18.03.2010 г.
Реване с кайсии
16.03.2010 г.
Локумки
- 1 ч.ч. свинска мас (полу разтопена)
- 1/2 ч.ч. вода (или прясно мляко)
- 1/2 кибритена кутийка мая (20 гр.)
- 1 с.л. захар (и повярвайте ми няма нужда от повече)
- 1 щипка сол
- брашно - колкото поеме за стегнато тесто
- 2 кутии локум
- пудра захар за поръсване
15.03.2010 г.
Свински ребра с цитрусов карамел
Необходими продукти:
- 3, 4 скилидки чесън
- 1 клонка розмарин (или 1 ч.л. сух)
- 1 дафинов лист
- 1-2 с л зехтин
- 30 гр. масло
- сок от 1 портокал
- сок от 1/2 лимон
- 2-3 с л мед
- сол
- черен пипер
- 1,2 – 1,5 кг. свински ребра (или 500 гр. шарено свинско месо, пилешки бутчета, пуйка и т.н)
Рецептата може да се приготви както с ребра, така и с голямо парче месо. Ние, като любители на кокалите, си я приготвихме с ребърца и ни беше много вкусно.
Първо, добре измих месото и колкото можах обрах видимите сланинки. Посипах със сол и черен пипер и оставих да се изцеди в голяма чиния.
В достатъчно голям тиган (аз използвах най-големия от серията Индженио) сложих бучката масло да се разтопи и към него добавих зехтина. Когато се загряха, добавих розмарина, дафиновия рист, няколко раздробени зърна черен пипер и нарязаните на половинки скилидки чесън. Всичко се запържи до цвят на среден огън, след което извадих дафиновия рист и чесъна настрана. Ако използвате клонка розмарин, изваждате и нея (понеже аз използвах сух, го оставих да се запече по коричката на месото).
Засилих „огъня” и сложих ребрата както са си цели първо с месото надолу. След като коричката стана хрупкава и започна да причинява несъзнателно слюноотделяне, обърнах месото и запържих и от другата страна. Пуснах фурната да се загрява на 220С.
Обърнах отново ребрата, така че да са с месото нагоре и ги сложих във фурната. През това време се заех с глазурата. Смесих портокаловия сок с лимоновия, добавих меда (по желание може да се добави и малко настържана кора от лимон). Сложих щипка черен пипер и много се колебах за лют червен пипер, но си го спестих.
Сложих сместа в една касерола и редуцирах на среден към силен огън на котлона. Идеята е сосът да започне да се карамелизира.
Когато реших, че сосът е готов, залях месото и го оставих да се доопече във фурната – общо около 30-тина минути.
В оригиналната рецепта месото се поднася с предварително запържените чесънчета, но на мен лично комбинацията не ми допадна.
14.03.2010 г.
ЗДРАВОСЛОВНИ "пържени" картофи
- 1 и 1/2 с.л. зехтин (олио) (ако тавата е незалепваща и 1 лъжица ще стигне)
- не повече от 1 кг. картофи
- 2 яйчени белтъка
- сол и черен пипер на вкус
- балканска шарена сол и чубрица (за поръсване)
9.03.2010 г.
Хляб без месене
Необходимите продукти:
- 500 гр.брашно
- 1 чаена чаша (около 220 мл.) хладка (към топла) вода
- 3/4 чаена лъжичка сол
- 1 чаена лъжичка (или едно пакетче от 7 гр.) суха мая
Тази рецепта се води като хляб без месене. Мен месенето не ми тежи, но явно има и такива техники. Интересното, обаче, е в начинът на печене, а именно - в богата на водни изпарения среда. По същата техника се приготвя и турската пита от "Опитайте", която смятам също скоро да... опитам разбира се.
Както си беше по рецептата, разбърках всички съставки в купата за месене, покрих с кърпа и оставих до радиатора на топло. За разлика от другите рецепти, тук се изискваше поне 3 часа тестото да втасва - така че, общо взето, целият следобед отиде във втасване... и гледане на "Всички обичат Реймънд".
Принципно, идеята е тестото да не се меси, но аз си завъртях един, два пъти и му добавих мааалко брашно, че ми се стори твърде меко. То такова трябва и да бъде, но аз така си предпочитам. Набухналото тесто пренесох до тавата за печене. (Ако не сте с незалепваща тава, е добре да я набрашните предварително с царевичен грис или с брашно.) Оформих топка колкото можах и както препоръчваше Даниела от "В кухнята на моето семейство", от която видях рецептата, покрих отново с кърпа и оставих допълнително за около час да си бухне още веднъж.
Чалъмът при този хляб, както казах, е в печенето.
Идеята е следната. Освен тестото, в добре загрятата фурна (на дъното) се поставя и съд с вряла вода, която по време на печенето се изпарява и така тестото се пече... на пара.
Следвайки указанията първо на дъното на фурната поставих широка и плоска тава и включих фурната на 230 градуса. Когато реших, че фурната и тавата са добре нагряти, сипах в тавата (особено внимателно!!) вряла вода. Както можеше да се очаква, цялата кухня стана в пара, колкото и бързо да върнах тавата във фурната. Направих с нож няколко резки по повърхността на тестото за по-ефектно опичане и го хвърлих да се пече.
След 40-тина минути питката беше готова. Принципно е хубаво като се зачерви коричката отгоре и питката е почти готова, да се извади тепсията с водата от фурната (отново много внимателно, особено ако има останала неизпарила се вода), а хлябът да се свали на най-ниското ниво (и фурната евентуално да се пусне на долен реотан), за да се запече добре и коричката отдолу.
Да обяснявам ли какво падение беше тази кулинарна страст?.. Да обяснявам ли колко бързо свърши пухкавия симид?!... Да си признавам ли за маслото и шарената сол!... За сиренцето и компотът от праскови?!... Но млъкни сърце!..
4.03.2010 г.
Сладко лимоново пиле
Необходимите продукти
- 8-10 бутчета или голямо пиле разфасовано на 8-10 парчета
- морска сол и черен пипер
- 3-4- с.л. зехтин
- мащерка (по възможност прясна)
- 1 ч.л балсамов оцет
- 100 мл. вода
- 2 с.л. тъмен соев сос
- 3 с.л. мед
- 1 лимон
- връзка пресен магданоз
За картофеното пюре
- 1 кг. картофи
- сол
- ч. пипер
- 30 гр. масло
- връзка зелен лук
- 100 мл. готварска сметана
- 100 мл. пълномаслено мляко
Рецептата е на Гордън Рамзи и откакто я опитахме сме й големи почитатели.
Пилешките бутчета се изчистват като се отрязва долната става, така че да остане само кокала - така месото се готви доста по-бързо. Месото се измива и подсушава с кухненска хартия.
В тигана се загрява зехтинът и парчетата месо се запържват, докато започнат леко да придобиват цвят. Добавя се соевият сос и балсамовият оцет, което допълнително усилва цвета на месото.
Лимонът се нарязва на шайби и се прибавя в тигана. След 20-тина секунди се добавя и чаша вода. Пилето се оставя поне за 6 минути да се готви, като от време на време се обръщат парчетата.
Добавя се мащерката. Около 5 минути преди да е готово, пилето се залива с меда. Посолява се и се поръсва с черен пипер. Магданозът, нарязан на едро, се поръсва върху вече почти готовото месо. Отнема се от огъня, върху всяко бутче се поставя по един лимон и се оставя да отдъхне докато гарнитурата е готова.
Картофите се обелват и нарязват на кубчета. Заливат се с вода и се сваряват. Важното е картофите да не се разварят. В тиган се слагат сметаната и млякото, посолява се, добавя се черен пипер и се кипва, огънят се намалява и се оставя да се редуцира.
Сварените картофи се оцеждат добре, връщат се в тенджерата и се оставят за малко на топлия котлон да поизсъхнат. Намачкват се с редуцираната сметана и мляко на пюре и към тях се прибавят маслото и нарязания пресен лук. Подправя се на вкус, ако е необходимо.
За поднасянето - може да се направи канапе от картофеното пюре, върху което да се облегнат парчетата месо. Декорира се с лимоните и се залива със соса от тигана.
1.03.2010 г.
Трицветно ризото
- 1 ч. ориз
- 1 с.л. зехтин
- 1-2 моркова
- 1 ч. грах (може и замразен)
- 1 средно голяма глава лук
- 1 кубче зеленчуков бульон
- 2 ч. вода
- мащерка
- чубрица
- сол
- пипер
Макар че ризотото е идеално и като самостоятено ядене (за лека и здравословна вечеря например), то е особено подходящо и за гарнитура (на да речем – пържоли на тиган с чили паста - хахаха – Димитровите сме доказано (!) месоядни и с едно ризото, макар и трицветно, трудно ще се нахраним) .
Ризотото се приготвя изключително бързо и лесно. Хубаво е предварително да си приготви човек бульона, защото веднъж започне ли се със запържването, няма да остане време за него. Една чаша вода кипва в микровълновата за малко по-малко от две минути. В нея разчупвам бульона и го оставям да се разтвори. Доливам с още две чаши гореща вода и оставям да ми е под ръка.
Лукът го предпочитам настърган. Морковите също. Предварителната подготовка е по-малко сълзлива, ако лукът се стърже в близост до течаща вода. Този „пиниз” ми го каза Христина, за себе си нямам обяснение, но съм установил, че е вярно – лукът люти по-малко.
Когато всички продукти са в необходимото състояние и подредени в купички и чашки на плота, пристъпвам към готвенето. През това време тиганът вече се е затоплил, а зехтинът тъкмо започва да дими...
Леко запържвам лука и след едно-две разбърквания добавям и настърганите моркови, за да се позадушат. Още няколко кръгообразни движения с дървената лъжица и добавям ориза. Тук движенията стават по-чевръсти, защото оризът е малко по-придричив към запържване. Оставям го леко да се „остъкли” и започвам да добавям постепенно бульона. Основното правило, както ме научи Иван, е бульонът да е горещ и да се сипва постепенно. Ей, блажени бяха времената, когато ливвах бульона и отивах да гледам някоя серия на „Приятели”, докато се сготви ориза....
Сега бульонът го слагам черпак по черпак и разбърквам докато оризът попие течността преди да добавя още. Долу-горе на втората чаша бульон изсипвам замразения грах – на него малко му трябва. Принципно бульоните са солени, така че може и да няма нужда от допълнително сол, но това е според вкуса на всеки. Черният пипер при готвенето на ориз е задължителен в нашето семейство, а специално към този ориз добавих и прясна мащерка и чубрица (но не много, защото на Христина чубрицата в ориз не й допада особено).
Правилото при ориза са ми казвали че е 3 към 1 – три чаши вода за една чаша ориз. Според мен това е само препоръчително съотношение. Рядко се ограничавам само с три единици вода – обикновено доливам, докато ризотото придобие вида, който ми допада.
Много хубаво би било, ако има в храдилника малко пармезан. Настърган щедро върху ризотото ще го превърне в съвсем друга категория ястие. Ние за съжаление нямахме, а и всъщност брат ми не яде сирене...
Понеже обичам по-пикантното, си поръсих порцията с едро натрошено чили. Естествено порцията от снимката беше само за блога, аз си досипах още два пъти ;)
Да ви е вкусно!
24.02.2010 г.
Фокача с грозде и Горгонзола
Необходимите продукти:
- 300 г брашно тип 500
- 1 ч л суха мая
- 170 мл топла вода
- 1 ч л захар
- 1 ч л сол
- 1 с л зехтин
- 2-3 чепки черно грозде без семки
- 200 г сирене Горгонзола или друго синьо сирене
- 6 с л захар
Тестото, разбира се, замесих още от сутринта. Затоплих водата в микровълновата за 30 секунди, добавих захарта, разбърках добре да се разтвори, а после добавих и маята. Оставих да шупне за 10-тина минутки.
В купа соложих брашното, добавих солта и шупналата мая и забърках тестото. Накрая добавих и зехтина. След малко по малко от 10 мин. месене се получи се меко и еластично тесто. Оформих го на топка и го оставих до радиатора, покрито с кърпа, да се надига за няколко часа (за предпочитане 1 и 1/2 -2 часа).
Към обяд втасалото тесто разделих на две части, долу горе в съотношение 1/3 и 2/3. Разточих по голямата питка колкото да покрие тавата за печене. Не съм използвал хартия за печене, макар в рецептата да пишеше така, защото в инджениото нищо не залепва. Раздърпах с пръсти тестото по тавата, така че краищата да се надигнат по стените нагоре. Наредих 2/3 от гроздето и сиренето. Поръсих с половината от захарта.
За „капак” раздърпах втората топка тесто и я сложих, както е по рецепта, отгоре и се опитах да захлупя краищата на долната питка върху горната. Е, успях до някъде. Направих няколко плитки разреза по повърхността на фокачата и отгоре разпределих останалото грозде и сирене. Поръсих останалата захар и сложих фокачата в предварително загрятата до 180 С фурна. Печенето отне малко повече от очакваното – пригответе си поне 30-тина минути (не е лошо да хвърляте по едно око и ако започне сиренето да загаря сложете отгоре алуминиево фолио).
Понеже използвах червено и бяло грозде, всяко от които беше с различна захарност, препоръката ми е да използвате наистина сладко грозде – лично на мен с по-сладкото грозде ми беше по-вкусно.
Поднесох с испанско червено вино.
23.02.2010 г.
Шоколадов десерт с орехи
Необходимите продукти
- 2 ч. ч. брашно
- 2 ч. ч. захар
- ¾ ч.ч. какао
- 2ч.л. сода (следващия път ще сложа най-много една, но ще увелича частта на бакпулвера)
- 1 пакетче бакпулвер (10 гр.)
- 2 пакетчета ванилии
- 3 яйца
- 1 ч. ч. прясно мляко
- 1 ч. ч. еспресо кафе (аз използвах кафе джезве)
- ½ ч. ч. разтопено масло (олио)
- 1 ч. ч. начупени орехи
За глазурата
- ½ ч. ч. масло
- 2 черни шоколада (според мен и около 150 гр. са достатъчни)
- 2 ч. л. кафе
Като цяло изпълнението на рецептата се оказа сревнително лесно. Сухите продукти (брашно, захар, какао, сода, бакпулвер и ванилиите) обърках в една купа докато се смесиха добре. В дупка в средата изсипах предварително разбитите яйца, млякото, кафето и маслото, и понеже миксерът се намира чаааак на горния рафт – разбърках добре с голямата тел. Добавих и орехите и замених телта с лъжица, защото сместа взе да се сгъстява.
Както вече казах, пропорциите са според мен двойни – получи ми се доста тесто. Половината изсипах в гумена форма за кекс, а останалата в чашките за мъфини (според оригиналната рецепта на Цецо, сместа се изсипва в предварително намазана с масло и поръсена с брашно тава). Пекох, по инструкция в предварително нагрята до 180° фурна за около 40-тина минути.
Глазурата също е лесна, и както се оказа в последствие (защото доста от нея остана) много вкусна и за самостоятелно ядене :). Продуктите за глазурата смесих и разтопих на водна баня, след което щедро украсих мъфините и кекса. Идеята е кексъг да е полуизстинал, когато се глазира.
Е, не украсих с цели орехи, но пък Христина се отпусна да рисува цветенца върху мъфините. Определено беше забавно.
19.02.2010 г.
Питка "Слънце"
Чудя се дали е възможно човек да изживее живота си като избягва да се изправя пред каквито и да било предизвикателства и да бъде щастлив? Сигурно е възможно, но за мен това ще си остане само една теория. Животът ми не веднъж и два пъти е стигал до кръстопъти, на които се е налагало да вземам бързи решения за важни неща без достатъчно информация. Винаги съм се водил от правилото, че най-важно е да си сигурен в посоката, да знаеш какво имаш да губиш и да вярваш в себе си. Предизвикателствата са част от начина ми на възприемане на света и рядко ми се е случвало да правя компромиси (за големите неща). Не винаги успявам от първия път, но сбъркам ли – опитвам отново. Така де, колко живота има човек, че да си позволява да пропуска шансовете, които му предоставя животът?
Тази питка я направихме за Нова година. 2010 я посрещнахме с Коко, Дани и Мими и бях решил да се представя подобаващо. Основното ястие беше пуйка (рецептата ще публикувам през март) с кисело зеле и питка слънце.
Питка "Слънце" се бях навил да направя още лятото, но така и не намерих повод, за да запретна ръкави. Кратко търсене в Google ми разкри необятния свят на питките – честно казано си мислех, че има няколко основни техники за правене на погачи, но разнообразието е огромно и не знам дали ще успея да обобщя основните техники, но имам такова намерение. Специално тази рецепта намерих във форума на Българския Бебе Център.
- 1/2 кубче мая (или един пакет (7гр.) суха мая)
- 1 ч.л. лъжица сол,
- 1 ч.л. лъжица захар,
- около 300 мл вода,
- 2-3 с.л. зехтин или олио
- брашно, колкото поеме /малко повече от половин килограм/ за меко тесто
- 150 гр сирене
- жълтък за намазване
За външния ръб на погачата нарязахме тестените рула на пънчета от по 4-5 см. и ги наредихме легнали по края на тавата. За следващия ред навитото тесто нарязахме на около 8-10 см. пурички, като всяка пуричка допълнително разполовихме, но вече под ъгъл, така че да се получиат лъчите на слънцето. При подреждането в тавата скосените от едната страна пънчета легнаха върху първите и така, леко застъпвайки предишния ред редихме лъчи, докато стигнахме центъра. В средата завихме на руло едно парче тесто без плънка.
Оставих питката още веднъж да си втаса, при което тя значително увеличи обема си, за около час (или евентуално за 20-30 минути), намазах я с разбит в малко прясно мляко жълтък и я сложих да се пече 20-30 минути в предварително загрята до 190 – 200 градуса фурна.
Получи се нещо невероятно. Като стигнахме у Кокови за празника Мими така се нахвърли върху питката и сладко, сладко си хапваше, че после почти не опита от основните ястия.
Няколко дена по-късно, вдъхновен от успешния опит с новогодишната пита (каквато правих за първи път) опитах и новогодишната рецепта на Димитрана. Питката отново беше феноменална и страшно ни се услади. Ето как ни се получи на нас, а рецептата можете да вземете от тук.
15.02.2010 г.
Пикантни свински ребра
- 3 скилидки чесън (но и една ще свърши работа. Аз лично предпочитам да не прекалявам с чесновия аромат)
- 2 червени люти чушки (това е строго препоръчително и само за любителите на по-екстремната кухня, ние лично си ги спестихме)
- 2 с. л. соев сос
- смлян черен пипер
- 2 ч. л. сладък червен пипер
- 1/2 ч. л. люспи от червен пипер
- 4 с. л. зехтин
- 1,5 кг. свински ребра
- настъргана кора от 1 портокал
- сок от 1 портокал
- настъргана кора от 1 лайм
- сок от 1 лайм (или лимон)
- 2 с. л. мед
Прецених, че подготовката на месото няма да ми отнеме много време, така че реших да пусна фурната да се загрява предварително. Друго си е да хвърлиш месото в добре нагорещена фурна, това всички го знаят. 180С. са повече от достатъчни в случая.
Разбърках в една купа всичките подправки заедно със зехтина и соевия сос. За любителите на силните усещания в соса се наситняват и лютите чушки и чесъна. Както вече споменах аз ги пропуснах – Христина не си пада по лютото, а аз, макар и да обичам пикантно, си знам, че не ми понася добре на стомаха. Ако наоколо няма люти чушки, може да се сложи надробено изсушено чили – резултатът ще е много сходен.
Залях предварително добре измитите ребра със соса, покрих с алуминиево фолио и хвърлих във фурната да се пекат.
През това време се заех с глазурата. Настърганите портокалови и лимови корички смесих с меда и сока от портокал и лайм и разбърках добре докато меда се разтопи.
След 20-тина минути извадих ребрата, намазах ги с медената глазура и допекох месото за още 25-30 минути вече без фолио. Ако имате нерви и желание през това време може веднъж, два пъти да залеете месото със сосчето от тавата.
Както е казал поета „нататък е ясно” – остър нож, чаша червено вино, любимите салатки и ... няма какво да си кривим душата, хубавата храна действа положително на настроението.
Оризови топки (с моцарела)
Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...
-
Тази рецепта е на Гордън Рамзи, на когото аз съм си фен, и въпреки, че е доста елементарна, се оказа страшно вкусна и веднага влезе в златни...
-
Нямах намерение тази рецепта да вижда бял свят в блога, но преди известно време Надя сподели, че имала излишни консерви от домати, които иск...