Пикантни свински ребра

Едва ли някой има нужда от убеждаване, че връзката между свинското и зимата е ... пряка. Е, по Коледа връзката е най-силна, но едва ли някой ще отрече, че и през снежните почивни дни, когато вечерта се спуска над града, в къщи е топло, настроението лежерно, а ти се хапва нещо вкусно (и раснало на кокал), печените свински ребърца са едно от най-добрите решения. Хубаво е, разбира се, в петък някой да се е досетил, че в събота ще настъпят „вълчи” времена и да е минал през месарницата, но това се подразбира от само себе си. Ние пазаруваме от магазина на спирката на трамвай №8 срещу мола. Последния път Христина чака около 30-тина минути, за да разфасоват месото – толкова прясно е всичко там. Настоящата рецепта е от сайта „Гответе с мен” и е идеална за голяма семейна вечеря или за хапване през целия уикенд.

Необходимите продукти:

• 3 скилидки чесън (но и една ще свърши работа. Аз лично предпочитам да не прекалявам с чесновия аромат)
• 2 червени люти чушки (това е строго препоръчително и само за любителите на по-екстремната кухня, ние лично си ги спестихме)
• 2 с. л. соев сос
• смлян черен пипер
• 2 ч. л. сладък червен пипер
• 1/2 ч. л. люспи от червен пипер
• 4 с. л. зехтин
• 1,5 кг. свински ребра

За глазурата

• настъргана кора от 1 портокал
• сок от 1 портокал
• настъргана кора от 1 лайм
• сок от 1 лайм (или лимон)
• 2 с. л. мед

Прецених, че подготовката на месото няма да ми отнеме много време, така че реших да пусна фурната да се загрява предварително. Друго си е да хвърлиш месото в добре нагорещена фурна, това всички го знаят. 180С. са повече от достатъчни в случая.

Разбърках в една купа всичките подправки заедно със зехтина и соевия сос. За любителите на силните усещания в соса се наситняват и лютите чушки и чесъна. Както вече споменах аз ги пропуснах – Христина не си пада по лютото, а аз, макар и да обичам пикантно, си знам, че не ми понася добре на стомаха. Ако наоколо няма люти чушки, може да се сложи надробено изсушено чили – резултатът ще е много сходен.

Залях предварително добре измитите ребра със соса, покрих с алуминиево фолио и хвърлих във фурната да се пекат.

През това време се заех с глазурата. Настърганите портокалови и лимови корички смесих с меда и сока от портокал и лайм и разбърках добре докато меда се разтопи.

След 20-тина минути извадих ребрата, намазах ги с медената глазура и допекох месото за още 25-30 минути вече без фолио. Ако имате нерви и желание през това време може веднъж, два пъти да залеете месото със сосчето от тавата.

Както е казал поета „нататък е ясно” – остър нож, чаша червено вино, любимите салатки и ... няма какво да си кривим душата, хубавата храна действа положително на настроението.

Пърленки

Сайтът на Мария „My cooking creations” особено ме впечатлява с хлябовете и другите тестени изкушения, които тя приготвя с някакъв неизчерпаем ентусиазъм и вдъхновение (за което и благодаря специално!). Тази нейна рецепта особено ме вдъхнови и я приготвих за един голям семеен обяд с майка ми и баща ми, които ни бяха на гости миналата година през есента. Тогава май за първи път им готвих и исках да е нещо наистина специално и много вкусно. Освното ястие беше по идея на Димитрана (на която също искам да благодаря (!) – всъщност тя ме вдъхнови да създам моя блог) – Пикантно пилешко със сос „Романтик”. Оригиналните рецепти измених съвсем малко (за пилешкото вместо лимон използвах портокал, а за соса вместо настърган хрян – хрянова паста и пропуснах сладкото от боровинки). Получи се много хубав обяд и си изкарахме чудесно.

Необходимите продукти

• 650 г брашно
• 15-20 г мая (половин кубче или едно пакетче суха мая)
• 350-400 мл топла вода
• 6 с.л. зехтин
• 1 с.л. захар
• 1/2 ч.л. сол
• сусам
• разтопено масло (или зехтин) и прясно мляко (1:1) за намазване
• чубрица, шарена сол (или от любимите ви подправки за хляб)

Основната разлика, когато готвя някоя рецепа за хляб е, че почти винаги оставям тестото да бухва поне за няколко часа. И този път беше така, но тук ще ви давам успоредно и основните препоръки на Мария.

В малко по-малко от половин чаша вода, загрята за 30 секунди в микровълновата, разтварих маята със захарта и я оставих за 10 минутки леко да шупне. После в купата за месене към брашното прибавих разтворената мая, останалата вода, солта и зехтина, запретнах ръкави, свалих си халката (измих си ръцете) и почнах да меся. Нанита си има миксер, а аз докато си мечтая за машина за хляб, меся на ръка. Утешавам се с мисълта, че 10 минути месене освен, че вкарват достатъчно въздух в тестото, са и доста добра форма на фитнес ;)

Готовото меко и еластично тесто намазах с олио и покрих в купа да бухне за около 2 часа (в оригиналната рецепта е 30-40 минути). Понеже аз обикновено замесвам тестото на закуска, а го пека за обяд, мога да си позволя няколко часа отгоре.

Готовото тесто разделих на части (около 8) и всяка разточих с точилката на франзелки с дебелина не повече от 6-8 мм. Както твърди Мария - колкото е по-тънко тестото, толкова повече се издува при печенето.

В тавата сложих лист хартия за печене, наредих питките и ги намазах леко със смес от олио и прясно мляко, наръсих със сусам и шарена сол и ги оставих да бухнат за около 30 минути.

Когато гостите дойдоха сложих бухналите пърленки в предварително загрята на 240-250 С фурна за около 10-15 мин. докато придобият златист цвят.

Веднага щом ги извадих от фурната, ги намазах със зехтин, поръсих ги с чубрица и шарена сол и ги покрих за 5 минутки с кърпа да си „обиколят нивката”.

Няма какво да крия – облизахме си пръстите. Пърленките бяха божествени.

(За съжаление снимките от основното ястие не станаха хубави, но горещо препоръчвам да видите рецептите в сайта на Димитрана).

Пълнени пилешки бутчета

От една седмица насам си промивам мозъка с доктор Хаус. За съжаление, от гледането на този сериал единственият резултат е, че ставам леко параноичен. Друго си беше, когато при предишния ми дълъг престой на легло се „дрогирах” с лудостта на Гордан Рамзи и неговата „Кухня от ада” и освен, че убивах времето, се вдъхновявах и за готвене. Именно тогава се зарових малко по-надълбоко в интернет и поразгледах някои негови рецепти, някои от които ме впечатлиха достатъчно за да запретна ръкави и да се опитам да ги приготвя. Една от тези рецепти е настоящата, публикуването на която дълго време отлагах, защото не харесвам особено снимката, но мисля, че най-накрая й дойде и на нея времето.

Необходимите продукти (за две порции):

• 2 бр. пилешки пържоли от бутче
• 1 бр. сурова наденица (суджук)
• 30 гр. шам фъстък (една шепа)
• 6-7 слайса бекон
• мащерка
• магданоз - 1 връзка
• сол
• ч. пипер

(Предупреждение: за тази рецепта ще ви трябват около час, час и половина. Но си мисля, че рулата спокойно могат да се сварят предварително и да се досготвят за 5 минути на другия ден или вечерта.)

От особено значение за тази рецепта е хубавата кайма. Принципно Рамзи използва сурова наденица, която си е директно овкусена, но всеки, който е живял в чужбина (и по-конкретно в Англия) знае, че тамошните сурови наденици нямат нищо общо с тези, които можеш да си купиш в магазина у нас. Като начало – онези са от месо. Но да предположим, че си намерите наистина хубава сурова наденица (в никакъв случай не вземайте пакетирана, независимо от фирмата производител), а още по-добре би било, ако вземете суров суджук.

Смесва се каймата от наденицата, шам фъстъка, наситнената връзка магданоз и щипка или две мащерка. Направило ми е впечатление, че Рамзи използва много често мащерка и да си призная, преди да разгледам рецептите му, почти не използвах тази подправка, което сега оценявам като пропуск. Посолява се на вкус, добавя се и черен пипер - оставя се да отдъхне за минутка.

Центърът на широк лист алуминиево фолио се поръсва със сол и пипер и се напръсква със зехтин. Отгоре се редят един до друг три-четири слайса бекон - това ще е подложката за пилешкото руло.

Пилешката пължола си я вземете направо обезкостена. Когато аз готвих рецептата, взех бутчета и обезкостяването беше голяма мъка. По принцип Рамзи оставя пържолите с кожа – аз предпочетох да я махна – изборът си е ваш. Месото се овкусява със сол и пипер. От микса със смляното месо се правят средно големи топки, слагат се в центъра на пържолите и се завиват на стегнати рула. Рулата се поставят върху беконовата подложка и като се подхваща алуминиевото фолио, беконът се увива около пилешките рула. Краищата на фолиото се завиват добре, така че да се получи стегнат пилешки "бонбон". Увитото месо се слага в кипнала вода и се вари поне 25 мин.

След като се сварят рулата, все още увити във фолиото, се слагат в хладилника за 30-тина минути, за да се стегнат в приятни за окото калъпчета. (Като се сетя колко опита да сготвя пилешки рула се провалиха докато не открих тази малка хитрина?! Но така си е – аз импровизирам, а някои са ги учили тези неща в училище.)

Вече изстиналите рула се посоляват, поръсват с черен пипер и се слагат да се запържат в нагорещен в тигана зехтин. Пържат се, като се обръщат внимателно, докато беконът получи приятен равномерен загар.

При поднасяне рулата се режат на диагонал, така че да се види плънката и фам фъстъка. Аранжират се в чиниите с гарнитура по желание и усет на готвача. Аз ги приготвих с гарнитура от грах с бекон.

Завъртяна пита

Допреди година брашното залежаваше в шкафа с месеци и накрая, когато ни потрябваше за застройка или палачинки, обикновено откривахме, че вече не става за ползване. Обикновено брашно ползвахме по веднъж на два - три месеца, за да замесим някой тутманик за закуска в съботите, когато не ни мързеше много. Сега, почти всяка седмица купуваме по един-два пакета. Още повече, че съм си в къщи и разполагам с достатъчно време, за да експериментирам. Така де, да меся и точа.

Тази питка направих наскоро за едно гостуване на майка ми и баща ми, които дойдоха да ме видят преди операцията. Идеята беше да обядваме с питка и леща яхния (специалитет на Христина, който тя приготвя божествено), но нашите, понеже са образцови гости, си дойдоха с кюфтетата и сармите и съботният лек обяд се превърна в тежка празнична софра. Лошо няма, както се вика. Това, което на мен ми хареса, беше, че баща ми, който си обича белия заводски хляб и почти никога не прави компромиси, предпочете да хапва от питката вместо нарязания хляб.

Необходимите продукти

• 200 гр.кисело мляко / ½ кофичка /
• 1 яйце
• 20 гр.мая за хляб / ½ кубче или едно пакетче суха мая/
• 1 шипка сода за хляб
• 2-3 с.л. зехтин
• по-малко от 1/2 с.л. сол
• по-малко от 1 ч.л.захар
• 500 гр. брашно (тип 500)
• 50 гр. масло
• 100-150 гр. сирене (по желание - аз не съм слагал)
• 150 гр. кашкавал (по желание за поръсване)

Постоплих малко млякото в микровълновата, за да разтворя в него маята. Стори ми се странно, че в рецептата няма нито вода, нито мляко, но такава я видях във форума на "Гответе с мен".

В киселото мляко с маята разбих яйцето, прибавих солта, захарта, зехтина и щипката сода (особено внимавах със содата, защото баща ми много я мрази) и сместа добавих към брашното. Замесих меко тесто и го оставих покрито за няколко часа да удвои обема си. Определено помага, ако не бързате с печенето и можете да си позволите да почакате тестото да набъбне.

По някое време, когато тестото взе да прелива от купата, го замесих още веднъж, разделих го на три топки. Всяка топка разточих на дебели кори приблизително с кръгла форма. Всяка кора намазах с краве масло, а ако ви се хапва питка със сирене, тук е мястото да го използвате. Върху намазаната кора сложих втората. Отново намазах и върху двете сложих третата. Принципно ако имате повечко тесто, може да го разточите и на чегири кори. Последната не се маже с масло, нито се наръсва със сирене.

Сложените една върху друга кори се нарязват на ленти с ширина 3-4 сантиметра, като всяка лента се усуква и така се слага в тавата.

Наредената питка отново я оставих за около 45 минути в тавата да си се надигне. Понеже използвам касеролите на Индженио, не мажа тавите, но ако вашите не са с незалепващо покритие, е добра идя да ги намажете преди да наредите питката.

Пекох на 180 градуса за поне 40 минути, но честно казано – не се ангажирам с точно време, защото на няколко пъти спира тока. Малко преди да извадя питката я наръсих с настъргания кашкавал.

Грах с бекон и цели лукчета

Не знам как е при вас, но животът ме е превърнал в професионален ... крадец на време. Допреди няколко седмици измислях какви ли не схеми и начини за да си открадна няколко минути за да почета на спокойствие от любимите си книги. Докато пътувам в градския транспорт, докато ходя по тротоарите към работа (в това съм особено добър и колегите много се стряскаха в началото като ме видеха да ходя по улиците с книга в ръка), вечер, когато Христина заспи, докато гледаме някое филмче.... И не веднъж съм си мечтал да не бързам за никъде, да се наспивам и да мързелувам по цял ден в леглото с любимата книга. Е, мечтата ми се сбъдна.... до известна степен. В момента не бързам за никъде, по цял ден съм в леглото, чета по една книга на ден и гледам филми докато ме заболи главата. Странното е, че ... ми се ходи зверски на работа. За живота и черното му чувство за хумор....

Добре поне, че сега от време на време е слънчево и гледката през прозореца не е толкова депресираща. А иначе – подобрявам се. Не с темповете, с които ми се иска, но стига с това искане, кой знае за него каква би била цената.

Хубавото е, че поне измислих как да пиша легнал. Добрия стар лап-топ бе изтупан от прахта и реабилитиран за служба – запасняк, но все още в бойна форма.

И понеже се опитвам да стоя всеки ден по малко по-дълго на крака – вече имам и възможност да се повъртам по малко и около печката. Е, не ми е препоръчително да използвам фурната – навеждането ми е строго забранено (макар че 15-те години народни танци са ми създали достатъчно добър навик за клякане с изправен гръб във втора позиция), но пък котлоните са ми напълно достъпни. А има толкова лесни и вкусни неща, които могат да се приготвят набързо. Ето една, която особено ни се услажда.

Необходимите продукти (за две порции)

• 1 опаковка (120гр.) бекон на слайсове (ние използваме този на Тандем)
• 18-20 лукчета (арпаджик или от т.нар. „био” лук дето продават в Хит)
• 1 и ½ ч.ч. замразен грах
• 2 с.л. зехтин
• сол
• ч. пипер
• мащерка

Принципно рецептата е на Гордън Рамзи, който я използва като гарнитура, но според мен е напълно достатъчна да се използва и самостоятелно, например за вечеря.

Готви се бързо и единственото по-пипкаво нещо е беленето на лукчетата. След като това е готово – ви остават не повече от 20-тина минутки готвене.

След като зехтинът е добре загрял слагам лукчетата и запържвам, докато придобият желания цвят. Добавям предварително нарязания на парчета бекон и продължавам с бъркането докато и той не покафенее приятно. Добавям граха – направо както си е замразен – водата в него допълнително спомага за омекването на лукчетата. Сол и пипер на вкус и задължително мащерка за уплътняване на вкуса и ароматите.

Това е. Никога не съм го опитвал студено, защото не остава ;). Особено е подходящо като гарнитура на пълнени пилешки бутчета с шам фъстък, за които съвсем скоро ще пиша.

п.п.

Все още никой не ми е препоръчал книга за четене. Жанрът няма значение – всеяден съм. Хайде, че скоро ще изчета целия Лукяненко. За пореден път.

Зелеви сарми с боб

В Щатите, когато споменах комбинацията боб с кисело зеле ме изгледаха като да съм паднал от небето. Средно-статистическият американец, в интерес на истината, е чувал за България толкова колкото е чувал и за Алфа-кентавър, така че – сравнението не е много далеч от истината. Дадох всичко от себе си да им обясня колко традиционно и вкусно е това ястие, колкото и да обяснявах обаче, не приеха мнението ми, че гозбата е чудесна, нито пък се престрашиха са опитат. А иначе за комбинацията, макар и често готвена у нас, у христинини например, се приема по-скоро като „екзотична” и никога не се готви. Така че, какво им намирам и аз кусури на американците?

На рецептата за зелевите сарми с боб попаднах в сайта на Good Food в секцията „Архив” Явно това е една от рецептите, които представляват българския принос към това иначе английско списание. Малко попромених рецептата за да пасне на моя вкус, но общо взето съм следвал техните предписания.

Ето и необходимите продукти:

• 20 здрави листа от кисела зелка
• 3-4 с.л. зехтин (аз използвах зехтин)
• 2 глави лук (средно големи)
• 2 средно големи моркова
• 2 ч.л. червен пипер
• 500 г сварен боб (оцеден)
• връзка магданоз
• 1 с.л. ронена чубрица
• 1 с.л. сух джоджен
• 1, 2 сушено пушени наденици (по желание)

За заливането им използвайте бульона от боба или зелевата чорба от киселото зеле.

Обикновено зелевите сарми с боб са традиционна гозба за коледната вечеря, т.е. са постни. В случая обаче ми се хапваше нещо с месо в него. И понеое в магазина до нас нямаше кайма взех няколко сурово-пушени наденици.

При равни други условия – спестяването на наденицата в никакъв случай няма да направи сармите по-малко вкусни.

Предварителната подгоговка включваше разлистването на една зелка, нарязването на дребно на едно парче наденица (мисля, че едно е повече от достатъчно – колкото за идеята, но който иска може да добави още), лука го настъргах, също както и морковите.

За боба използвах малко „пищови”. Взех няколко консерви маслен боб (определено нямам нерви да варя боб в къщи) и понеже си падам малко параноик, след като добре измих боба от две консерви под студена вода, го кипнах за няколко минути в една тенджера – ей така, за идеята (и изхвърлих водата).

Запържих първо наситнената наденица, добавих лука да омекне, а после и морковите да се позадушат. Добавих боба, а след минутка, две и червения пипер, чубрицата, джоджена и магданоза. Три, четири минути на котлона да се посмесят ароматите и плънката за сармите беше готова. Мисля си, че ако не ме мързеше да мия още един съд и бях запържил червения пипер с една лъжица зехтин и го бях добавил към боба, резултатът щеше да е още по-добър, но признавам си, не го направих.

Завиването на сармите не се оказа толкова лесно колкото си го представях. Сармите ми не придобиха желания от мен „представителен” вид, но определено ставаха за ядене. Принципно, ако сармите имат дебели жилки е хубаво да се обрежат с нож – така по е лесно да се навият сармите.

Готовите сарми ги подредих в по-дълбока касерола. Залях ги с водата от киселото зеле и ги запекох за около 30-тина мин във фурната на 180°С (160°С с обдухване). Получиха се доста добре.

Принципно си мисля, че ако зелевите листа се нарежат надребно и се смесят с боба и така се запекат – резултата ще е също много добър. Така човек може да си спести навиването на сармите, а резултата да е все така вкусен. Аз определено следващия път ще сготвя боба по този начин.

* Снимката е от списание Good Food. За съжаление моите снимки не станаха успешни.

Орехови трюфели със стафиди

Ако не ме лъже паметта, рецептата за ореховите трюфели Христина намери в списание Бон Апети преди няколко години. Направи я веднъж, при което аз останах потресен и лудо влюбен в ароматните сладки трюфели, и след това поне година отказваше да ги направи отново. Мисля, че причината не беше в сложността или трудоемкостта на рецептата, а зверският ми апетит и фактът, че за отрицателно време изядох почти цялата партида, която, както се вижда и от необходимите продукти по-долу, си беше калорийна бомба от значителен мащаб. Струва ми се, че до този момент тази рецепта е правена три, най-много четири пъти в къщи, като само единият път беше за домашно ползване, а в останалите случаи беше за почерпка за повод. Както всяко хубаво нещо и тези трюфели не са „полезни” за талията, но по веднъж на година или.... да речем – сезон, не виждам защо човек да не си ги позволи.

Последно Христина, която си е майсторката на рецептата, направи от трюфелите за рождения ми ден и те бяха благополучно „изметени” от колегите в офиса за нула време.

Необходими продукти:

• 50 г стафиди
• 50 мл тъмен ром
• 200 г шоколадови бисквити (нио обикновено използваме „Закуска” на „Победа”)
• 50 г орехови ядки
• 50 г кафява захар
• ½ ч. л. канела
• 50 мл течна сметана
• 250 г натурален шоколад
• 80 мл глюкоза
• 125 г смлени орехи

Приготвянето на трюфелите е в общи линии много лесно. Стафидите се мариноват в рома за около 1 час. Шоколадовите бисквити се смилат на „брашно”, смесват се с кафявата захар, канелата и ореховите ядки. В малка тенджера се загряват сметаната заедно с шоколада и глюкозата, докато се разтворят. Сместа се излива при смлените бисквити и се добавят стафидите. Омесва се и се оставя да стегне в хладилник поне за няколко часа. Може и за през нощта.

От вече изстинаталата смес се оформят топчета и се овалват в смлените орехи (или както направихме ние миналия път - в кокосови стърготини), като при овалването се дооформят. Поставят се в хладилник да стегнат.

Когато рецептата я приготви за домашно ползване, вместо на топчета, Христина оформи „тестото” на „салам”, уви го във фолио и така го сложи в хладилника да стегне. Въпрос на вкус. Само една препоръка – по-големите топчета са по-вкусни.

Операцията мина успешно

... или поне така твърдят докторите. За сега съм на легло, но се надявам до няколко дена да съм в състояние да постоявам прав достатъчно за да изписвам някоя рецепта на крак (в буквалния смисъл).

Дадоха ми един месец болничен с изрични указания да лежа - така че смятам да се скъсам от четене на книги. Давайте предложения!

Благодаря на всички за добрите пожелания и на онези, които ми стискаха палци и пращаха добри мисли :)

Терин с пушена сьомга и крем-сирене

Колкото и да се опитвах да си спомня, така и не можах да се сетя в кой филм главния герой минаваше покрай някаква стена с надпис: " Когато хората си правят планове за бъдещето, Господ си умира от смях”... (... дали пък не беше „Белите не могат да скачат?...) Но това не е и толкова важно. Работата там е, че и аз се поддадох на „изкушението” и поне две седмици преди рождения ми ден започнах да правя планове и да търся рецепти и идеи за купона. Дори ходих на пазар и напазарувах продукти за парти с 35 човека. В един момент разполагах с около 60-тина кошнички за хапки и въобще... за момент наивно си повярвах, че ще мога да преодолея инерцията на житейските ни и инфраструктурни проблеми и въпреки липсата на ток ще успея да се подготвя подобаващо. Е, както колегите знаят – почерпката беше само от сладките, които приготви Христина.

Няколко дена по-късно, когато вече нямаше нужда да бързам и рождения ден беше „спасен” от негърчетата, домашните трюфели и еклерите на Христина, си казах, че щом продуктите така и така са на лице би било добре да ги оползотворя. Така де, всеки ден с любимия човек е празник, защо „обикновените” вечери да нямат леко празничен привкус? Ето така в няколко поредни вечери направих една по една повечето от идеите, които бях приготвил за рождения си ден. Без излишта скромност ще си призная, че много ни харесаха. За съжаление, само ние си ги опитахме....

На рецепта за този терин е от сайта на списание "Меню", където могат да се намерят много добри идеи за парти-хапки.

Необходимите продукти:

• 4 големи филии черен хляб - аз взех от немските ръжени хлебчета без брашно
• една опаковка крем-сирене "Филаделфия"
• 2 с.л. доматено пюре или лютеница
• 1 ч.л. лютив червен пипер
• 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
• 1 стрък пресен лук, нарязан на ситно
• 1 ч.л. настърган хрян (или хрянова паста)
• 1 ч.л. настърган джинджифил (или изсушен)
• 2 с.л. нарязан копър
• 150 - 300 гр. пушена сьомга (според предпочитанията)

След като проверих какво е "терин" - се оказа, че това е гледжосан съд за печене с отвесни стени и правоъгълна или овална форма. По името на съда, гозбите които се готвят в него, имат подобна форма - явно се наричат "терин"-и. В този случая, мисля, че изборът на име е продиктуван от формата на ястието преди да се нареже на хапки.

И така.

От крема-сиренето направих два пастета. Към първата половина добавих лютеницата, червения пипер и чесъна, а към другата - лука, хряна, копъра и джинджифила. Принципно може да се отдели и от двата вида пастет по малко за украса, но ние нали готвихме за домашно ползване, та си спестихме орнаментиката.

В основата се слага една филия. Намазва се с малко от бялата смес, покрива се със сьомга, слага се и от оранжевата смес и отгоре се поставя следващата филия. Следва се тази последователност докато не свърши някой от продуктите и се завършва отново с филия.

Теринът се опакова с фолио и се слага във фризера за 40-50 мин. Ако се направи сутринта, ще е идеален за вечеря с чаша бяло вино.

Преди сервиране нарязах терина на пастички. За по лесно първо го надупчих с клечките за зъби и след това рязах около тях - иначе шансът конструкцията да се разпадне е доста голям.

Вечеряхме със салата от краставици, копър и ябълков оцет и зелени маслини за гарнитура. Комбинацията беше отлична, особено с чаша леко, трапезно бяло вино.

Десет малки ... НЕГЪРЧЕТА

Да, да, знам, че отдавна не съм публикувал рецепта, но покрай Коледа нямах компютър, а след Нова Година направих поредната криза и другата седмица най-вероятно ще трябва да влизам в болница (затова се нуждая от всичката възможна подкрепа, добри пожелания и позитивни мисли и енергия, която можете да ми изпратите), а покрай кризата (дископатийната) реших да спра да ям (малко като магарето на Настрадин Ходжа) и е много трудно докато човек е на диета под 900 калории на ден да мисли, готви и пише за храна. Въпреки това, с помощта на Христина, ще се опитам да ви разкажа трагико-комичната история за около 60те малки (и зверски вкусни) негърчета.

"Негърчетата" винаги са ми били един от любимите десерти, макар че преди да срещна Христина, в чието семейство това е един от традиционните съботно-неделни десерти, ми бяха известни като "прасковки". Разбира се, покрай основните прилики, а именно - прилепени с крем бисквитки с глазура, има и доста съществени разлики - балванските негърчета са по-скоро меденки, докато прасковките... кой ги знае какво са, макар и те да са много вкусни. "Тайната" е в кремообразната субстанция в центъра между бисквитките. Мммм - това е най-любимата ми част.

Необходимите продукти

2 яйца (средни към големи)

1 ч.ч олио (ние използвахме разтопено масло)

2 ч.л. хлебна сода с малко оцет

2 ч.л. канела

1 непълна чаша мед

брашно - колкото поеме за меко тесто

За плънката

изтърбушената част от курабиите

1 ч.ч. прясно мляко

125 гр. краве масло

1 ч.ч смлени орехи

2 с.л. пудра захар

1 с.л. настъргани лимонови корички (1 есенция лимон)

За глазурата

шоколадов кувертюр

Съществено условие за успешното приготвяне на негърчетата е... да имате ток. Колкото и странно да звучи, в началото на първата декада на 21 век в нашата къща постоянният ток е все още недостижима мечта. Отне ни два дни с нашия режим на тока - 10 мин. има, 30 няма ток, за да приготвим негърчетата, но пък атмосферата беше особено романтична с всичките свещи и агата-кристовски танцуващи сенки в ъглите. Но стига лирични отклонения.

Голямото месене започва с яйцата и олиото. Добавя се содата, шупнала с малко оцет, и после канелата. Медът го поразтопихме в микровълновата (защото беше озахарен) и добавихме смело към сместа. Пропуснах ли да кажа, че и на Христина й беше за първи път да прави негърчета... сама? Покрай "дискотеката" с тока (10 мин има ток - 30 няма) се бяхме въоръжили с повече търпение и нечовешки ентусиазъм. А последният се оказа доста нужен като дойде време за голямото месене.

Понеже рецептата е семейна и пропорциите са малко "едно към кесим", както казват в Балван, та затова и брашното е - колкото поеме. Голямо бъркане пада. И тук е моментът с усета и дългогодишния опит - трябда да се получи меко тесто, което лепне доста заради меда, не трябва да е много твърдо, трябва да може да се разточва на около 7-8 мм. листи. Майката на Христина принципно, за по-лесно, прави топчета и ги приплесва леко, но ние, понеже искахме негърчетата ни да са къдрави, разточихме тестото и го нарязахме с накъдрена формичка.

Меденките наредихме върху хартия за печене и сложихме в "силна" фурна, както е оригиналната рецепта от майката на Христина (220 гр.). Стават бързо - но при нас това беше невъзможно да се наблюдава емпирично, защото токът спираше постоянно - та затова - пекат се докато покафенеят (нали са негърчета), но не от най-черното кафяво, де.

След като се изпекат, докато са топли, курабиите се изтърбушват. Изтърбушването става най-лесно с лъжичка като се внимава да не се надупчат меденките. Изтърбушеното (при нас беше доста внушителна купчина) после се използва за плънката. Смила се с машинка заедно с орехите на трохи. Към сухата смес се добавя пудрата захар (или ако няма пудра захар - в горещото мляко се разтваря обикновена) и сместа се залива със затопленото прясно мляко и разтопеното краве масло. Добавят се и лимоновите корички или есенция лимон и кремът за негърчетата е готов.

По-нататък е ясно - прави се една манифактура и за 20-тина минути 140-те курабийки стават на 60 негърчета. Да, няма грешка в изчисленията - изкушението е твърде голямо и "загубите" са неизбежни ;)

Дотук негърчетата са готови за консумация. Но ако имате желание (а Христина имаше в излишък), можете и да декорирате вкусотийките. На водна баня се разтопява шоколадовия кувертюр и негърчетата се топват в горешия шоколад. Момченцата с перчем, момиченцата - на път. Ако имате нерви и за очички и усмивки - детското парти ви е в кърпа вързано.

На работа колегите останаха очаровани. И наистина, с толкова любов правени сладки, едва ли бяха яли :)