Яйца по панагюрски

Много е горещо! Както е казал поетът - жега "е сега"! Така де, жътва, но това са подробности. И в това спечено време (а какво ни чака август не ми се мисли...) никак не ми е до горещи гозби. Е, от време на време се подавам на изкушенията, но какво би бил животът без тях - "озъбено, свирепо куче", нали така?

В този ред на мисли, а и понеже целия петък си мислих за това, в събота реших да сготвя яйца по панагюрски. В един сайт прочетох, че "В Панагюрище яйцата по Панагюрски не съществуват" и именно това мисля, че ме наведе на мисълта за тази любима рецепта.

Различното на този вид яйца е, че се варят без черупките. Останалото е въпрос на вкус и комбинации. Ето и необходимите продукти (меню за двама):

1. 5-6 яйца

2. 150-200 гр. сирене

3. половин кофичка кисело мляко

4. 1-2 скилидки чесън

5. олио или зехтин - 3-4 с.л.

6. 1 с.л. сладък червен пипер

7. 1 с.л. оцет

8. 1/2 л. вода

Водата сложих да кипне заедно с оцета. Щом се появиха балончетата и бълбукането, чукнах вътре суровите яйца като внимавах да не е от високо, за да не се разпилеят много много. Другото, за което внимавах, е да не са едно върху друго. Оставих ги да се варят за около десетина минути. През това време обелих скилидките чесън и ги надребних в киселото мляко. Принципно за любителите на копъра - може да се сложи и от тази зеленинка.

Щом яйцата станаха, ги извадих в чиниите и сложих мазнината в тиган да загрее. Тук се постарах да бъда супер бърз, иначе червеният пипер загаря веднага щом се сложи в олиото (зехтина); сладкият пипер в горещото олио, 10 секунди, едно разбъркване и тигана далеч от огъня. Как апетитно зауха в цялата кухня!... Не знам защо толкова малко използваме запръжка от червен пипер - страшно вкусно нещо е.

Но, без лирични отклонения - горещото пиперено олио се разля върху яйцата. Псссс - приятно въздъхнаха те сякаш едва бяха дочакали горещата ласка на... Опа, това е друг филм. Извинете!...

Отгоре натроших сиренето, а отстрани сложих по няколко лъжици от киселото мляко (сиренето принципно може да се натроши и преди да се полее с олиото - въпрос на вкус).

Това всъщност са яйцата по панагюрски.

Доматите на снимката са за цвят, но са и доста приятна гарнитура. За идеята - отгоре може да се хвърлят едно, две стръкчета магданоз. Ако има и една, две люти чушлета и една топла домашна питка, дето като я разчупиш да се вдига пара..... "... но млъкни сърце!"....

"Пролетни" рулца с нахут

Летните жеги не прощават никому. И ако без да си пуснал фурната се печеш в собствен сос - какво остава като я пуснеш на 200 градуса....

В подобна обстановка и желанието за готвене не е голямо, но има някои хитринки и вкусотийки, които може човек да си приготви и без да си причинява топлинни удари. Именно такава една прохладна вечеря си организирахме в сряда вечер.

Във вторник така и не ми остана време да хапна нещо за закуска в къщи и си взех сандвич по пътя за работа. Интересното в него беше пастата от нахут, която приятно хрупаше и придаваше много свеж нюанс на сандвича. Замислих се - как да повторя този ефект в нещо, което да може да се сервира за вечеря.

Като начало трябваше да осигуря от някъде нахут.

Необходимите съставки:

За рулата

1. около 250 гр. пуешко филе от гърди

2. половин кофичка кисело мляко

3. 150 - 200 гр. сирене

4. 1 ср. голяма кисела краставичка

5. 2 скилидки чесън

6. 2 яйца

7. шепа нахут

8. лют червен пипер

за салатата

1. 1 кг. домати (български)

2. сол.

3. зехтин

4. пресен магданоз

Нахута е интересно нещо. Напомня леблебия докато е суров, лешници - като набъбне и е до голяма степен безвкусен, но хрупа страхотно. Ние взехме нахута суров - и в къщи установих, че в това му състояние може да се използва единствено като ... сачми за въздушна пушка. Твърд е като камък. За целта ги сложих една шепа в една чаша да набъбне хубаво. Общо взето за една нощ набъбна доста - предполагам, че може и по някакъв по-бърз начин да се обработи или, което е и по-лесния вариант - направо да се вземе нахут в бурканче, който е маринован и набъбнал както трябва. Но стига толкова за нахута за сега.

Към половин кофичка кисело мляко (по възможност над 3% масленост) се прибавя сиренето добре натрошено, ситно нарязаната кисела краставичка и надребнения чесън. Разбърква се добре с лъжица. Чесъна може и да се пропусне, но си пасва добре, така че ако нямате планове за вечерта или имате дъвки под ръка - не си го спестявайте.

Яйцата се сваряват и също се нарязват на малки кубчета и се прибавят към сместа. Нахута - добре набъбнал също се смесва в пастата. Аз лично тук поръсих с лют червен пипер за по-пикантен аромат. Трябва да се получи мека паста, която е чудесна за самостоятелно хапване с препечени франзелени кръгчета със зехтин, сол и чубрица и... блъди мери.

Принципно си мисля, че би било по добре да се остави пълнежа да изстине хубаво - т.е. ако нахута сте го сложили да набъбва вечерта, а на сутринта сте забъркали набързо пастата преди да тръгнете за работа - вечерта всичко ще е идеално изстинало и готово за сервиране. Но и веднага да се направи - пак е чудесно.

Тук вече идва на ход въображението на готвача - може пастата да се напълни в домати, като аз си го представям по следния начин - изрязва се капачето на домата, издълбава се меката част, облепя се от вътрешната страна с пуешкото филе така че половинките на филето да останат отвън като листенца и се пълни със сирената паста с нахут. Може да се импровизира и със стрък магданоз в центъра за да се получи хубаво цветенце.

Това обаче, за съжаление се сетих по-късно. Това, което направихме за вечеря бяха рулца. Във всяко парче филе сложих по лъжица от пастата и ги навих на рулца.

Много подходящо към рулата е салата от домати със зехтин, сол и магданоз.

Принципно, предвид арабския нюанс в рецептата, е много подходящо да си вземете и по една, две арабски питки и да си ги притоплите набързо във фурната вместо хляб.

Ако имате и добре изстудено бяло вино.... романтичната вечеря е на лице.

Кадаиф по Балвански

Има някои неща, които правят живота хубав. Сладкото е едно от тях. Какво по-хубаво от една сиропирана смокиня, от мамината баклава по коледа или от топлия ябълков щрудел с топка ванилов сладолед, ех ...но, да не изпадам в подробности...

Темата за днес е КАДАИФЪТ - болезнено сладък, сладко носталгичен, носталгично ефимерен!

Навремето имаше една турска сладкарница в Търново където имаше от всичките захарни глезотии и вкусотии, за които можеше да си мечтае едно хлапе. За съжаление сладкарницата изгоря, а после построиха на нейното място някакви офиси ако се не лъжа. Тамошният кадаиф беше по оригинална рецепта със захарен сироп и шам-фъстък и всичките му там пинизи. Ето тук можете да намерите една рецепта за "оригинален" кадаиф. Сайтът има и много други приятни и интересни рецепти и ми е в специалната селекция.

Това, което ще ви предложа аз обаче, е рецептата на моята тъща за кадаиф по Балвански. Доколкото разбрахме от нея този уикенд - идеята си е лично нейна, не я е чула или видяла от някого, а сама си я е изимпровизирала и наистина е улучила десятката. (бурни аплаузи!!!)

И така - необходимите продукти:

1. Една опаковка кадаиф (най-добър е търновският, който се прави на Самоводската чаршия)
   
2. 1,4 литра прясно мляко
   
3. 10 с. лъжици захар
   
4. 200 гр. орехи
   
5. 50 гр. масло
   
6. 1 пакетче ванилия.
   

Принципно много лесно се готви. Нарежда се половината кадаиф на дъното на тавата. От горе се посипват натрошените на едро орехи и се покрива с другата половина от кадаифа. Той понеже е на конци се образува нещо като гнездо. Поизравнява се с ръка и от горе се слагат (артистично) парчета масло на тънки филийки да покрие кадаифа - не плътно, а на кръгче или като слънце. Ако имате желание може половината орехи да са по средата, а останалите отгоре върху маслото.

Така подредения в тавата кадаиф с орехи и масло се слага в добре сгорещена фурна за около 7 - 8 минути колкото да придобие по-светъл или по-тъмен златисто-кафяв загар - по желание. Изважда се и се остави на изстине за 25-30 минути.

След това се взема млякото и се нагрява в подходящ съд. Докато кипне се слага захарта и пакетчето ванилия. Като се разтвори захарта и млякото заври се сваля от котлона. Правилото е горещо мляко - студен кадаиф. Горещото мляко се сипва върху изстиналия кадаиф, равномерно из цялата тава.

Оставя се да "си обиколи нивката" или общо взето колкото издържат нервите ви, защото по това време кухнята вече ухае на печен сладкиш и ванилия, та се не трае.

След около 20-тина минути кадаифа може да се разсипе на чинийки - или както ние направихме - да се грабне по една лъжица и направо от тавата. Мога да ви уверя, че е божествено!

Шишчета с къри паста и кускус

Да, определено вече ставам фен на кус-кус-а. За съжаление не и на индийската кухня или поне на кухнята с индийски привкус. Не е като да не съм опитал, но определено кърито се оказа, че не е моята "бира".

Рецептата до голяма степен е заимствана от юнския брой на "Good Food" с известни фриволности от моя страна. Така например в списанието кус-кусът изобщо не фигурира, но при мен е едва ли не водещ. Какво да направя като ми харесва?!

Ето и списъка с продуктите:

• Охладени пилешки гърди - 2 броя (пеперуда)
  
• 2 с.л. къри паста
  
• 2 с.л. кисело мляко
  
• една чаша - 200 гр. кус-кус (от гръцкия за предпочитане)
  
• около половин литър вода
  
• две кубчета зеленчуков бульон
  
• една чушка
  
• щипка зелена подправка "Маги"
  
• щипка чубрица
  
• черен пипер
  
• сол
  
• една краставица
  
• копър
  
• оцет
  

Пилешките гърди нарязахме на кубчета и мариновахме в предварително разбърканите кисело мляко и къри. Гледката не беше от най-приятните, но хей, гастрономията иска жертви. Оставихме така да "попие" (според рецептата - час), около 30 мин. защото бяхме доста гладни.

През това време накиснахме шепа шишчета (на нас ни трябваха 8) във вода. Принципно този пиниз го видях някъде в Нет-а и си мисля, че си струва защото предишния път като правих шишчета директно със сухите клечки си изпоназабих доста трески в пръстите, а сега всичко мина без инциденти. А може просто да съм бил по-внимателен от миналия път, не че има значение.

Принципно може да се наниже месото и после да се маринова - по-чисто е, но е въпрос на избор и светоусещане.

През това време - кипнахме вода в микровълновата и разтворихме бульоните и подправките в нея. Нарязаната на ситно чушка отиде вътре и на слаб огън оставихме да крукне. След около 5 мин. добавихме кус-куса и оставихме и него да набъбва на слаб огън за още 5 мин. Принципно ако ви се види, че кус-кусът тръгва да изсъхва - долейте топла вода - няма никакви проблеми.

Относно шишчетата в рецептата пишеше - изпечете за 5 мин. на скара като обърнете поне 4 пъти всяко. Това обаче ми се видя много пипкаво и направихме едно "кощунство"(както каза Иван) и направо хвърлихме шишчетата във фурната заедно с маринатата. Общо взето им трябваха 20-тина минути за да се изпекат.

През това време кус-кусът хубаво набъбна и омекна.

Както се вижда на снимката направихме си порции от шишчета, кус-кус и нарязани краставици. На снимката има и домат, но той определено нямаше място в чинията - нещо не си напаснаха вкусовете - така че, без домата.

А за краставицата - нарязана, с малко копър и оцет - чудесно се връзваше с кус-куса. При равни други условия вечерята и без шишчетата - само кус-куса и краставиците, щеше да е чудесна. Ако някой иска да си спести кърито спокойно може да ги пропусне. Ако държи - може да си направи шишчетата без къри, леко подлютени и запечени на скара - лично за мен, това би било доста по-добър вариант. Но ако на някой му е интересно какво е усещането с къри и т.н - наслука и добър апетит!

Салата с рукола, скариди и чери домати

Едно от нещата, които осмислят живота е хубавата компания и добрата храна на масата. За някой и пиенето е важно, макар че аз мога да мина и със сокче. Но не и салатата, която е в центъра на вниманието ни днес. Последната е специалитет на Иван и определено беше истинско удоволствие да го гледа човек как се вихреше над нея в кухнята - целия хъс и професионализъм - истинско вдъхновение!

Ето и продуктите:

една зелена салата (средна)

салата айсберг - 10-15 листа

половин кутия рукола

козе сирене 100 гр.

чери домати - 5 - 6 бр.

пармезан настърган

скариди - 15 бр. (почистени и обелени)

соев сос 1 с.л.

зехтин 1 с.л.

За винегрета:

балсамико - 1 с.л.

зехтин - 4-5 с.л.

мед - 1 ч.л.

сол (евентуално)

Принципно за една салата няма кой знае колко да се обяснява, но ето няколко тънкости при приготвянето на тази.

На първо място салатата се КЪСА, а не се реже. Това с рязането само на Балканите може да се види - никъде в белия свят не си го позволяват.

Следващото нещо са скаридите. Доколкото видях последните бяха замразени и за да се докарат до вид удобен за консумиране Иван ги подгря в дълбоко тиганче с една лъжица зехтин и една лъжица соев сос. Дето се вика - да крукнат и поомекнат.

Понеже салатата е майсторска и винегрета беше идеен. Балсамикото, зехтина и лъжицата мед се смесват добре (но не се шейкват ;) и се разбъркват с вилица, а ако имате и от онези малките телени бъркалки - с нея. Солта е по желание на клиента.

Сиренето на кубчета се прибавя към салата и рукулата, заливат с винегрета, разбърква севсичко внимателно и се сипва в подходяща салатиера. Накрая салатата се украсява с настъргания пармезан, скаридиите и чери доматките.

Табиетлийска му работа!

Ние разполагахме с един добре изстуден траминер на Хан Крум, който много добре си пасна. И ракията беше пивка, но да не прекалявам с подробностите....

Рулото "Стефани" на Христина

Вкусната вечеря може да направи дори четвъртъка лесен за преживяване. А Христина има няколко наистина добри трика под ръка за сървавйвър като мене - все любими вкусотии, на които по никакъв начин не мога да устоя. Едно от тях е рулото й "Стефани".

Уж елементарна рецепта ама и тя си иска майсторлъка. Аз лично не съм запрятал ръкави и не знам какво е усещането да го готвиш, но ако питате за ядене - пробвал съм доста пъти и все ми харесва.

А сега съставките:

1 килограм кайма (две тарелки) - "Тандем"
4 яйца
4,5 средно големи моркови
3,4 кисели краставички (от буркан)
1 тарелка гъби - около 250 - 300 грама
сол
черен пипер
чубрица
магданоз

За да е истинска магията е най-добре зрителят да не надниква в "кухнята" на магьосника, но в случая ще ми се наложи да погледна.
Доколкото ми беше обяснено - първо се слагат четирите яйца и нарязаните на ленти моркови да се варят. В различни съдове, разбира се! Хм...
След това се почва месенето на каймата. Първо се свалят всички пръстени! В никакъв случай не се слага хляб - няма да се лъжем я! Та така, каймата заедно с подправките - сол, черен пипер, чубрица и магданоз - се мачка, бие, бърка - докато си каже всичко.
После, това съм го виждал на живо, каймата се разстила тънко върху метално фолио на лист. През това време - би трябвало яйцата да са се сварили наполовина. Морковите би трябвало да са готови - трябват им около 6 минути за да не се разварят излишно. Вади се буркана с кисели краставички от хладилника и се нарязват на тънки ленти няколко от най-добрите представители в буркана.
Не е лошо и гъбите да се измият докато се досварят яйцата.
Яйцата - 15 минути и са готови сварени. Бързо под чешмата със студена вода за да се обелят по-лесно. След като се нарежат - по дължина, на 4 вече всичко е готово.
Христина внимателно реди морковите, яйцата, краставичките и гъбите така, че пълнежът да е шарен и разнообразен при поднасяне. После, след като всичко е запълнено, с помощта на фолиото каймата и пълнежът се стяга в едно плътно руло което се слага в тавата. Ние използваме "Индженио" ;)
Най-добре е да се направят 2 рула. От гореспоменатите продукти стават точно толкова.
Рулата се освобождават от металните си доспех, поръсват се обилно с черен пипер и сол и ако искате и блясък (в очите) се намазват с разбития белтък на едно яйце. Малко вода на дъното и останалите гъбки - фриволно се разпръскват наоколо. Всичко това отива в добре загрятата фурна. Трябват му около 30-40 минутки при по-силна фурна докато хване приятен загар.
Поднася се с въображение и любов.

И още нещо.
Второто руло е чудно за закуска на следващия ден. Реже се на тънко и се слага между две филийки...Мале мила!

Закуска за шампиони (питки със сирене)

Това е рецептата за една от любимите ми закуски, които майка ни прави от време на време когато сме в Търново. Брат ми и е особено голям фен.
Едва ли може да се каже, че е здравословна, но за сметка на това е много вкусна, а и човек трябва да си угажда - да речем веднъж на два месеца, така де, животът би бил твърде скучен ако не се подаваме от време на време на изкушението...

Та за питките.
Тестото - най-лесно е да се вземе готово такова - в нашия магазин от време на време пускат, така че го взехме от там;
четири яйца
150 - 200 гр. сирене
зехтин.

Яйцата и сиренето са за плънката. Сиренето се разтрошава на едро и се размесва с четирите яйца. За да е наистина вкусно, трябва да се сложи и мазина - да, да, знам всички са на диета и се хранят здравословно, но това е истината. Право куме в очите, нали така?! За това по принцип се слага и малко зехтин, но и да не се сложи не е болка за умиране и без него пак става. Последния път (виж снимката) не съм слагал, така че...
Оригиналният начин, по който майка ми прави питките е първо да разстели тестото на лист, да сложи от плънката (аз винаги настоявам - щедро!), да навие после тестото на руло и да го нареже на пънчета, които да подреди седнали в тавата. Оригиналът си е оригинал, но аз в къщи не мога да меся и разточвам - твърде неудобно е, за това прилагам доста по мързелива тактика. С намазнени ръце късам от тестото топчета, раздърпвам ги като за мекици, пълня ги с плънка и правя нещо като торбички или пелмени ако щете, колкото долу горе да придобият форма и да се позакрепят. После ги нареждам в тавата. Нареждам в случая е твърде неточна дума за фриволното нахвърляне на питките в тавата, но няма значение. Важното е да са разпределени по към центъра. Обикновено, понеже питките не се затварят много добре, за да не изтече съвсем плънката, подпирам питките една на друга в тавата. Това, че са безформени и изчищи не е проблем - важното е плънката да стигне и да остане. Много е важно да остане .... поне половината плънка. Нея обикновено разпределям между и върху питките на принципа "колкото повече, толкова повече".
За печенето най-добре е да се ползва тава с незалепващо покритие. Аз ползвах в случая касеролата от комплекта "Индженио". Не сложих никаква мазнина на дъното. Общо взето мазнината се ограничи до намазняването на ръцете за да не се лепи тестото.
Щом се наредят питките и се покрият с пълнежа тавата отива право в предварително загрятата фурна. 15-20 минути докато се препече и от там на масата. Ако има и студен айрян или сладък компот - закуската е феноменална!

Пилешки рула с магданоз и гарнитура от печени моркови

Снощи най-сетне се бяха размразили пилешките филета и имах възможност да ги напълня с магданоз, както планирах онзи ден. Хубавото на ситуацията беше, че двата дена ги използвах за размисъл с какво да обогатя и подобря първоначалната идея за рецептата. От много мислене накрая забравих едната от съставките, но и без нея пълнените пилешки филенца бяха много вкусни.

И така продуктите:
две филета (пеперуда) от пилешки гърди;
4 парчета бекон;
една връзка магданоз;
лъжица песто "дженовезе";
мекото на един краешник хляб;
две, три лъжици мляко;
три, четири ореха;
стафиди - шепа;
10 грама масло;
половин килограм моркови;
сол;
черен пипер;
соев сос;
зехтин.

Пилешките гърди от две пеперуди набързо станаха 4 филенца, всяко от които допълнително резнах през средата за да станат хубави тънки и удобни за увиване пържолки. Принципно имах идеята да ги начукам между два наелона за допълнително изтъняване, но след първата пържола ми мина ентусиазма. Останаха си само добре нарязани и овкусени със сол и черен пипер и натрупани една върху друга докато оправя плънката.
След като се обработи месото мисля, че е добре да се пусне фурната да загрява.
За плънката, добре измития магданоз бе наситнен на максимално дребно. Краешника, който самотно седеше в хладилника, му изтърбуших средата в една чаша. Към хляба добавих, лъжица масло и няколко лъжици мляко и сложих чашата в микровълновата за по малко от минута - да се стопли млякото за да стане по-лесно хлебната каша.
После - зелениите и топлата кажа ги смесих и към тях добавих натрошените орехи. Тук се зачудих какво още да добавя към пълнежа и се присетих за бурканчето с пестото в хладилника и не се поколебах да добавя две (чаени) лъжички към сместа (иначе щях да сложа една супена, но супената не влезе в бурканчено;). Толкова бях горд, че съм се сетил за пестото, че забравих да сложа в плънката стафидите. Сигурен съм, че щяха много добре да паснат, но ... за да съм честен - само предполагам, не съм го опитвал.
След като плънката бе добре разбъркана дойде време за навиването на пилешките пържоли. Долу горе по една супена лъжица плънка отиде на пържола, но според мен - колкото повече, толкова по-добре. Навитите на рула пилешки гърди с плънка обвих с по едно парче бекон, всяка, и "заших" с по една клечка за зъби. Мисля си, че това беше излишна мярка, рулата бяха добре стегнати и можеше без клечките, но за идеята...
Подредих рулата в тавата. Отгоре артистично "декорирах" със соевия сос. Христина настоя да сложил и малко вода в тавата, та сложихме - съвсем малко, колкото да не е сухо печенето.
Тук имаше пауза от около 15-20 минути докато се опекат рулата, която запълнихме с бързо гледане на последните няколко серии на "Фриндж" в подготовка за гледането на финалната сериа от сезона. Спойлер!!! - финалът е много як!
Малко преди да извадим месото нарязахме по дължина на пръчки предварително изчистените моркови, посолих ги, капнах им малко зехтин и ги сложих да поомекнат в микровълновата за около 2 минути и половина.
После направихме една бърза рокада като извадихме рулата в една чиния, а полу-сварените морковени пръчки сложихме в същата тава където се беше пекло пилешкото.
На морковите им трябват 15 минути за перфектен резултат. Честно казано голяма мъка беше да изчакаме 10 - особено с готовите пилешки рула под носа ни. Идеята е морковите да се пекат докато от едната страна получат загар и лееееко се карамелизират. В момента, в който видяхме, че има поне два моркова със загар решихме, че стига толкова.
Този начин на приготвяне на морковите го видях в някакъв сайт. Иван сутринта изкоментира, че ако съм бил сложил и малко мед са щели да станат още по-добри и сигурно е прав, но мога да кажа, че бяха божествени и така и страхотно се допълваха като гарнитура на пилешкото.

Наздраве!

Мързелива магданозена мусака

Ако финансовата криза още не ви е настъпила по пръстите, сигурно манията за здравословен живот ви е сграбчила за гърлото. В този ред на мисли снощи направихме невъзможното и съчетахме евтиното със здравословното. Идеята всъщност е на Румен и е много вкусна и ние с Христина сме и фенове. И така продуктите:
2 връзки пресен магданоз,
4 яйца,
1 супена лъжица брашно,
1/3 кофичка кисело мляко
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
100 гр. сирене
100 гр. кашкавал
малко масло.

Всъщност идеята за вечерята снощи беше съвсем различна, но пилешките пържоли ни изненадаха полу-вкаменени в хладилника и ги оставихме да се размразяват още 24 часа. Магданоза трябваше да послужи за пълнеж на филенцата, но по обективни причини изведнъж стана звездата на вечерта.
Надребних го на ситно, натроших вътре сиренето и го оставих в една дълбока купа. След като киселото мляко шупна от содата прибавих го към счупените в удобна за разбъркване купа яйца и хубаво ги разбих с вилица. Брашното казвам, че е една лъжица, но принципно отворих буркана и изсипах вътре малко - дето се вика на око. Получи се рядка смес за заливката.
В момент на внезапно вдърховение нарязах малко масло при магданоза - на кубчета и го разхвърлих на посоки - да не е без никаква мазнина.
Зелениите отидоха в касеролата, отгоре залях със заливката и хоп във фурната.
Има няма 7-8 минутки и прибавих и настъргания предварително кашкавал отгоре за коричка. Докато приготвим масата и Христина нареже салатата лесната магданозена мусака беше придобила точният златист цвят, който ми допада.
Принципно предполагам, че щеше доста добре да върви с добре изстудено бяло вино (нищо претенциозно - мискетче), но ние си го прокарахме с финалните серии на "Двама мъже и половина" и " Теорията за големия взрив". Много си пасна!
А да, и да не забравя - магданоза освен че е полезен, е и афродизиак....

Свинско с тиквички и кус-кус

За тази рецепта си говорихме с Иван сигурно три седмици преди да намеря време възможност и повечето от необходимите продукти за да я претворя. Е, оригиналната рецепта е с агнешко и спанак, но... нали по някакъв начин трябваше да я направя своя....
Съботните следобеди са идеални за кулинарни приключения. Особено ако си закусил късно и не си особено гладен.
И така - продуктите. Свинско - ние взехме от Пикадили около 450 гр. свинска плешка без кост. После подправките (Без паника!) - кориандър, кимион, джинджифил, червен пипер, черен пипер и … чили паста. Това последното си е жив късмет да го намериш, но с повече постоянство и упоритост може да се открие в Пикадили. Аз го открих в едно забравено бурканче на най-долния рафт в хладилника (вече не помня кога съм го купувал). Трябва още кус-кус, пилешки бульон, един, два ореха, скилидка, две чесън, тиквички и... това май е всичко.
Месото го нарязах на едри кубчета и гарнирах с подправките. Открих, че в предлаганите по магазините смесени подправки "За луканка" има всичките подправки по рецептата, плюс една, две бонус и за по лесно - направо сложих една лъжица от нея върху месото. Сложих и една лъжица от чили-пастата и понеже тя е доста солена освен пикантна - не сложих сол. Поръсих и с черен пипер. Всичко го разбърках хубаво и го оставих настрани да се маринова. Много се колебах дали да не му ливна и една чаша бира, но се въздържах - все пак толкова подправки бях сложих, реших че искам да им опитам вкуса. Докато се случваха физико-химичните магии в купата с маринованото месо запретнах ръкавите и измих мръсните чинии в мивката - така де, трябва да се съчетава полезното с приятното.
Като си осигурих чисти съдове за готвене сложих да кипна вода за кус-кус-а. Измих един пресен чесън и наситних на дребно главата и съвсем малко от перата му. Настъргах от корена джинджифил, предимно за идеята... Поставих тавата "Индженио" на газовия котлон и я оставих да се загрее. Счупих един орех и го натроших върху сухата тава да се позапече за димен аромат. Като прецених, че се е опекъл достатъчно сложих малко оризово олио и добавих чесъна и джинджифила да се запържат.
Не им дадох много време да се освестят и добавих месото с маринатата. Тук последва здраво разбъркване и пържене на едро. Многото подправки имат леко нетипичен (за нашата кухня) аромат, но не се отказах (все пак Иван твърдеше, че манджата е божествена). По това време водата вече беше кипнала, така че стрих едно кубче пилешки бульон със зеленчуци и сложих кус-куса да се вари.
Тук на пълни обороти се включи и Христина в готвенето като изми и наряза на лентички суровите тиквички.
Като прецених, че месото е почти готово - сложихме тиквичките в касеролата и продължихме пърженето. По оригинална рецепта тук към агнешкото се прибавя и спанака, но ние така и не купихме такъв, така че тази подробност си я спестихме.
Принципно тиквичките се готвят бързо - за около 5-8 минутки. Аз им дадох толкова време и в интерес на истината манджата изглеждаше доста добре, но за всеки случай реших да я оставя за 15 минути във фурната. Нали не бързахме с яденето.
През това време свалих и кус-куса от печката и го оставих да си набъбва и да поема от бульона. Общо взето - по това време тотално не знаех дали това дето го готвим ще става за ядене.
След 15-тина минути си казах - хайде стига толкова. От всичките миризми в кухнята стомахът ми беше почнал звучно да къркори, та не ми се чакаше повече.
В чиниите разпределихме от едната страна месо с тиквички, от другата - кус-кус-а.
Само преди първата хапка се замислих дали наистина ми се рискува... Следващата мисъл, която ми мина през главата беше " Свъъършиииии!... :( ".

Вкус(кус)ни пълнени чушки с кайма

Импровизацията е в основата на моята идея за готвене. Е, не винаги магията се случва, но когато се случи резултатите, по моето скромно мнение, са ... потресающи!
Такъв беше и резултатът от таз-неделшната импровизация на тема пълнени чушки. Всъщност, първоначалната идея беше руло "Стефани", в приготвянето на което жена ми е майстор, но понеже тя беше заета, а на мен ми се готвеше - решихме да минем на план "Б" - пълнени чушки.
Каймата - 100% телешка взехме от Пикадили. Наскоро ядох телешки кюфтета и много ми харесаха, та за това реших да не вземаме смес - и бях много, ама много прав.
Интересното в цялата ситуация беше, че оризът не се съобрази с ентусиазма ми и се оказа свършил. Инерцията обаче беше набрана и понеже този уикенд бяхме на вълна кус-кус реших, че добрата кайма дори и с кус-кус не мога да я разваля.
Речено-сторено.
Размразихме някакви чушки за пълнене от хладилника и докато Христина нещо дообясняваше от спалнята как да съм приготвел каймата аз вече бях се съсредоточил и изключил от околния свят.
Първите неща първо. Преди да се омажа целия с кайма реших да накисна кус-кус-а. Около чаша и нещо вода в купичка кипна в микровълновата за под 2 минути. Вътре разтворих щедро един зеленчуков бульон и изсипах кус-кус-а. Използвах около една шепа - той набъбва около два пъти. Оставих настрани да си бъбне и се заех с каймата. Мисля че около 350 - 400 грама (истинско месо) са повече от достатъчни.
Тук включих фурната да загрява.
Поръсих обилно с черен, бял и червен пипер (смлян на ситно). Щедро покрих с чубрица. Сол - на око и едро смлян лют червен пипер – една чупка на китката. Никакъв лук! Последва едно зверско месене, а след него всичко се озова в любимата ми тава-тиган "Индженио" в малко загряно оризово олио. С дървената бъркалка яко омачках и бърках каймата докато стана на малки пръжки. По това време кус-кус-ът вече беше набъбнал, така че го излях при каймата заедно с останалата вода и оставих леко да къкри. След минута и половина - колкото да си направя едно бързо "Три в едно" - взех чушките и взех да ги пълня щедро с лъжица. По едно време от оттатък се появи Хриси, твърдо решена да даде своя дял в неделния обяд/вечеря. Напълнихме чушките, а тя артистично ги нареди в дълбоката касерола "Индженио" - на калкан ;). Остатъка от сместа кайма с кус-кус нахвърляхме небрежно с едри щрихи около уморено
полегналите чушки. Заляхме цялата идилия с вода. В интерес на истината сложихме вода да покрие чушките, но се оказа, че кус-кус-ът е поел колкото е можал, та после трябваше да изгребваме повечето, така че внимателно с водата.
Всичко това отиде със замах във фурната - да ... зрее. Аз принципно нямаше да направя заливка, но тук Христина я хвана настроението за импровизации. Нима можех да откажа?
И така, грабна една купичка и със замах разби едно яйце с две лъжици брашно и една лъжица кисело мляко на рядко тесто. Взе китка пресен магданоз и щедро го накълца в сместа. В последния момент, в порив на вдъхновение прибави и малко прясно мляко.
Двадесетина минутки по-късно (когато бяхме изгребали излишната вода от манджата)
покрихме чушките със заливката и оставихме 5 минутки да стане златисто.
Принципно като я извадихме от фурната - гозбата изглеждаше феноменално, но вътре в мен оставаше едно неясно съмнение и мааааалко скептицизъм. Все пак - чушки с кус-кус...
Както и да е - сипахме си по две чушки и като почна едно ядене.....
Хайде, ще спестя подробностите.
Принципно си мисля, че по чаша изстудено червено вино щеше чудесно да се впише в цялостната концепция, но и без него - много ни хареса.