Печено пиле с булгур

Моите кулинарни приключения с Дарито продължават.. Преди седмица с нея готвихме пиле с булгур - за нас пилето, за нея булгура (нали още нямаме достатъчно зъби, пилешкото не ни е особено любимо). Готвенето с Божидара освен удоволствие си е и приключение. Като оставим настрани, че т.нар. "бебе" все повече и повече приема размерите и теглото на "детенце" (което се превръща в нарастващо предизвикателство за кръста ми), любопитството й - другосновен неин чар, е нещо, което няма граници, спирачки или каквито и да било скрупули, и което превръща готвенето с нея в напрегната игра на котка и мишка, която изисква освен здрави нерви и доста бързи реакции. Реплики от рода на "Дари, ножовете не са за игра" или "Остави вилицата, Дари!" или, от последния път "Дариии, защо разсипа купата с нарязаните чушки на земята?" са си нещо като част от официалните правила на играта готвенето заедно. Но, пък какво удоволствие е само!

Рецептата за печеното пиле с булгур можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Празничен кулинарен конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ

Скъпи приятели,

решихме по повод настъпващите празници (кой каквото празнува - студентски празници, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Иванов/Йорданов/Васильов и т.н. ден) да организираме кулинарен фото конкурс за най-добра коледна гозба. В кулинарния конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ може да участва всеки, който има желание и страст за готвене. Нашата цел е да споделим и обобщим на едно място максимален брой идеи, хрумвания, съвети и вдъхновения за рецепти и така да направим трапезата на предстоящите празници по-богата, по-красива и най-вече - по-вкусна от когато и да било. Все пак най-важно е ястието, не готвача! И тъй като няма да можем всички да опитаме сготвеното от Вас, ще оценяваме снимки на ястието заедно с рецептата. Говоря в множествено число, защото ние също ще вземем участие в гласуването, но основния глас имате Вие!

Ето и условията за участие в конкурса:

1. За участие трябва да изпратите една, подбрана от Вас снимка на сготвеното от Вас ястие заедно с рецептата на адрес info@blogovoditel.com. Снимката трябва да бъде направена от Вас или Ваш познат, чието позволение за некомерсиално използване на изображението трябва да получите предварително. Чужди снимки от интернет няма да бъдат приемани, а авторите, които си позволят да използват такива, ще бъдат дисквалифицирани.
2. Към всяка снимка трябва да има текст на български език с необходимите продукти и начина на приготвяне на рецепта. Рецептата може да сте заимствали от друг източник, но нашето условие е изрично да ни посочите от къде. Ако рецептата Ви е авторска – напишете го. Рецепти без посочен източник няма да бъдат публикувани.
3. Ако имате блог или сайт, трябва да участвате с нова рецепта, публикувана след 01.12.2011 г.

Снимките и рецептите ще бъдат публикувани в специален албум в нашата фейсбук страница. Победителите в трите категории: Сладкиши и десерти, Салати и основни ястия и Пити и погачи, ще бъдат определени въз основа на гласовете Харесва ми (Like), които получат за своята снимка и рецепта. За да имате възможност да готвите и да участвате с повече ястия, а и за да имат нашите читатели и приятели повече време за гласуват за Вашите рецепти, конкурсът ще завърши на 10 януари.

Няколко думи за наградите:

Осигурили сме за вас две награди от по две кулинарни книги:

• Всеки ден с Жак Пепен и Български празници и традиции, предоставени от издателство "Бард" и
• 2000 български рецепти и 2000 световни рецепти, предоставени от издателство "Софтпрес"
• и една награда - Годишен абонамент за българско кулинарно списание по Ваш избор, осигурен от нас.

Наслука!

Питка "Слънчево цвете"

Миналата седмица на 15-ти Христина имаше рожден ден. По случай празника реших да й направя питка, с която да почерпи колегите в службата. (Да, ако не сте разбрали още  - Христина се върна на работа). В рецептата няма нищо особено, интересното обаче е в "плетенето" на тестото. Напоследък в кулинарните блогове се върти името на Валентина Зуркан, чието въображение по отношение работата с тесто определено ме впечатли и вдъхнови за питката на Христина. 

Аз така и не успях да опитам питката, но колегите на Христина много я похвалиха. Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Вариация на тема пица Маргарита

Знаете ли какво е предизвикателството да готвиш с едно порастнало бебе на ръце!? Определено това е удоволствие, което човек заслужава да си причини. Така готвим с Дари - аз колкото мога, а тя в постоянен стремеж да се докопа до нещо; дръжката на тигана, някоя вилица или половин чушка. И понеже се готви предимно с една ръка сложността на рецептите спада значително. Предизвикателстовото (поредното) е с него да не спадне и качеството. И в търсене на такива качествени, бързи и лесни за приготвяне рецепти изимпровизирах тази бърза пица "Маргарита". Т.нар. импровизация е в зелените чушки, които не са част от рецептата, но паснаха удивително добре в цялостното усещане и вкус. 

Рецептата и необходимите продукти можете да видите в БЛОГОВОДИТЕЛ

БЛОГОВОДИТЕЛ

Здравейте приятели!

Сигурно се чудите къде се запилях напоследък.

Е, отговорът е, че не съм спирал да готвя, но всяко свободно време използвах, за да работя върху нов кулинарен проект, който вече близо година запълва и без това малкото ми свободно време.

Да, знам, че година е много време, но наистина толкова много неща се случиха през тези месеци, че беше истинско предизвикателство да успявам да открадна по някой и друг час вечер, нощем или сутрин пред компютъра. Хубавото е, че си намерих съмишленик - Иво, който сподели ентусиазма ми и заедно развихме и дообогатихме първоначалната ми идея, и ето, че вече най сетне настъпи времето да ви представя първия по рода си кулинарен пътеводител в българските блогове - БЛОГОВОДИТЕЛ!

БЛОГОВОДИТЕЛ - идеи, вдъхновение, призвание, страст!

От къде започна всичко?

Като човек, който се интересува от кулинария, винаги ми се е искало да имам огромна и актуална библиотека от рецепти, която да се обновява постоянно, в която рецептите да са подредени по категории, представени със снимки и организирани така, че да мога да открия лесно идеи за това, какво да приготвя с наличните в хладилника ми продукти. Опитвах различни варианти, ползвам услугите на Google и на Opera и т.н., но все нещо не ми достигаше - макар и достъпни, чрез тези услуги рецептите са някак безлично скупчени, почти без възможност за смислено търсене, без възможност за диалог с авторите и в много от случаите - без подходящ снимков материал. Именно търсейки отговор на тези мои проблеми, постепенно успях да оформя за себе си първоначалната концепция за БЛОГОВОДИТЕЛ-я, като база данни за рецепти за лично ползване. А след едно среднощно гледане на “Социалната мрежа” въображението ми се развихри и първоначално личният библиотечен архив за рецепти прерастна в идея за социална платформа, която да обедини българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигури видимост и популяризация на цялата тази общност от ентусиасти, която споделя със света своята страст към готвенето.

Знаете как вдъхновението зарежда с енергия и желание. Явно и двете са ми били в повече на следващия ден, когато говорих с Иво, защото по една или друга причина (признавам си, все още не мога да повярвам) успях да го приобщя към идеята. И оттам насетне нещата потръгнаха: дизайн на базите данни и на секциите, избор на цветове, съставяне на списъка с категориите, индексиране на рецепти, търсене на блогове и въобще - работа и безсънни нощи. И много, много рецепти и вдъхновение!... Докато работех върху базите данни се чувствах се като хлапе, което за рождения му ден са го завели в сладкарница и са му казали - яж колкото и каквото си поискаш. Пред очите ми са минали над 3100 рецепти и удоволствието да ги разгледам и индексирам беше (и продължава да е) неописуемо.

Почти една година по-късно БЛОГОВОДИТЕЛ е вече напълно функциониращ сайт, който обобщава и ежедневно актуализира новопубликуваните рецепти от над 80 кулинарни блога на български език. Преди година следях около 40 кулинарни блога и си мислех, че следя всички тенденции и развитие на гастрономическата мисъл, но откакто започнахме работа по сайта, открих, че българските кулинарни ентусиасти са в пъти повече и че тази общност непрестанно расте и набира повече и повече почитатели. И това още повече ме стимулира да работя по БЛОГОВОДИТЕЛ и да мисля върху неговото развитие.

Друг голям успех, който ни коства дълги часове на “търсене на истината”, е функционалността по търсенето на рецепти в кулинарния пътеводител. Това, което ви предлагаме днес, на този етап, е най-добрата, а мисля и единствената към момента, търсачка за рецепти по продуктите, с които разполагате. Опитайте, можете да намерите наистина интересни предложения.

БЛОГОВОДИТЕЛ, освен като сайт за индексиране и обобщаване на рецепти, е замислен и като сайт, който да дава възможност да се публикуват рецепти. Всеки може да си направи регистрация и да започне да публикува рецепти в своя собствена секция.

Като допълнителни екстри в БЛОГОВОДИТЕЛ ще поддържаме и секция “ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ”, в която ще ви предлагаме рецепти от вашите любими кулинарни блогове, обобщени под някакви критерии. Засега сме подбрали няколко интересни рецепти за кюфтета, кремове за торти и рецепти за пъстърва, но в бъдеще имаме желанието да предлагаме поне по две селекции седмично.

Към сайта планираме да добавяме още различни функционалности и услуги, някои сме планирали, други очакваме да ни подскажат нашите читатели.

Но стига толкова приказки! Посетете БЛОГОВОДИТЕЛ, там ще намерите над 3100 рецепти, от над 80 блога, ежедневно обновяване и възможност за търсене по продукти и още много други неща. Надявам се да споделите ентусиазма ни и да подкрепите идеята и сайта. Очакваме вашите мнения и коментари, препоръки и критики на адрес: info@blogovoditel.com

Очакваме и вашите препоръки за блогове, които да включим в нашата селекция от индексирани сайтове.

Не пропускайте да посете и станете фен и на нашата страница във Фейсбук, където ежедневно ще ви показваме акценти от индексираните и публикувани на сайта ни рецепти, както и обобщение за новите публикации, мнения, рецепти и др.

Сърдечни поздрави на всички!

Мусака с кълцано месо

Мусаката никога не е била от най-любимите ми ястия. Не, че не ми харесва, просто в къщи рядко се готвеше и така и не съм си изградил навика да я хапвам. Още повече, че през годините в училищните и студенски столове върху мен са експериментирали уменията си толкова много "готвачи" с тяхната" визия" и основно правило - мусаката да е от възможно най-евтините продукти, че честно казано си е цяло чудо факта, че все още съм склонен да хапвам мусака. Интересен факт е, че за първи път готвих мусака в ... Щатите за една вечер на Българсаката кухня и въпреки, че според мен се получи доста мазна и определено не по моя вкус, всички чуждестранни студенти бяха възхитени от концепцията и вкуса на ястието. (!?!) Но да не задълбавам излишно в собствените си спомени и светоглед. Предложението по-долу не е по-различно от стандарните мусаки, в него няма патладжани и тиквички, а само традиционните месо и картофи. Разликата е, че месото е наистина месо, а не жалкото подобие, което ни пробутват за месо в предварително пакетираната кайма. Според мен така трябва да се е правила мусаката първоначално - от накълцано месо и картофи. И вкусът и усещането в устата са съвсем различни от мусаката с мляно месо и според скромното ми мнение - в пъти по добри. Опитайте - убеден съм, че ще ви хареса, въпреки, че усилието е една идея по-голямо.

Необходимите продукти

500 гр. хубаво телешко месо

250 гр. хубаво свинско месо (филе, рибица)

750 гр. картофи

2 червени чушки

1 ср. голям морков

1 гл. кромид лук

1 ч.л. червен пипер

4 яйца

2,3 с.л. (с връх) кисело мляко

2 с.л. брашно

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

телешки бульон

чубрица

сол

черен пипер

олио/зехтин

вода

Най-хубавото на мусаката с кълцано месо е, че човек може да си подбере месото. Да, в някои супермаркети и месарници ти мелят месото, но е трудно да попаднеш на място където хем месото да е хубаво и прясно, хем и да се съгласят да ти го смелят. За това най-добре е да си вземе човек дву хубави парчета месо и да не се занимава повече. Точно така направих и аз.

Месото накълцах със сатърче като първо нарязах на тънки пържолки, а после всяка пържолка допълнително напарчедисах. От нам насетне технологията е съвсем същата както при мусаката с мляно месо.

Лука наситних на дребно и сложих в сгорещеното олио да се позапържи. Добавих накълцаното месо и запържих почти до готовност. Като стана месото добавих и нарязаните на кубчета картофи и нарязаните на дребно червени чушки и морков и те да усетят от запръжката.

След пет, шест минути бъркане добавих червения пипер, чубрицата, сол на вкус и черен пипер. 30-тина сетунди по-късно залях всичко с телешкия бульон, който предварително бях разтворил в чаша гореща вода. Разбърках добре и се уверих, че течността почти покрива картофите (долях и малко вода) и сложих тавата във фурната на 200 градуса.

40 минути по-късно (или когато картофите вече бяха готови сварени) извадих тавата и залях всичко със яйчената заливка. Тук е момента да прецените, дали в тавата няма твърде много останала течност. Ако ви се види в повече - спокойно можеше да махнете част от нея.

Заливката приготвих по стандартния начин - сложих содата в киселото мляко и му дадох възможност да шупне. Чукнах яйцата в него и разбърках добре. Добавих брашното и бакпулвера и отново разбърках докато се получи гладка смес. Според Христина за заливката най-много се слагат 2 яйца, но аз съм на принципа - като има, има.

Залятата мусака отново върнах във фурната докато коричката се доопече и хване приятен за окото загар.

Готовата мусака е хубаво да се остави да си отдъхне за 15-тина минути преди да се сервира. Според мен мусаката се сервира с кисело мляко, защото в по-голямата част от случаите каймата е много мазна. При кълцаната мусака - този момент го няма защото се използва само чисто месо, но не пречи за обогатяване на вкуса да се поднесе и с кисело мляко. Въпрос на вкус.

П.П.
Колкото и неочаквано да беше за мен, ето че и аз получих награда това лято. Тя е от Мони, на която благодаря за вниманието.

Палачинки по "немски"

Една идея за съботно-неделна закуска, впечатляваща с вида, аромата и вкуса си. Мислех си, че знам всичко за палачинките, но се оказа, че има още какво да опитам и науча. Случайно видях тази рецепта в Clawson live и впечатлен реших на всяка цена да я опитам. Първият път следвах рецептата стриктно, но струва ми се, че маслото беше твърде много (поне за моя вкус) за това ви предлагам моята версия (от втория опит). Няма нужда да чакате уикенда, рецептата е достатъчно лесна и бърза и за... вторник сутринта например. Да ви е сладко!

Необходимите продукти (закуска за двама)
3 яйца
1/2 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло

Този вид палачинки се готвят изключително лесно и спокойно биха могли да се нарекат и "мързеливи" палачинки. Разбърквате тестото, влизате за един бърз душ и закуската вече ви очаква готова и ароматна..... перфектно!
Брашното, яйцата и млякото се разбират добре докато се получи типичното течно тесто за палачинки. Фурната се пуска на 220 г. и в нея се слага съдът с маслото, да се разтопи. Докато маслото се втечни съдът вече се е загрял добре; вади се и маслото хубаво се разпределя по дъното (доколкото е възможно). Изсипва се тестото и тавата се връща във фурната за 15-20 минути. Това е всичко.
Има една особеност, всъщност. Хубаво е да използвате тава (по възможност с незалепващо дъно или от йенско стъкло) с диаметър поне 23-26 см. Аз използвах най-голямата тава/тиган от комплекта Индженио - 26 см. Предния ден опитах двойна доза (по цитираната рецепта по горе) в 20-тина сантиметрова йенска тава и резултатът, макар и вкусен, съвсем не беше толкова впечатляващ - надигна се идеално, но дъното остана твърде дебело - почти 2 см. Изпече се идеално и всъщност се получи много хубава палачинкова основа, която ако се напълни с крем и гарнира с плодове би станал страхотен пай, но не това беше идеята (макар че сигурно някой ден ще опитам и нея).
Номера е да се използва по-голяма тава, за да се получи тънка, въздушна и хрупкава палачинка. Концептуално тези палачинки много приичат на popovers, но с лека одификация. Резултатът е една впечатляваща огромна, накъдрена палачинка, с хрупкави ръбчета и аромат, изпълващ цялата кухня. Освен вкусна рецептата е и сравнително нискокалорична в сравнение с обикновените палачинки, при пърженето на които отива доста масло или олио. А освен това въздушното тесто е толкова забавно за хапване.
Сервирайте направо с тавата и разкъсайте палачинката с ръце. Гарнирайте с любимите си сладка, направете си едно голямо кафе или чай или смути и си доставете това удоволствие още утре. :)

Какаов кекс с череши

Този кекс беше пълна импровизация и резултат от прекалено дългото гледане на Masterchef във всичките му варианти (Австралия, нова Зеландия, САЩ, но най-вече - Junior!). Както може да се очаква - предаването ми подейства зареждащо и ме "вдъхнови" да оползотворя каквито продукти имаше в кухнята в креативен опит да забъркам нещо вкусно. Резултатът беше повече от задоволителен. Основната идея беше за лек кекс (с по-малко мазнини), който да комбинира шоколадовия аромат със сочния сладък вкус на червените череши.

Необходимите продукти

1 кофичка кисело мляко

1/4 ч. ч. олио (от гроздови семена)

1 ч. л. сода бикарбонат

1/2 ч. л. бакпулвер

2 яйца

3 с.л. какао

1 и 1/2 ч.ч захар (аз сложих 1 чаша мускавадо и 1/2 ч. бяла захар)

2 и 1/2 ч. ч. бяло брашно (евентуално още малко за получаване на полутечно тесто)

100 гр. тъмен или млечен шоколад

1 и 1/2 ч. ч. череши (без костилките)

В приготвянето на кекса нямаше нищо особено. Честно казано най-много време ми отне да извадя костилките на черешите. За щастие имаме си съответния уред и, макар че сочните череши пуснаха доста сок и пооцапах целия плот, за 10-тина минути имах необходимата ми чаша и половина череши.

Започнах като в киселото мляко сложих содата и го оставих да шупне за няколко минути. Счупих вътре двете яйца, добавих олиото от гроздови семена и захарта и разбърках добре. Към така получанта смес добавих бакпулвера, какаото и брашното и бърках докато не се получи тесто за кекс с една идея по-гъсто от обикновеното. Направих го защото се притеснявах сока от черешите да не остави тестото мокро и недопечено.

Шоколада натроших и добавих в тестото, а накрая сложих и черешите; поразбърках, за да се разпределят относително равномерно, и изсипах готовата смес в предварително намазнена форма за кекс.

Пекох близо час, като през първите 10-тина минути на 200 гр., а после намалих фурната на 180. След първите 45 минути през 5 минути проверявах кекса с клечка дали е готов. Когато клечката излезе чиста го извадих, дадох му възможност леко да изстине за 20-тина минути и го извадих от формата върху решетка, за да не се степца.

Получи се лек кекс, в който плътността на вкуса и текстурата се създаваше от черешите, сокът на които създаваше усещане за вкусова експлозия в устата. Кексът можеше да е още малко шоколадов, но и така бях много доволен от резултата.

Шоколадови панини

Имате ли понякога чувството, че Животът се влачи по корем и нищо интересно не се случва? Точно това чувство ме беше обхванало преди няколко дни, когато се обадих на Коко, за да го чуя. Едно от най-приятните за мен неща е да се обадя на стар приятел просто ей така, особено ако не съм го чувал известно време и да си поговорим за живота - шансът човекът от другата страна да ме изненада с някоя новина, да сподели красива мисъл или просто да ме зарадва с гласа и отношението си, е почти 100%-ов (нали все пак за стари приятели говорим). Та, чувам се аз с Коко и му обяснявам, че нищо интересно не се случва, а той, пийвайки небрежно Кока-кола, най-лежерно ме контрира с репликата "Животът винаги е интересен, дори когато стоиш и не правиш нищо." Честно казано, онемях. Устата ми ... продължи да бърбори неща от рода на, че твърдението е красиво, но има нужда от доказване, но мисълта ми някак зацикли и вече трети ден продължавам да мисля върху тази концепция и светоглед. Впечатляваща е, не мислите ли?

Казват, че гениалните неща са прости, и този десерт го доказва с изключителна убедителност. Видях го в "Сладки приказки" по Фиеста ТВ, където "къщовницата" Гейл го представи някак между другото, хвърляйки душата ми в смут, а вкусовите ми рецептори в настървено очакване.

Необходимите продукти

• 2 филии хляб
• краве масло
• 50-80 гр. тъмен шоколад

Както вече казах, рецептата е изключително лесна и бърза, но с малко въображение може да се превърне в гвоздеят на вечерта, например, ако са ви дошли неочаквани гости за вечеря, или когато ви трябва истинска "закуска за шампиони".
Фурната се пуска да загрява на 200 гр. Филийката се намазва с масло и се слага с намазаната страна НАДОЛУ върху тиган с незалепващо покритие. Отгоре се натрошава шоколадът. Намазва се и втората филийка с масло и се слага върху натрошения шоколад с маслото НАГОРЕ. Така образувалият се "сандвич" може да се препече и на тостер (ако разполагате с такъв), но по рецепта се слага в добре загрята фурна за 6-8 мин., след което внимателно се обръща и се оставя за още 5, за да се препече и от другата страна.
Резулатът е горещ сандвич с разтопен шоколад по средата и препечени, хрупкави филийки с вкус на масло; идилия във всяко едно отношение - комбинация от силни и плътни вкусове. Освен това - базовата рецепта позволява и широки импровизации и използването и наслояването на допълнителни аромати и вкусове като например, ядки (лешници, бадеми, шам-фъстък), цитрусови корички (портокали, грейпфрут), а защо не и мента, кокос или каквото още ви хрумне.
Допълнително, нарязаният на хапки сандвич при сервирането си може да се доукраси със сметана, а защо не да се аранжира с пресни плодове. Въобще - красива работа, също както Живота, въпрос на гледна точка.

Салата с пилешко, картофи и заквасена сметана

Човекът е особено креативно животно. Най-вече, когато се отнася до извиненията. Винаги ще намери оправдание, извинение или поне неясно измърморване под нос, за да оправдае своите действия или бездействия. И аз, като представител на този вид, си имам извинение за поведението си, а в случая, за дългата липса на нови постове и рецепти - нямах фотоапарат. Счупи се проклетията и нито Дарито снимахме, нито вечерите. А покрай фотоапарата ми се счупи и желанието за готвене - лятото не е най-благоприятния период за стоене край печката. Професор Айюпа беше прав като казваше, че лятото трябва да се минава само на салати и студени закуски, ама пусти апетит - все около печката ме дърпа. А Дарито, като ме гледа все зад плота и умира от желание да се добере до мене върху плочките да види що за чудесия е тази, скрита зад единствените мебели в голямата стая. И пада едно блъскане с проходилката по столовете и опити за ровичкане по шкафовете.... абе, отесня ни кухнята, с други думи казано.

Както се вижда от снимката, фотоапаратът все още не работи и я караме с подръчни средства и мобилни телефони. Резултатът е плачевен, но пък за сметка на това салатата беше безкрайно вкусна и си заслужава "риска" да я споделя и в този и вид.

Необходимите продукти

• 1 пеперуда пилешки гърди (около 400 гр.)
• 2-3 картофа (средно големи към големи)
• 1 (непълна) кофичка заквасена сметана (около 100 гр.)
• 1 с.л. дижонска горчица
• 1/4 пакет броколи (използвах замразени)
• 50 гр. кашкавал
• сол
• черен пипер
• чубрица
• риган
  

Пилешкото го сварих предишния ден, като преди това го отпених колкото беше необходимо и го прибрах в хладилника. Христина беше сварила картофите в късния следобед, за да мога, като се върна, да не губим излишно време. С други думи предварителната подготовка е от ключово значение.
Преди да обеля и нарежа картофите и месото, сложих водата на котлона, за да кипне за бланширането на броколите.
Обелих и нарязах картофите и месото на хапки. Размесих в купа и овкусих със сол и пипер. Добавих горчицата и заквасената сметана, поръсих с подправките и добавих нарязания на парчета кашкавал.
Броколите бланширах за няколко минути, за да омекнат, отцедих добре от водата и добавих при останалите продукти.
Това, което се получи, беше може би сходно, в някаква степен, на руска салата, но с далеч по-свежа и приятна консистенция. Особено приятен контраст се получаваше от броколите, които добавяха и леко хрупкав елемент към салатата, горчицата внасяше пикантен нюанс, а класическата комбинация между картофите и заквасената сметана създаваше усещане за уют и нещо познато и близко.
Ако човек има и една хрупкава и прясна чабата и чаша изстудено бяло вино, перфектната вечеря е гарантирана.

Пилешки бутчета с вино и лук

Понякога имам чувството, че животът ми е водевил - смешно-трагичен, лековат и абсурден до изстъпление. Някои от нещата, които ми се случват, са меко казано нереални, а интензивността, с която ми се случват напоследък, е от една страна плашеща, а от друга истерично смешна. В началото на май, направих поредния безумно скъп ремонт на колата (в подготовка за голямото гергьовденско пътуване до родното Търново), а след два дена тя се запали на магистралата (както си бяхме всички натоварени и преливащи от багаж), на по-следващия ден направих бъбречна криза (ама от истинските - с ходене до спешното и пр.), четири дена по-късно постъпих в болницата за "козметична" операция, след която в продължение на една седмица изглеждах.... като не особено добър професионален боксьор, и след като успях след три седмици да се върна все пак на работа, направих още една криза (тази мина само с гърчене в домашни условия), а след нея се почнаха едни изследвания, едни диагнози и насрочвания на едни операции... И всичко това някак си остана само като "леко размит" фон на живота, който продължи да си тече и да изисква време, внимание, средства, кураж и ... светкавични рецепти за вечеря. За съжаление Животът няма бутон за пауза, а копчето за превъртане (напред) понякога се включва от само себе си и не ти остава нищо друго освен да търчиш подире му и да се опитваш да не изостанеш.

Време: 35 мин.
Порции: 2

Необходимите продукти
2 бр. цели пилешки бутчета
1 глава кромид лук (по-голяма)
1 с.л. масло
1/2 ч.ч. бяло вино
1 кубче пилешки бульон
1 ч.ч. вода
риган
чубрица

1. Пуснете фурната да загрява на 200 г.
2. Измийте и подсушете пилешките бутчета. Намажете ги с размекнатото масло и ги поставете на сгорещения грил-тиган да хванат цвят и коричка.
3. През това време нарежете главата лук на филийки, раздробете ги на пръстенчета и ги разположете по дъното на малка тавичка. Сложете за минута и половина водата в микровълнова печка и разтворете в нея бульона.
4. След като бутчетата придобият цвят от всички страни, ги сложете върху лучените пръстенчета в тавата. Деглазирайте тигана с виното и залейте бутчетата със соса. Добавете и бульона. Поръсете с подправките, запечатайте с метално фолио и оставете да се досготвят в загрятата фурна за 20 минути. След това махнете металното фолио и оставете във фурната за още 7-8 минутки, докато станат златисти. Сервирайте със салата от свежи зеленчуци.
5. Да ви е вкусно!