Бананов шоколадов кекс

Много бебета около нас! Племенникът ми Борис вече е на три месеца, в неделя Ангелинка и Борис на Иван станаха на годинка, а същият следобяд бяхме и на питка на малкия Ростислав на Влади и Валко; преди седмица получих нощен СМС с неизвестен подател, че се е родил Даниел (3,635 кг , 48 см) и се оказа, че радостната вест е дошла отвъд океана от Жоро и Таня (Да ви е живо и здраво отрочето и да расте щастливо и добро дете); в сряда на гости ни бяха Юлия и нейните бебоци - Алекс (на 3 г.) и Даниел (на 3,5 м.) - и падна голяма игра; онзи ден малкият Александър на Рачката и Диди стана на един месец, Рали очаква момиченце в края на юли, в Търново се гласят за края на септември, а за капак на всичко някои хора (без да споменавам... names ;) вчера съвсем спокойно започнаха разговор за фолиева киселина и за близкото бъдеще, когато ще провеждаме четвъртъчните срещи на някоя... детска площадка ;) Кога се случи всичко това?! Как стана така, че неусетно светът се промени до неузнаваемост :), и на всичкото отгоре, сякаш е станал ... по-добър (?!). Това ли е порастването? Мислех си, че ще почувствам прехода, когато започнат да се женят приятелите ми, но всъщност май децата се оказаха предвестниците на края на детството... колкото и противоречиво да звучи това. Но осъзнаването на този преход не ми действа по начина, по който си мислех, че ще ми въздейства - няма съжаление и носталгия, само някакво (все още) спотаено, трепетно очакване!

Този кекс приготвихме за питката на малкия Рости. Така и не успяхме да опитаме оригинала и затова си направихме и за вкъщи. Много ни хареса. Пък и от кума получихме похвала, така че.... Рецептата е от joy of baking.

Необходимите продукти
1/2 ч. чаша (55 грама) печени орехи, начупени наедро
1 3/4 ч. чаши (230 грама) брашно тип 500
1/4 ч.ч. (30 грама) какао (ние използваме на Йотис)
1 ч. чаша (200 грама) захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол 85-100 грама натрошен шоколад за кекса
2 големи яйца, леко разбити
1/2 ч. чаша (113 грама) масло, разтопено и поизстинало
3 добре узрели (и леко покавенели) банана - малко по-малко от 1/2 кг.
2 пакетчета ванилия на прах
1/4 ч.ч натрошени лешници (евентуално)

За глазурата
100-120гр кошоладов кувертюр (в Карфур попаднахме на много добър и сравнително евтин шоколад за готвене - продаваха го в пакети по 400 гр.)
1/4 ч.ч. сладкарска сметана

Като начало е добре да си приготви човек необходимите продукти на плота, премерени и на стайна температура. Това спрестява доста време и определено спестява грешки и пропуски в съставките. За спестяване на време орехите ги сложих в тава в сгорещената фурна (180 градуса) да се запичат, докато разбърквах тестото. После им хвърлях по едно око през минутка, две и разбърках няколко пъти, за да се опекат равномерно. На око отнема около 8-10 минутки.
Докато орехите придобиваха загар и приятен "препечен" аромат, смесих в купа брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. После намачках добре бананите с вилица в отделен съд и към тях добавих яйцата, разтопеното масло и ванилията. Добавих внимателно мократа към сухата смес и разбърках докато се получи лепкаво, полутечно тесто. Натроших шоколад на парчета и го добавих към сместа. Все си мисля, че и още можеше да поеме, но следвах рецептата.
На орехите им дадох 5 минутки преди да ги натроша и добавя към кексовото тесто (не че не опитах веднага да ги натроша, но емпирически установих, че боравенето с прясно изпечени орехи е доста болезнено, особено за хора без термоизолиращи ръкавици на ръцете). Та така, поизстиналите и натрошени орехи също отидоха в сместа.
Формичката за кекс предварително намаслих със студено масло (или съответно със спрей за готвене), изсипах сместа и сложих във фурната на 180 гр. за точно 1 час. Според препоръките на Joy of baking се пече 55-65 минути, но за нашата фурна златната среда свърши идеална работа (все пак два пъти приготвих успешно кекса). След като проверката (нали съм Тома Неверни) с клечките за зъби мина успешно - извадих кекса и го оставих да изстива на решетка. (Трябва да си призная, че всъщност не беше точно решетка, а няколко дървени шишчета - така и не сме си взели още подходяща решетка за изстиване на печива, но и на това ще му дойде времето). Идеята е тестото да не се опира до плътна повърхност, за да се не вклисва (ако има такава дума).
Препоръчително е преди консумация да се изчака кекса да изстине напълно. Не че не го опитахме и горещ, но определено плътността на вкуса и лекият ликьорен аромат на бананите най-добре се усещат, когато кексът е отпочивал поне 3-4 часа.
За любителите на по-плътните кексове мога да препоръчам с четка да нанесат малко разтопено масло по повърхността на кекса - хем вкусът става по-благ, хем видът на кекса придобива бляскавост.
За по-голям ефект реших да направя на кекса и шоколадова заливка. На водна баня разтопих няколко блокчета шоколад в сладкарска сметана и залях кекса. Върху шоколада поръсих малко натрошени лешници.Недков има един любим израз: "фамозен", та с шоколадовата заливка и лешниците кекса стана направо "ФАМОЗЕН"!

Идея
Вторият път със същата смес направих по-малък кекс и 6 средно големи мъфина. Последните са чудесни за скорострелно начално на деня.

Ябълкови мъфини с яйчен крем

Напоследък много ми се налага да пиша по служебни теми - ръководства, анализи, презентации и др. и то в такива количества, че като отворя блога и вече не ми е останало нищо за казване. А щом съм се докарал до там да нямам нищо за казване - значи ... е дошло време за лятна отпуска. Лошото е, че и тази година такава няма да има, поради стечението на обстоятелствата..., т.е. ще трябва (отново) да презаредя в движение. А най-лесният начин за презареждане е човек да си "причини" положителни емоции с голямо парче шоколад. Това всеки го знае. Работата е там обаче, че шоколадът, колкото и невероятно да звучи, си има един (да го наречем) недостатък - не е сочен. А именно "нещо сочно" ми поиска Христина онази вечер, докато си припомняхме колко млади са били Никълъс Кейдж и Теа Леони в "Семеен мъж" . И аз, нали на готвене и на сладки неща не мога да отказвам, веднага извадих (из дълбоките си ръкави) няколко добре скътани идеи за специални случаи и без много - много да му мисля запретнах (онези същите, гореспоменати) ръкави и изимпровизирах тези ябълкови мъфини с млечен крем.
Необходимите продукти (за 12 мъфина)

• 3/4 чаша захар
• 1/2 чаша разтопено масло
• 2 яйца
• 2 ч. ч. брашно
• 1 п. ванилия
• 1 ч.л. сода
• 1/2 ч.л. сол
• 1/2 л. индийско орехче
• 1 ч.л. канела
• 1 и 1/2 ч. чаша настъргана ябълка
• 3/4 ч. чаша кисело мляко
• 1/2 ч. чаша натрошени орехи
• шоколад за украса

За яйчения крем

• 2 жълтъка
• 2-3 с.л. захар
• 1 п. ванилия
• 1 и 1/4 ч.ч прясно мляко
• 1 с.л. брашно (с връхче)

Мъфините направих по стандартния начин като рецептата взаимствах от сайта "Мъфини и кексчета". В киселото мляко сложих содата и го ставих за няколко минути на шупне. Счупих вътре яйцата, посолих, добавих ванилията и постепенно добавих брашното. Разбърках добре с телена бъркалка.

Настърганата ябълка сложих в тиган на котлона и като започна да се задушава, добавих канелата и индийското орехче. После добавих и захарта и оставих леко да започне да се карамелизира. Добавих и маслото, за да стане карамелът мек. Готовата гореща ябълкова смес добавих към тестото и разбърках. Последно добавих орехите, които Христина беше начупила.

Получи се стандартно полутечно тесто за мъфини. Разпределих по формичките и пекох на 180 градуса за около 21-22 минути. Карамелизираната плънка от ябълки придаде на мъфините приятен кафеникав цвят.

Докато мъфините се печаха, приготвих крема. Това е същият яйчен крем като от бишкотената торта. Всички продукти разбих заедно и на тих огън го разбърквах десетина минути, докато се стегна и сгъсти.

Оттук насетне за съжаление му изпуснахме края. Мъфините ухаеха толкова апетитно, а и след като направихме грешката да опитаме крема - въпросът вече беше на "живот и смърт" :)

Най-добре щеше да е, ако бяхме изчакали мъфините да изстинат, бяхме ги издълбали и напълнили с крема, а шоколадът да го бяхме разтопили на водна баня с малко масло и да бяхме шоколадирали мини кексчетата.

За съжаление нямахме необходимото търпение за тази процедура и затова просто срязахме мъфините през средата и намазахме с крема, заляхме обилно отгоре и настъргахме шоколад за украса и .... така де, за настроение.

Това, което се получи, беше почти като.... уикенд на морето ;)

Дребни сладки

Ето част първа от вкусотиите, които Бети така щедро сподели с Кулинарните страсти. Тук обобщих рецептите за дребни сладки, а скоро ще пусна и апетитните соленки. Надявам се да ви харесат.

Сладки с целувки

Необходими продукти

за тестото:
125 гр. масло
4 с.л. (около 100 гр) пудра захар
2 жълтъка
250 гр. брашно
за целувките
2 белтъка
2 к.ч. захар

Маслото трябва да е меко и със стайна температура. Смасва се със захарта и се разбива, добавят се жълтъците и постепенно брашното докато се получи меко, но не лепкаво тесто, което може да се точи. Тестото се разточва на кора с дебелина 2 мм - 5 мм. Изрязват се кръгчета с чашка или друга формичка и се нареждат в намазнена с масло тава.

Целувките

Към 2-та белтъка поставени в сух съд се прибавят 2-те кафени чаши захар и се разбиват на гъст сняг. Важното е белтъците да са със стайна температура и да се разбиват в топъл съд - най-добре в метална купа, която е върху тенджера с вряща вода.

Върху кръгчетата се шприцова белтъка. Сладките се пекат на хартия за печене на 150 гр. докато целувките станат твърди.

Идея

Ако остане от тестото, могат да се напраят топки , които да се овалят в счукани орехови ядки.

Масленки

Необходими продукти

250 гр. масло250 гр. захар500 гр. брашно2 яйца2 чаени чаши смени орехисокът и кората от един лимон

Тестото се замесва от маслото, захарта, жълтъците, брашното, сока и кората на лимона. Разточна се на кора с дебелина 2 милиметра и се нарязва на кръгчета (с формичка или чашка). Кръгчетата се пекат до бледо розово в умерена фурна. След като се извадят се слепват две по две с шипков мармалад. Белтъците се разбиват на сняг, в тях се потапят отстрани сладките и после се овалват в смлените орехи. Поръсват се отгоре с ванилена захар.

Кокоски
Необходими продукти (за голяма доза)

250 гр. кокосови стърготини
250 гр. масло
500 гр. брашно
200 гр. захар
2 яйца
2 с.л. прясно мляко

Всички продукти се смесват. Тестото се шприцова на розички, които се пекат на умерена фурна (180 гр) върху хартия за печене. Докато са топли се поръсват с ванилена пудра захар.

Шоколадови трюфели

Тази рецепта я "взаимствах" от Ели. Впечатлих се от снимките, които показа един ден на работа и реших, че трябва да имам рецептата в "Кулинарнитните страсти". Публикувам текста на рецептата й дословно. Благодаря, Ели.

Необходимите продукти (за около 50 бонбона):

• 300 гр. шоколад (50 – 70% какао според вкуса)
• 300 гр. течна сметана
• 25-50 гр. захар
• 25 гр. масло
• ванилия
• ром – есенция
• няколко супени лъжици какао за овалване
• лешници, бадеми или други ядки за овалване

В тенджерка се слага сметаната на умерен огън и когато заври се добавя натрошения шоколад, ванилията и 1-2 супени лъжици захар (зависи колко сладко – горчиви искате да бъдат бонбоните), бъркайки с дървена лъжица след 1-2 минути се получава гладка шоколадова смес позната още като „ганаш”. Капват се няколко капки от есенцията, след което отново се разбърка добре (може да се импровизира разбира се, ако не харесвате ром можете да ползвате някакъв друг аромат).
Така получения ганаш се оставя да поизстине на стайна температура, след което се слага в хладилника за няколко часа докато се стегне.
Важно е да отбележа, че какаото не трябва да е от това което си слагате в млякото, а 100% какао. Аз си напазарувах такова от Пикадили, но сигурно и в други по-големи магазини го има. Какаото се изсипва в дълбок съд, взимате с лъжичка от ганаша и оформяте трюфелите с ръце, след което ги овалвате в какао или ядки разклащайки съда. Добре е да си сложите престилка или някакви по-стари или тъмни дрехи защото риска от омазване е доста голям.

Лесни локумки

Ама как си личи, че съм на диета.... Не ми се мислят рецепти, не ми се готви и въобще.... Но, оказа се, че няма как и трябва да се взема в ръце и да положа усилия. За сега резултатите са отчайващи, но Христина каза да си дам поне месец... Това ми се струва направо невъзможно много! А всъщност, след този месец ще следват поне още няколко, първият е само за загрявка.... Но както и да е - моята спасителка Бети най-неочаквано ме изненада със снимки от тържеството по случай бала на дъщеря й, и следващите няколко рецепти ще са по нейно предложение. Много й благодаря и се надявам да ви харесат.

Необходимите продукти (за около 40 бр.)

• 1 пакет фини кори за баница
• 2 пакета локум (обикновен или с орехи по избор)
• 100 гр. масло
• пудра захар

Не случайно тези локумки са наречени "лесни". Приготвянето им, макар да е малко пипкаво и да отнема време, е особено лесно, а резултатът е отличен.
Като начало локумът се нарязва на дребни парчета. След това се взема по една кора, намазва се с четка с разтопеното масло и се сгъва на две. Сгънатите на две кори се нарязват на ленти широки около 4-5 см, толкова ще са широки и пурите. В началото на всяка лента се поставя по парче или две локум, лентите се навиват на пури и се нареждат върху хартия за печене. Навитите локумки може да се намажат още веднъж отгоре с масло, слагат се в предварително затоплена на 180 гр. фурна и се пекат докато хванат приятен загар - около 15-20 минути.
Като са готови се поръсват с пудрата захар. На вкус маслото, локумът и хрупкавостта на фините кори се съчетава изключително добре и (внимание спойлър!) води до пристрастяване!
Да ви е вкусно!

Медени мъфини със сладко от орехчета

Е, не, няма как да не се похваля с тези мъфини! Още повече, че рецептата си е моя, а са и от поредицата "здравословни" (нямат захар и са с овесено и пълнозърнесто брашно). Както се казва - понякога Животът е достатъчно благоразположен и си позволява малки жестове на внимание. Нали знаете, пръчката върши работа до едно време, но от един момент нататък си трябва и морковче. На човек не му трябва много: някоя малка победа (пък било то и в кухнята), една добра дума, едно неочаквано обаждане по телефона или някаква друга форма на признание. Ако трябва да съм откровен до крайност, ще си призная, че на мен ми стига понякога просто да преместя излязъл след нощния дъжд охлюв от пътеката по пътя за работа, за да не го стъпче някой разсеян минувач. Чудя се какво ли им е на тези охлюви - напъват отчаяно да издрапат от другата страна на пътя. Като ги погледна отблизо, изглеждат като да влагат цялото си същество в едно непосилно усилие да преодолеят безкрайното разстояние на асфалтовата "пустиня" милиметър по милиметър, и сигурно си мислят, че там, от другата страна, светът е вълшебен, различен, магичен и по-добър. Но в своя отчаян бяг, за съжаление, повечето стават жертва на разни забързани за никъде великани, които най-безцеремонно ги стъпкват без дори да ги забележат. И макар да си мисля, че може би това е достойният край за един охлюв - съдбата (в лицето на някой случаен минувач) да го стъпче, докато преследва мечтата си, ми се иска да вярвам, че на онези малцина, които някак чудодейно биват "телепортирани" от другата страна на пътеката, тревата, макар и все същата, им е някак малко по-сладка...

Необходимите продукти:

• 1 к. ч. (120 мл.) овесено брашно
• 1 к. ч. (120 мл.) брашно тип 500
• 1 с.л. пълнозърнесто брашно
• 1 к. ч. (120 мл.) мед
• 2 яйца
• 1 п. ванилия
• 100 гр. масло
• 1 ч. л. бакпулвер
• щипка сол
• сладко от зелени орехчета
• крем сирене „Филаделфия” (за украса)

Да, продуктите като количества са интересни. Признавам си, лъжицата пълнозърнесто брашно сложих накрая, за да докарам тестото до плътност, която да ми хареса.

Като цяло приготвянето е стандартно. Към разбърканите брашна щипнах солта, добавих бакпулвера и ванилията. Към сместа прибавих двете яйца и предварително разтопеното за 20-тина секунди в микровълновата масло. За по-лесно пуснах миксера на първа скорост и десетина минути бърках, докато не се получи стандартно полутечно тесто за мъфини.

В хартиените формички на дъното сложих по лъжица от тестото, отгоре сложих по едно орехче, върху което добавих още от тестото, докато го покрие. Сладкото от зелени орехчета е един от малките, и за съжаление рядко срещани, бижута в нашия семеен "килер". Другото невероятно сладко е сладкото от череши - обожавам го.

Пекох на 190-200 гр. за около 25 минути. След като се опекат, е добре мъфините да се оставят да изстинат – трябва да имате предвид, че орехчетата ще са доста горещи.

По така описаната процедура и количества лично на мен мъфините ми се сториха една идея по-сладки от необходимото и се зачудих как да пречупя вкуса им с нещо, което хем да контрастира, хем да им придаде допълнителна плътност. След кратък размисъл се сетих за крем сирене "Филаделфия". Речено, сторено – отидохме до близкия „Хит” и взехме една балансирана тип „Йогурт”. На другия ден Христина ги украси със сладкарски боички.

Лично за мен - това са най-хубавите мъфини, които съм правил.

Овесени бисквити с шоколад

Понякога много силно ми се приисква да хапна нещо.... сладичко. Само дето "приисква" не е най-точната дума, по скоро думата е... "озверявам" или "причернява ми". Нали знаете - изотникъде в теб избухва един такъв особено неконтролируем глад за... шоколад, за вафли, за кекс, или просто .... за лъжица захар.... - при всеки е различно. Навремето, когато нямаше денонощни магазини и Крафт не бяха купили още завода в Своге, а хубаво кафе човек можеше да си купи само от Кореком, баща ми като го удареше.... глада за сладко, си разтваряше по няколко лъжици захар в чаша вода и така си я пиеше. И ако някой твърди, че подобно нещо не му се е случвало никога - не му вярвам, да знаете. При мен тези внезапни изблици до някаква степен ги контролирах с пиене на кафе с доволно количество захарчета (хаха - прогрес). Понякога, обаче, щедро подсладеното кафе не е достатъчно за да задоволи глада за сладко и докато човек не си ръбне нещо истинско, просто не става. Е, за тези смутни времена е тази рецепта. Попаднах на нея в блога "с мен в кухнята" и веднага прозрях потенциала и. Наистина, в бисквитките има и шоколад, но той е само за украса и затова калориите им не се броят....

И понеже ми се искаше да направя някакви по-леки, но без компромис откъм вкуса, сладки, се спрях на тази рецепта. Тя освен, че е вкусна, покрай овесените ядки си е и полезна, а и пестелива откъм калории (мисля си...).

Необходимите продукти

300 г овесени ядки
175 г захар
3 яйца

кората на 1 лимон (може и портокал)

80 гр. шоколадов кувертюр

щипка сол

Като начало запекох овесените ядки в тава във фурната без да добавям мазнина, докато придобиха лек загар. Разбих отделно яйцата със захарта, кората от лимона и щипката сол. В оригиналната рецепта има и настърган шоколад, но аз не използвах такъв. Към сместа добавих запечените овесени ядки и хубаво разбърках. Оставих всичко настрана за час, два - за да могат ядките да попият течността.

Бисквитите оформих с лъжица. Според мен формата никак не е важна - колкото по-неправилна е, толкова по-забавни са бисквитите. По-важното е да се пекат на хартия за печене, а не направо върху тавата.

Пекох, според указанията, на 170-180 гр. за около 15 минутки. Като поистинаха бисквитките, разтопих малко шоколадов кувертюр с масло и артистично украсих отгоре.

Получиха се много вкусни бисквитки. Като поотлежаха няколко часа, станаха дори още по-вкусни.
... Дааа, дааа, и след няколко часа все още имаше бисквитки... ;)

Пиле с лимон

Колкото и да се опитвам да публикувам разнообразни рецепти - пилето и тестените изкушения осезаемо надделяват в блога. Е, какво да се прави - кой каквото го влече. А, че пилешкото е едно от най-достъпните и лесни за готвене меса, едва ли някой ще оспори. Поредните пилешки бутчета ги приготвих преди няколко месеца през един ленив и слънчев (макар и студен) следобед. Получиха се много успешни (повечето предложения от сайта Simply Recipes).

Необходимите продукти

• около дузина пилешки бутчета с кожата (принципно може и с други пилешки части, но мен ми е удобно да работя с бутчетата)
• 2 супени лъжици настъргани лимонови корички
• 1/3 чаша (около 120 мл.) сок от лимон
• 2 скилидки чесън (наситнен)
• 2 чаени лъжици мащерка (суха) или 2 супени лъжици прясна, нарязана на ситно
• 2 чаена лъжица розмарин (сух) или 1 супена лъжица пресен, нарязан на ситно
• 1 чаена лъжичка сол
• 1 чаена лъжичка черен пипер
• 2-3 супени лъжици разтопено масло
• нарязан на кръгчета лимон за презентиране

В купа смесих сока от лимона, лимоновата кора, чесъна, мащерката, розмарина, солта и черния пипер в хомогенна марината. С върха на ножа направих по 3-4 разреза във всяко от бутчетата (идеята е маринатата да достигне и до самото месо и да го овкуси).
Бутчета, заедно с маринатата, поставих в голям найлонов плик и добре разтръсках, за да се овкусят добре от всички страни. Пликът завързах и поставих в подходяща по размер купа, като се постарах да го поставя така, че месото да е покрито с маринатата, и го оставих в хладилника за два часа. Идеята на пликчето, освен да улесни работата с месото и маринатата, е също така и да предпази хладилника от евентуално зацапване. Знае ли човек, кога ще му трепне ръката....
Фурната предварително пуснах да загрява на 220 градуса, извадих бутчетата от хладилника и ги наредих на широка тава за печене с кожата от горната страна. Маринатата не изхвърлих, а оставих настрана - тя също се използва при печенето.
Бутчетата намазах с разтопеното масло и сложих в загрятата фурна. Общо месото се пече около 50 - 55 мин, докато кожичката стане хрупкава, а месото, прободено в най-дебелата му част, не пусне бистър сок. По средатата на печенето - някъде след 25-тата минута, извадих бутчетата и добре ги напоих с маринатата и ги върнах във фурната.
Ако се използват различни парчета пилешко, следва да се има предвид, че гърдите ще станат готови по-бързо от бутчетата и трябва да се извадят по-рано.
Преди да подредя в чиниите, оставих месото покрито с фолио да "отдъхне" за 10-тина минути.
При повече желание сосът от печенето може да се прецеди и с него да се залее месото при поднасяне. Нарязаните шайби лимон не трябва да се забравят при поднасянето - нали е лимоново пиле все пак ;)
В оригиналната рецепта препоръчват като гарнитура ориз, но предвид сезона, мисля, че една зелена салата би свършила по-добра работа. А ако има и по една чаша добре изстудено бяло вино.....

Шоколадови корички от грейпфрут

Чували сте за Жак Торес, нали?... Как така Жак кой?... Шоколадовият Жак!.. Е, не - не мога да повярвам, че не сте!... Е, добре де, до скоро и аз само бях чувал и то само суперлативи и да си призная - слушах (Иван) с половин ухо. После попаднах на колекция от предаванията за "Шоколадовият Жак" и ... вече не съм същият човек ;) Пуснах си първата серия ей-така, за проба. После още една, за да се уверя, че всъщност не е чак толкова оригинален. После още една, защото, ей Богу, гледката на толкова много свободно разливащ се шоколад е вдъхновяваща. Следващата серия не помня защо си я пуснах, но започнах да се хващам, че си мисля разни неща от рода на - "...ами да, това мога да го направя, само трябва да...". На следващата серия вече си правех планове, а стомахът ми упорито къркореше. Определено мотото на телевизия "Фиеста", че "апетитът идва с гледането" е вярна донякъде - при мен с гледането идва вдъхновението и желанието за ... поради липса на по-добра дума, да го наречем - творчество. Та така, накратко се заразих с шоколадовата мания на Шоколадовия Жак. И резултатът не закъсня - първият опит с тези традиционни и наистина лесни за изпълнение шоколадови корички от грейпфрут беше пълен успех и поредното доказателство (за мен), че няма невъзможни неща за готвене - всичко е въпрос на три неща: желание, условия и продукти.

Необходимите продукти

• 3 бр. добре узрели грейпфрута
• 500 гр. захар
• 400 гр. шоколадов кувертюр
• 1 с.л. масло
• бадемови трохи
• вода

Приготвянето на божествените десертчета, освен че изисква повечко търпение, е наистина елементарно. Може би основното е да се намерят наистина добре узрели грейпфрути, със сочна кора, които по възможност не са третирани с парафин.
След като добре се измият с гъбичка и веро, цитрусите са срязват на половинки и после с нож внимателно се изрязва месото на грейпфрута (и да остане по кората - това не е страшно). Очистените кори се нарязват на "пръстчета" - размерът е по желание на готвача, но трябва да се има предвид, че с такъв размер ще са бъдещите ... да ги наречем "бонбони".
Нарязаните кори се слагат в студена вода на котлона, докато водата кипне, врат около 10-тина минути, водата се изсипва, слага се нова и се кипва отново. Водата отново се изхвърля. По това време, ако е останало месо по коричките, то вече е омекнало и съвсем леко се маха - така че тук е времето коричките да се изчистят добре. Слага се още веднъж вода и се кипва за 10-тина минути.
Да обобщим - сменят се три води. След третата вода вече изчистените и омекнали корички се покриват с (нова) вода, слага се захарта и се варят в продължение на... два часа. Е, да, определено се изисква търпение и постоянство, но си струва. Идеята на двучасовото варене е захарта и водата да станат на гъст сироп, който в последствие почти да изври. Голямо бъркане падна. И едно предупреждение - не опитвайте коричките на този етап - отвратителни са на вкус - лично аз почти се отказах след ГОРЧИВИЯ опит.
След двата часа варене и постигането на маджунообразна гъстота на захарния сироп коричките се свалят от огъня и внимателно се нареждат на решетка (под която има тава) да се оцедят от захарния сироп и се оставят за... една нощ. М да, определено се изисква търпение...
На другия ден коричките са готови за финалната обработка. Шоколадовият кувертюр се разтапя на водна баня с една лъжица масло, а любителите на млечен шоколад предполагам, че могат да заменят половината масло с няколко лъжички мляко. Лично аз не го препоръчвам.
За шоколадирането използвах два вида кувертюр - 200 гр. на... бон(и)бончета, (поради липса на по-добра дума), който взех от магазина на ул. Три уши 5, и още толкова от този, който си купуваме от Пикадили, който е пакетиран като обикновен шоколад. Важното е, че и двата вида бяха черен шоколад с високо съдържание на какао. След като кувертюрът се разтопи, следва веселата част. Коричките една по една се топват в горещия шоколад (да се покрият добре) и се оставят върху хартия за печене да изсъхват. Междувременно се наръсват (по желание) с трохите от бадеми (оригиналната ми идея беше смлян шам-фъстък, но не намерих време да отида до женския пазар). Коричките се оставят да изсъхнат добре. Най-добре се съхраняват в хладилник.
Имайте предвид, че този десерт е особено лесен за пристрастяване!.....

П.П.
Това беше 101 рецепта в Кулинарните страсти и... (по)падения! Не е много, но фактът, че за по-малко от година вече имаме 50 души, които ни следят (официално), 119 фена във Фейсбук и над 100 рецепти, някак ме кара да се чувствам удовлетворен и горд. Честито Ивански, вече можем да издадем и книга ;)

"Страта" за закуска

Италианците продължават да ме удивляват и вдъхновяват с кулинарното си въображение, дързост и традиции, но най-вече с това, че за разлика от нас българите, чиято кулинарна история, поради една или друга причина, свързва храната почти единствено с оцеляването, умеят чрез храната да дадат израз на щастието, радостта и удоволствието от живота. Тази рецепта, макар и изключително проста, е поредното доказателство за това. Честно казано, много се учудих, че този вид ястие си има име (а то се оказа, че и подвидове си имало), но ето, че докато аз си мислех, че съм открил топлата вода, римляните открили СПА-то ;) Моята идея всъщност бе да оползотворя каквото има в хладилника преди да тръгнем за Търново за празниците, а на подсказката за подобна закуска бях попаднал преди време в един от любимите ми кулинарни сайтове Smitten Kitchen.

Докато приготвях бързата закуска си мислех да я нарека нещо от рода на хлебна пица, или мързелива пица или дори солен хлебен пудинг - което са доста добри описания за това, което се получи като резултат, но както казах по-горе, оказа се, че това си е вид ястие отдавна измислено и популяризирано от италианците. Идеи и комбинации за продуктите в една страта има много (в зависимост от въображението и смелостта на готвача), но аз предпочетох нещо по-класическо като за първо готвене.

Необходимите продукти

• няколко филии студен хляб (10-тина)
• 6-7 яйца
• 60 мл. прясно мляко
• 100 гр. обезсолено сирене
• 1 чушка
• 2 средни домата
• колбас (по желание)
• лют червен пипер
• шарена сол
• 150 гр. кашкавал

Хлябът се нарязва на хапки, чушката и доматите на кубчета, колбасът на дребно, а сиренето се натрошава. Всичко се смесва в тавата за печене, поръсва се с подправките (сол не съм слагал, заради сиренето и кашкавала), залива се с разбитите с млякото яйца и се поръсва с кашкавала. Добре е да се разбърка, така че хлябът да попие добре от яйчената смес. Пече се на 190-200 градуса за около 30-тина минути или докато кашкавалът хване приятна за окото и подканяща небцето коричка.

Хубаво е преди поднасяне да се остави за около 7-8 минутки да се стегне (а не като нас - юруш на маслините), за да може презентацията да е по-стилна. Невероятно лесна и вкусна закуска за... поне четирима души. Ние закусихме, а после и обядвахме със стратата. С една зелена салатка с репички е идеален обяд за неочаквани гости.

Погачи за първа среща с Борис

Борис е най-новото попълнение в "клана" Димитрови. Първородният син на брат ми си пое за първи път глътка въздух на 25 март (Благовещение), а вчера за първи път "посреща" гости. Както си му е реда, отидохме с дарове и добро настроение, а аз като най-голям ентусиаст и страстен почитател на месенето и втасването, запретнах ръкави и му завъртях една медена и една болярска питка - медената, за да му е сладък животът и да му върви по мед и масло, а болярска - щото е от болярски род - да расте силен и богат - както на пари, така и на човечност. Той се прояви мъжки и през по-голямата част от празненството кротко придремва. Желая му още веднъж да е жив и здрав и да расте щастливо дете и да порасне достоен и уважаван мъж.

МЕДЕНА ПИТКА

За медената питка използвах рецетата за кравайчета от "Храна за мой'те канибали". През февруари, докато се възстановявах от операцията, приготвих на Христина тези сусамени изкушения и направо си облизахме пръстите.

Необходимите продукти (за около 18 кравайчета или 2 питки)

за закваската:

• 1 пакетче суха мая (на Йоткер)
• 1 ч. л. сол
• 1 ч. л. захар
• 50 мл. топла вода
• 50 гр. брашно

за тестото:

• 4 с. л. захар или 3 с.л. мед
• 70 мл. разтопено масло (или олио)
  
• 300 мл. прясно мляко
• брашно – около 500-550гр.

за поръска:

• 3 с.л. мед /или захар/
• 200-250 гр сусам
• сурови белени слънчогледови и тиквени семки
  

Хубаво е да се провери дали маята е жива. Това се прави най-добре като маята се сложи в четвърт чаша топла вода заедно с лъжица захар. Ако шупне до няколко минути, значи всичко е наред. В случая първо се прави закваска от топла вода, захар, сол и брашно и мая и се оставя да се активира. Съставките за закваската се разбиват добре с лъжица на кашичка, в чаша покриват се с кърпа и се оставят да шупнат за десетина минути.

Тестото се замесва като в брашното се сложи шупналата закваска, захарта, разтопеното масло и затопленото прясно мляко. Според мен, количеството брашно в случая е доста ориентировъчно. Идеята е накрая да се получи меко, еластично тесто, което да не лепне... много. Покрива се с кърпа и се оставя настрани на топло място да удвои размера си. Понеже е захарно тесто - надигането става малко по-бавно.
Когато тестото се надигне, се разтварят две-три лъжици мед в половин чаша топла вода. За питката, преди да започна да подлеждам тестото в тавата наръсих дъното й със сусам . Самото тесто се прави на фитили, изтънява се смежду дланите, потапя се в медената вода (добре да се омокри) и се нарежда на "S"-чета във формата на слънце в тавата по подобие на погачата "Слънце" на Ева Тонева. На долния край на "S"-четата сложих по едно топче за уплътняване, а в средата на питката едно по-голямо за център. Украсата със семките беше изцяло дело на Христина. Хубавото е, че ако човек има желание, търпение и по-тънки пръсти, може да направи чудеса.
Ако се правят кравайчета, в отделна чиния се изсипва сусам, фитилите от тесто след потапянето в медената вода се правят на кравайчета и се овалват в сусама - да се олепи добре. Кравайчетата се пекат на хартия за печене.
Интересно при това тесто (меденото) е начинът на печене. За разлика от стандартните питки, наредената питка или кравайчетата не се оставят да втасат втори път, а се слагат в студена фурна, която се включва на 100 градуса. През десет минути градусите на печене се увеличават с 10 и така докато стигнат 180. По този начин тестото втасва за втори път във фурната докато се опича. Пече се дълго - поне час и двайсетина минути, докато леко порозовее. Като извадих питката, я наръсих още веднъж с медената вода и я оставих под кърпа за 15-20 минути, след което я извадих от тавата и я оставих да изстива върху кърпа. Трябва да отбележа, че понеже тестото е сладко, имах малък проблем с отлепянето на питката от тавата въпреки, че използвах такава с незалепващо покритие. Може би би било добре, ако тавата е обикновена, да се покрие плътно с хартия за печене и върху хартията да се нареди питката.

БОЛЯРСКА ПИТКА
На тази питка попаднах във форума на БГ.Мама, докато търсех идеи за погачата на малкия Борис. Впечатли ме многообразието на продуктите и колко щедра питка всъщност е това. Да не пропускаме, че като един болярин се поддадох малко и на градската си гордост... И не съжалявам - питката е страхотна.

Необходимите продукти

• 1/2 ч. ч. зехтин или олио (аз използвах олио от гроздови семена),
• около 1 кг. брашно
• 4 бр. яйца
• 1 с. л. сол
• 1 с. л. захар
• 1 пакет суха мая (аз сложих едно кубче свежа)
• 400 мл. хладко мляко (или вода)
• 1/4 ч. л. сода разбита в
• 2 с.л. кисело мляко
• 100 гр. препържено масло (или само масло)

Първо сложих содата да шупне в млякото, а кубчето мая в топла вода с лъжица захар. В брашното направих кладенче и вътре сипах олиото, киселото мляко със содата, шупналата мая, солта, млякото и яйцата, като единият жълтък се отделих за намазване на питката.
Замесих меко тесто и го оставих да престои около 15-тина минути завито в мокра кърпа. Идеята тук е да се отпусне тестото, а не да втаса.
След това разточих колкото можах широка тънка кора от тестото и я намазах щедро с препърженото масло (просто масло, което запържих в тиган за овкусяване). Разточих още една и я сложих върху първата. Отново я намазах, този път до половината и двете кори прегънах наполовина (идеята е да се получат четири кори една върху друга, разделени с масло. От тук насетне се оставих на въображението. Разточените кори нарязах на триъгълничета и навих на листенца (от широката към тясната част) и наредих по края на тавата. Повторих същото упражнение за втория ред листа на слънчевата пита. За центъра една разточена и намаслена кора я прегънах на две, а после я навих на руло и нарязах на криви пънчета, които наредих с острите листа нагоре като пъпка. Преплетох, с активната помощ на Христина, една плитка между първия кръг листа и втория и доукрасих с топчета тесто, където реших, че има нужда.
В оригиналната рецепта тестото се разточва на кори, които се намазват с маслото и се наслагват една върху друга, завиват се на руло и се усукват на охлюв.
Независимо как си наредите питката - правите го в намаслена тава и я оставяте още веднъж да втаса. Като удвои обема си, питката се намазва с жълтък, който е разбит с малко олио и се пече в предварително загрята фурна на 210 градуса. Пече се около 25-30 мин,. като фурната накрая се намалява на 150-170градуса. Като се извади питката, се напръсква с вода и се завива с кърпа.
Питката е много вкусна и колкото повече стои, толкова по-хубава става. Знам, понеже с тези продукти направих две и едната остана за нас.