Спагети с телешно и броколи

Личното ми мнение е, че броколите, макар и витаминозна и полезна храна, също както и тиквичките, са скучен зеленчук със съмнителни вкусови качества и могат да се хапват основно като гарнитура или евентуално на топла салата с козе сирене и кедрови ядки, но определено не им достига сила да са основен елемент в рецепта. Засега си оставам с това убеждение, но по молба на Глория се разрових в сайтовете и потърсих някое лесно и бързо предложение, с което да се оползотворят случайните запаси от това зелено гастрономическо недоразумение. Тази рецепта е доволно бърза и лесна, оказа се нелоша на вкус и не е особено претенциозна. Рецептата е от сайта на BBC Good Food и има екзотичен привкус.

Необходимите продукти
1/2 пакет спагети (колкото се може по-малък номер)
1 цвете броколи
450 - 500 гр. телешко месо (от бут)
1 супена лъжица мазнина за пържене (аз използвам олио от гроздови семена)

За соса
3 супени лъжици соев сос
2 супени лъжици сос "Уорчестър" (в оригиналната рецепа е сос за стриди)
2 средни или 1 голяма скилидка чесън
1 с.л. хубаво доматено пюре или лютеница (в краен случай - кетчуп)
1/2 ч.л. джинджифил на прах или едно парче колкото върха на палеца суров
1 супена лъжица бял винен или ябълков оцет

По желание
1 пакет гъби (250 гр.)
1 с.л. масло

Основният акцент в тази рецепта е сосът; месото осигурява допълнителен обем, а броколите балансират цялото вкусово изживяване. Честно казано, имах малки опасения дали комбинацията от продуктите ще е ядлива за нашенския вкус, но в края на краищата се оказа, че опасенията ми са били напразни.

Относно спагетите - ако си намерите от някъде пресни яйчени спагети за стир-фрай - това би бил идеалният вариант. Поради липсата на такива, приготвих рецептата с обикновени спагети (№1) и смея да твърдя, че де получи доволно добре.

Най-подходящо е готвенето да започне от месото - то отнема най-много време. Златното правило - месото да се подсуши добре преди да се сложи в тигана, за да получи хубав загар, важи с пълна сила.

Нарязах месото на тънки жулиени и го запържих в добре сгорещената мазнина. Извадих парчетата в чиния и ги покрих, за да стоят топли.

През това време водата за спагетите кипна, щипнах и малко сол и с едно въртеливо движение в китката (на което ме научи навремето Рачката) ги разперих на "ветрило" да се варят.

Много ми допадна идеята за бланширането на броколите. Тъкмо си мислех, че ще се наложи да изцапам 4 тигана за тази рецепта, когато в допълнителните хитрини в сайта прочетох, че броколите (така и така им трябват малко) могат да се бланшират като се пуснат директно при врящите спагети около две минути преди те да са готови. Речено - сторено.

Щом броколите отидоха при спагетите, върнах изпърженото месо в тигана и към него добавих готовия сос и оставих (за двете минути, докато броколите се бланшират и 30-те секунди, докато ги оцедя заедно със спагетите) да крукне. Изцедените спагети и броколи добавих при сгорещеното месо и соса.

Разбърках добре да се смесят продуктите и ароматите и сервирах.

Ако имате зелен лук под ръка може да поръсите отгоре. Ако не - и така е добре.

Предложение.

Докато се варят спагетите и се пържи месото, измитите, подсушени и с отрязани пънчета гъби може да пуснете в сгорещено масло, следвайки правилото - в тигана да има място за всяка гъба, и да ги запържите докато хванат кафяв загар отгоре и пръстенче от долната страна. Запържените гъби идеално се комбинират с останалите продукти, така че накрая ги прибавяте и тях преди да поднесете.

Питка за Божидара

А Божидара расте ли расте!.... Кога беше 3 септември, 4,30 сутринта, когато Христина искрено любопитство в гласа каза: "Май се почва!?", (а един час по-късно прелетя през коридора с викове: "Изтичам, изтичам, изтичам!"...) кога мина месец и половина... Някак неусетно първоначалното ошашавване и паникьосано търчане (в различни посоки) се превърна в някаква форма на хаотичен... ред. Истината е, че ни отне известно време да се нагодим спрямо бебето (по негласно споразумение още от началото се отказахме да нагаждаме бебето спрямо нас), основно защото въпреки усилената подготовка и изчетената литература по време на бременността, през последните 40-тина дни търсехме истината някак... опипом. Сигурен съм, че след известно време ще оценим и грешките си, но засега се радваме на успехите и на малкото съкровище, което се превърна в центъра, около който се върти живота ни. Определено децата карат човек да преосмисли ценностната си система, независимо колко дълго и упорито я е изграждал и самоубеждавал в нея. Същността на промяната е ясна - търсенето на рационалност и обоснованост в поведението някак си минава на втори план пред нуждата да опазиш и осигуриш комфорт на малкото човече (независимо от "сладката" болка в кръста и недоспиването). Но е толкова приятно да гушнеш бебето и да знаеш, че ти си му цялата вселена и твоята прегръдка е най-сигурното и хубаво място в нея...

Както се знае, питката за 40-тия ден се замесва от жена, чиито родители са живи, а самата питка трябва да е сладка. Речено - сторено! Христина замеси тестото, а с останалата част се заех аз. Имах наистина голямото желание да я поръчам на някой от fellow-блогърите от блогосферата, но по една или друга причина идеята ми така и не се осъществи. Което далеч не ме объзсърчи, разбира се, само си търсех повод да се заема.... С много любов я правих тази питка - на снимката не личат половината детайли и подробности, но аз си знам, че са там и как ги мислих и оформях. Беше ми невероятно удоволствие!
За вдъхновение използвах сайта на Ева Тонева, а рецептата за тестото взех от този румънски сайт, благодарение на препратката на "Любими кулинарни рецепти".

Необходимите
700 гр брашно
250 мл прясно мляко
125 мл разтопено масло
2 яйца
1 кубче мая (20 гр.)
1,5 ч.л. мед
щипка сол

100 гр краве масло
1 жълтък
1 ч.л. прясно мляко
слънчогледови семки

Разтворих маята в хладкото мляко с меда и няколко лъжици брашно и оставих да шупне за 20-тина минути. За първи път си направих труда, както си го пише по книгите, първо да пресея брашното; добавих към него солта, шупналата мая, яйцата и разтопеното масло и замесих еластично тесто. Покрих с кърпа (и един пуловер) за около час и нещо, докато тестото удвои обема си.
Нареждането на питката, макар да беше по предварителен план, от един момент нататък се превърна в игрива импровизация, но тук ще споделя първоначалния план.
От три малки топки разточих широки кори, като всяка намазах с масло и навих на руло. Трите навити кори оплетох на дълга плитка и сложих в тавата под формата на венец, за да си осигуря ръба на питката. След това направих девет малки плитки от тестото и на три места по ръба сложих по три плитки като акценти.
Отделно разточих четири топки на кори с размери около 20-23 см. и сложих една върху друга, като всяка намазах с разтопеното масло. Така наредените по-дебели кори нарязах на триъгълници (като парчета за торта) с различна големина и от това направих "листата" на питката, които наредих между тройките плитки. Ефектът от наслоените кори се получи много добре.
Вторият ред от листа направих като разточих една кора, навих я на руло и я рязах на пънчета, които от едната страна са под ъгъл. Този втори ред листа наредих само от едната страна на питката.
Въртелчетата в средата на питката навих от останалото тесто от насложените четири кори с масло. Където останаха дупки, сложих по едно топче тесто.
Семките наредих по по-големите външни листа, като, за да се закрепят по-добре, предварително мацнах малко разтопено малко по тестото.
Отново покрих с кърпа и оставих да бухне. След около 45 мин. разбих един жълтък с 1 лъжица мляко и с четката щедро намазах питката отгоре.
Пекох на една идея по-ниска от средната фурна, първите десетина минуто на 200, а след това на 180 гр., докато питката не придоби желания загар. по едно време ми се стори, че взе твърде бързо да се зачервява отгоре, та сложих за 10-тина минути отгоре й и лист метално фолио.
Пече се около 40-тина минути.Щом я извадих, напръсках я с вода и я загънах за 7-8 минути. не я оставих повече в тавата, за да не се степца, а я извадих и оставих на решетката покрита под кърпа.
ПП Като си гледам питката и като знам колко вкусна стана, ми се завъртат едни бесни идеи и желания за месене, точене, нареждане и печене на погачи. В главата ми има поне десетина "проекта" за питки и само си търся повод, за да запретна ръкави. Дори мисля да започна и без повод, но се удържам, защото питките действат зле на кантара - вдигат му килата някак си. Та, в този ред на мисли - ако някой има повод или мерак да опита - да се обажда! Е, има ли желаещи?

Ето и малко снимки от ритуала:

Мраморен кекс

От момента, в който попаднах на израза "Другите не са ми база за сравнение, те са долната ми граница", той се превърна в моя житейска философия. Не че имам кой знае колко високо мнение за себе си, но това, което съм научил и в което съм твърдо убеден и вярвам, е, че човек може да си позволи да бъде "средностатистически" единствено по ръст - за всичко останало трябва да има осъзнато и собствено мнение (дори то да е: "Не знам"). Всеки един от нас е уникална, оформена от средата и интелекта си индивидуалност и не трябва да обезличава себе си, усилията, които полага и изборите, които прави, приравнявайки, оправдавайки или мотивирайки ги с модела на някакво общоприето масово поведение, чиято основна характеристика е посредствеността. Още повече, че живеем в България, където основното и за съжаление най-високо ценено качество на нещата е .... ниската цена (независимо дали е изразена в пари, време или усилия). Смятам, че хората трябва да се сравняват само със себе си (или с идеята за себе си) и да не икономисват усилия (време или пари) за постигане на истински стойностните за тях неща, независимо от мнението на околните.

Според мен мраморният кекс е измислен като извинение за онези, на които им се хапва шоколадов, но не смеят да си го признаят. Е, има го и момента с презентацията, разбира се, но каквото и да си говорим - преобладаващият вкус в устата си остава какаото и шоколадовата глазура. Въпреки това, обаче, мраморният кекс е добро решение в случаите, когато... какаото е на привършване например. Също така, кексът си остава живата класика за почерпка на гости и именно затова го използвах и аз - като една от сладките почерпки на питката на малката Божидара. Принципно рецептата я взех от Гответе с мен, но малко я поизмених, защото според мен маслото в оригиналната рецепта беше повече.

Необходимите продукти

• 250 гр. меко масло
  
• 275 гр. захар
• 1 пакетче (10 г) ванилова захар (съответно 2 с.л. захар и едно мускалче течна ванилова есенция)
  
• 2 с. л. ром или ромова есенция (аз използвах Бейлис)
• щипка сол
• 5 яйца
• 375 гр. брашно
• 1 пакетче (10 г) бакпулвер
• 50 гр. начупени орехи
• 50 мл. течна сладкарска сметана
• 20 гр. какао на прах
• 20 гр. захар

За украсата

• 50 г шоколад
• 60 гр течна сметана
• 1 ч.л. масло
• 50 г натрошени орехи

Започвам да си мисля, че първото и основно нещо при приготвянето на какъвто и да било кекс е добре да се размекне маслото. Дали това ще стане като го оставя на стайна температура за около час или ще го сложа за 40-тина секунди в микровълнотавата, за да се разбие добре, то трябва да е полутечно. Докарано веднъж до това състояние, то доста лесно се разбива с миксера заедно със захарта до хомогенна кремообразна пяна. Аз използвах микровълновата и турбо оборотите на стария миксер и резултатът надмина очакванията ми. След около 7-8 минути разбиване добавих последователно ванилията, бейлиса, солта, сметаната и яйцата едно по едно. След всяко яйце разбивах добре с миксера, докато се поеме от крема.
Брашното и бакпулверът пресях отделно и прибавих към маслената смес на три пъти без да спирам през цялото време да разбърквам с миксера.
От тук нататък продължението е според желанието на готвача за цвета на кекса. Според мен 1/3 от сместа е достатъчна да е шоколадова, така че отделих една трета в купичка и я смесих с какаото и допълнителната захар.
По отношение на орехите опитах и двата варианта - първия път ги прибавих към общата смес, а втория само към шоколадовата - честно казано май втория път стана по-добре.
Сега за печенето. Първият път кексът ми не се отлепи добре. Направих го в новата форма за кекс, която си бяхме купили преди месец, с идеята да я пробвам, и понеже не и знаех поведението и характера, не я намаслих много много. Като резултат - кексът залепна. Е, признавам си, че вина за това имаха и парчетата шоколад, които смесих в тестото (твърдо не го препоръчвам), но все пак неприятното ушещане, че съм сбъркал си остана. Вторият път за всеки случай намаслих добре добрата стара алуминиева форма за кекс (24-26 см), която никога не ме е предавала (но е твърде плитка и често кексовете преливат през центъра) и едва тогава изсипах първо бялото тесто, а отгоре шоколадовото. Мраморният ефект се получава като в така излетите слоеве с нож или клечка се направят няколко кръгообразни движения, за да се смесят цветовете.
Кексът се пече в добре загрята до 180 гр. фурна на средна решетка поне 50 минути. Вторият път пекох близо час и проверявах с клечка докато докарам кекса до желаната степен на готовност. В случая променливата величина е големината на яйцата - ако са по-големички, е възможно тестото да стане малко по-течно и да се наложи да се пече по-дълго.

Готовият кекс оставих за 20-тина минути да изстине и после падна едно блъскане в плота, докато успея да го извадя от формата, но вторият път се отдели без начупване. Като казвам блъскане в плота, не знам какво си представяте, но аз го правя по следния начин - изправям формата с кекса и започвам да почуквам ръба й от всички страни по плота и оставям гравитацията да свърши повечето работа, докато аз само придължам кекса да не се катурне. Като се поотлепи видимо, обръщам формата, чуквам отгоре й два-три пъти и обикновено кексът се отлепя.

Готовият кекс престоя една нощ преди да го доукрася за гостите на питката на Дарито. На другия ден приготвих крем "Ганаш", с който шоколадирах кекса. Кремът се приготвя доста лесно. Шоколадът се натрошава и се полива с кипнатата сметана. Разбърква се докато се хомогенизира и се залива кекса. Отгоре в момент на вдъхновение поръсих и малко едро начупени орехи. Всички гости казаха, че кексът бил много добър :)

Солен тарт с извара

Вземането на сериозно, макар да може да бъде и положително качество в определени моменти, в масовия случай се оказва сериозен, а често и твърде скъпо струващ недостатък (да не казвам порок). Малко са хората, на които вземането на сериозно им се разминава безнаказано. В повечето случаи на сглупилите да си повярват, че светът се върти около тях, Животът им завърта един зад врата, доказвайки им, че са в причинно-следствена грешка на най-прозаичен световъртеж. Не казвам, че човек не трябва да има самочувствие, просто не трябва да прекалява с потупването по собственото си рамо, и да има по едно наум, когато някой започне да го хвали повече от нормалното. Житейска истина е, че правенето на вятър никога не е безкористно и винаги води до неприятни схващания, простуди, лоши сецвания или… твърде мъчни за плащане сметки. Най-лошото на вземането на сериозно е постоянната неудовлетвореност и разочарование. Вземащият се твърде на сериозно натоварва хората около себе си с необосновано високи и в повечето случаи - неизпълними очаквания и после се чувства предаден от всички без да осъзнава, че сам е виновен за нещастието си. С други думи, вземането на сериозно е признак за несериозно отношение към собствената личност и неразбиране на сериозността на Иронията, като основен движещ фактор във вселената.

Има една френска фурна на ъгъла на ул. "Раковски" и "Неофит Рилски", покрай която минах преди няколко дни на път към срещата с "английската" група и там на витрината ми направи впечатление един тарт. Не си купих (все пак - отивах на ресторант), но определено любопитството ми натисна педала на газта на въображението ми и след не дълго обмисляне резултатът не закъсня....

Неоходимите продукти

За масленото тесто

250 гр. брашно

125 гр. масло

1 яйце

4,5 с.л. вода

щипка сол

За плънката

400 гр. извара

4 яйца

2 зелени чушки

2 червени чушки

200 гр. чери домати

50 гр. сирене

125 гр. моцарела (една стандартна опаковка) или кашкавал

Оказа се, че масленото тесто се приготвя сравнително лесно. Рецептата, която използвам, е Реймънт Бланк (Raymond Blanc) и принципно е за ябълков тарт (скоро ще пусна и тази рецепта), но бях в настроение за импровизиране и реших, че няма да се окаже проблем. И се оказах прав.
Идеята на масленото тесто е, че не набухва, хрупкаво е и е (изненааада!) с наситено маслен вкус. И понеже не променя обема си при печене, от него лесно се правят .... кошникчи (поради липсата на по-добра дума) или ако искате тестени черупки (тарталети), в които може да се напълни всякаква плънка - сладка или солена, и по този начин да се приготви хрупкава вкуснотийка с контрастиращ мек пълнеж.
Потопен в този романтичен маслено-сирен дух, запретнах ръкави и се заех с масленото тесто. Първоначално пресях и осолих брашното, а след това към него прибавих нарязаното на малки кубчета изстудено (т.е. директно от хладилника) масло. Принципно, ако има под ръка кухненски робот, с него маслото и брашното се смесват за отрицателно време (на режим пулс - така го показа и самия Бланк), но аз - нали ме мързи всеки път да разопаковам робота - го правя на ръка.
Месенето е малко по-специфично - по-скоро е нещо като пощипване и размачкване с цел втриване на маслото в брашното. Като започна да се хомогенизира сместа (при кухненския робот става с консистенцията на едър пясък) добавих яйцето и водата и доомесих, докато тестото не започна да се отделя от стените на купата. Оформих го на топка и го сложих между два листа кухненско фолио (найлон) и го прибрах в хладилника да постегне за 30 минути.
Докато тестото стягаше в хладилника измих чушките и доматите и ги надробих в купа. Прибавих изварата (на Маджаров) и натроших каквито малки парчета сирене имаше останали в хладилника. Принципно реших да използвам извара, защото със сирене реших, че ще стане много солено. Надробих шунката, разбърках добре, чукнах яйцата и с това плънката беше готова. Много ми се щеше да сложа и маслини, но нали Христина не яде, та си ги спестих.
Изстуденото тесто разточих както си беше в найлона на лист малко по-голям от съда за печене. Бланк препоръчва дебелина от 5 мм, но кой ти ползва шублер в кухнята?! Принципно си има специални тави за тартове, които са с плитък ринг, но аз нямам такава, та пекох в Индженио-то - никакви грижи. Разточеното тесто (съответно листът бутер тесто), като разслах по тавата, го надупчих добре с вилица, за да не се надига, а краищата се постарах да стигнат до горния ръб на тавата. Идеята е да се получи тестена кошничка, в която плънката да се опече - нещо като чикагски стил deep-dish пица.
Изсипах плънката в тестото и я изравних отгоре. Нарязах на филийки моцарелата и я подредих върху тарта, аранжирах с чери доматчета, поръсих с малко черен пипер (за идеята) и сложих всичко във фурната на около 190-200 гр. Мисля си, че ако имах пресен босилек, щеше идеално да си пасне със сирената, но ... така и още не съм се обзавел с онези саксийки с пресни зелении....
Най-точният ориентир за времето на печене е - докато моцарелата се запече и придобие леко златисто-кафеникав цвят. На моята фурна мисля, че й отне около 35 мин.
Хубаво е да се изчака готовият тарт да поизстине за 20-тина минути преди да се поднесе. Ако е прекалено дълбока тавата, по-добре е да не се прави опит тартът да се извади (със сигурност ще се разпадне), а направо да се реже в тавата. Ястието много приятно се съчетава със салата от свежи зеленчуци.

Предупреждение: двама души ядохме гореописания тарт три дена, т.е. продуктите по-горе са поне за 5-6 човека. Между другото, на другия ден е хубаво индивидуалните парчета да се сложат за по минутка - две в микровълновата преди да се поднесат.

Хек с хамон

Някои идеи изискват време и няма преки пътища за осъзнаването им (или ако има, те са болезнени и травматизиращи). Човек трябва да е грешил, да е губил и печелил, да се е възхищавал и после да се е разочаровал, да е бил повод за гордост за някого и после горчиво да го е предавал, да е обичал и да е бил обичан, да е страдал и да е преживявал мигове на истинско, почти нереално щастие, за да види света през собствените си очи. А това е трудно, ей Богу, толкова много хора, медии и компании се опитват да ти представят техния свят, техните идеи, техните разбирания, тяхната истина, че е много лесно човек да се подхлъзне и наистина да приеме, че, например, добрата майка е тази, която задължително слага на масата за вечеря.... бутилка Кока-Кола, или че "добрата" храна на Нестле ще ти осигури добър живот ... или че бебетата трябва да се къпят с вода, в която е разтворен суров жълтък, например. Убеден съм, че съветите са за това да се дават, не да се приемат. Mary Schmich го е казала (популярна заблуда е, че текстът е на Кърт Вонегът) далеч по-добре от мен: "Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ги дават. Съветът е форма на носталгия: даването му е начин да се уловят мигове от мътните води на миналото, да се забършат, да се пребоядисат грозните им части и да се предложат за повече отколкото всъщност струват." Разбирането на тази истина според мен е ключът към удовлетвореността от живота. Разбира се, има и уловка - разбирането не е достатъчно, необходимо е и търпение - а това е един от най-трудните уроци на живота. Търпението да изслушаш съвета и да отдадеш на съветващия дължимото, за това, че се е опитал да сподели своята истина с теб.

На тази рецепта попаднах тук . Докато търсех интересни рецепти за хек, който е по правило суха риба и обикновено се предлага да се панира, за да се запази сочно месото, попаднах на тази комбинация, която осигурява сочността на месото без да се налага пърженето му (нали отбягваме пърженето в къщи). Е, излиза малко по-скъпо заради хамона, но пък става наистина удивително вкусно и е много лесно за приготвяне.

Необходимите продукти (за вечеря за 2-ма)
2 филета от хек
4 слайса хамон (в оригиналната рецепта е прошуто)
2 ч.л. песто
2 ч.л. смлени бадеми (мое допълнение)
черен пипер
1 ч.л. зехтин

Приготвянето е наистина много лесно. Първо смесих пестото със смлените бадеми. Постлах два слайса хамон върху незалепващата тава. Отгоре им сложих подправените с малко черен пипер филета от хек (не се слага сол заради пестото, което е основният носител на вкуса), покрих ги обилно със сместа от песто и бадеми и отгоре отново сложих лист хамон. В оригиналната рецепта рибните филета се пакетират в прошутото, но моят хамон беше малко по-дебело нарязан и не се поддаваше на много огъване, за това действах по по-лесната процедура - пак се получи добре. Поръсих с малко зехтин и пекох на умерена фурна (180 гр.) около 20 минути.

Вече не помня какво хапнахме като гарнитура, но в сайта, където попаднах на рецептата, предлагат да се поднесе с конфи от чери доматчета. Последното се приготвя относително лесно: няколко скилидки чесън се слагат с няколко клонки чери доматчета и няколко клонки розмарин в подходящ съд, покриват се с около 100 мл. зехтин и се пекат на умерена фурна около 15-20 минути. Признавам си - изглеждат много апетитно.
Но и малко задушени заленчуци биха свършили работа като гарнитура.

А за всички, които са забравили или не са попадали на тази реч на Mary Schmich, която цитирах по-горе - ето и популярния клип с нея, който е от 1998г.

Ето какво сготвихме!

Децата, казват, осмислят живота на родителите си. Дали го "осмислят" не знам (все още), но със сигурност го запълват изцяло. Или поне това са първите ми надбюдения от съвместното ни съжителство с Божидара.

Малкото съкровище се роди в късния следобед на 03.09.2010 г. във Втора градска болница. Мама се справи блестящо с раждането, а бебчето дойде с достатъчно коса за фибички :), напълно оформено и не дотам малко (3,400 кг.).

След дългото чудене на кого ли ще прилича, се оказа, че бебо прилича предимно на себе си и е едно страхотно ококорено дете, което спинка, хапва, пълни памперса, а напоследък и проявява жив интерес към заобикалящия го свят (детската стая). Много обича да ми наднича над рамото и да разглежда апликациите по стените. Особено са ни интересни в момента прозорецът и вратата - първият защото е много светъл, а втората защото е като голямо тъмно петно на фона на прасковените стени.

Започнах да пиша блога "Кулинарни страсти и... (по)падения" спонтанно като начин за разтоварване и упражнение по писане (да, да, и по готвене, разбира се), но постепенно с времето, всеки път когато сядах да напиша нова рецепта, мисълта ми се отнасяше към малкото същество в корема на Христина и се чудех как да направя така, че да мога да си говоря с него през времето и пространството. Затова и започнах да пиша малко по-несвързани с готвенето предговори, които всъщност са моите послания към малката ми дъщеря, когато вече ще е пораснала достатъчно, за да си зададе въпроса - какви са били моите родители, когато са били млади. Чрез този блог се надявам да й дам достатъчно теми за размисъл и информация за нас, нашия светоглед, начин на живот и избори, които сме правили през годините. Винаги ми се е искало да познавам родителите си по-добре, да знам какво ги е вълнувало, кое ги е трогвало, в какво са вярвали, какви мечти са имали и какъв са си представяли, че трябва да бъде животът им. Да, разбира се, че в общи линии съм запознат с всичко това, но когато емоцията е жива и пренесена на белия лист докато си й още подвластен, тя резонира в друга честота в сравнение с тази, която е преразказана, преосмислена и редактирана от дистанцията на времето. Затова исках тук, в този хербарий на емоции, да събера своите и на Христина чувства и мисли и да ги изпратя напред в бъдещето, където детето ми ще може да си говори с мен като с равен.

Докато пиша Дара спи и сънува розови облачета. Целият живот е пред нея, а ние сме до нея, за да й осигурим най-доброто, на което сме способни. Надявам се да може да вкуси живота предимно откъм сладката му страна, а солените и пикантни нюанси да са просто ароматна добавка към разнообразните ястия на масата на живота й.

За осмислянето не знам, но със сигурност досега не бях чувствал толкова, едва ли не болезнена, обич към човешко същество, каквато чувствам към това малко човече. Невероятно е, а още по-невероятен е фактът, че това не е еднородна емоция, а по-скоро всички възможни емоции, концентрирани и редуцирани в някакъв взрив в гърдите. В поредица от взривове, които те оставят бездиханен, отмалял, ужасен и едновременно безкрайно удовлетворен.....

Пиле с чушки

Кой казва, че за да е вкусна една рецепта, трябва да е сложна?!.. Това абсолютно не е вярно и следващата рецепта го доказва по блестящ начин. Рецептата е на сп. Меню и е чист шедьовър без да е кулинарно предизвикателство. Допълнителните й предимства са още, че се приготвя бързо и лесно и (като изключим червените чушки) не изисква особени продукти.

Необходимите продукти (за вечеря за двама)

• 400 - 500 гр. пилешко филе, нарязано на парчета
• 1 с. л. царевично нишесте
• 2 с. л. олио
• 1 малка глава лук, нарязана на полумесеци
• 1 червена чушка, нарязана на тънки ивици (от камбестите, месести чушки)
• 1 - 2 зелени чушки, нарязани на тънки ивици
• 1 кубче бульон със зеленчуци
• 25 - 30 мл бяло вино
• 1 скилидка чесън, нарязан на ситно

В оригиналната рецепта от списанието продуктите са два пъти повече, но понеже я приготвях за вечеря за мен и Христина - разделих всичко на две.
Нишестето разтворих в 2 с. л. студена вода и добавих към кашата нарязаните на парчета филета. Разбърках ги добре да се покрият от всички страни с разтвореното нишесте.
Зехтинът загрях в тигана и в него сложих да се запържат отцедените филета на два-три пъти. В оригиналната рецепта използват уок тиган, но аз понеже нямам такъв - си използвах доброто старо, незалепващо Индженио. Докато месото се запържваше поразбърквах от време на време, за да не се слепят парчетата месо. Щом се позачервиха, изваждих ги и ги оставих да се отцедят върху кухненска хартия.
Честно казано, в тигана много мазнина не остана след пилето и се изкуших да капна още една-две капки зехтин, ей така за всеки случай, преди да добавя лука и чушките, но се оказа, че е нямало нужда. Към мазнината добавих лука, който запържих за 2-3 минути, а после и чушките, които нарязах на жулиени. В оригиналната рецепта се използват три вида чушки - зелени, жълти и червени и то от онези (вносните) месести, камбести чушки. Добре, но в Била една такова "трио" се оказа, че струва над 5 лв. Не че нещо, но няма нужда. Взех само една камбеста червена чушка, а за зелена използвах нормална зелена (нашенска) пиперка. Според мен обаче е хубаво да се използва поне една от камбестите чушки - те имат малко по-сладко плодов аромат и придават допълнителен нюанс на вкуса.
Поради липсата на особено количество мазнина чушките започнаха да се пекат и да пукат и изпълниха стаята с приятен аромат. След няколко минути, когато прецених, че са хванали добър загар и са започнали леко да омекват (но не много - идеята е да хрупат леко), върнах в тигана при зеленчуците филенцата, натроших кубчето пилешки бульон със зеленчуци, добавих чесъна и отсипах щедра глътка вино.
Според скромното ми мнение именно комбинацията чесън, лук и вино прави вкуса на тази гозба толкова приятен.
Разбърках добре всичко, докато виното се поизпари и остане само аромата му, а сосът от мазината, царевичното нишесте и зеленчуковите сокове се сгъсти.
Оризът, така се случи, че тази вечер си го приготвихме на пара. Нищо особено - златното съотношение 3:1 и любимите подправки.
Като се замисли човек - пиле с чушки и ориз - нищо кой знае какво, но определено рецептата заслужава да влезе в златния фонд на всяко домакинство.

Ето и видео-рецептата

Кюфтета със сирене

Храната ми е (порочна) страст и каквато е ситуацията с всички останали пороци, понеже ми се услажда отвъд възможностите за рационален, волеви контрол, се опитвам да си я причинявам чрез възможно най-много от човешките сетива - вкус, обоняние, допир, слух, зрение.... И докато вкусът и обонянието имат пряко (и поради тази причина - ограничено) отношение към възможностите за възприятие на храната, зрението, като непряко свързано с храната сетиво, което обаче е основната входна точка към съзнанието и въображението, ми дава доста широк набор от възможности за общуване с храната. Зрението дава възможност да се наслаждавам (напълно здравословно) на храната като чета за нея, гледам филми и предавания за нея, разглеждам фотографии и въобще.... превръща храната от чисто физическо в емоционално и интелектуално преживяване. Засега най-силното (визуално) въздействие, което си причинявам (в контекста на храната), е гледането на кулинарни предавания. А такива напоследък май има повечко и макар да попадам предимно на такива, в които се прави компромис в полза на количеството, те определено ми (въз)действат разтърстващо, отприщват въображението ми и пораждат в мен желание за експерименти...

За тази идея се "вдъхнових" от серията Cheese от поредицата Best Food Ever, която не е за хора със слаби сърца.
Необходимите продукти (за 3 порции)

• 500 гр. телешка кайма
• 50 гр. кашкавал "Бони"
• 25 гр. сирене "Чедар"
• 25 гр. сирене "Ементал"
• 3 слайса сирене "Гауда"
• 1 глава лук
• черен пипер
• сол
• подправка за луканка
• чубрица
• мащерка

Честно казано, не вложих особено въображение при приготвянето. Щом предварително си определих продуктите, които ще използвам, следвах пътя на най-малкото съпротивление. Първо омесих каймата с подправките и предварително наситнения лук, а после настъргах сирената (с изключение на "Гауда"-та) за по-лесна обработка. От настърганите сирена направих топки, които попритиснах с ръце, за да са по-здрави. От каймата направих шест броя шницели (или ако искате - плоски кюфтета) и после процедирах по следния начин: върху едния шницел поставих един слайс "Гауда", топка сирене, а върху нея другия шницел и с ръце оформих готовото "кюфте", така че да затвори в средата сиренето. Нещо като кнедли от кайма. Идеята е сиренето да остане като плънка. Е, не ми се получи много - признавам си без бой, но определено това, че сиренето се поразтече, не повлия на вкуса на крайния резултат.
Пекох на добре загрята до 220 гр. фурна около 25 мин - или докато месото придобие препечен вид.
Хапнахме кюфтетата със салата от домати и... определено много ни харесаха (за онези, които не са се досетили - едно кюфте на човек е порцията). Комбинацията е страхотна и може да се опита с различни видове сирена (вкл. синьо) и различни допълнителни подправки (например горчица). Ние си направихме този (базов) вариант, а в бъдеще може и да продължим с експериментите.

Хляб "Мляко и масло"

На този хляб попаднах в блога на Ginger Cookies (който упорито се превръща в един от най-любимите ми напоследък) и снимката му ме заинтригува особено много. Рецептата е изключително лесна (като изключим, че отнема известно време, за да втаса два пъти тестото), но за сметка на това резултатът е разкошен. Не знам дали месенето посред нощ е задължително за успеха на рецептата, но също като Ginger и на мен ми се наложи да меся след 10 часа (вечерта), но нито за момент не съжалявам :)

Необходимите продукти :

500 грама бяло брашно

240 мл прясно мляко

60 - 70 грама краве масло

2 яйца ( единия жълтък за намазване )

1 чаена лъжичка захар ( не много препълнена )

10 грама сол ( или на вкус )

1 пакетче суха мая

сусам за поръсване

Както вече казах, приготвянето е доста лесно: всички продукти се смесват в подходящ съд и се месят докато се получи меко, лепкаво тесто. Хубавото на лятото е, че тестото (ако ви е добра маята) бухва супер бързо и няма нужда да се чака с часове. Първото втасване при нас стана за около една серия на Джак Бауър (40-43 минути), съответно, колкото е необходимо, за да удвои обема си.

Следва още едно замесване, като, както беше инструктирала Ginger, не сложих допълнително брашно, а само си набрашних ръцете, колкото да не лепне. След като го размесих, изсипах тестото в предварително намаслената форма за хляб и го оставих за около още една серия на Джак (40-тина минути).

И понеже това беше второто ми тесто за вечерта (първото не случи на мая и го изхвърлих), особено се зарадвах, когато видях, че при второто втасване тестото почти удвои обема си и ... аха, да изскочи от формата.
Втасалият втори път хляб намазах с жълтъка, поръсих със сусам и поставих в добре загрятата предварително на 180 гр. фурна. Пекох около 30 (и малко отгоре) минути. Готовият самун извадих веднага от формата, поръсих с вода и увих в кърпа да си "обиколи нивата".

По това време вече минаваше полунощ, така че опитах само от апетитната миризма на прясно опечения хляб, но на сутринта като си отрязах филия за закуска.....
Spoiler alert: Опита ли се хлябът, спирането е почти невъзможно!

Chili con Carne (Чили с телешко)

Идеята да приготвя Chili con Carne ми дойде на таз-годишния рожден ден на Иван, който се проведе в Дон Домат и на който много голяма част от гостите си поръчаха именно това ястие. Онази вечер аз доста подозрително гледах гозбата - все пак комбинацията боб, царевица и кайма е всичко друго, но не и традиционна за нашите балкански ширини, но от друга страна реших, че едва ли толкова много хора могат да грешат (чак толкова). Аз тогава така и не опитах чилито, но мисълта и любопитството какво ли е това чудо, ми се загнездиха в главата и не мина много време преди да се разровя в интернет за рецептата. Оказа се, че приготвянето не е особено трудно, а ако се подходи по "градски" (т.е. използва се боб от консерви) и доста бързо за изпълнение.

Необходимите продукти

• 600 гр. телешко месо (смляно)
• 1 глава (средна към голяма) лук
• 1 зелена чушка
• 1 консерва (400 гр. ) домати
• 1 ч.ч. доматен сос
• 1 консерва (800 гр.) маслен боб
• 1 консерва (800 гр.) червен боб
• сол
• 1/2 ч.л. черен пипер
• 1/2 ч.л. лют червен пипер
• 1 ч.л. червен пипер
• 1 ч.л. подправка за луканка
• 1/2 ч.л. захар
• зехтин

Месото е хубаво да е истинско. В магазина срещу Министерството на земеделието си харесах парче телешко и хората ми го смелиха - чиста работа (готови кайми много рядко купуваме). Осолих го и го подправих с черния пипер и подправката за луканка.

Относно тази подправка - преди време си взех такава за свинското с тиквички и кус-кус и тъй като не я използвам често (което в момента оценявам като грешка), се оказа, че още имам от нея. Наскоро обаче, по стечение на обстоятелствата, я използвах на няколко пъти и тя взе някак твърде обезпокоително да привършва, та за това се разтърсих из магазините да си допълня запасите. В пет от проверените магазини не я намерих и тъкмо бях решил, че вече едва ли ще попадна на нея, я открих в Хит. Търсенето ми беше упорито и понеже съм си я пресипал в едно от бурканчетата за подправки - си нямах и идея какво има в нея - а каква ще е тази моя рецепта без тази така съществена подробност?!!! И така, в подправката за кайма и луканка на "Радиком", която ползвам, има: бял риган, кимион, кориандър, червен пипер, сол, черен пипер, майорана и др.

Овкусеното месо запържих в тигана Индженио без олио (като за мусака). Месото пусна малко сосче, което отделих в купичка, а запърженото месо в друга.

В същия тиган, където бях запържил месото, сложих една лъжица зехтин, запържих лука и надребнената зелена чушка за около 5 минути. В оригиналната рецепта се слага и надребнена люта чушка, но в нашата къща люто вече не се готви. След като лука придоби цвят, а чушките взеха да се позапичат, добавих соса от месото и оставих зеленчуците за няколко минути да омекнат добре.

Към омекналите зеленчуци добавих сладкия червен пипер леко да се запържи. Добавих добре оцедения боб от двете консерви, запърженото месо, доматите от консервата и доматения сос. В оригиналната мексиканска рецепта се добравя и царевица, но аз нещо не съм и особено голям фен.

Разбърках добре с дървената лъжица и оставих да къкри на печката за около 50-60 мин. По някое време добавих и захарта, за да обера киселата нотка от доматите. "Посолих" с малко лют червен пипер (това че не готвим люто не значи, че съвсем сме се отказали от пикантното ;)

При сервиране отгоре може да се поръси накълцан надребно магданоз.

Макар и нетрадиционно предложение, чилито с телешко е много, много вкусно и лесно за приготвяне. В Дон Домат го поднасят в специално приготвени за целта хрупкави тестени "купички", които допълнително вдигат класата на яденето с една идея.

Предупреждение! Така описаната рецепта е за поне 8 порции ако не и повече. Ние я хапвахме четири дена.

Пъстърва с бадеми на фурна

Тази рецепта е от сайта на BBC GOOD FOOD и ме спечели с това, че ядките в нея не фигурират като част от тежък сметанов сос (каквато е традиционно приетата комбинация между пъстърва и бадеми) към иначе изпържената риба. Оригиналната рецепта е с кедрови ядки, но аз я приготвих с бадеми. Рибата се приготвя изключително лесно и бързо и определено е много вкусно попадение.

Необходимите продукти

• 4 филета от пъстърва
• 50 гр. хлебни трохи или галета
• 1 с.л. меко масло
• 1 малка китка магданоз (нарязан на дребно)
• настърганата кора от един лимон
• сокът от един лимон
• 25 гр. или 2 с.л. натрошени бадеми (може и кедрови ядки)
• 1 с.л. зехтин

Филетата, които Христина взе от Пикадили, бяха пресни и изчистени. За всеки случай, обаче, тя ги мина по кожата с ножа... и се оказа, че е имало защо.

Наредих изчистените и измити филета с кожата надолу върху намаслена тавичка. За коричката смесих хлебните трохи, маслото, нарязания на дребно магданоз, лимоновата кора, лимоновия сок и половината от натрошените ядки (последните, за по-силен аромат, предварително запекох леко в тигана). Готовата смес разстлах върху филетата, като за идеята сложих и по едно кръгче лимон отгоре.
Пекох на силно загрята фурна (220 за около 5-8 минути).
Готовите филета накрая поръсих с останалите натрошени бадеми.