Талиателе с пиле, щир и рикота

За моя най-голяма радост Иван се включи на пълна скорост в кулинарното приключение на "Разни... безопасни". Искам да му блатодаря за подкрепата и вдъхновението.

А сега имам честта да представя на всички неговия авторски дебют в блога! Наздраве!

Щирът е познат предимно като бурен, от който гледаме да се отървем от градините си, но неговият по-благороден събрат, носещ същото име и изглеждащ по почти същия начин, е една от използваните треви в гръцката кухня, особено при приготвянето на т.нар. хорта. Наистина, няма как да се намери в магазина, но може успешно да се замени с лапад или спанак, тъй като вкусът му се доближава до техния. А вариантът, с който да се снабдите с такъв, включва наличието на тъща и къща в провинцията :)

Необходимите продукти (за 4 порции)

• ½ пакет талиателе “Барила” (250 гр.), по възможност от това, което съдържа както обикновена, така и спаначена паста
• 2 пилешки филета
• 500 гр. пресен щир (спанак, лапад)
• 50 гр. прясно мляко
• 100 гр. рикота
• 2 скилидки чесън
• 2 с.л. екстра-върджин зехтин
• 2 с.л. кедрови ядки
• прясно настърган пармезан за поръсване
• сол

И така...

Щирът се измива и нарязва на едри ленти. Пилешките филета също се измиват и нарязват на хапки. Чесънът се смачква и запържва в дълбок тиган с 1 с.л. зехтин, а след 1 минута се добавя и нарязаното пиле. След още 5-6 минути се добавя и щирът, посолява се на вкус, а огънят се намалява. Задушава се около 10 минути, като през 2 минути сместа се разбърква. Накрая в тигана се добавя прясното мляко и рикотата, разбърква се и след 1 минута се дърпа от огъня.

Междувременно талиателе-то се сварява в голяма тенджера с вода според инструкциите на опаковката, т.е. за 6 минути. Много хора, включително и мои познати правят грешката да варят всяка паста прекалено много време, например от порядъка на 15 минути. Аз също съм го правил в миналото, но с течение на времето се убедих, че 60 милиона италианци няма как да бъркат, докато готвят националното си ястие. И наистина, съвсем леко жилавата al-dente паста ми е много, много по-вкусна...

След като се отцеди от водата, тя се полива с втората лъжица зехтин, след което добре се разбърква. Според някои зехтинът не е необходим, но аз предпочитам да го добавям, тъй като пречи на пастата да се слепи веднага и най-вече: придава невероятен аромат.

Кедровите ядки се запичат за около 1-2 минути в тиган на котлона, като непрекъснато се разбъркват, за да не загорят.

Във всяка чиния се поставя пастата, върху нея зеления сос с пилето и се поръсва в изпечените кедрови ядки и прясно настърган пармезан. Последното е особено важна добавка към почти всички видове паста, с изключение на тази с риба и морски дарове, и затова държа да е прясно настърган с ренде, а не от този, който се продава предварително смлян в пакетче и който, в общия случай, е много по-безвкусен.