Пастет от патладжани

Да си призная честно, доскоро бях доста скептичен по отношение на патладжаните. Да, да, знам – не съм бил прав! Но, какво да направя, като единствения начин, по който ми ги бяха готвили, бяха пържени и евентуално в доматен сос. Не че бяха лоши по този начин, просто ми идваха твърде мазни. А и принципно сините патладжани не се спогаждат особено със стомаха ми.

Откакто обаче майката на Христина започна да ни снабдява с бели патладжани, нещата съвсем се промениха. Иван сподели, че изобщо не е виждал бели патладжани, да си призная, аз дори не бях и чувал, че има такива преди това. Отначало ги гледах доста подозрително (те така си изглеждат – подозрителни), но после се оказа, че са също така вкусни като сините, но без страничните им ефекти. Оказа се също така, че човек ако се поразтърси из мрежата, може да открие, че освен за печене, патладжаните имат и други гастрономически приложения.

Именно такова едно „приложение” намерих снощи на два от балванските бели патладжани. Принципно моят „пастет” трябваше да служи за гарнитура на сърчицата ми от полента (качамак), но се оказа, че всъщност е доста по-успешен експеримент от основното ястие. А пък понеже си го изимпровизирах и по мой вкус стана бомба!

Необходимите продукти:

• 2 патладжана (бели)
• 100 - 120 грама сирене
• ½ връзка магданоз (една шепа замразен)
• 2 скилидки чесън
• 2 лъжици зехтин

Тука е мястото да се похваля с чушкопека, който майка ми ни подари този уикенд (Голямо благодаря, майко!). Дето се вика – и ние най-сетне открихме на хляба мекото. В чушкопека патладжаните се опичат буквално за 2 минути. Христина ги задуши в една тенджера за още 5 - 6 и вече бяха готови да се пюрират.

И така, представете си семейната идилия – Христина пече чушки и патладжани на чушкопека, аз кълцам чесън и бъркам в купа сиренето…. Елин-пелиновска му работа.

Чесъна на дребно разбърках заедно с шепата магданоз (честно казано ме домързя и използвах от замразения, който Христина държи в камерата за спешни случаи като този). Сложих към тях зехтина, а след това и сиренето. (Който обича зехтин, може да си сложи и повечко, мисля, че само по-хубаво може да стане.) Хубаво намачках всичко на паста и към нея прибавихме обелените горещи патладжани. Те бяха станали толкова крехки, че ги намачках направо с дървената лъжица.

Това е – не е голяма философия, но е МНОГО вкусно. Особено със салата от обелени домати тип „биволско сърце”. Да, имаше и полента, но си мисля, че без нея вечерята щеше да е по-вкусна и по-полезна. Следващия път определено ще сме само на пастет от патладжан и домати

Класически бананов кекс

Никога преди това не бях правил кекс, макар че именно този вид сладки са ми сред любимите. Но понеже вчера Бети черпи с кекс за рождения си ден – солен и сладък, и те много ми се усладиха, реших да се пробвам и аз. Какво пък чак толкова!?.. Помня навремето майката на Джей му пращаше едни убийствени кексове, които толкова много ми харесваха, че няма накъде повече. Дълго време му напомнях да ми поиска рецептата и след известно време човека съвестно ми я донесе, но аз не се отнесох с подобаващото внимание и я загубих.

Както и да е, да не изпадам в спомени. След кратко проучване в „Гответе с мен” открих рецепта за класически бананов кекс, която ми се стори много подходяща за настроението, в което се намирах. В този ред на мисли не се учудвайте на грамажите на необходимите продукти – цитирам ги дословно.

Необходими продукти:

• 412 г брашно
• 2 ч л сода
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1/2 ч л сол
• 225 г меко краве масло
• 400 г захар
• 2 яйца ( ХL)
• 2 пакетчета ванилия
• 4 големи банана (~ 325 г пюре)
• 270 г кисело мляко 3,6 %
• 50гр. орехи

Бананите намачках фриволно на едро на големи лепкави парчета и разбърках с киселото мляко. 270г. ги измерих на око – принципно едно кисело мляко е 400 гр., така че оставих три пръста на дъното и реших, че това е правилната мярка.

Понеже рецептата беше особено математическа, се наложи да си използваме отдавна забравения на горния рафт кантар за продукти. Христина се зае с меренето на 412-те грама брашно и 400-те гр. захар. За брашното изпуснах меренето, но захарта е около 18-19 с.л. Докато тя мереше и теглеше, аз се заех с разбиването на маслото. От магазина бяхме взели опаковка 250 гр., от които отчупих едно парче и останалата част разбърках с миксера. Мисля си, че можеше да оставя маслото да поомекне още малко, но стария миксер се справи геройски и успя, макар и с ръмжене и проскръцване, да разбие всичко на сталагмитчета. Преди това не бях разбивал масло по този начин и ефектът беше много интересен – някак си на слюдички стана маслото. След като го разбих добре ( в оригиналната рецепта пише „до побеляване”) добавихме внимателно и захарта и продължих с разбиването до получаването на „пухкава смес”. Добавихме едно по едно яйцата и двете пакетчета ванилия и продължих с бъркането още 2 - 3 минути.

Тук, за съжаление трябваше да дам почивка на горкия миксер и да грабна дървената лъжица. Брашното, вече подготвено от Христина, с прибавените към него сол, сода и бакпулвер, постепенно започнахме да добавяме към „пухкавата смес” заедно с бананите с киселото мляко – две лъжици от едното, две лъжици от другото – бъркане, бъркане, бъркане. И после отново, докато се получи хомогенна смес.

Намаслих хубаво формата за кекс с масло. Посипах по дъното орехите и ги залях с мекото тесто. Подравних доколкото успях с лъжицата и с пожелания за приятно печене сложих кекса в добре загрятата до 180 гр. фурна.

Е, печенето не мина без произшествия – малко малка се оказа формата и при надигането кекса попреля, но това не беше сериозен инцидент. Към края ми се наложи да сложа отгоре му лист метално фолио и да намаля фурната на 150 гр., но след около 60 – 65 мин. имахме готов класически бананов кекс!

Оставих кекса във формата в спряната фурна за още 20-тина минути. После го извадих да поохладнее още за малко и с общи усилия го обърнахме както си му е реда.

Сутринта кухнята още ухаеше божествено на кекс. Едва се стърпях да си взема душ преди да му се нахвърля за закуска. Мммммм….

Мързелив ориз със зеленчуци

Последният ден от седмицата е ден за почивка, и макар неделната трапеза, на която се събира цялото семейство и се готви щедро и богато, да е до известна степен станала традиционна за българите, да си призная честно, за мен понякога това е един много мързелив ден. Особено ако събота целия следобед сме готвили, чистили и т.н. В такива случаи гледаме да си направим нещо набързо, което да не е особено придирчиво, но пък и да не е съвсем между другото – т.е. не правим компромис с вкуса. Именно в такъв един мързелив следобед, когато ми бяха останали малко пилешки бутчета с подправки, реших да изимпровизирам един бърз ориз с каквото имаше в хладилника.

Необходимите продукти:

• 1 чаша ориз(бланширан)
• ½ опаковка замразени зеленчуци (микс)
• 2 пилешки бутчета (предварително приготвени)
• ½ чаша сметана
• 2 ½ чаши вода
• 1 пилешки бульон
• ½ зеленчукова подправка „Маги”
• Сол
• Черен пипер

Както вече казах рецептата е мързелива. За две минути стоплих водата в микровълновата и в нея разтворих бульона. Общо взето с това „готвенето” се изчерпа. Добре измитият ориз, заедно с всички продукти, сложих в подходящо дълбок съд. Залях с топлия бульон и поставих в предварително загрятата фурна. Общо взето един или два пъти е добре да се разбърка ориза докато се готви.

През това време човек може да се излегне и да гледа една серия на „Двама мъже и половина” или друг любим 20-тина минутен сериал.

С неизменната салата от домати – мързеливият неделнишки ориз със зеленчуци се превръща в щедър и вкусен обяд за двама.

Супа от миди

Морски специалитети от кухнята на Иван

Още едно предложение с миди, този път под формата на супа, но също толкова вкусно за тези, които си падат по миди, разбира се।

Необходими продукти (за 4 порции):

• 400 гр. миди с черупките
• 1 малък морков
• 1 малка глава лук
• 1 стрък целина
• 1 с.л. зехтин
• 3 скилидки чесън
• сол
• 3 с.л. накълцан магданоз
• 100 гр. смлени домати или консерва от обелени домати

Мидите се почистват много внимателно под струя студена вода с телена четка или домакинска тел и се изважда водораслото, за което се захващат за скалата. Поставят се в тенджера на силен огън, на която на дъното се сипва около 300 мл. вода. След 1 минута от завирането на водата се изваждат тези миди, които са се отворили и се поставят в чиния, а след още 1-2 минути операцията се повтаря. Тези, които не са се отворили, се изхвърлят, тъй като най-вероятно са развалени. Бульонът от задушаването на мидите се прецежда в отделен съд.

В друга тенджера в загретия зехтин се задушават за кратко нарязания на ситно лук и счукания чесън. Преди да са си променили цвета към тях се добавят нарязаните на дребно целина и морков, както и смлените домати. Посолява се и се оставя се да къкри под капак на слаб огън за около 15 минути, а след изтичането им сместа се пасира. Към нея се добавят мидите и мидения бульон и се вари още 1-2 минути.

Във дълбока чиния се поставят 2-3 миди, които се заливат с бульона и се поръсват с накълцания магданоз.

Супата може да се съхранява в хладилник до следващия ден, като тогава е дори по-вкусна :)

Лимоново пиле

Още една рецепта от Иван

Това пиле, колкото и лесно да се приготвя, толкова и е вкусно и ароматно. Всъщност, ароматът му в голяма степен се дължи на зелените лимони, макар да се използват и други силни подправки, каквито са кимиона и куркумата. Последната е една от съставките на кърито, но е рядко използвана подправка в българската кухня. И така:

Необходими продукти (за 4 порции):

• 4 горни бутчета от пиле с кожата
• 2 зелени лимона
• 3 с.л. накълцан магданоз
• 2 ч.л. смлян кимион
• 1 ч.л. куркума

Зелените лимони се изтискват, а кората им се настъргва с ренде. В купа се смесват магданоза, кимиона , както и сока и кората от лимоните.

По кожата на пилето се правят диагонални разрези с нож, така че да се достигне до месото. Така набразденото пиле се намазва с куркумата и се залива с лимоновия дресинг.

След като престои поне два часа с маринатата, се премества в тава заедно с нея и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна за около часа или докато хване хрупкава коричка.

Върви добре със салата като гарнитура.

Омлет с печено сирене и зеленчуци

Обичам да готвя. Обичам и да импровизирам. Рядко следвам рецептите стъпка по стъпка – заменям, променям, допълвам и като цяло се получават относително индивидуални предложения. Малко са обаче онези рецепти, които наистина чувствам лични. Този омлет със зеленчуци и сирене, колкото и травиално да звучи – „омлет”, си го чувствам наистина мой и ми е много любим.

Рецептата е опитвана достатъчно много пъти по времето когато имах само един тефлонов тиган и ограничени възможности за избор на продукти и е докарана до съвършенство ;)

Необходимите продукти:

• 2 яйца
• 2 с.л. прясно мляко
• 100-тина гр. сирене
• 50-тина грама кашкавал
• 100-тина грама замразени зеленчуци (микс)
• 50-тина грама пуешко филе (по желание)
• Олио
• Сол
• Черен пипер

Понеже предварителната подготовка на замразените зеленчуци отнема около 3,4 минути заповам с тях. В една купичка изсипвам 100-тина грама и ги слагам с една идея вода в микровълновата да се отпуснат за две, две и половина минути. Хубаво е в замразения микс да има повечко моркови, може би грахчета, царевица и чушка. Аз много обичам когато има и френски зелен боб. Хрупкавите зеленчуци в омлета му придават особено приятна консистенция.

През това време разбивам добре яйцата с тел за разбиване заедно с двете лъжици мляко. Хубаво е яйцата да са пресни и домашни, но не всеки може да се сдобие с такива, така че евентуално вместо две домашни, могат да се ползват три купешки яйца. Слагам само щипка сол – сиренето си е солено достатъчно. Набързо настъргвам кашкавала за да ми е под ръка.

В добре загрятия тефлонов тиган капвам няколко капки олио и го разнасям добре. И тук всъщност идва разликата със стандартните омлети – не прибавям първо яйцата, а натрошеното с пръсти силене и изцедените заленчуци. Ако имам под ръка пуешко или някакъв подходящ деликатес – го слагам и него. Не разбърквам – просто се старая да са разпределени продуктите до тук равномерно по повърхността на тигана. Вкусът на печеното сирене е всъщност любимата ми част от омлета. Заливам с разбитите яйца. Като постегнат една идея – поръсвам с кашкавала и черния пипер.

До тук е лесната част. Тук следва една акробатика, която ми коства няколко омлета на времето, но с повече упражнения се усвоява. Работата е там, че поради многото и тежки продукти омлетът, който пък е пухкав заради разбитите с мляко яйца, става доста тежък и не може да се обърне с „конвенционални” средства. Не че не съм опитвал, но се къса и резултатът, макар и вкусен, не е така добър за поднасяне. Именно поради това – омлетът трябва да се опълне като палачинка като се подхвърли във въздуха. Пак да повторя – до този м0мент той е пухкав и натежал от продуктите. Аз се ориентирам за това, кога е станало време за обръщане по това дали омлетът е стегнал и от страната, която не се пържи. Подсигурявам се, че се движи свободно в тигана, ако има залепнали части внимателно ги отлепям с дървената шпакла.

Обръща се с рязко движение в китката. Аз, признавам си, държа дръжката на тигана с две ръце при тази манипулация.

Обърне ли се омлетът – остават няколко секунди до финала. Оставям около минутка да се поразтопи кашкавала и да стане златист, прегъвам го на четири и е готов за сервиране.

Да ви е вкусно.

Салата с айсберг, рукола и патешко

Още една умопомрачителна рецепта от Иван :)

Патешкото филе е много вкусно. Има си тънкости при приготвянето, но, отново, те не са нищо сложно и ако се спазват, резултатът е умопомрачителен. На всичкото отгоре е сравнително достъпно откъм цена (все пак, никой не го яде всеки ден), макар да го има само в най-големите магазини, при това замразено. Но дори и така, приготвено по подходящия начин, гарантира облизването на пръстите.

Необходими продукти (за 4 порции):

• 1 бр. патешки гърди
• 3 скилидки чесън (необелени)
• 3 стръка прясна мащерка
• Сол
• чер пипер
• Листата от 1/2 глава айсберг
• Листата от 1/2 червена салата
• 50 гр. листа от рукола
• 2 с.л. зехтин
• 1 с.л. балсамов оцет
• 8-10 бр. Чери домати
• Пармезан

Върху патешките гърди се правят с нож диагонални прорези, така че да се образуват ромбовидни ивици и да се покаже самото месо, без да се отделя кожата и мазнината под нея. Основната идея в случая е прорезите да осигурят пътя, по който мазнината да се стопи и отече при топлинната обработка. След това гърдите се посоляват и овкусяват с прясно смлян чер пипер и се поставят с кожата надолу на тиган върху студен котлон. В тигана се поставят и непочистените от люспите скилидки чесън и клонките мащерка и едва тогава се загрява до умерен огън. Тъй като патешките гърди трябва да се готвят на тиган, но не и да се пържат в него, на всеки 1-2 минути стопената от

топлината мазнина трябва да се отцежда в отделен съд. След около 10 минути или когато кожата се е превърнала в хрупкава коричка, гърдите се обръщат и се държат така върху тигана още около 2-3 минути. След изтичането им, те се дърпат от огъня и се поставят на топло място за около 15 минути. След това се нарязват на тънки филийки и ако времето за готвене е спазено, трябва да

са с розова сърцевина.

Ако издържите на изкушението да изядете на секундата така приготвеното филе, можете да продължите към приготвянето на салатата :)

Листата от айсберг, червена салата и рукола се измиват, подсушават и накъсват в голяма купа. Към тях се добавят измитите чери домати и се овкусява със сол, зехтин и балсамов оцет. Отгоре се подреждат нарязаните филийки патешко филе и с картофобелачка се отрязват няколко люспи пармезан.

След изяждането на салатата пръстите се облизват :)

Капоната

Едно лятно предложение от Иван.

Патладжаните са страхотно предложение за лятото. Носят много средиземноморски вкус. За някои, обаче, са прекалено тежка храна. Наистина, могат да станат такава, тъй като имат склонността да попиват прекалено много мазнина. Ето защо, трябва да се готвят по по-немазен начин и дори и тогава е добре да се отцеждат върху кухненска хартия. За всеки случай :)

Необходими продукти (за 2 порции):

• 2 малки патладжана
• 2 скилидки чесън
• 1/2 глава лук
• 1 Стрък целина
• 5-6 с.л. зехтин
• 1 чаша смлени домати от консерва или доматен сос
• 1 с.л. захар
• 10 черни маслини
• 30 гр. балсамов оцет
• 1 с.л. сух босилек
• 2 твърдо сварени яйца
• Сол
• Чер пипер

Патладжаните се нарязват на филийки от по 1 см., посоляват се и се оставят за половин час да се отцедят върху наклонена повърхност. След това горчивият и тъмен сок, който са пуснали, се измива с хладка вода и филийките се нарязват на кубчета. На умерен огън в тиган с незалепващо покритие те се запържват в 3-4 с.л. от зехтина, като се разбъркват от време на време. След

като започнат да се зачервяват, всичко се изважда от тигана и се отцежда от мазнината върху кухненска хартия.

В друг тиган нарязаният на ситно лук и смачканият чесън се запържват в останалите 2 с.л. зехтин за кратко, без да си променят цвета, а след това към тях се добавят нарязаните целина и маслини, както и балсамовият оцет.

След като сместа се редуцира с 25%, към нея се добавя доматения сок, сол на вкус и захарта. Вари се 10 минути, колкото доматения сос да започне леко да покафенява. Добавя се сухия босилек и изпържените кубчета патладжан и всичко се разбърква добре. След още 1 минута се дръпва от огъня и се овкусява с чер пипер. Всичко се пресипва в голяма купа, яйцата се нарязват на ситно и с тях се посипва цялото ястие.

Тъй като повечето постни ястия са по-вкусни студени, отколкото топли, купата може да бъде охладена за час-два в хладилника преди поднасяне.

Талиателе с манатарки и хрупкава салвия

Една рецепта на Иван

Който обича гъби, няма как да не обича и манатарки. По-вкусен представител надали съществува. А ако става дума и за комбинация с паста, предложението е повече от неустоимо. Наистина, най-вкусни са пресните манатарки, но се намират трудно, освен това не е препоръчително да се берат от непрофесионалисти. На помощ, обаче, тук идват големите супермаркети, в които се продават замразени манатарки, като е най-добре да се спрем на целите такива. Разбира се, стават и нарязаните, но се губи част от удоволствието при приготвянето :)

Необходими продукти (за две порции):

• 200 гр. талиателе
• 1 голяма цяла манатарка или 2 по-малки
• 3 скилидки чесън
• 2 с.л. зехтин
• 2 с.л. накълцан магданоз
• 75 мл бяло вино
• Сол
• Счукан чер пипер
• 10 листа салвия (градински чай)
• 2 с.л. масло
• Прясно настърган пармезан

Манатаркта се измива и се нарязва на филийки от по 1 см всяка. Чесънът се счуква и се запържва в дълбок тиган за кратко в 1 с.л. от зехтина, без да се оставя да потъмнее. Към него се добавят манатарките и се оставя на умерен огън за около 3 минути. След изтичането им се добавя бялото вино, а върху съда се поставя капак и се задушава за още 7-8 минути. Накрая се добавя магданоза и черния пипер и след минута съдът се дърпа от огъня.

Междувременно се сварява пастата по указанията от опаковката в подсолена вода. След сваряването водата се отцежда и се добавя втората лъжица зехтин.

В малък съд на умерен огън се разтапя маслото и за около 1-2 минути в него се запържват листата от салвия, колкото леко да пожълтеят и да станат хрупкави.

Във всяка чиния се поставя пастата, над нея половината от задушените манатарки, поръсва се с пармезан и се полива с половината от маслото и с хрупкавите листа от салвия.

Пилешки бутчета с подправки

Пилешкото месо е лесно за готвене, вкусно за хапване и може да се съчетае с най-различни подправки и аромати. Да си призная - бутчета рядко готвя. Поне в България. В Щатите и Англия, където има опаковки по 10 и 20 бутчета (drumsticks), ги хвърлях във фурната и ето ти за 40-тина минути храна за цяла седмица.

Необходимите продукти:

• 4 бр. пилешки бутчета (долни)
• 2 ч.ч червен пипер
• 1 ч.л. лют червен пипер
• 1 ч.л. черен пипер
• 1 ч.л. мащерка
• сол
• олио (за намазване на тавата).

Рецептата е изключително лесна и бърза за приготвяне. Първо се смесват сухите подправки в ароматна смес, която ще образува коричката на пилешките бутчета. Аз, докато приготвях сместта, по погрешка изсипах половината опаковка лют пипер в нея и после колкото и да се опитвах да оправя положението, бутчетата станаха особено... мексикански! В този ред на мисли - може да си редуцирате лютите подправки, за да е всичко по ваш си вкус.

На бутчета им се маха кожата (за да са по-здравословни). По-прилични бутчетата биха били ако са само ... хм, от коляното надолу...(нямам и на идея как се казва само долната част на бутчетата). В магазина, от който пазарувах, имаха опаковки само с разширената версия. Наистина, повече е месото, но някак си са ми много ... флинтстоуновски.

Подправките хубаво се стриват в месото докато образуват коричка. В предварително загрятата фурна се слага намаслената тава с бутчетата.

Пече се - според напътствията на рецептата, която гледах, докато при разкъсване месото пусне бистър (а не розов) сок.

Бутчетата са вкусни както топли, така и студени.

Глазирани зеленчуци

Честно да си призная, вече губя края на рецептите, които искам да представя в блога. Затова си налагам да сядам от време на време, за да понапиша по няколко наведнъж, вдъхновявайки се от снимките, които съм направил. Лошото в случая е, че понякога е възможно да пропусна някоя и друга подправка, което, разбира се, е недопустимо!

В случая, рецептата за глазираните зеленчуци е доста обикновена и едва ли ще забравя нещо.

Необходимите продукти:

• ½ килограм пресни моркови;
• 2 (бели) патладжана;
• 1 с.л. мед
• 2 с.л. соев сос
• Сол
• Зехтин

И така. Най-добре е да се започне с патладжаните, че при тях предварителната подготовка е малко по-дълга. В случая става дума за „бели” патладжани, с които ни снабди майката на Христина. Да си призная за първи път виждах такива, но тя твърдеше, че са по-полезни и по-малко дразнят стомаха. Нямаше как да не и се доверя.

Измих и нарязах патладжаните на кубчета и щедро полях със сол преди да ги оставя да си пуснат „лошата” вода. Обелените моркови сложих за две минути с малко вода в микровълновата да поомекнат. През това време разбърках меда и соевия сос за глазиращата маринатата. Поомекналите моркови сложих в маринатата да попият.

Принципно – по това време готвех още поне две неща, така че следващите 20 минути така и не разбрах кога минаха, но идеята е да се остави на патладжана достатъчно време да пусне дразнещите стомаха сокове навън, а морковите добре да попият меда и соевия сос.

Като започнаха да сълзят обилно парчетата патладжан, ги измих добре и ги овалях в зехтин. На дъното на тавата сложих няколко капки зехтин и наредих отгоре морковите. От другата страна наредих патладжаните. В предварително загрятата до 200 градуса фурна сложих зеленчука да се глазира и пече.

Добре е морковите и патладжана да се обърнат поне веднъж докато се пекат. Зеленчуците са чудесни за консумация както горещи, така и студени.

Подсказка:

Принципно си мисля, че ако отгоре на горещите зеленчуци се настърже пармезан те могат да се използват и като основно ястие, но аз ги приготвих като гарнитура на телешкото, което остана от рецептата с граха.