се да може да вкуси живота предимно откъм сладката му страна, а солените и пикантни нюанси да са просто ароматна добавка към разнообразните ястия на масата на живота й.

За осмислянето не знам, но със сигурност досега не бях чувствал толкова, едва ли не болезнена, обич към човешко същество, каквато чувствам към това малко човече. Невероятно е, а още по-невероятен е фактът, че това не е еднородна емоция, а по-скоро всички възможни емоции, концентрирани и редуцирани в някакъв взрив в гърдите. В поредица от взривове, които те оставят бездиханен, отмалял, ужасен и едновременно безкрайно удовлетворен.....

Пиле с чушки

Кой казва, че за да е вкусна една рецепта, трябва да е сложна?!.. Това абсолютно не е вярно и следващата рецепта го доказва по блестящ начин. Рецептата е на сп. Меню и е чист шедьовър без да е кулинарно предизвикателство. Допълнителните й предимства са още, че се приготвя бързо и лесно и (като изключим червените чушки) не изисква особени продукти.

Необходимите продукти (за вечеря за двама)

• 400 - 500 гр. пилешко филе, нарязано на парчета
• 1 с. л. царевично нишесте
• 2 с. л. олио
• 1 малка глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 червена чушка, нарязана на тънки ивици (от камбестите, месести чушки)
• 1 - 2 зелени чушки, нарязани на тънки ивици
• 1 кубче бульон със зеленчуци
• 25 - 30 мл бяло вино
• 1 скилидка чесън, нарязан на ситно

В оригиналната рецепта от списанието продуктите са два пъти повече, но понеже я приготвях за вечеря за мен и Христина - разделих всичко на две.
Нишестето разтворих в 2 с. л. студена вода и добавих към кашата нарязаните на парчета филета. Разбърках ги добре да се покрият от всички страни с разтвореното нишесте.
Зехтинът загрях в тигана и в него сложих да се запържат отцедените филета на два-три пъти. В оригиналната рецепта използват уок тиган, но аз понеже нямам такъв - си използвах доброто старо, незалепващо Индженио. Докато месото се запържваше поразбърквах от време на време, за да не се слепят парчетата месо. Щом се позачервиха, изваждих ги и ги оставих да се отцедят върху кухненска хартия.
Честно казано, в тигана много мазнина не остана след пилето и се изкуших да капна още една-две капки зехтин, ей така за всеки случай, преди да добавя лука и чушките, но се оказа, че е нямало нужда. Към мазнината добавих лука, който запържих за 2-3 минути, а после и чушките, които нарязах на жулиени. В оригиналната рецепта се използват три вида чушки - зелени, жълти и червени и то от онези (вносните) месести, камбести чушки. Добре, но в Била една такова "трио" се оказа, че струва над 5 лв. Не че нещо, но няма нужда. Взех само една камбеста червена чушка, а за зелена използвах нормална зелена (нашенска) пиперка. Според мен обаче е хубаво да се използва поне една от камбестите чушки - те имат малко по-сладко плодов аромат и придават допълнителен нюанс на вкуса.
Поради липсата на особено количество мазнина чушките започнаха да се пекат и да пукат и изпълниха стаята с приятен аромат. След няколко минути, когато прецених, че са хванали добър загар и са започнали леко да омекват (но не много - идеята е да хрупат леко), върнах в тигана при зеленчуците филенцата, натроших кубчето пилешки бульон със зеленчуци, добавих чесъна и отсипах щедра глътка вино.
Според скромното ми мнение именно комбинацията чесън, лук и вино прави вкуса на тази гозба толкова приятен.
Разбърках добре всичко, докато виното се поизпари и остане само аромата му, а сосът от мазината, царевичното нишесте и зеленчуковите сокове се сгъсти.
Оризът, така се случи, че тази вечер си го приготвихме на пара. Нищо особено - златното съотношение 3:1 и любимите подправки.
Като се замисли човек - пиле с чушки и ориз - нищо кой знае какво, но определено рецептата заслужава да влезе в златния фонд на всяко домакинство.

Ето и видео-рецептата

Кюфтета със сирене

Храната ми е (порочна) страст и каквато е ситуацията с всички останали пороци, понеже ми се услажда отвъд възможностите за рационален, волеви контрол, се опитвам да си я причинявам чрез възможно най-много от човешките сетива - вкус, обоняние, допир, слух, зрение.... И докато вкусът и обонянието имат пряко (и поради тази причина - ограничено) отношение към възможностите за възприятие на храната, зрението, като непряко свързано с храната сетиво, което обаче е основната входна точка към съзнанието и въображението, ми дава доста широк набор от възможности за общуване с храната. Зрението дава възможност да се наслаждавам (напълно здравословно) на храната като чета за нея, гледам филми и предавания за нея, разглеждам фотографии и въобще.... превръща храната от чисто физическо в емоционално и интелектуално преживяване. Засега най-силното (визуално) въздействие, което си причинявам (в контекста на храната), е гледането на кулинарни предавания. А такива напоследък май има повечко и макар да попадам предимно на такива, в които се прави компромис в полза на количеството, те определено ми (въз)действат разтърстващо, отприщват въображението ми и пораждат в мен желание за експерименти...

За тази идея се "вдъхнових" от серията Cheese от поредицата Best Food Ever, която не е за хора със слаби сърца.
Необходимите продукти (за 3 порции)

• 500 гр. телешка кайма
• 50 гр. кашкавал "Бони"
• 25 гр. сирене "Чедар"
• 25 гр. сирене "Ементал"
• 3 слайса сирене "Гауда"
• 1 глава лук
• черен пипер
• сол
• подправка за луканка
• чубрица
• мащерка

Честно казано, не вложих особено въображение при приготвянето. Щом предварително си определих продуктите, които ще използвам, следвах пътя на най-малкото съпротивление. Първо омесих каймата с подправките и предварително наситнения лук, а после настъргах сирената (с изключение на "Гауда"-та) за по-лесна обработка. От настърганите сирена направих топки, които попритиснах с ръце, за да са по-здрави. От каймата направих шест броя шницели (или ако искате - плоски кюфтета) и после процедирах по следния начин: върху едния шницел поставих един слайс "Гауда", топка сирене, а върху нея другия шницел и с ръце оформих готовото "кюфте", така че да затвори в средата сиренето. Нещо като кнедли от кайма. Идеята е сиренето да остане като плънка. Е, не ми се получи много - признавам си без бой, но определено това, че сиренето се поразтече, не повлия на вкуса на крайния резултат.
Пекох на добре загрята до 220 гр. фурна около 25 мин - или докато месото придобие препечен вид.
Хапнахме кюфтетата със салата от домати и... определено много ни харесаха (за онези, които не са се досетили - едно кюфте на човек е порцията). Комбинацията е страхотна и може да се опита с различни видове сирена (вкл. синьо) и различни допълнителни подправки (например горчица). Ние си направихме този (базов) вариант, а в бъдеще може и да продължим с експериментите.

Хляб "Мляко и масло"

На този хляб попаднах в блога на Ginger Cookies (който упорито се превръща в един от най-любимите ми напоследък) и снимката му ме заинтригува особено много. Рецептата е изключително лесна (като изключим, че отнема известно време, за да втаса два пъти тестото), но за сметка на това резултатът е разкошен. Не знам дали месенето посред нощ е задължително за успеха на рецептата, но също като Ginger и на мен ми се наложи да меся след 10 часа (вечерта), но нито за момент не съжалявам :)

Необходимите продукти :

500 грама бяло брашно

240 мл прясно мляко

60 - 70 грама краве масло

2 яйца ( единия жълтък за намазване )

1 чаена лъжичка захар ( не много препълнена )

10 грама сол ( или на вкус )

1 пакетче суха мая

сусам за поръсване

Както вече казах, приготвянето е доста лесно: всички продукти се смесват в подходящ съд и се месят докато се получи меко, лепкаво тесто. Хубавото на лятото е, че тестото (ако ви е добра маята) бухва супер бързо и няма нужда да се чака с часове. Първото втасване при нас стана за около една серия на Джак Бауър (40-43 минути), съответно, колкото е необходимо, за да удвои обема си.

Следва още едно замесване, като, както беше инструктирала Ginger, не сложих допълнително брашно, а само си набрашних ръцете, колкото да не лепне. След като го размесих, изсипах тестото в предварително намаслената форма за хляб и го оставих за около още една серия на Джак (40-тина минути).

И понеже това беше второто ми тесто за вечерта (първото не случи на мая и го изхвърлих), особено се зарадвах, когато видях, че при второто втасване тестото почти удвои обема си и ... аха, да изскочи от формата.
Втасалият втори път хляб намазах с жълтъка, поръсих със сусам и поставих в добре загрятата предварително на 180 гр. фурна. Пекох около 30 (и малко отгоре) минути. Готовият самун извадих веднага от формата, поръсих с вода и увих в кърпа да си "обиколи нивата".

По това време вече минаваше полунощ, така че опитах само от апетитната миризма на прясно опечения хляб, но на сутринта като си отрязах филия за закуска.....
Spoiler alert: Опита ли се хлябът, спирането е почти невъзможно!

Chili con Carne (Чили с телешко)

Идеята да приготвя Chili con Carne ми дойде на таз-годишния рожден ден на Иван, който се проведе в Дон Домат и на който много голяма част от гостите си поръчаха именно това ястие. Онази вечер аз доста подозрително гледах гозбата - все пак комбинацията боб, царевица и кайма е всичко друго, но не и традиционна за нашите балкански ширини, но от друга страна реших, че едва ли толкова много хора могат да грешат (чак толкова). Аз тогава така и не опитах чилито, но мисълта и любопитството какво ли е това чудо, ми се загнездиха в главата и не мина много време преди да се разровя в интернет за рецептата. Оказа се, че приготвянето не е особено трудно, а ако се подходи по "градски" (т.е. използва се боб от консерви) и доста бързо за изпълнение.

Необходимите продукти

• 600 гр. телешко месо (смляно)
• 1 глава (средна към голяма) лук
• 1 зелена чушка
• 1 консерва (400 гр. ) домати
• 1 ч.ч. доматен сос
• 1 консерва (800 гр.) маслен боб
• 1 консерва (800 гр.) червен боб
• сол
• 1/2 ч.л. черен пипер
• 1/2 ч.л. лют червен пипер
• 1 ч.л. червен пипер
• 1 ч.л. подправка за луканка
• 1/2 ч.л. захар
• зехтин

Месото е хубаво да е истинско. В магазина срещу Министерството на земеделието си харесах парче телешко и хората ми го смелиха - чиста работа (готови кайми много рядко купуваме). Осолих го и го подправих с черния пипер и подправката за луканка.

Относно тази подправка - преди време си взех такава за свинското с тиквички и кус-кус и тъй като не я използвам често (което в момента оценявам като грешка), се оказа, че още имам от нея. Наскоро обаче, по стечение на обстоятелствата, я използвах на няколко пъти и тя взе някак твърде обезпокоително да привършва, та за това се разтърсих из магазините да си допълня запасите. В пет от проверените магазини не я намерих и тъкмо бях решил, че вече едва ли ще попадна на нея, я открих в Хит. Търсенето ми беше упорито и понеже съм си я пресипал в едно от бурканчетата за подправки - си нямах и идея какво има в нея - а каква ще е тази моя рецепта без тази така съществена подробност?!!! И така, в подправката за кайма и луканка на "Радиком", която ползвам, има: бял риган, кимион, кориандър, червен пипер, сол, черен пипер, майорана и др.

Овкусеното месо запържих в тигана Индженио без олио (като за мусака). Месото пусна малко сосче, което отделих в купичка, а запърженото месо в друга.

В същия тиган, където бях запържил месото, сложих една лъжица зехтин, запържих лука и надребнената зелена чушка за около 5 минути. В оригиналната рецепта се слага и надребнена люта чушка, но в нашата къща люто вече не се готви. След като лука придоби цвят, а чушките взеха да се позапичат, добавих соса от месото и оставих зеленчуците за няколко минути да омекнат добре.

Към омекналите зеленчуци добавих сладкия червен пипер леко да се запържи. Добавих добре оцедения боб от двете консерви, запърженото месо, доматите от консервата и доматения сос. В оригиналната мексиканска рецепта се добравя и царевица, но аз нещо не съм и особено голям фен.

Разбърках добре с дървената лъжица и оставих да къкри на печката за около 50-60 мин. По някое време добавих и захарта, за да обера киселата нотка от доматите. "Посолих" с малко лют червен пипер (това че не готвим люто не значи, че съвсем сме се отказали от пикантното ;)

При сервиране отгоре може да се поръси накълцан надребно магданоз.

Макар и нетрадиционно предложение, чилито с телешко е много, много вкусно и лесно за приготвяне. В Дон Домат го поднасят в специално приготвени за целта хрупкави тестени "купички", които допълнително вдигат класата на яденето с една идея.

Предупреждение! Така описаната рецепта е за поне 8 порции ако не и повече. Ние я хапвахме четири дена.

Пъстърва с бадеми на фурна

Тази рецепта е от сайта на BBC GOOD FOOD и ме спечели с това, че ядките в нея не фигурират като част от тежък сметанов сос (каквато е традиционно приетата комбинация между пъстърва и бадеми) към иначе изпържената риба. Оригиналната рецепта е с кедрови ядки, но аз я приготвих с бадеми. Рибата се приготвя изключително лесно и бързо и определено е много вкусно попадение.

Необходимите продукти

• 4 филета от пъстърва
• 50 гр. хлебни трохи или галета
• 1 с.л. меко масло
• 1 малка китка магданоз (нарязан на дребно)
• настърганата кора от един лимон
• сокът от един лимон
• 25 гр. или 2 с.л. натрошени бадеми (може и кедрови ядки)
• 1 с.л. зехтин

Филетата, които Христина взе от Пикадили, бяха пресни и изчистени. За всеки случай, обаче, тя ги мина по кожата с ножа... и се оказа, че е имало защо.

Наредих изчистените и измити филета с кожата надолу върху намаслена тавичка. За коричката смесих хлебните трохи, маслото, нарязания на дребно магданоз, лимоновата кора, лимоновия сок и половината от натрошените ядки (последните, за по-силен аромат, предварително запекох леко в тигана). Готовата смес разстлах върху филетата, като за идеята сложих и по едно кръгче лимон отгоре.
Пекох на силно загрята фурна (220 за около 5-8 минути).
Готовите филета накрая поръсих с останалите натрошени бадеми.

Фузили с треска

Ако се не лъжа, последният път, когато почивах на море за повече от седмица, беше през далечната...1997 г. (a може и 1998 да е било всъщност)! Не броим случайните тридневни "почивки" по разните острови в Гърция по Великден или командировките, през които съчетаването на полезното с приятното е винаги за сметка на приятното. С други думи морето е... ех, морето..., а далеч и няма изгледи да го помириша и тази година. Утешавам се с мисълта, че догодина вече задължително ще ходим и то поне за една седмица - крайно време е да започнем да си създаваме семейни традиции в това отношение. Но преди да пристъпим към практическото прилагане на "традиционното" лятно море (от догодина), от скоро започнахме "сухи" тренировки в... кухнята. С други думи, напоследък все по-често застъпваме морската тематика в менюто за вечеря... И ни се услажда (сигурен съм както и истинското море ще ни се услади догодина), така че - има надежда.

Необходимите продукти

• 2 филета треска
• 1 слайс пражка шунка (40 гр.)
• 1 чаша грах (нашият беше прясно замразен)
• 1 с.л. мазнина за пържене (оризово олио или масло)
• 1/3 опаковка Фузили
• сол
• черен пипер
• горчичено-майонезен сос (по избор)

Фузилите се сваряват според указанията на опаковката до състоянието, в което обичате да си ги хапвате. Иван ги предпочита "алденте", а аз "well done".

Грахът ни - понеже е от тазгодишната реколта от Балканци, е млечен и се готви много бързо, сложих го в купа с вода и оставих в микровълновата фурна за около 5 мин.

Двете рибни филета сложих в сгорещеното олио да се опържат, като предварително ги бях посолил и подправил с черен пипер. Цял следобед си мислих да ги пържа в масло и накрая като минах зад плота и ... забравих, така че ако се сетите - изпържете рибите в масло - мисля си, че ще станат още по-вкусни.

Докато рибата се пържеше, нарязах пражката шунка на малки парчета, които добавих при полуготовите филета в единия край на тигана - да хванат и те загар. Когато рибата беше вече готова (а на нея не й трябва много време) я надробих с дървената бъркалка на парчета и смесих с шунката. Добавих и оцедения грах, а секунда по-късно и добре оцедените фузили. Няколко минути в горещия тиган, няколко разбърквания, за да се "хомогенизира" сместа и разсипах по чиниите. Преди да се сервира пастата може леко да се посоли.

Горчичено-майонезеният сос не е никак задължителен, но Христина пожела. Смесва се в съотношение 2:1 майонеза към горчица и според мен 2 ч.л. на порция е повече от достатъчно.

Пиле с моцарела

Времето е много... относително нещо. Факт е, че човешките разбирания за време са в голяма степен абстрактни и крайно провинциални (нали са свързани единствено с движението на Земята около Слънцето), а на всичкото отгоре са и субективни и варират в зависимост от настроението, в което е съответната личност. Така например, модерният човек е силно ощетен откъм ... времето. То все не му достига: да си свърши работата, да се наспи, да отдели време на любимия човек или да си сготви нещо вкусно и полезно за вечеря. Много приятели ме "критикуват", че рецептите в "Кулинарни страсти... и (по)падения" са времеемки и сложни. За сложните - изобщо не мога да се съглася - щом аз мога да ги приготвя, значи всеки може - въпрос на желание и нагласа (останалото са оправдания, мързел или просто приоритети). А за времето - е да, някои изискват повечко, но следващите няколко рецепти, които ще предложа, освен че са много вкусни, (по мое мнение) добре балансирани и лесни за изпълнение, са и сравнително бързи и спокойно могат да се приготвят за вечеря дори и през седмицата. Да ви е вкусно!

Оригиналът на тази рецепна е от сайта EatingWell, но аз си позволих да я попроменя, за да пасне по-добре на нашия вкус. В оригиналната рецепта се прави джоб от пилешкото месо, който се пълни със сиренето и шунката, панира се и се запича. И така не е лошо, но вариантът, който предлагам по-долу, е доста по-лесен и бърз и си е все така вкусен.

Необходимите продукти (за 4 порции или за 2, ако сте много гладни)

• 400 гр. пилешки гърди
• 60 гр. моцарела (1/2 опаковка)
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. дижонска горчица
• 2 ч.л. зехтин (или олио - ние използваме оризово)
• сол
• черен пипер

за картофената салата

• 1/2 кг. към 750 гр. картофи
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. лека майонеза (ние използваме Hellman)
• ронена чубрица
• сол
• черен пипер

Принципно сиренето и шунката като количества са доста ограничени в рецептата тук и могат спокойно да се удвоят, но и в тези си количества са напълно достатъчни. Нарязах моцарелата и пражката шунка на малки кубчета и ги размесих добре с дижонската горчица. Оставих ги настрана и се заех с месото.

В тарелката имаше две средно големи пеперуди, които аз допълнително нарязах на по две, за да се получат четири тънки пържолки. Измих ги, подсуших ги добре с кухненска хартия и ги подправих със солта и черния пипер. В тигана с незалепващо покритие сложих олиото да се сгорещи и след като започна леко да дими, добавих месото. В пърженето няма кой знае каква тайна - пържи се докато придобие приятен за окото загар. Аз понеже съм непърпелив, ги обърнах твърде рано и трябваше да ги обърна още няколко пъти, докато съм доволен от резултата.

Докато месото се приготвяше, набързо обелих картофите, нарязах ги на по-едри парчета и ги сложих в подсолена вода да се варят. Пуснах фурната да загрява на 200 градуса.

Щом като месото стана готово, разпределих върху него сирено-шунчестата смес и оставих Инджението във вече загрятата фурна. Мисля, че 15-тина минутки са повече от достатъчни за превъзходен резултат.

Готовите картофи оцедих от водата и ги оставих на още топлия котлон да поизсъхнат за около минутка. След това с вилица ги разтроших на едро. През това време си бях приготвил второто парче шунка, което също бях нарязал на дребни парчета и добавих към картофите. Двете лъжици майонеза, макар и твърде малко като количество, на пръв поглед ми бяха абсолютно достатъчни за "свързващ" елемент. Чубрицата и солта допълнително предадоха аромат и ме върнаха назад към студентските ми години, когато редовно си правех подобна салата (но без шунка и майонеза) като гарнитура, а често и като основно ястие ;)

Обикновена салата от домати и чушки е идеална (втора) гарнитура.

Рецептата е изпробвана два пъти и определено беше любов от пръв поглед. За финал само ще повторя репликата на Христина, която, когато седнахме да вечеряме и аз я попитах защо не използва ножа, ми отговори: "Губи се твърде много време!"....

Свинско с ябълков сос

Всеки си има собствено разбиране за храната: за някои тя е необходимост, за други удоволствие, за трети страст. При мен нещата се преплитат и съчетават и честно казано не съм сигурен дали ми харесва готвенето или идеята за готвенето... Както е казал Мечо Пух: "При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав." И аз така - особено ми харесва докато готвя да си водя ментални "записки" за това как ще опиша рецептата в блога, особено ми допада как храната в процеса на готвене придобива специфичен цвят, или ако е питка например - как се надига, особено приятно е и съчетанието на ароматите, които допълнително изострят апетита, докато чакам таймера на печката да изпищи, че всичко е готово. Но май нищо не може да се сравни с примляскващото мълчание на Христина, когато (се престраши да) опита от това, което се е получило, или с изненадания поглед на гостите, когато им сервирам старателно приготвеното ястие по рецепта, която специално съм подбрал за тях. Така че, за мен готвенето е по-скоро предизвикателство, средство на изразяване и начин за съпреживяване и зареждане. Споделеното удоволствие от едно вкусно ястие е наситена емоция, която се поражда мигновено и която, ако трябва да бъде провокирана по друг начин, може да отнеме значително време, а може и никога да не се случи.

Комбинирането на свинско и ябълки у нас не е особено популярно. Лично аз не съм попадал на подобни рецепти, макар че комбинацията е наистина превъзходна. За първи път опитах това съчетание в Щатите, където професор Аюпа ни я сготви за една от традиционните му "студентски" вечери и бях почти толкова изненадан (и изпълнен с недоверие) от нетипичната за балканските ширини комбинация, колкото беше и Христина онази вечер, когато й я предложих. С първата хапка обаче всичките ми (и на Христина) опасения се изпариха и бяха заменени от възторг от кулинарното откритие. Да ви е сладко!


Необходимите продукти (за 2 порции)

• 2 свински шницела (от по 150 гр.) - може и котлети без кост
• 1 средно голяма зелена/жълта (но сладка) ябълка
• 1 с.л. мед (или меласа)
• 1 с.л. масло
• 1 с.л. брашно (аз използвах пълнозърнесто)
• 2/3 ч.ч. вода
• 1 ч.л. ябълков оцет
• сол
• черен пипер

Месото подправих с черния пипер и солта и запържих в нагорещеното олио в тигана за по няколко минутки от всяка страна, докато придоби приятен загар. Готовите шницели отцедих хубаво от мазнината и сложих в средната по размер касерола "Индженио". Ябълките нарязах на тънки (по 5 мм) "филийки" и ги наредих върху месото, след което ги залях с меда. Опитах се доколкото можах да подсладя и месото.
В горещата мазнина в тигана, където запържих шницелите, добавих лъжицата брашно и с усилено разбъркване го позапържих за няколко секунди (колкото да поеме мазнината) и после добавих топлата вода. Идеята е да се получи бешамелен сос, така че след добавянето на водата бъркането продължи (откакто си взех от пластмасовите бъркалки на Тефал това вече не е никакво предизвикателство ;), докато не се получи гладка (е, относително гладка) смес, която започна да бълбука. За финал добавих оцета и щипка сол.
Готовият сос щедро разлях върху месото и ябълките. Покрих касеролата с метално фолио и оставих в предварително загрятата до 180гр. фурна за един час. Принципно си мисля, че ако ще се поднася пред гости, би било добре, след единия час да се свали фолиото и покритите с ябълки шницели да се оставят за още няколко минути на силна горна скара, за да получат ябълките по-контрастен цвят.
Гарнирах с микс от зеленчуци на пара.
Христина беше принципно доста скептична към комбинацията свинско и ябълки и първоначално трябваше да я окуражавам да опита първата хапка, но опита ли... облизахме си чиниите.

Дребни соленки

Ето и втора част от класическите вкусотийки, които Бети бе така щедра да сподели. с "Кулинарни страсти... и (по)падения". Надявам се да ви допаднат.

Соленки със сусам
300 гр сирене
250 гр маргарин
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. сол
1 ч.ч. кисело мляко
1 кг брашно

Замесва се тесто от посочените продукти, което престоява 1 нощ в хладилника.

От тестото се вземат топки, които се разточват на кръгли кори с дебелина около 2-3 мм и радиус около 10 см. Кората се разрязва на триъгълници (8 или 12 броя), които се навиват от широката страна към върха на триъгълника. Намазват се с жълтък навитите соленки, поръсват се по желание с ким и се пекат.

Соленки с ким

1 пакетче (125 гр) масло
7-8 големи с.л. прясно мляко
3 пакетчета амонячна сода
1 ½ ч.л. сол
1 с.л. захар
500 гр брашно

С продуктите се замесва тесто, което се оставя няколко (2-3) часа в хладилника. Разточва се кора с дебелина 0.5 см. Оформя се на правоъгълник или квадрат. Намазва се с жълтък, поръсва се с ким и се нарязва на малки правоъгълничета (1 см на 3 см).

Бутерки
бутер тесто
200-300 гр гъби
3 кренвирша
маргарин, масло
кашкавал

Гъбите се нарязват и се задушават в масло, докато водата напълно се изпари. Кренвиршите се нарязват на кубчета или на колелца.

Листът бутер-тесто се разрязва на 2 (дължината му се дели на 2). Намазва се с маргарин всяка част, поръсва се с чурица (ронена). Върху всяка част се разпределят гъбите и кренвиршите. Всяка част се навива на руло и се поръсва с червен пипер (може и лют). Нарязва се на 13 части (по 2 см всяко парче). Парченцата се нареждат в тавичка, намазана с маргарин, поръсват се със ситно настърган кашкавал и се пекат в силно загрята фурна.

Ципура в чесново-лимоново масло

Макар да споделяме един и същ свят, всеки човек живее в своя собствена реалност и въпреки че допирните точки между нас са достатъчно много, за да поддържат илюзията за монолитност на съществуващото, индивидуалните измерения на сетивността на всеки правят вселената многоизмерна, многовариантна и... толкова интересна за живеене. Така например, в моята вселена пилетата съществуват основно под формата на бутчета, крилца и пилешки гърди и се "произвеждат" в супермаркета, докато във вселената на Христина те кудкудякат, обичат да си "чокат" в двора и понякога дори си имат имена. Ей такива "малки" истини ме спохождат понякога, когато ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА влезе в колизия с моето разбиране за реалност. Това се случи и днес, когато се изправих очи в очи с необходимостта да изчистя ципурата преди да я овкуся и сложа във фурната, за да придобие характеристиките, присъщи й в моята индивидуална вселена, а именно: морски деликатес, с крехко, но сухо месо, което обаче, ако се поомекоти с подходящ сос, се превръща във вкусна и здравословна рапсодия за небцето. Ще кажете, че имам известни ограничения във възприятията спрямо реалността - и ще сте прави, няма да го отрека, но това си е моята вселена и ако ограниченията, които съм си наложил, ще ми помогнат по-пълноценно да се насладя на удоволствието от вечерята - съм склонен да ги приема и да се примиря с тях. Така де, предпочитам да свързвам ципурата с приятния й вкус и спомените от горещите и пълни с емоции вечери в Десфина (когато за първи път опитах ципура, а с Христина в някакво отчаяно настървение се опитвахме да си докажем, че сме един за друг), а не с щанда за риба.

За протокола - Христина изчисти рибата; аз я гледах, гледах и колкото повече я гледах, толкова по-ясно ми ставаше, че няма да успея да се справя. Рецептата е от сайта на Гответе с мен.

Необходимите продукти

• 2 ципури
• 60 гр. масло
• 2 с.л. зехтин
• 4 скилидки чесън
• настърганата кора от 1 лимон
• сокът от половин лимон
• сол
• черен пипер
• копър
• дафинов лист

Според рецептата рибата следва предварително да се обезкости. Честна дума - нямам и на идея как се прави това, затова реших, че наличието на кости няма да е фатално (и се оказах прав).

От маслото, копъра, солта, лимоновата кора и две от силидките чесън се приготвя чесново масло, като първо маслото се размеква до стайна температура, към него се прибавят останалите продукти и сместа се разбърква до някаква приемлива степен на хомогенност. Ако готвачът има желание, може да пресипе чесновото масло върху целофаново фолио, да го оформи на руло и да го постави във фризера за няколко минутки да се калъпира или да направи като мен и да реши, че формата на маслото, при условие, че ще се готви, няма значение.

Преди да се пристъпи към готвенето изчистената риба се маринова със следната марината: сока от половин лимон, смесен с черния пипер, другите две скилидки чесън (накълцан надребно) и зехтина. Понеже не пишеше как точно се мариноват рибите, освен, че им се правят плитки разрези по кожата, аз ги поставих върху два широки листа метално фолио, полях всяка от рибите отгоре и малко в коремната кухина, сложих по едно дафиново листо върху всяка, увих ги добре, поразклатих и ги прибрах в хладилника за около 40 мин. (една серия на "24").

След като реших, че лимоновият сок и ароматите са си свършили работата (и стомахът ми запротестира, че не се грижа достатъчно за него), сложих от чесновото масло в корема на рибите и отгоре им. Ако някой е направил маслото на калъпчета (както си е по рецепта - просто се нарязва маслото на парчета и се разпределя) или ако сте постъпили като мен - с лъжица се постига същото. Не е особено естетично, но така или иначе за готвенето това няма значение.

Намазаната риба заедно с маринатата пак се завива с алуминиевото фолио като се затваря плътно. Пече се на предварително загрята фурна на 220 гр. за 20 - 23 мин. След това се отстранява внимателно фолиото, което е отгоре и рибата се връща във фурната, вече само на горна скара, за да се запече отгоре. Пече се според мен поне още 10-тина минути, но тук готвачът изцяло може да се остави на апетита и усета си.

Резултатът е ... изключително крехко месо, с вкус на масло и подправки и средиземноморски аромат. Ние хапнахме рибката със свежа салата и ни се стори невероятно вкусна.