Бадемови пилешки филета със сусам

Честна дума, вече не съм сигурен в нищо. Чета книги и гледам филми, които ме убеждават (при това убедително!!), че почти нищо, което мога да си купя от магазина, не е полезно и е потенциално опасно за здравето ми; като се започне от хляба, който се прави с мая, през генно-модифицираните храни, и хранените с генно-модифицирани храни животни, премине се през "Е"-тата и се стигне до въглехидратните храни, които са едва ли не по-голяма отрова от ... цигарите например!.. А като се вземат предвид и еволюционните и антропологични особености на развитието на човешкия организъм, нещата стават направо страшни. Лошото е, че не виждам особен изход от ситуацията - като застана пред рафтовете в супермаркета и се замисля, излиза, че не трябва да си купувам нищо. То си е направо страшно! От една страна е вярно, че колкото повече знае човек, толкова по-добър избор прави, но май и в нашата реалност нещата отново опират до... по-малкото зло. А още по-лошо е, когато човек има хоби като моето... В същото време си мисля, че човек е подвластен на времето, в което живее и че, колкото и пораженческо да звучи - битието определя съзнанието или в случая избора на вечеря (хаха). Място за примирение разбира се няма, но се опасявам, че параноичните ми настроения напоследък ме лишават в някаква степен от бляна за ВКУСНА храна.

Тази рецепта е повлияна от книгата на Бари Сиърс - Зоната. Ако някой се интересува - снимката е от порция - 4 блока (1/4 от пилешката пеперуда).

Необходимите продукти

• 1 средно голяма пилешка "пеперуда" - филе
• 1 белтък
• 2 с.л. филирани или натрошени бадеми
• 1 с.л. суров небелен сусам
• сол
• пипер
• зехтин
• 1/2 ч.ч. прясно мляко

Пилешките гърди се нарязват на две парчета, като всяко парче се разрязва хоризонтално и се разстила на голяма пържола или на две малки. Парчетата се слагат между две парчета найлоново фолио и се начукват с подходящ уред - аз го правя с ръка. Изтънените пържолки се накисват в мляко за няколко часа - най-добре би било за един ден (сутринта за вечерта).

След като се оцедят от млякото филетата се овкусяват със сол и пипер и се слагат в намазнена тавичка. Белтъкът се разбива и с него се намазва обилно месото. Отгоре се наръсват бадемите и сусама. Пече се на умерена фурна (200 градуса) за около 20 - 25 минути.

За гарнитура 5 минути преди да се сложи месото, във фурната (ако има място) могат да се сложат едни картофки, леко намазнени и посолени.

Свежа салата от домати и пипер е чудесна добавка към пилешките филета.

Чушки със сирене

А сега за чушките със сирене. Някой (да, Ивански, теб имам предвид) със сигурност, щом видят рецептата по-долу, ще кажат, че аз май-май още не съм ял чушки със сирене. И така да е, аз си настоявам на моето - ял съм! С добавки и букет от вкусове наистина, но все пак основните съставки са млечни продукти и чушки! Резултатът е много добро предястие, а защо не и лека вечеря. Да ви е вкусно!

Необходимите продукти: (за 4 порции)

• 150 гр. извара (ние използваме на Маджаров)
• 75 гр. сирене
• 8-9 зелени чушки, подходящи за пълнене
• 2 с.л. зехтин (студено пресован - напоследък особено ни харесва този на Minerva)
• шепа орехи
• черен пипер
• 2 домата
• 12 маслини (6 черни и 6 зелени)
• 2 слайса (60 гр.) пражка шунка (ние купуваме на Тандем)
• 2 клончета пресен босилек

В купа замесвам намачканото с вилица сирене и изварата. Добавям зехтина и "посолявам" с черния пипер. Доматите нарязвам на кубчета (като гледам да ги пооцедя от сока, за да не разводнявам много сместа), маслините на шайбички (които обикновено оставям за накрая след като напълня половината чушки, защото Христина не обича маслини) и ги добавям към сирената смес. Шунката не е задължителна, но много приятно се вписва в общия вкус - нарязвам и нея на кубчета. Орехите е хубаво да са леко накълцани, а босилеклът наситнен максимално.

Всички продукти замесвам добре и пълня чушките на максимум. Оттук насетне пада ядене на принципа - кой както може, но когато е за гости - оставям чушките в хладилника за час-два да постегнат и после ги нарязвам на шайби. Украсявам с маслини.

Комбинацията е много успешна, приятна, лека, лятна и свежа и ни допадна още от първата хапка, превръщайки се в поредната "класика" на семейство Димитрови.

Мисля си, че вариант за сервиране на тази вкусотия е и чушките да се надребнят и да се добавят в сместа, а тя да се поднася като хапки върху крекери - особено добре ще си пасва с пълнозърнестите Хогарени.

Палачинкова торта

Ще повярвате ли, вече съм почти на 33 години, а до съвсем скоро никога не бях опитвал... прясна чушка, пълнена със сирене? Толкова... обикновено нещо - "класика", както го определи Дани вчера. Факт е обаче, че допреди седмица, да не казвам по-малко, никога не бях ял тази така наречена класическа комбинация. Да, откакто съм с Христина се научих да хапвам печени чушки с яйце и сирене на фурна, но виж сурова... тя не е приготвяла, а на мен не ми е минавало през ума да опитам.... И се замислих, колко ли са нещата, които човек пропуска да опита, да преживее, да почувства... поради някакви прозаични причини, като например, че просто не знае за съществуването им. Ето, днес имаме вестници, кабелна телевизия, интернет – отвсякъде ни залива информация и информация, и пак има толкова много неща, които никога няма да ни се случат или няма да опитаме. Казват, че един живот не стига... Според мен и 100 няма да са достатъчни, но поне за достъпните и малки неща човек си струва да положи усилия... да опита. Та нали накрая човек съжалява най-вече за това, което не е направил? Вчера отново гледахме „Vanilla sky” и там освен репликата за котките (Ще се срещнем в някой друг живот, в който ти и аз сме котки), една друга се закачи за ръба на съзнанието ми и днес ме кара да се замислям: „Всеки отминаващ миг е възможност да промениш живота си” – красиво (макар и малко твърде романтично), нали?

Вчера Коко и Дани ни бяха на гости и вместо да ходим по ресторанти и да хапваме храна със съмнително качество и произход, реших да се съберем край „стария” плот (да, все още си нямаме маса), а аз да се отдам на актуалната ми страст и да приготвя вечеря. И понеже няколко дена наред се каня да сготвя пангасиус по рецептата на Иван за пангасиус с кашу, реших това да е основното ястие. За предястие приготвих от гореспоменатите пълнени чушки (рецептата утре), а за десерт изимпровизирахме една идея, за която ни вдъхнови серия на “Sugar rush”, а именно – палачинкова торта.

Необходимите продукти:

За палачинките

• 5 бр яйца
• 6 – 6 и ½ супени лъжици (с връхче) брашно (може смес между обикновено и овесено)
• 1 и ½ ч. чаши мляко
• ½ ч.ч вода
• сол
• олио за пържене (ние използваме от грозде)

За крема

• 200 гр. захар
• 3 бр. яйца
• 70 гр. нишесте
• 500 мл. прясно мляко
• 2 ванилии

За крема искам да направя уточнение – това е кремът, който е даден в специализирания брой на сп. „Кулинарен журнал” за „50 изкусителни десерта с крем” в рецептата за сладкиш „Наполеон”. Не знам дали Наполеон е харесвал точно този крем, но според мен това не е кремът от „наполеонките”, които се продават. Това обаче не му пречи да е прото неревоятнен- облизахме си пръстите.

За палачинките основното, което се опитвах да постигна, е да ги направя максималко тънки. Трябва да си призная, че не мина без жертви. Но след няколко неуспешни опита и комбинации най-сетне налучках правилната.

Сместа се приготвя по стандартния начин – всички съставки се разбиват добре, аз го правя с тел за разбиване. Сместа става подозрително рядка и честно казано на няколко пъти бях готов да се откажа, докато не налучках, че „чупката в кръста” е тиганът да е наистина много горещ. Капват се стандартните 2 капки олио за пържене, оставя се тиганът наистина да загрее добре, излива се от сместа и с няколко движения се разпределя по повърхността, докато сместта, запичайки се отдолу, спре да се разлива по повърхността. Ако са се получили някои по-големи дупки, се закърпват с една – две капки.

Палачинките се пекат преди да се обърнат, докато ръбовете започнат да се отлепят. Обръщането е - общо взето, кой както се справи – при мен беше голяма акробатика. Като натрупате 4-5 сантиметрова купчина с палачинки, „блатът” е готов.

Кремът

Млякото се кипва. През това време жълтъците се разбиват добре със захарта и се прибавят внимателно към горещото мляко. Нишестето се разтваря в малко студена вода на кашичка и се прибавя на тънка струйка към крема, добавят се ванилиите, и кремът се връща на котлона за още около две-три минути, докато се сгъсти. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към крема, след като е започнал леко да изстива.

Тортата се реди – палачинка, крем, палачинка, крем. За любителите на ядките, между палачинките може да се натрошат орехи, бадеми, лешници или кой каквито има под ръка. Ние не използвахме ядки и не съжаляваме. Последният слой е крем. Отгоре отново само като идеи – може да се наръси какао, да се настърже шоколад, да се наръсят ядки или крокан. Това, което ние опитахме, е ягоди. Комбинацията от сладкия крем, нежните палачинки и специфичният аромат на ягодите е невероятна.....

За по-интересно палачинковата торта я приготвихме в индивидуални порции – мини тортички. Нарязахме ги с ринга за бисквити ( евентуално с някоя чаша). За да се стегне по-добре крема направихме около всяка мини-тортичка по един пръстен от метално фолио и оставихме тортичките в хладилника за няколко часа да стегнат.

п.п.

Един специален поздрав за всички, които са стигнали до края на рецептата :)

Бананов шоколадов кекс

Много бебета около нас! Племенникът ми Борис вече е на три месеца, в неделя Ангелинка и Борис на Иван станаха на годинка, а същият следобяд бяхме и на питка на малкия Ростислав на Влади и Валко; преди седмица получих нощен СМС с неизвестен подател, че се е родил Даниел (3,635 кг , 48 см) и се оказа, че радостната вест е дошла отвъд океана от Жоро и Таня (Да ви е живо и здраво отрочето и да расте щастливо и добро дете); в сряда на гости ни бяха Юлия и нейните бебоци - Алекс (на 3 г.) и Даниел (на 3,5 м.) - и падна голяма игра; онзи ден малкият Александър на Рачката и Диди стана на един месец, Рали очаква момиченце в края на юли, в Търново се гласят за края на септември, а за капак на всичко някои хора (без да споменавам... names ;) вчера съвсем спокойно започнаха разговор за фолиева киселина и за близкото бъдеще, когато ще провеждаме четвъртъчните срещи на някоя... детска площадка ;) Кога се случи всичко това?! Как стана така, че неусетно светът се промени до неузнаваемост :), и на всичкото отгоре, сякаш е станал ... по-добър (?!). Това ли е порастването? Мислех си, че ще почувствам прехода, когато започнат да се женят приятелите ми, но всъщност май децата се оказаха предвестниците на края на детството... колкото и противоречиво да звучи това. Но осъзнаването на този преход не ми действа по начина, по който си мислех, че ще ми въздейства - няма съжаление и носталгия, само някакво (все още) спотаено, трепетно очакване!

Този кекс приготвихме за питката на малкия Рости. Така и не успяхме да опитаме оригинала и затова си направихме и за вкъщи. Много ни хареса. Пък и от кума получихме похвала, така че.... Рецептата е от joy of baking.

Необходимите продукти
1/2 ч. чаша (55 грама) печени орехи, начупени наедро
1 3/4 ч. чаши (230 грама) брашно тип 500
1/4 ч.ч. (30 грама) какао (ние използваме на Йотис)
1 ч. чаша (200 грама) захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол 85-100 грама натрошен шоколад за кекса
2 големи яйца, леко разбити
1/2 ч. чаша (113 грама) масло, разтопено и поизстинало
3 добре узрели (и леко покавенели) банана - малко по-малко от 1/2 кг.
2 пакетчета ванилия на прах
1/4 ч.ч натрошени лешници (евентуално)

За глазурата
100-120гр кошоладов кувертюр (в Карфур попаднахме на много добър и сравнително евтин шоколад за готвене - продаваха го в пакети по 400 гр.)
1/4 ч.ч. сладкарска сметана

Като начало е добре да си приготви човек необходимите продукти на плота, премерени и на стайна температура. Това спрестява доста време и определено спестява грешки и пропуски в съставките. За спестяване на време орехите ги сложих в тава в сгорещената фурна (180 градуса) да се запичат, докато разбърквах тестото. После им хвърлях по едно око през минутка, две и разбърках няколко пъти, за да се опекат равномерно. На око отнема около 8-10 минутки.
Докато орехите придобиваха загар и приятен "препечен" аромат, смесих в купа брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. После намачках добре бананите с вилица в отделен съд и към тях добавих яйцата, разтопеното масло и ванилията. Добавих внимателно мократа към сухата смес и разбърках докато се получи лепкаво, полутечно тесто. Натроших шоколад на парчета и го добавих към сместа. Все си мисля, че и още можеше да поеме, но следвах рецептата.
На орехите им дадох 5 минутки преди да ги натроша и добавя към кексовото тесто (не че не опитах веднага да ги натроша, но емпирически установих, че боравенето с прясно изпечени орехи е доста болезнено, особено за хора без термоизолиращи ръкавици на ръцете). Та така, поизстиналите и натрошени орехи също отидоха в сместа.
Формичката за кекс предварително намаслих със студено масло (или съответно със спрей за готвене), изсипах сместа и сложих във фурната на 180 гр. за точно 1 час. Според препоръките на Joy of baking се пече 55-65 минути, но за нашата фурна златната среда свърши идеална работа (все пак два пъти приготвих успешно кекса). След като проверката (нали съм Тома Неверни) с клечките за зъби мина успешно - извадих кекса и го оставих да изстива на решетка. (Трябва да си призная, че всъщност не беше точно решетка, а няколко дървени шишчета - така и не сме си взели още подходяща решетка за изстиване на печива, но и на това ще му дойде времето). Идеята е тестото да не се опира до плътна повърхност, за да се не вклисва (ако има такава дума).
Препоръчително е преди консумация да се изчака кекса да изстине напълно. Не че не го опитахме и горещ, но определено плътността на вкуса и лекият ликьорен аромат на бананите най-добре се усещат, когато кексът е отпочивал поне 3-4 часа.
За любителите на по-плътните кексове мога да препоръчам с четка да нанесат малко разтопено масло по повърхността на кекса - хем вкусът става по-благ, хем видът на кекса придобива бляскавост.
За по-голям ефект реших да направя на кекса и шоколадова заливка. На водна баня разтопих няколко блокчета шоколад в сладкарска сметана и залях кекса. Върху шоколада поръсих малко натрошени лешници.Недков има един любим израз: "фамозен", та с шоколадовата заливка и лешниците кекса стана направо "ФАМОЗЕН"!

Идея
Вторият път със същата смес направих по-малък кекс и 6 средно големи мъфина. Последните са чудесни за скорострелно начално на деня.

Ябълкови мъфини с яйчен крем

Напоследък много ми се налага да пиша по служебни теми - ръководства, анализи, презентации и др. и то в такива количества, че като отворя блога и вече не ми е останало нищо за казване. А щом съм се докарал до там да нямам нищо за казване - значи ... е дошло време за лятна отпуска. Лошото е, че и тази година такава няма да има, поради стечението на обстоятелствата..., т.е. ще трябва (отново) да презаредя в движение. А най-лесният начин за презареждане е човек да си "причини" положителни емоции с голямо парче шоколад. Това всеки го знае. Работата е там обаче, че шоколадът, колкото и невероятно да звучи, си има един (да го наречем) недостатък - не е сочен. А именно "нещо сочно" ми поиска Христина онази вечер, докато си припомняхме колко млади са били Никълъс Кейдж и Теа Леони в "Семеен мъж" . И аз, нали на готвене и на сладки неща не мога да отказвам, веднага извадих (из дълбоките си ръкави) няколко добре скътани идеи за специални случаи и без много - много да му мисля запретнах (онези същите, гореспоменати) ръкави и изимпровизирах тези ябълкови мъфини с млечен крем.
Необходимите продукти (за 12 мъфина)

• 3/4 чаша захар
• 1/2 чаша разтопено масло
• 2 яйца
• 2 ч. ч. брашно
• 1 п. ванилия
• 1 ч.л. сода
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 л. индийско орехче
• 1 ч.л. канела
• 1 и 1/2 ч. чаша настъргана ябълка
• 3/4 ч. чаша кисело мляко
• 1/2 ч. чаша натрошени орехи
• шоколад за украса

За яйчения крем

• 2 жълтъка
• 2-3 с.л. захар
• 1 п. ванилия
• 1 и 1/4 ч.ч прясно мляко
• 1 с.л. брашно (с връхче)

Мъфините направих по стандартния начин като рецептата взаимствах от сайта "Мъфини и кексчета". В киселото мляко сложих содата и го ставих за няколко минути на шупне. Счупих вътре яйцата, посолих, добавих ванилията и постепенно добавих брашното. Разбърках добре с телена бъркалка.

Настърганата ябълка сложих в тиган на котлона и като започна да се задушава, добавих канелата и индийското орехче. После добавих и захарта и оставих леко да започне да се карамелизира. Добавих и маслото, за да стане карамелът мек. Готовата гореща ябълкова смес добавих към тестото и разбърках. Последно добавих орехите, които Христина беше начупила.

Получи се стандартно полутечно тесто за мъфини. Разпределих по формичките и пекох на 180 градуса за около 21-22 минути. Карамелизираната плънка от ябълки придаде на мъфините приятен кафеникав цвят.

Докато мъфините се печаха, приготвих крема. Това е същият яйчен крем като от бишкотената торта. Всички продукти разбих заедно и на тих огън го разбърквах десетина минути, докато се стегна и сгъсти.

Оттук насетне за съжаление му изпуснахме края. Мъфините ухаеха толкова апетитно, а и след като направихме грешката да опитаме крема - въпросът вече беше на "живот и смърт" :)

Най-добре щеше да е, ако бяхме изчакали мъфините да изстинат, бяхме ги издълбали и напълнили с крема, а шоколадът да го бяхме разтопили на водна баня с малко масло и да бяхме шоколадирали мини кексчетата.

За съжаление нямахме необходимото търпение за тази процедура и затова просто срязахме мъфините през средата и намазахме с крема, заляхме обилно отгоре и настъргахме шоколад за украса и .... така де, за настроение.

Това, което се получи, беше почти като.... уикенд на морето ;)

Дребни сладки

Ето част първа от вкусотиите, които Бети така щедро сподели с Кулинарните страсти. Тук обобщих рецептите за дребни сладки, а скоро ще пусна и апетитните соленки. Надявам се да ви харесат.

Сладки с целувки

Необходими продукти

за тестото:
125 гр. масло
4 с.л. (около 100 гр) пудра захар
2 жълтъка
250 гр. брашно
за целувките
2 белтъка
2 к.ч. захар

Маслото трябва да е меко и със стайна температура. Смасва се със захарта и се разбива, добавят се жълтъците и постепенно брашното докато се получи меко, но не лепкаво тесто, което може да се точи. Тестото се разточва на кора с дебелина 2 мм - 5 мм. Изрязват се кръгчета с чашка или друга формичка и се нареждат в намазнена с масло тава.

Целувките

Към 2-та белтъка поставени в сух съд се прибавят 2-те кафени чаши захар и се разбиват на гъст сняг. Важното е белтъците да са със стайна температура и да се разбиват в топъл съд - най-добре в метална купа, която е върху тенджера с вряща вода.

Върху кръгчетата се шприцова белтъка. Сладките се пекат на хартия за печене на 150 гр. докато целувките станат твърди.

Идея

Ако остане от тестото, могат да се напраят топки , които да се овалят в счукани орехови ядки.

Масленки

Необходими продукти

250 гр. масло250 гр. захар500 гр. брашно2 яйца2 чаени чаши смени орехисокът и кората от един лимон

Тестото се замесва от маслото, захарта, жълтъците, брашното, сока и кората на лимона. Разточна се на кора с дебелина 2 милиметра и се нарязва на кръгчета (с формичка или чашка). Кръгчетата се пекат до бледо розово в умерена фурна. След като се извадят се слепват две по две с шипков мармалад. Белтъците се разбиват на сняг, в тях се потапят отстрани сладките и после се овалват в смлените орехи. Поръсват се отгоре с ванилена захар.

Кокоски
Необходими продукти (за голяма доза)

250 гр. кокосови стърготини
250 гр. масло
500 гр. брашно
200 гр. захар
2 яйца
2 с.л. прясно мляко

Всички продукти се смесват. Тестото се шприцова на розички, които се пекат на умерена фурна (180 гр) върху хартия за печене. Докато са топли се поръсват с ванилена пудра захар.

Шоколадови трюфели

Тази рецепта я "взаимствах" от Ели. Впечатлих се от снимките, които показа един ден на работа и реших, че трябва да имам рецептата в "Кулинарнитните страсти". Публикувам текста на рецептата й дословно. Благодаря, Ели.

Необходимите продукти (за около 50 бонбона):

• 300 гр. шоколад (50 – 70% какао според вкуса)
• 300 гр. течна сметана
• 25-50 гр. захар
• 25 гр. масло
• ванилия
• ром – есенция
• няколко супени лъжици какао за овалване
• лешници, бадеми или други ядки за овалване

В тенджерка се слага сметаната на умерен огън и когато заври се добавя натрошения шоколад, ванилията и 1-2 супени лъжици захар (зависи колко сладко – горчиви искате да бъдат бонбоните), бъркайки с дървена лъжица след 1-2 минути се получава гладка шоколадова смес позната още като „ганаш”. Капват се няколко капки от есенцията, след което отново се разбърка добре (може да се импровизира разбира се, ако не харесвате ром можете да ползвате някакъв друг аромат).
Така получения ганаш се оставя да поизстине на стайна температура, след което се слага в хладилника за няколко часа докато се стегне.
Важно е да отбележа, че какаото не трябва да е от това което си слагате в млякото, а 100% какао. Аз си напазарувах такова от Пикадили, но сигурно и в други по-големи магазини го има. Какаото се изсипва в дълбок съд, взимате с лъжичка от ганаша и оформяте трюфелите с ръце, след което ги овалвате в какао или ядки разклащайки съда. Добре е да си сложите престилка или някакви по-стари или тъмни дрехи защото риска от омазване е доста голям.

Лесни локумки

Ама как си личи, че съм на диета.... Не ми се мислят рецепти, не ми се готви и въобще.... Но, оказа се, че няма как и трябва да се взема в ръце и да положа усилия. За сега резултатите са отчайващи, но Христина каза да си дам поне месец... Това ми се струва направо невъзможно много! А всъщност, след този месец ще следват поне още няколко, първият е само за загрявка.... Но както и да е - моята спасителка Бети най-неочаквано ме изненада със снимки от тържеството по случай бала на дъщеря й, и следващите няколко рецепти ще са по нейно предложение. Много й благодаря и се надявам да ви харесат.

Необходимите продукти (за около 40 бр.)

• 1 пакет фини кори за баница
• 2 пакета локум (обикновен или с орехи по избор)
• 100 гр. масло
• пудра захар

Не случайно тези локумки са наречени "лесни". Приготвянето им, макар да е малко пипкаво и да отнема време, е особено лесно, а резултатът е отличен.
Като начало локумът се нарязва на дребни парчета. След това се взема по една кора, намазва се с четка с разтопеното масло и се сгъва на две. Сгънатите на две кори се нарязват на ленти широки около 4-5 см, толкова ще са широки и пурите. В началото на всяка лента се поставя по парче или две локум, лентите се навиват на пури и се нареждат върху хартия за печене. Навитите локумки може да се намажат още веднъж отгоре с масло, слагат се в предварително затоплена на 180 гр. фурна и се пекат докато хванат приятен загар - около 15-20 минути.
Като са готови се поръсват с пудрата захар. На вкус маслото, локумът и хрупкавостта на фините кори се съчетава изключително добре и (внимание спойлър!) води до пристрастяване!
Да ви е вкусно!

Медени мъфини със сладко от орехчета

Е, не, няма как да не се похваля с тези мъфини! Още повече, че рецептата си е моя, а са и от поредицата "здравословни" (нямат захар и са с овесено и пълнозърнесто брашно). Както се казва - понякога Животът е достатъчно благоразположен и си позволява малки жестове на внимание. Нали знаете, пръчката върши работа до едно време, но от един момент нататък си трябва и морковче. На човек не му трябва много: някоя малка победа (пък било то и в кухнята), една добра дума, едно неочаквано обаждане по телефона или някаква друга форма на признание. Ако трябва да съм откровен до крайност, ще си призная, че на мен ми стига понякога просто да преместя излязъл след нощния дъжд охлюв от пътеката по пътя за работа, за да не го стъпче някой разсеян минувач. Чудя се какво ли им е на тези охлюви - напъват отчаяно да издрапат от другата страна на пътя. Като ги погледна отблизо, изглеждат като да влагат цялото си същество в едно непосилно усилие да преодолеят безкрайното разстояние на асфалтовата "пустиня" милиметър по милиметър, и сигурно си мислят, че там, от другата страна, светът е вълшебен, различен, магичен и по-добър. Но в своя отчаян бяг, за съжаление, повечето стават жертва на разни забързани за никъде великани, които най-безцеремонно ги стъпкват без дори да ги забележат. И макар да си мисля, че може би това е достойният край за един охлюв - съдбата (в лицето на някой случаен минувач) да го стъпче, докато преследва мечтата си, ми се иска да вярвам, че на онези малцина, които някак чудодейно биват "телепортирани" от другата страна на пътеката, тревата, макар и все същата, им е някак малко по-сладка...

Необходимите продукти:

• 1 к. ч. (120 мл.) овесено брашно
• 1 к. ч. (120 мл.) брашно тип 500
• 1 с.л. пълнозърнесто брашно
• 1 к. ч. (120 мл.) мед
• 2 яйца
• 1 п. ванилия
• 100 гр. масло
• 1 ч. л. бакпулвер
• щипка сол
• сладко от зелени орехчета
• крем сирене „Филаделфия” (за украса)

Да, продуктите като количества са интересни. Признавам си, лъжицата пълнозърнесто брашно сложих накрая, за да докарам тестото до плътност, която да ми хареса.

Като цяло приготвянето е стандартно. Към разбърканите брашна щипнах солта, добавих бакпулвера и ванилията. Към сместа прибавих двете яйца и предварително разтопеното за 20-тина секунди в микровълновата масло. За по-лесно пуснах миксера на първа скорост и десетина минути бърках, докато не се получи стандартно полутечно тесто за мъфини.

В хартиените формички на дъното сложих по лъжица от тестото, отгоре сложих по едно орехче, върху което добавих още от тестото, докато го покрие. Сладкото от зелени орехчета е един от малките, и за съжаление рядко срещани, бижута в нашия семеен "килер". Другото невероятно сладко е сладкото от череши - обожавам го.

Пекох на 190-200 гр. за около 25 минути. След като се опекат, е добре мъфините да се оставят да изстинат – трябва да имате предвид, че орехчетата ще са доста горещи.

По така описаната процедура и количества лично на мен мъфините ми се сториха една идея по-сладки от необходимото и се зачудих как да пречупя вкуса им с нещо, което хем да контрастира, хем да им придаде допълнителна плътност. След кратък размисъл се сетих за крем сирене "Филаделфия". Речено, сторено – отидохме до близкия „Хит” и взехме една балансирана тип „Йогурт”. На другия ден Христина ги украси със сладкарски боички.

Лично за мен - това са най-хубавите мъфини, които съм правил.

Овесени бисквити с шоколад

Понякога много силно ми се приисква да хапна нещо.... сладичко. Само дето "приисква" не е най-точната дума, по скоро думата е... "озверявам" или "причернява ми". Нали знаете - изотникъде в теб избухва един такъв особено неконтролируем глад за... шоколад, за вафли, за кекс, или просто .... за лъжица захар.... - при всеки е различно. Навремето, когато нямаше денонощни магазини и Крафт не бяха купили още завода в Своге, а хубаво кафе човек можеше да си купи само от Кореком, баща ми като го удареше.... глада за сладко, си разтваряше по няколко лъжици захар в чаша вода и така си я пиеше. И ако някой твърди, че подобно нещо не му се е случвало никога - не му вярвам, да знаете. При мен тези внезапни изблици до някаква степен ги контролирах с пиене на кафе с доволно количество захарчета (хаха - прогрес). Понякога, обаче, щедро подсладеното кафе не е достатъчно за да задоволи глада за сладко и докато човек не си ръбне нещо истинско, просто не става. Е, за тези смутни времена е тази рецепта. Попаднах на нея в блога "с мен в кухнята" и веднага прозрях потенциала и. Наистина, в бисквитките има и шоколад, но той е само за украса и затова калориите им не се броят....

И понеже ми се искаше да направя някакви по-леки, но без компромис откъм вкуса, сладки, се спрях на тази рецепта. Тя освен, че е вкусна, покрай овесените ядки си е и полезна, а и пестелива откъм калории (мисля си...).

Необходимите продукти

300 г овесени ядки
175 г захар
3 яйца

кората на 1 лимон (може и портокал)

80 гр. шоколадов кувертюр

щипка сол

Като начало запекох овесените ядки в тава във фурната без да добавям мазнина, докато придобиха лек загар. Разбих отделно яйцата със захарта, кората от лимона и щипката сол. В оригиналната рецепта има и настърган шоколад, но аз не използвах такъв. Към сместа добавих запечените овесени ядки и хубаво разбърках. Оставих всичко настрана за час, два - за да могат ядките да попият течността.

Бисквитите оформих с лъжица. Според мен формата никак не е важна - колкото по-неправилна е, толкова по-забавни са бисквитите. По-важното е да се пекат на хартия за печене, а не направо върху тавата.

Пекох, според указанията, на 170-180 гр. за около 15 минутки. Като поистинаха бисквитките, разтопих малко шоколадов кувертюр с масло и артистично украсих отгоре.

Получиха се много вкусни бисквитки. Като поотлежаха няколко часа, станаха дори още по-вкусни.
... Дааа, дааа, и след няколко часа все още имаше бисквитки... ;)

Пиле с лимон

Колкото и да се опитвам да публикувам разнообразни рецепти - пилето и тестените изкушения осезаемо надделяват в блога. Е, какво да се прави - кой каквото го влече. А, че пилешкото е едно от най-достъпните и лесни за готвене меса, едва ли някой ще оспори. Поредните пилешки бутчета ги приготвих преди няколко месеца през един ленив и слънчев (макар и студен) следобед. Получиха се много успешни (повечето предложения от сайта Simply Recipes).

Необходимите продукти

• около дузина пилешки бутчета с кожата (принципно може и с други пилешки части, но мен ми е удобно да работя с бутчетата)
• 2 супени лъжици настъргани лимонови корички
• 1/3 чаша (около 120 мл.) сок от лимон
• 2 скилидки чесън (наситнен)
• 2 чаени лъжици мащерка (суха) или 2 супени лъжици прясна, нарязана на ситно
• 2 чаена лъжица розмарин (сух) или 1 супена лъжица пресен, нарязан на ситно
• 1 чаена лъжичка сол
• 1 чаена лъжичка черен пипер
• 2-3 супени лъжици разтопено масло
• нарязан на кръгчета лимон за презентиране

В купа смесих сока от лимона, лимоновата кора, чесъна, мащерката, розмарина, солта и черния пипер в хомогенна марината. С върха на ножа направих по 3-4 разреза във всяко от бутчетата (идеята е маринатата да достигне и до самото месо и да го овкуси).
Бутчета, заедно с маринатата, поставих в голям найлонов плик и добре разтръсках, за да се овкусят добре от всички страни. Пликът завързах и поставих в подходяща по размер купа, като се постарах да го поставя така, че месото да е покрито с маринатата, и го оставих в хладилника за два часа. Идеята на пликчето, освен да улесни работата с месото и маринатата, е също така и да предпази хладилника от евентуално зацапване. Знае ли човек, кога ще му трепне ръката....
Фурната предварително пуснах да загрява на 220 градуса, извадих бутчетата от хладилника и ги наредих на широка тава за печене с кожата от горната страна. Маринатата не изхвърлих, а оставих настрана - тя също се използва при печенето.
Бутчетата намазах с разтопеното масло и сложих в загрятата фурна. Общо месото се пече около 50 - 55 мин, докато кожичката стане хрупкава, а месото, прободено в най-дебелата му част, не пусне бистър сок. По средатата на печенето - някъде след 25-тата минута, извадих бутчетата и добре ги напоих с маринатата и ги върнах във фурната.
Ако се използват различни парчета пилешко, следва да се има предвид, че гърдите ще станат готови по-бързо от бутчетата и трябва да се извадят по-рано.
Преди да подредя в чиниите, оставих месото покрито с фолио да "отдъхне" за 10-тина минути.
При повече желание сосът от печенето може да се прецеди и с него да се залее месото при поднасяне. Нарязаните шайби лимон не трябва да се забравят при поднасянето - нали е лимоново пиле все пак ;)
В оригиналната рецепта препоръчват като гарнитура ориз, но предвид сезона, мисля, че една зелена салата би свършила по-добра работа. А ако има и по една чаша добре изстудено бяло вино.....