Да ви представя - Николай!

Толкова отдавна не съм писал, че вече 15 минути стоя пред белия "лист" (екран) и отхвърлям идея след идея за началото на този пост. През това горещо и безсънно лято на много пъти ми се искаше да напиша пост, който да започна с "Нека ви представя - Николай!", но така и не намерих сили и време, за да го направя. Много пъти, докато крачех от спирката на метрото към къщи (едни от малкото свободни минути, които са си само за мен), си мислех, че ще е добра идея да се опитам да уловя в думи разликата в усещанията между това да станеш баща за първи и за втори път. Всеки път мисълта ми отлиташе в различна посока, но колкото и да наслагвах в себе си идеите и усещанията, така и не успях да ги опиша и споделя с вас. Мисля, че и сега няма да успея да се вглъбя достатъчно в себе си, за да го направя. Но поне ще се опитам да нахвърлям по-основните щрихи....

Лятото отмина. Беше едно безмилостно и горещо лято, пълно с накъсани, задъхани нощи; истерично до самозабрава на моменти и сладко и меко и топло като бебешка прегръдка в други, беше забързано и капризно, пълно с компромиси и едновременно с това себеутвърждаващо и удовлетворяващо. Беше едно безкрайно лято, което свърши твърде бързо и неусетно. Коки е вече на почти шест месеца и ми се струва толкова пораснал! А сякаш вчера беше онази луда нощ, в която с Дари се гушкахме на задната седалка на Аудито, докато мама я приемаха в родилното на Втора градска болница... Не, Коки не се роди онази нощ, роди се на другия ден, точно по обяд, като мъж, който знае какво иска от живота и не бърза за никъде.

Как да ви обясня колко са различни Коки и Дари и колко различно се гледат?... Разликата..., разликата е огромна! При Коки липсва онзи вцепеняващ космичен ужас, който съпътстваше раждането и отглеждането на Дари; ужаса, който ме караше отчаяно да отхвърля всичко, което бях и което исках да бъда, да зарежа мечти, желания и планове и да концентрирам цялото си същество и енергия, за да опазя малкото парче крехък живот, което толкова дълго бяхме чакали и което в същото време напълно неочаквано нахлу в живота ни и превърна реалността в тънка нишка, върху която с върховно усилие пазех равновесие. С Коки реалността не се разкъса и сви до нишка - не, тя разцъфтя като пролет - натежа от плод, узря, изпълни се с нов, пълнокръвен живот; обгърна ме, пое ме като пълноводна река и ме понесе по своето течение, но без да ме унищожи като идентичност и стремежи - изправи ме пред нови предизвикателства, но ме остави да бъда себе си без да ме обсебва и изпива до дъно. С Коки се чувствам по-уверен, по-спокоен, по-уравновесен - чувствам се себе си, мога да се отпусна и да се насладя и порадвм истински на малкото човече. Позволявам си без страх да го нагушкам, нацелувам и помачкам на воля, а не само да треперя над него дали всичко е наред.

Единственото, което ми липсва безкрайно е, че не познавам Коки толкова добре, колкото познавах Дари на неговата възраст. Липсва ми време да сме само двамата с него. В себе си усещам, че не познавам достатъчно всичките му усмивки, движения и настроения. Нямам достатъчно време да си говоря с него, да му показвам кученцата през прозореца, животните по стената, магнитчетата по хладилника, да му пея песнички и да разглеждаме кубчетата със салфетки. И това ми тежи ужасно. Помня как всяка вечер като се прибирах от работа се представях на Дари със „Здравей Дари, аз съм татко ти”. За Коки дори и за това не ми остава време, но всеки път като се наведа над него и той внимателно ме огледа и прецени, ми се усмихва и аз се чувствам безкрайно щастлив – защото ме познава.

С две деца, още повече с толкова малка разлика, не е лесно. Усещането е, че не успяваш на никого да отделиш вниманието, което искаш и се саморазкъсваш вътрешно, търчейки насам-натам. И макар все още е вярно, че след като изкъпем и двамата и ги сложим да спинкат, аз издържам около 6 минути пред телевизора и загубвам съзнание, вече все по активно се боря за лично пространство и сега ми се отдава повече отколкото преди. Сега отново имам възможност, желание, а понякога и сили да бъда себе си, да кроя планове, да работя върху лични проекти (или поне да мисля по темата), усещам в себе напиращи желания да … се изправя срещу бели лист (екран) и да събера и концентрирам себе си и мислите си в думи. Оценявам го като стъпка в правилната посока, като малка победа, като един вид разбуждане, за което отчаяно се вкопчвам и се надявам отново да изплувам, за да си поема въздух. 

Пилешки филета с магданоз и масло

Едно от най-ценните неща, на които ме е научила майка ми е да не разчитам на никого. До ден днешен всеки път, когато мързелът застрашително започва да взема надмощие над поведението ми, в главата ми прозвучава гласът й: "Имаш си ръчички, имаш си и крачета...". Да, определено не й е било лесно да върти домакинството с трима мъже, първичната реакция на всеки от които е да си опъне краката на фотьойла и да гледа телевизия, докато всичко останало се върши "от само себе си". Само дето нищо не става просто така и всяко нещо си иска своето. И така си и свикнах - да полагам необходимите усилия, да не разчитам на никого и да си се боря сам, за нещата, на които държа или желая. Лошото е, че все още не съм стигнал до онова положение, в което да не завися от ничие одобрение, настроение или работоспособност, за да правя нещата, които искам или чрез които се издържам. И не говоря само за работата -  работил съм с различни типове хора, всеки от които е упражнявал върху мен разбирането (и способностите си) за управление. Ситуациите от рода на "Искам, но не знам какво точно...", "Това трябва да се свърши със срок вчера..." и "Много хубава идея, но още не й е дошло времето" или (най-лошата) "...." (пълно мълчание и липса на оценка на свършената работа), съм ги оттренирал достатъчно много пъти и не могат да ме изненадат (макар с времето да ми тежат все повече). Говоря за живота като цяло. За ситуациите, в които хубави идеи и мечти изчерпват емоционалния си заряд от първичен ентусиазъм поради нещо толкова тривиално като липса на време, например. Но това е Животът - всеки се бори с него доколкото може (както е казал Поетът). Важното е човек да не се отказва и да отстоява идеите и идеалите си.  Всичко останало са нечии чужди проблеми, които могат (ако им позволите) да ви отклонят от истински стойностните неща, които действително имат значение за вас.

Специализацията в бързи вечери вече е не просто необходимост, тя е и форма на борба за оцеляване. Как стана така, че всичко толкова се забърза и времето толкова накъся?
На това чудесно предложение попаднах в сайта на Марта Стюард. Начина на приготвяне съм го описал в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Така приготвените филенца, сервирани в голямо плато в центъра на масата ще спечелят овациите на цялото семейство или на приятелите, които сте поканили на гости. Емпиричният опит показа, че от около 900 гр филета могат да се нахранят поне 6 души (като към тях се прибави подходяща гарнитура, разбира се). Ако ви останат за следващия ден от филетата ви предлагам да си приготвите от тях сандвич с авокадо и пилешко.  Чудесен е за бърза студена вечеря.

Ето и необходимите продукти за сандвича:

1. хлебче
2. пилешка пържола с масло и подправки
3. 1 с.л. сирене Маскарпоне
4. 1/2 авокадо
5. чили сос
6. няколко жулиени от краставица (за свежест)
7. шепа салата Фелд
8. няколко препечени ореха (по желание)

Това е от мен. Да ви е вкусно!

Нов кулинарен конкурс на Блоговодител

Основният стремеж на Блоговодител е да вдъхновява гастрономическите ви фантазии, да ви насърчава към кулинарни предизвикателства, да ви дава възможност да споделяте своите идеи, ентусиазъм и въображение. Целта на Блоговодител е да се превърне в социална платформа, която да обедини българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигури видимост и популяризация на цялата тази общност от ентусиасти, която споделя със света своята страст към готвенето. Ние от Блоговодител непрестанно търсим различни начини, за да сме ви полезни, да достигнете до повече хора и да ги заредите с вашите енергия и желание. Ето как у нас възникна една нова идея за предизвикателство към Вас. Идея, с която ще можем да осигурим на някои от Вас сбъдването на една мечта – публикуване в печатно издание!

От предходния ни конкурс вероятно сте разбрали, че работихме в сътрудничество с две български издателства, които издават кулинарна литература и имат интерес в тази област. Връзката, която осъществихме с тях не се изчерпа с нашият първи конкурс и това ни прави изключително щастливи. В разговори с издателство "Софтпрес", в търсене на нови концепции и начини за комуникация с Вас, се роди и новата ни идея за конкурс на тема „Традиционни български ястия“, който започва от днес!

Тази тема едва ли може да Ви изненада, особено онези от Вас, които са израснали в малки населени места или често са гостували на село при баба и дядо. Целта ни е да съберем историята, уменията и наследството на поколения кулинари в различните области на страната. На трапезата се събират многолюдните семейства, определени празници – езически или християнски – се свързват с различни ястия, постни или месни, месят се обредни хлябове. За да запазим тези рецепти и да ги направим достояние на максимален брой хора, решихме с помощта на издателство "Софтпрес" да организираме този конкурс и да потърсим неповторимото в нашата национална кухня.

Условията за участие в конкурса са следните:

1. За участие трябва да изпратите връзка към вече публикувана във Вашия блог рецепта със снимка, на която Вие да сте автор или;

2. Да ни изпратите рецепта за традиционно българско ястие, придружена със снимка, на която Вие сте автор;

3. Всяка рецепта трябва да има подробно описание на технологията на приготвяне и използваните продукти;

4. Би било добре да опишете накратко региона и (ако разбира се, са ви известни) подробности за произхода на рецептата, без значение дали е легенда, историческо събитие или просто географска особеност на района.

5. Снимките трябва да бъдат с резолюция поне 1300*890 px., 72 dpi;

6. Срокът за участие в конкурса е до 26 февруари включително.

Можете да участвате с всякакви рецепти – салати, пити, погачи, козунаци, напитки, разядки, предястия, основни ястия, десерти. Рецептите или интернет препратка към тях (линк) изпращайте на адрес:  info@blogovoditel.com заедно със следните данни:

- Име на автора;

- телефон за връзка

- текст, че приемате общите условия за участие в конкурса.

Жури, съставено от представители на Блоговодител и редактори от издателството, ще оцени рецептите и ще отличи трима участници.

Както всеки конкурс, и в нашият ще има награди. Първата награда е парична сума от 300 лева, втората - 200 лева, а третата – годишен абонамент за книги на издателство "Софтпрес" на стойност 180 лева. Третата награда може да се използва наведнъж или периодично. За повече подробности вижте по-долу *.

За нас обаче истинската награда за участващите е друга. Заедно с издателство "Софтпрес" решихме да съставим книжка с 50 традиционни български рецепти. Участниците ще имат възможност да бъдат публикувани в печатното издание "50 традиционни български рецепти", което предстои да излезе през лятото. Книгата ще се предлага във варианти на руски и английски език, което ще даде възможност на истинските, българските рецепти, да достигнат до огромен кръг хора. За всеки автор ще има специална страница в книгата с представяне, снимка, няколко думи за него и разбира се, адрес на блога, уебсайта му и т.н. Всяка рецепта ще бъде представена със снимка, текст, точно описание на продуктите, име на автора и (ако е известна) кратка история за произхода на рецептата. Не пропускайте възможността Вашите рецепти да достигнат не само до българска, но и до чуждестранна аудитория!

Избраните за публикуване рецепти и снимки остават собственост на автора им; той предоставя на издателството единствено правото за публикуване в печатното издание и се задължава да не публикува същата рецепта и същата снимка в друго печатно издание. Както вече казахме, за всеки автор в книжката ще има представяне в една страница. За повече информация вижте Общите условия за участие в конкурса на Блоговодител и издателство "Софтпрес".

Ние също ще направим специално представяне на победителите и селекция с рецепти в Блоговодител (за онези от тях, които вече са индексирани при нас), която ще се казва "Традиционни български рецепти".

Очакваме Вашите предложения на нашия и-мейл адрес!

---

* Можете да се възползвате от стойността на наградата еднократно, като си закупите книги от каталога на издателство "Софтпрес" на стойност до 180 лева или да следите най-новите издания, като си поръчвате всеки месец по една или няколко книги на стойност до 15 лева – изборът е изцяло Ваш.

Задушено пилешко със зелен лук

Времето е субективно усещане за всеки. Основната му характеристика е, че обикновено недостига. Това е така защото масово хората имат повече планове (и желания) отколкото енергия (и/или средства), за да ги изпълнят. Мисълта ми беше, че отдавна не съм писал в блога. За сметка на това БЛОГОВОДИТЕЛ набъбна до над 5000 рецепти, а моето "свободно" време се сведе до... поддържащия минимум. Не, че не готвя, просто не ми остава време да се насладя на резултатите както преди, камо ли да ги снимам и подготвя за блога. Понякога, разбира се, има и изключения. 

Тази рецепта я публикувах в БЛОГОВОДИТЕЛ преди няколко дена и вчера успях да я приготвя за вечеря. Резултатът беше много вкусен. Сладостта на портокала идеално се вписваше с гергьовденския вкус на печения лук, а пилето носеше една допълнителна лекота. Зелените маслинки бяха идеално допълнение към букета от аромати. Разликата с оригиналната рецепта бе, че предварително изкиснах малко маслините, че случих на особено солена партида.

Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Да ви е вкусно!

Печено пиле с булгур

Моите кулинарни приключения с Дарито продължават.. Преди седмица с нея готвихме пиле с булгур - за нас пилето, за нея булгура (нали още нямаме достатъчно зъби, пилешкото не ни е особено любимо). Готвенето с Божидара освен удоволствие си е и приключение. Като оставим настрани, че т.нар. "бебе" все повече и повече приема размерите и теглото на "детенце" (което се превръща в нарастващо предизвикателство за кръста ми), любопитството й - другосновен неин чар, е нещо, което няма граници, спирачки или каквито и да било скрупули, и което превръща готвенето с нея в напрегната игра на котка и мишка, която изисква освен здрави нерви и доста бързи реакции. Реплики от рода на "Дари, ножовете не са за игра" или "Остави вилицата, Дари!" или, от последния път "Дариии, защо разсипа купата с нарязаните чушки на земята?" са си нещо като част от официалните правила на играта готвенето заедно. Но, пък какво удоволствие е само!

Рецептата за печеното пиле с булгур можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Празничен кулинарен конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ

Скъпи приятели,

решихме по повод настъпващите празници (кой каквото празнува - студентски празници, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Иванов/Йорданов/Васильов и т.н. ден) да организираме кулинарен фото конкурс за най-добра коледна гозба. В кулинарния конкурс на БЛОГОВОДИТЕЛ може да участва всеки, който има желание и страст за готвене. Нашата цел е да споделим и обобщим на едно място максимален брой идеи, хрумвания, съвети и вдъхновения за рецепти и така да направим трапезата на предстоящите празници по-богата, по-красива и най-вече - по-вкусна от когато и да било. Все пак най-важно е ястието, не готвача! И тъй като няма да можем всички да опитаме сготвеното от Вас, ще оценяваме снимки на ястието заедно с рецептата. Говоря в множествено число, защото ние също ще вземем участие в гласуването, но основния глас имате Вие!

Ето и условията за участие в конкурса:

1. За участие трябва да изпратите една, подбрана от Вас снимка на сготвеното от Вас ястие заедно с рецептата на адрес info@blogovoditel.com. Снимката трябва да бъде направена от Вас или Ваш познат, чието позволение за некомерсиално използване на изображението трябва да получите предварително. Чужди снимки от интернет няма да бъдат приемани, а авторите, които си позволят да използват такива, ще бъдат дисквалифицирани.
2. Към всяка снимка трябва да има текст на български език с необходимите продукти и начина на приготвяне на рецепта. Рецептата може да сте заимствали от друг източник, но нашето условие е изрично да ни посочите от къде. Ако рецептата Ви е авторска – напишете го. Рецепти без посочен източник няма да бъдат публикувани.
3. Ако имате блог или сайт, трябва да участвате с нова рецепта, публикувана след 01.12.2011 г.

Снимките и рецептите ще бъдат публикувани в специален албум в нашата фейсбук страница. Победителите в трите категории: Сладкиши и десерти, Салати и основни ястия и Пити и погачи, ще бъдат определени въз основа на гласовете Харесва ми (Like), които получат за своята снимка и рецепта. За да имате възможност да готвите и да участвате с повече ястия, а и за да имат нашите читатели и приятели повече време за гласуват за Вашите рецепти, конкурсът ще завърши на 10 януари.

Няколко думи за наградите:

Осигурили сме за вас две награди от по две кулинарни книги:

• Всеки ден с Жак Пепен и Български празници и традиции, предоставени от издателство "Бард" и
• 2000 български рецепти и 2000 световни рецепти, предоставени от издателство "Софтпрес"
• и една награда - Годишен абонамент за българско кулинарно списание по Ваш избор, осигурен от нас.

Наслука!

Питка "Слънчево цвете"

Миналата седмица на 15-ти Христина имаше рожден ден. По случай празника реших да й направя питка, с която да почерпи колегите в службата. (Да, ако не сте разбрали още  - Христина се върна на работа). В рецептата няма нищо особено, интересното обаче е в "плетенето" на тестото. Напоследък в кулинарните блогове се върти името на Валентина Зуркан, чието въображение по отношение работата с тесто определено ме впечатли и вдъхнови за питката на Христина. 

Аз така и не успях да опитам питката, но колегите на Христина много я похвалиха. Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.

Вариация на тема пица Маргарита

Знаете ли какво е предизвикателството да готвиш с едно порастнало бебе на ръце!? Определено това е удоволствие, което човек заслужава да си причини. Така готвим с Дари - аз колкото мога, а тя в постоянен стремеж да се докопа до нещо; дръжката на тигана, някоя вилица или половин чушка. И понеже се готви предимно с една ръка сложността на рецептите спада значително. Предизвикателстовото (поредното) е с него да не спадне и качеството. И в търсене на такива качествени, бързи и лесни за приготвяне рецепти изимпровизирах тази бърза пица "Маргарита". Т.нар. импровизация е в зелените чушки, които не са част от рецептата, но паснаха удивително добре в цялостното усещане и вкус. 

Рецептата и необходимите продукти можете да видите в БЛОГОВОДИТЕЛ

БЛОГОВОДИТЕЛ

Здравейте приятели!

Сигурно се чудите къде се запилях напоследък.

Е, отговорът е, че не съм спирал да готвя, но всяко свободно време използвах, за да работя върху нов кулинарен проект, който вече близо година запълва и без това малкото ми свободно време.

Да, знам, че година е много време, но наистина толкова много неща се случиха през тези месеци, че беше истинско предизвикателство да успявам да открадна по някой и друг час вечер, нощем или сутрин пред компютъра. Хубавото е, че си намерих съмишленик - Иво, който сподели ентусиазма ми и заедно развихме и дообогатихме първоначалната ми идея, и ето, че вече най сетне настъпи времето да ви представя първия по рода си кулинарен пътеводител в българските блогове - БЛОГОВОДИТЕЛ!

БЛОГОВОДИТЕЛ - идеи, вдъхновение, призвание, страст!

От къде започна всичко?

Като човек, който се интересува от кулинария, винаги ми се е искало да имам огромна и актуална библиотека от рецепти, която да се обновява постоянно, в която рецептите да са подредени по категории, представени със снимки и организирани така, че да мога да открия лесно идеи за това, какво да приготвя с наличните в хладилника ми продукти. Опитвах различни варианти, ползвам услугите на Google и на Opera и т.н., но все нещо не ми достигаше - макар и достъпни, чрез тези услуги рецептите са някак безлично скупчени, почти без възможност за смислено търсене, без възможност за диалог с авторите и в много от случаите - без подходящ снимков материал. Именно търсейки отговор на тези мои проблеми, постепенно успях да оформя за себе си първоначалната концепция за БЛОГОВОДИТЕЛ-я, като база данни за рецепти за лично ползване. А след едно среднощно гледане на “Социалната мрежа” въображението ми се развихри и първоначално личният библиотечен архив за рецепти прерастна в идея за социална платформа, която да обедини българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигури видимост и популяризация на цялата тази общност от ентусиасти, която споделя със света своята страст към готвенето.

Знаете как вдъхновението зарежда с енергия и желание. Явно и двете са ми били в повече на следващия ден, когато говорих с Иво, защото по една или друга причина (признавам си, все още не мога да повярвам) успях да го приобщя към идеята. И оттам насетне нещата потръгнаха: дизайн на базите данни и на секциите, избор на цветове, съставяне на списъка с категориите, индексиране на рецепти, търсене на блогове и въобще - работа и безсънни нощи. И много, много рецепти и вдъхновение!... Докато работех върху базите данни се чувствах се като хлапе, което за рождения му ден са го завели в сладкарница и са му казали - яж колкото и каквото си поискаш. Пред очите ми са минали над 3100 рецепти и удоволствието да ги разгледам и индексирам беше (и продължава да е) неописуемо.

Почти една година по-късно БЛОГОВОДИТЕЛ е вече напълно функциониращ сайт, който обобщава и ежедневно актуализира новопубликуваните рецепти от над 80 кулинарни блога на български език. Преди година следях около 40 кулинарни блога и си мислех, че следя всички тенденции и развитие на гастрономическата мисъл, но откакто започнахме работа по сайта, открих, че българските кулинарни ентусиасти са в пъти повече и че тази общност непрестанно расте и набира повече и повече почитатели. И това още повече ме стимулира да работя по БЛОГОВОДИТЕЛ и да мисля върху неговото развитие.

Друг голям успех, който ни коства дълги часове на “търсене на истината”, е функционалността по търсенето на рецепти в кулинарния пътеводител. Това, което ви предлагаме днес, на този етап, е най-добрата, а мисля и единствената към момента, търсачка за рецепти по продуктите, с които разполагате. Опитайте, можете да намерите наистина интересни предложения.

БЛОГОВОДИТЕЛ, освен като сайт за индексиране и обобщаване на рецепти, е замислен и като сайт, който да дава възможност да се публикуват рецепти. Всеки може да си направи регистрация и да започне да публикува рецепти в своя собствена секция.

Като допълнителни екстри в БЛОГОВОДИТЕЛ ще поддържаме и секция “ИЗБРАНИ РЕЦЕПТИ”, в която ще ви предлагаме рецепти от вашите любими кулинарни блогове, обобщени под някакви критерии. Засега сме подбрали няколко интересни рецепти за кюфтета, кремове за торти и рецепти за пъстърва, но в бъдеще имаме желанието да предлагаме поне по две селекции седмично.

Към сайта планираме да добавяме още различни функционалности и услуги, някои сме планирали, други очакваме да ни подскажат нашите читатели.

Но стига толкова приказки! Посетете БЛОГОВОДИТЕЛ, там ще намерите над 3100 рецепти, от над 80 блога, ежедневно обновяване и възможност за търсене по продукти и още много други неща. Надявам се да споделите ентусиазма ни и да подкрепите идеята и сайта. Очакваме вашите мнения и коментари, препоръки и критики на адрес: info@blogovoditel.com

Очакваме и вашите препоръки за блогове, които да включим в нашата селекция от индексирани сайтове.

Не пропускайте да посете и станете фен и на нашата страница във Фейсбук, където ежедневно ще ви показваме акценти от индексираните и публикувани на сайта ни рецепти, както и обобщение за новите публикации, мнения, рецепти и др.

Сърдечни поздрави на всички!

Мусака с кълцано месо

Мусаката никога не е била от най-любимите ми ястия. Не, че не ми харесва, просто в къщи рядко се готвеше и така и не съм си изградил навика да я хапвам. Още повече, че през годините в училищните и студенски столове върху мен са експериментирали уменията си толкова много "готвачи" с тяхната" визия" и основно правило - мусаката да е от възможно най-евтините продукти, че честно казано си е цяло чудо факта, че все още съм склонен да хапвам мусака. Интересен факт е, че за първи път готвих мусака в ... Щатите за една вечер на Българсаката кухня и въпреки, че според мен се получи доста мазна и определено не по моя вкус, всички чуждестранни студенти бяха възхитени от концепцията и вкуса на ястието. (!?!) Но да не задълбавам излишно в собствените си спомени и светоглед. Предложението по-долу не е по-различно от стандарните мусаки, в него няма патладжани и тиквички, а само традиционните месо и картофи. Разликата е, че месото е наистина месо, а не жалкото подобие, което ни пробутват за месо в предварително пакетираната кайма. Според мен така трябва да се е правила мусаката първоначално - от накълцано месо и картофи. И вкусът и усещането в устата са съвсем различни от мусаката с мляно месо и според скромното ми мнение - в пъти по добри. Опитайте - убеден съм, че ще ви хареса, въпреки, че усилието е една идея по-голямо.

Необходимите продукти

500 гр. хубаво телешко месо

250 гр. хубаво свинско месо (филе, рибица)

750 гр. картофи

2 червени чушки

1 ср. голям морков

1 гл. кромид лук

1 ч.л. червен пипер

4 яйца

2,3 с.л. (с връх) кисело мляко

2 с.л. брашно

1/2 ч.л. сода бикарбонат

1/2 ч.л. бакпулвер

телешки бульон

чубрица

сол

черен пипер

олио/зехтин

вода

Най-хубавото на мусаката с кълцано месо е, че човек може да си подбере месото. Да, в някои супермаркети и месарници ти мелят месото, но е трудно да попаднеш на място където хем месото да е хубаво и прясно, хем и да се съгласят да ти го смелят. За това най-добре е да си вземе човек дву хубави парчета месо и да не се занимава повече. Точно така направих и аз.

Месото накълцах със сатърче като първо нарязах на тънки пържолки, а после всяка пържолка допълнително напарчедисах. От нам насетне технологията е съвсем същата както при мусаката с мляно месо.

Лука наситних на дребно и сложих в сгорещеното олио да се позапържи. Добавих накълцаното месо и запържих почти до готовност. Като стана месото добавих и нарязаните на кубчета картофи и нарязаните на дребно червени чушки и морков и те да усетят от запръжката.

След пет, шест минути бъркане добавих червения пипер, чубрицата, сол на вкус и черен пипер. 30-тина сетунди по-късно залях всичко с телешкия бульон, който предварително бях разтворил в чаша гореща вода. Разбърках добре и се уверих, че течността почти покрива картофите (долях и малко вода) и сложих тавата във фурната на 200 градуса.

40 минути по-късно (или когато картофите вече бяха готови сварени) извадих тавата и залях всичко със яйчената заливка. Тук е момента да прецените, дали в тавата няма твърде много останала течност. Ако ви се види в повече - спокойно можеше да махнете част от нея.

Заливката приготвих по стандартния начин - сложих содата в киселото мляко и му дадох възможност да шупне. Чукнах яйцата в него и разбърках добре. Добавих брашното и бакпулвера и отново разбърках докато се получи гладка смес. Според Христина за заливката най-много се слагат 2 яйца, но аз съм на принципа - като има, има.

Залятата мусака отново върнах във фурната докато коричката се доопече и хване приятен за окото загар.

Готовата мусака е хубаво да се остави да си отдъхне за 15-тина минути преди да се сервира. Според мен мусаката се сервира с кисело мляко, защото в по-голямата част от случаите каймата е много мазна. При кълцаната мусака - този момент го няма защото се използва само чисто месо, но не пречи за обогатяване на вкуса да се поднесе и с кисело мляко. Въпрос на вкус.

П.П.
Колкото и неочаквано да беше за мен, ето че и аз получих награда това лято. Тя е от Мони, на която благодаря за вниманието.

Палачинки по "немски"

Една идея за съботно-неделна закуска, впечатляваща с вида, аромата и вкуса си. Мислех си, че знам всичко за палачинките, но се оказа, че има още какво да опитам и науча. Случайно видях тази рецепта в Clawson live и впечатлен реших на всяка цена да я опитам. Първият път следвах рецептата стриктно, но струва ми се, че маслото беше твърде много (поне за моя вкус) за това ви предлагам моята версия (от втория опит). Няма нужда да чакате уикенда, рецептата е достатъчно лесна и бърза и за... вторник сутринта например. Да ви е сладко!

Необходимите продукти (закуска за двама)
3 яйца
1/2 ч.ч. бяло брашно
1/2 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло

Този вид палачинки се готвят изключително лесно и спокойно биха могли да се нарекат и "мързеливи" палачинки. Разбърквате тестото, влизате за един бърз душ и закуската вече ви очаква готова и ароматна..... перфектно!
Брашното, яйцата и млякото се разбират добре докато се получи типичното течно тесто за палачинки. Фурната се пуска на 220 г. и в нея се слага съдът с маслото, да се разтопи. Докато маслото се втечни съдът вече се е загрял добре; вади се и маслото хубаво се разпределя по дъното (доколкото е възможно). Изсипва се тестото и тавата се връща във фурната за 15-20 минути. Това е всичко.
Има една особеност, всъщност. Хубаво е да използвате тава (по възможност с незалепващо дъно или от йенско стъкло) с диаметър поне 23-26 см. Аз използвах най-голямата тава/тиган от комплекта Индженио - 26 см. Предния ден опитах двойна доза (по цитираната рецепта по горе) в 20-тина сантиметрова йенска тава и резултатът, макар и вкусен, съвсем не беше толкова впечатляващ - надигна се идеално, но дъното остана твърде дебело - почти 2 см. Изпече се идеално и всъщност се получи много хубава палачинкова основа, която ако се напълни с крем и гарнира с плодове би станал страхотен пай, но не това беше идеята (макар че сигурно някой ден ще опитам и нея).
Номера е да се използва по-голяма тава, за да се получи тънка, въздушна и хрупкава палачинка. Концептуално тези палачинки много приичат на popovers, но с лека одификация. Резултатът е една впечатляваща огромна, накъдрена палачинка, с хрупкави ръбчета и аромат, изпълващ цялата кухня. Освен вкусна рецептата е и сравнително нискокалорична в сравнение с обикновените палачинки, при пърженето на които отива доста масло или олио. А освен това въздушното тесто е толкова забавно за хапване.
Сервирайте направо с тавата и разкъсайте палачинката с ръце. Гарнирайте с любимите си сладка, направете си едно голямо кафе или чай или смути и си доставете това удоволствие още утре. :)